На мач

Едно време ...

Така започна - с настроение, с пълен (относително) стадион

Едно време се редях на опашка, за да си купя билет за мач. Независимо за кой. За България - Германия през 95-а чаках 3 часа, и тогава гадовете пуснаха билети само за секторите Б и Г - А беше за разни специални хора, а В не знам как го продаваха. Няма значение, бил съм на мача.

За мачовете на Левски в Шампионската лига през 2006 ме уреди един приятел, син на някогашния лекар на Левски. Билетите от Левски - Челси и Левски - Вердер си ги пазя и до ден днешен. Също и от Левски - Удинезе от предния сезон, в купата на УЕФА. Пазя билети от мачовете на Левски с Глазгоу Рейнджърс (2:1) и Вердер (2:2) от ШЛ през 1992 г, от финала за Купата на България от 1998 г с ЦСКА (5:0) и от сума ти мачове от българското първенство през 90-те, а също така и от мачовете на националния отбор през 90-те - с Франция (2:0), Швеция (1:1), Германия (3:2), Албания (3:0).

А преди няколко дни си купих билет за Левски - Ред бул (Залцбург) без да ставам от стола си в работата. И билетът дори няма как да го пазя при онези от Челси, Вердер и Удинезе защото ми е в телефона (трябва да го разпечатам за да си спазя традицията).

Стараха се, момчетата, няма какво да се лъжем. За съжаление, обаче, само с желание не става

Конкретно за мача от онзи ден - първо, аз този стадион съм го виждал препълнен и на мачове не Левски, и на мачове на националите. И то стария капацитет, 55 000 места. На Левски - Рейнджърс имаше 60 000, в това съм сигурен. И, не знам, от годините ли, от възпитанието ли е, от нещо друго ли е, ама мачовете не са като едно време. Сега на мачовете ходят некви талибанчета - онзи ден едни до мен бяха вкарали едно шише с 200 гр водка, кой и къде ги е проверявал не знам, хвалеха се, че и базука могат да вкарат. Единия се отряза много бързо, цял мач не знаеше къде се намира, другия цял час не млъкна - стадиона пее едно, той си вика друго. И вече мачовете се гледат прави, няма значение, че има седалки на стадиона.

Много ми се искаше резултатът да е в наша полза, но с оглед на показаното на терена е справедлив и е
най-малкото, с което се размина Левски.

А така изглеждат билетите днес

Отделно, че Левски нищо не игра и това 0:1 е най-малкото, с което се размина. От Ред бул наложиха много сериозна преса още от първата минута, пресираха ги много дълбоко и Левски беше принуден да изнася топката с центрирания от защитата към нападението, където топката лесно се губеше. При 0:1 на почивката второто полувреме австрийците се прибраха отзад и въпреки това имаха няколко възможности за втори гол, спасени от Вуцов. Всъщност, чистите положения бяха само за тях, на актива на Левски може да се запишат само няколко мелета и неточни удари (Левски няма точен удар за 90 минути). Мога да обобщя играта на Левски с изречението „Много искаха, ама нямаше кой“.

Толкова за анализа на мача.

Поста ми е за това колко напред отидохме в сравнение с 90-те и началото на века.

Запаленият стадион

 Каквото и да кажа, ще е малко. И няма да опише всичко, което се случи в последната година. 

В началото имаше една плаха надеждичка - абе и друг път сме били първи, ама към декември вече Лудогорец се е върнал на върха и март месец мача го пиши свършил. После се видя, че Левски може да си взема мачовете - Лудогорец се отърва на „Герена“ благодарение на Гиджена, който внимаваше какво ще свири; ЦСКА ни би есента без да иска и на късмет (то колко такива мачове съм гледал и в двете посоки), от Славия и Локомотив Пд паднахме от глупост, не че са ни надиграли. 

Но и това го има във футбола.

Само че този Левски показа, че може да се бори. Че има не само желание, но и сила да го направи. Че въпреки някои слабости този в този Левски има шампионска мая. Заслужихме си запаленият стадион.

Само Левски!

Класирането

 Е как да съм доволен?

Страхотен Левски

За пръв път тази вечер си помислих, че Левски е способен на нещо повече от борба за почетното второ място.

Досега подобни мачове вървяха в руслото „едно на мъка“ в зависимост кой ще вкара първи гол. Ако е Левски - преднината се защитаваше с опълчение и късмет в края на мача; ако е противникът - до края на мача безплоден натиск на Левски и „добро сме играли, али сме лошо паднали“. А да не говоря, че мачът беше срещу Черно море - то където и да отиде Илиян Илиев отборите му играят грозен и защитен футбол с основната идея да не загубят. Можеха и този мач да го затворят второто полувреме, да видим ние тогава хубаво ли е да изоставаш с 1:0 на „Тича“.

Този Левски обаче не е такъв, този Левски е различен. Този Левски търси победата до последно, бори се и се старае да обърне мача в своя полза до последната минута. Без ярки звезди, без да хвърчи излишно в небесата, но има отбор, има колектив.

Очевидно съм сбъркал в първоначалната си оценка за дон Хулио - радвам се, че съм сбъркал, все така да бъркам. Но най-много се радвам за Рупанката, това момче може много далече да стигне.

Каква незабравима футболна евровечер!

Какви са тия торбички бе, Гоше?

С тия играчи и този треньор толкоз

 Българските отбори все са губили в Европа, всичко се е случвало, и от слаби отбори сме отпадали (справка Левски от ония малтийци преди 2 години), губили сме с катастрофални резултати: аз лично помня как Славия загуби 2 пъти с по 5:0 от Партизан Белград, Литекс навремето също загуби от Спартак М с 0:5 в Ловеч и 6:2 в Москва, ма такъв резил като снощния никога не съм виждал. То и рекордът за домакинска загуба е 1:6 на Локомотив Сф, ама от Андерлехт. Къде е Андерлехт, къде е Карабах?

Не е натам, Гоше

Срам, резил и позор

Оооооо, той и Житния бегач се появил акъл да дава!

Та с купени съдии, уредени мачове и късмет - толкоз. И с този треньор също. Лудогорец е единственият отбор в света, който може и чистачката да сложи за треньор, а шофьора на автобуса да е център-нападател и пак ще стане шампион, при тях празно няма. Лани ги биха навън който ги хване, то се почна от Балкани (Косово), после Астана (Казахстан), та да се стигне до драмата с Олимпия (ама Десподов как я профука оная дузпа в последната минута!) и шамарите от Нодшерланд. За да се стигне до снощната незабравима футболна евровечер!

А жалко, като погледнеш, чичо Гошо е три пъти шампион с Лудогорец, отделно беше треньор и на Левски, и на националния, ма нито на едното, нито на другото място го запомниха с нещо. Как може такъв опитен треньор да спечели мача навън с 2:1, а да се издъни така свирепо у дома логиката няма отговор. Или има, ама правилата на евротурнирите не позволяват да му свирят Кабаков или Чинков. 

Няма страшно, момчета, не сте сами. И миналата година след 7:1 и сега не сте! 

Победителят на конгреса

Когато си тъп на гъдулка, ама си човек на когото трябва

Хайде сега да си сложим каруцата и коня по местата им.

Това, че като футболист си стигнал по-далеч от някои други, че си играл в по-титолувани отбори от други, че си се получил признание от световни знаменитости докато другите са ги охулили световно неизвестни треньорчета не означава автоматично, че от теб ще излезе добър футболен треньор или мениджър. Историята познава десетки, да не кажа стотици и хиляди случаи на големи имена на терена, които се провалят с гръм и трясък когато минат от другата страна на тъч-линията. И обратния случай - ти не можеш да го запомниш като играч, той като треньор все едно той я е измислил тая игра. 

Примери наистина дал Господ: нито от Стоичков, нито от Балъков, нито от Пенев излязоха читави треньори, нито от Лотар Матеус, нито от Мишел Платини. Джеки Чарлтън през цялата си кариера е бил в сянката на брат си Боби, но като треньор не само че е по-успешен от него, но и слага край на треньорската кариера на Боби. 

Ясно ми е, че Гонзо е протекция на онези кръгове, които подкрепяха Боби Михайлов до онзи ден. Ясно ми е, че Гонзо като треньор и мениджър беше айде да не казвам кръгла нула, ама не много далеч от нулата. Не ми е ясно само защо Бербатов ще е нещо повече и по-различно от него? Нещо повече: никога няма да забравя как Бербатов се отказа от националния отбор едва на 29-годишна възраст с мотива "вече съм прекалено стар за националния". И да не го сравнявам сега Бербатов с Меси и Роналдо, но има играчи, които и на 35 да ги викнеш в националния, стават и тръгват, а тоя пръдльо си направи сметката, че с националния я се класира някъде, я не, ама ако го контузят (недай си Боже) в някоя тъпа контрола срещу Албания или Полша (срещу която му беше последния мач в националния) и му изстина местенцето при сър Алекс. За сметка на това се изхвърли на въпросната пресконференция "Викнете ме след 10 години да ви оправя футбола". И това от човек, на когото съдбата 3 пъти даде възможност да играе финал за ШЛ, но игра само веднъж: втория беше резерва, а третия дори не го взеха в групата. Оттам нататък кариерата му беше достойна за съжаление - доиграване и чукане за пенсия - та Фулъм, та Монако, та ПАОК, та Керала и навсякъде по сезон-два максимум, някъде и сезон нямаше.

Така че, не го знам Барбуков какъв избор за президент на БФС очаква, когато своя избор го е направил преди време, сам. Какво очаква сега?

Когато си тръгнал на прасе, а те питат журналята що сме паднали снощи

И още нещо: преди 18 години когато махнаха Батето и дойдоха четвъртите в света ситуацията беше същата: сега ще го махнем тоя, стария, ще дойдат тия, новите. Те знаят, те могат, тях ги знае целия свят. Боби стана президент, Лечков вице, Костадинов подхвана младежките отбори, Стоичков, Пенев и Балъков бяха треньори на селекцията. И какво постигнаха? Оказа се, че нищо не знаят и че онова, което го могат, не е много. 

Когато не си чул съдията и продължаваш да играеш

Е, с какво Бербатов и екипа му са по-различни от тях?

Младите надежди

 Покрай мачовете на националния отбор преди десетина дни се сетих за една от най-големите шашми в историята на футбола - класирането на Испания за финалите на Евро'84. Тогава за да се класират на испанците им трябваше победа над Малта с 11 гола разлика и те си я постигнаха. Как и по какъв начин, с какви футболни (и не само) средства - някой друг път ще си говорим за това - има всякакви теории по въпроса - от чист късмет, и футболно майсторство през допинг за испанците, подкуп чак до "специална" лимонада са малтийците, от която те не можели да ходят второто полувреме.

Историята на истина е интересна, но не за нея ще стане въпрос.

Разрових се в Уикипедия, има страница посветена на всяка квалификационна група. Има мачовете по дати, с резултатите, с голмайсторите, има и линк към официалния доклад от мача. Та като разгледах голмайсторите на Холандия в онези квалификации знаете ли какво открих? 

Сред голмайсторите за Холандия са Гулит (5 гола/8 мача), Рийкард (2/2) и ван Бастен (1/2). Забележете, Гулит е роден през 1962 г, Рийкард също през 1962 г, а ван Бастен е с 2 години по-малък, 1964 г. Тоест, в онези квалификации Гулит и Рийкард са били едва на 20-21 г, а ван Бастен дори не е имал навършени 20. И не само играят, но и вкарват - 8 от онези 22 гола за Холандия в онези квалификации са отбелязани от тези тримата. 

Може би затова Холандия от години е име във футбола, не само заради Кройф, Аякс и ерата на тоталния футбол, а защото като са те викнали в националния отбор на 19-20 години вече си футболист на националния отбор. Не си "млада надежда" докъм 25-26 годишна възраст, че обикновено такива млади надежди преминават във "вечна надежда" или "безнадежден случай". Не че не сме имали и ние такива играчи, и то точно в онова време - Наско Сираков е национал и в онези квалификации, и след това и вкарва на тогавашния европейски шампион Франция насред София за победата с 2:0 на 2 май 1985 за да се класираме на Световното в Мексико'86. Наско Сираков също е роден пред 1962 г като Гулит и Рийкард. Така тръгнаха в националния и Стоичков, и Пенев, и Костадинов, и Боби Михайлов. Тях споменавам, че ги помня, иначе през годините едва ли да са били само те - Гунди е 19-годишен на Мондиала в Чили'62, че и е автор на единствения ни гол на онова световно. Жоро Соколов също не са го чакали да остарее.

А днес го гледаш здраво, право момче, на 21-22 години, ма той млад бил, ма неопитен бил - ми дайте да си правим националния отбор от 25+ футболисти? Да натрупат опит пък после да ходят в националния? Толкова години не сме се класирали ни на европейско, ни на световно, ще почакаме още малко. А то лошото е, че ако имаш 2-3-ма опитни футболисти останалите са "млади надежди" и в крайна сметка се радваш на равен с Малта и че момчетата не плачат в съблекалнята. И че време трябва да им дадем - колко време бе, той ако от 10 години тренира футбол и още се стряска и не знае от коя страна се рита топката колко да го чакаш такъв?

Другарю Манго по армейски

Един виц имаше навремето:

Левски от шампионския си сезон 1987/88

Размисли на циганина:
- Като им трябвам за работа, съм другарю Манго! Като трябва да ми плащат съм егати циганина ...

Та така и на официалния сайт на чорбетата: историята на клуба сезон по сезон, за сезона 1987/88 шампионатното класиране е споменато с половин уста, фокусът на статията е върху спечелената Купа на НРБ, вероятно като основен турнир в онези години. На финала е победен "Левски" с разгромното 4:1 ("буквално попилява" за да съм точен). Третостепенния турнир за КСА не е във фокуса на ЦСКА и там славната армейска чета е отстранена след 0:3 "Витоша" рано-рано в турнира (1/8-финал) .

Кадри от официалния сайт на ОСК ЦСКА

Така си е, като е за победа си победил "Левски", като е за загуба, загубил си от "Витоша".

Тук е момента да внеса своята лепта в историята на ЦСКА. 

Във въпросния сезон в шампионатните мачове ЦСКА на два пъти повежда с 2:0 и на два пъти го обръщат до 3:2. В първия мач за полусезона (бях на него) единия гол за "Левски" го отмениха заради доста спорна засада. Иначе ЦСКА поведе с 1:0 първото полувреме, след почивката ведната удвои, но между 52-та и 56-та минути Сираков и Гибона изравниха, между двата гола мушнаха и още един, въпросния отменен гол. Втория полусезон мачът беше доста по-интересен, ЦСКА пак поведе с 2:0 още до 8-та минута с два бързи гола на Пенев и Костадинов. Първо Пенев вкара от дузпа в 6-та (тая дузпа има връзка със споменатия по-горе финал за Купата на НРБ), после Костадинов удвои, но толкова им бяха силиците на чорбетата, "Левски" си реши мача за с 3 гола за 15 минути до 30-та. Много ми се иска да видя видео от този мач, търся го от години в нета, ама няма. 

На този фон е обяснимо защо първенството е споменато с половин уста на сайта на чорбетата. А колкото до мача от 1/8-финала за КСА, загубен от "Витоша" там също има история. Въпросният осминафинал се играе в един мач на стадиона на отбора-домакин, в случая ЦСКА. На "Армията" се изсипват 25 000 зрители, което е пълния капацитет на стадиона, като се има предвид че се играе и в работен ден, и в работно време, и е на 8 февруари отгоре на всичко си е доста прилична цифра. ЦСКА не само губи с 0:3 - те до тогава нямат победа над "Левски" на собствения си стадион (първата ще дойде едва през есента на 1999 г.), пропускат и дузпа (пропускат и при първия мач срещу "Левски" на "Армията" през лятото на 1985 като "Витоша" и "Средец", загубен с 1:2, ще пропуснат и при първата си победа на "Армията" през есента на 1999 г.). Колкото и да обезличават турнира за КСА, чорбетата не могат да скрият факта, че в него мач участват 7 от 11-те титуляри от финала за Купата на НРБ само 3 месеца по-късно. Не върви много да кажеш, че си излязъл с резервите ...

А пък на финала за Купата на НРБ (и на него бях) и там имаше дузпица за ЦСКА в много тънък момент, 5 минути преди почивката при резултат 1:1. Леко подпиране си беше, Стоичков въобще нямаше шанс да играе с топката, но пък имаше шанс да падне за дузпа. Въпросната дузпа пак беше бита от Пенев, който я би в обратния ъгъл на онази от шампионатния мач, загубен с 2:3. Боби Михайлов първия път се метна вдясно, а втория тръгна наляво, ама ... В края на мача, като стана ясно, че ЦСКА ще спаси сезона и няма да има втори "син" трипъл ("Левски" е първият отбор, спечелил в един сезон шампионската титла и купите на НРБ и КСА през 1984 г. То затова се дават дузпи, ама не всички ги вкарват) един човек зад нас се изказа: "Радвайте се бе, чорба нещастна, цял сезон ви бием ..."

Но да се върна на "другарю Манго": 4 мача за един сезон за ония години е максимумът, който може да се очаква. От тези 4 мача печелиш само 1, един губиш катастрофално на своя си стадион, в другите два те обръщат от 2:0 до 2:3, спасяваш загубата с отменен гол заради спорна засада и ти свирят 3 дузпи. Не звучи толкова лъскаво, а другарю Манго?

Yo soy Maradona

Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч. 

Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта. 

Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86. 

Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача -  въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача. 

Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!

Yo soy Maradona!

Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона. 

Гелосаната загриженост за футбола ни

Мазен и гнусен

Гелосаната мастия от Разград* онзи ден се загрижи за развитието на родния футбол, щото, разбирате ли, не сме въвели ВАР. Много сме били изостанали, стадионите ни били калпави и без ВАР няма да мине. Въобще, Киро Гела много обича да се грижи за развитието на родния футбол, е преди месец-два пак се беше притеснил заради една друга "простотия от комунизма", когато БФС реши изненадващо да забрани вратари извън ЕС да пазят в А -групата. Това решение, честно казано, ми е много странно, може би от БФС са решили да започнат от малко - тая година вратарите, догодина левия бек, после десния, после централните защитници един след друг, след това халфовете и така по ред на номерата след 10 години може да имаме отбори, съставени от основно от българи и които да дават материал за националния отбор, а не да викаме разни дебили като Галин Иванов, Димитър Макриев, Илиян Мицански и останалите ритнитопковци, които записват колосалните за нападател 50 мача с националната фланелка и 3 гола (два срещу Бангладеш и един срещу Биробиджан в контрола). Примерно. Но пък на Киро не му е удобно да си задава въпроси, например, с колко чужденци навремето ЦСКА отстрани Ливърпул, Аякс и Нотингам. 

Едно от най-несправедливите решения, взети с помощта на ВАР
беше дузпата, свирена за неволна игра с ръка на Перишич на
финала на световното срещу Франция. Игра с ръка имаше, но
напълно в компетенциите на съдията е да прецени дали е било
умишлено или не. Примери за това много, включително и от други
финали на световно първенство. 

Та онзи ден делиорманската мастия, подобно на Тъпанаря от Банкя реши да споделя умни мисли, разбирай задължителни за изпълнение, и почна да обяснява как сме изостанали, като не сме въвели ВАР досега, как като въведем ВАР и край, ние ще пердашим англичаните с по 5-6 на 0, а не те нас. Странно, защото ако имаме ВАР и съдия, който не е на хранилка при Киро Лудогорец няма да завърши мач в пълен състав, да не говорим за комфорта да не се свири дузпа в Разград от десет години. Дори Киро сподели, че изоставаме от световните тенденции, но за съжаление отново не даде пример с някоя вчерашна изостанала страна, на която днес дишаме праха. Примерно с Косово, те и двата мача в тия квалификации ни мачкаха като маче у дирек, да не говорим, че в София ни изпуснаха да ни отвеят като англичаните с 5-6 гола - те сигурно имат на всеки стадион в страната ВАР. Хайде, някой ще каже, то Косово колко стадиона да има, на тях им е лесно, ама другите държави, а? Я например Исландия, те вече се класират на де що първенство видят, те дали са въвели ВАР? Да не споменавам Хърватия, те няма начин да стигнат на финал на Световно без ВАР! Сто процента, въвеждаш ВАР и веднага се оправят нещата, няма съдийски грешки, няма подпиране, няма "не видях" или "ми така съм решил". Решил си, ама друг път - е, в Разград примерно, стане нещо, свириш и Киро те вика в стаичката да ти пусне едно видео да си преосмислиш решението. 

Но за мое съжаление, тези мои мисли ще си останат само тук, в блога ми - не съм журналист, а и да бях, той Киро с олигофрени не обича да разговаря, та нямаше да ми обърне внимание.

______________________________________

* Защо Киро е Гелосаната делиорманска мастия може да разберете оттук. 

Треньорите

Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.

Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.

Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал. 

И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ... 

За друго ми е думата.

Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.

Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв. 

Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.

Файтон

За някои отбори евротурнирите това лято ще са до края на юли

Едно време в махалата като не стигахме някаква бройка за нормален мач играехме на "файтон"- един застава на вратата и останалите му бият дузпи. Ако този пред тебе е вкарал, ти си длъжен също да вкараш, иначе изгаряш. И така един по един, докато не остане един победител, който пък определя кой да е вратар и в какъв ред да се бият дузпите.

Онзи ден Славия не игра футбол, а игра на "файтон".

Цял мач лежане, бавене, паркираха автобуса пред вратата, чистене напред, само и само да я докарат до дузпи, пък там дано стане нещо. Сега някой ще каже "Това е футболът" - айде не на мене тия, не може да излезеш на финал и за 120 минути да имаш два шута във вратата и след мача да си с претенции, че нещо си играл, че нещо си се борил и че си надиграл и победил, смешно е.

Че в Левски са си виновни, че не си вкараха положенията, виновни са си, това е едно на ръка. Ама като си спечелил без да искаш и да го раздаваш после все едно си водил с 3:0 още на почивката, аре нема нужда.

Макар че съм виждал отбори като Аржентина и Манчестер Юнайтед да печелят по този начин, на световни първенства и на финали за КЕШ, та тука нашата Славия ли няма да го направи?

На Гошо Петков номерата не ги гледам за първи път, нито за последен, вероятно, но никога няма да забравя едно - как ни провали срещу Залцбург в ЛЕ през 2009 г. Ей го тука, можете да го видите големия вратар (от 25 секунда нататък) как направи и невъзможното да загубим с 0:1. И после се сърди, че Батков го изгони от Левски! То как не му счупиха краката някъде тогава?

Ще ви върна назад до 1974-та, след финала на Световното - на пресконференцията след мача Ринус Микелс казва: "В този мач победи по-слабият отбор", на което Хелмут Шьон отговаря "Знам само, че резултатът е 2:1 за нас". Едва ли обаче германците са се ограничили само с два шута във вратата на Йонгблод.

Същото беше и онази вечер - победи по-слабият отбор.
И то на файтон.

Гладната кокошка ...

Всяка гладна кокошка има своето просо, което сънува.

Когато биеш Люксембург

Един от първите ми съзнателни спомени относно футбола е от 80-те години, квалификациите за СП`86. Помня трудната победа с 1:0 срещу ГДР, помня голът на Ст. Младенов от този мач, помня победата над Югославия с 2:1 и двата гола на Пламен Гетов (голям играч беше Гетов, голям!), помня победата над Франция с 2:0 (тогава излезе един лаф "В София петли не пеят").

Та от тогава си спомням как бихме и Люксембург с 4:0 в София, но помня само резултата, самия мач нямам спомени да съм го гледал. После в следващите квалификации за Евро`88 пак се паднахме в една група с Люксембург, взехме си редовните 2 победи, ама там се осрахме у дома с Шотландия в последния мач, но аз вече знаех, че Люксембург са нек`ви слабаци, футболно джудже, а ние не сме.

Така де, беше време, когато си ги отнасяхме с по 3-4 гола тия. 

Онзи ден пак им вкарахме 4, но те пък ни вкараха 3. До колкото разбрах, за пръв път в цялата си история Люксембург вкарва 3 гола в един мач. Те люксембургците обикновено 3 гола вкарват за всичките квалификации, този път ги вкараха за 1 мач. 

За няма и 30 минути, ако трябва да съм точен.

Аз, да си призная, мача не го гледах, проспах го нещо, ама като видях после репортажа, не съм бил единствения дето е проспал нещо. Например Владко Кренвирша, вратаря на делиорманските овцееби, ако се чуди защо въпреки двете спасени дузпи на Кристиано Роналдо все още си ритка у нас, да знае, че е единственият вратар в света, на когото Люксембург е вкарал 3 гола. А пък като гледах втория гол на Люксембург, паса към Йоахим, спринта и развинтването на Иван Иванов си дадох сметка защо Йоахим вече не играе в ЦСКА и се запитах защо Иван Иванов не играе в ЦСКА? За гола на Бонхарт дори няма какво да споменавам, такава красота не се вижда всеки ден. Владко Кренвирша трябва да е доволен, че го е видял толкова отблизо.

Та си мисля, сега ги бихме тия с 4:3, ама има и гостуване, и като им гледам оптимистичните муцунки на родните националчета, не ми се мисли какво ще е там.

За оправяне на настроението

Снощи Левски игра колкото можа и каквото можа.

На тези играчи това им таванът, дали щеше да е този кръг или следващия, мисля че няма кой знае какво значение.

Навремето Наско Сираков такива изритани топки ги вземаше в центъра и след това вратарят на гостите ги вадеше от мрежата си. Сега Венци Христов се пази да го не удари топката, че сигур боли. Тоя новия, Хуан ли е, Деса ли е, не го знам какъв е, но като го гледах как се спъва в топката, ще се пребие някъде това момче!

Имаше желание за игра, имаше желание за победа, малко им трябва още, ще станат нещата. Нар е добро крило като за този отбор, Аниете навлиза във форма, Костадинов играе с желание (голям удар се оказа това момче), Прохазка си е Прохазка, играе със сърце за Левски, за Боян няма какво да говоря, спасената дузпа сама говори за себе си. Не искам слизам на нивото на Славолюб Муслин навремето, добро сме играли, али сме немали шанса, много шансове си имахме, но не си ги оползотворихме. Има го и това във футбола, не винаги по-силният печели, е португалците по терлички се изнизаха до финала преди 2 седмици, па и там не бяха по-добрият отбор, ама сега са европейски шампиони.

Та вечерта се прибирам от Герена, отворил съм прозореца да влезе въздух, карам по Ботевградско и реших да мина през Околовръстното, не ми се забиваше през циганската махала, то всичко живо, дето беше за Младост оттам щеше да мине, та в един момент пуснаха Moi Lolita на Alizee, а аз Alizee отдавна си я харесвам, и в крайна сметка живота си върви, не се е свършил света. Надух музиката, колоните почнаха да гърмят, аз си пердаша по Околовръстното и си слушам Alizee и някак ми мина, оправи ми се настроението. Искаше ми се да играем и с Абърдийн, нямаме отбор за групите на Лига Европа, но поне с Абърдийн щеше да е интересно, те тия словенчета са до там, не ги виждам по-напред, но ето го, един кръг повече от нас ще играят. 

Нищо, както и да е, станалото - станало, не можеш да го върнеш назад, та затова давам и песента на Alizee, страхотна е, за оправяне на настроението.

Тактик

Навремето, след мача с Галатасарай в Истанбул турците не очаквали Левски да е толкова грамотно нареден и дисциплиниран и били изненадани от резултата, само 2:1 за тях.  Те очаквали да им дойде някаква разпасана команда туристи и да ги бият с разлика. А Левски тогава дори изпусна да победи, в средата на първото полувреме имаше 3-4 страхотни възможности, които на магия не влязоха. Тогава ние нашето си го изпуснахме в Истанбул, не на реванша в София, ако мачът там беше свършил 2:2 нещата щяха да стоят по друг начин, но това е футбола.

Та след въпросния мач в Истанбул комшиите тупали Люпко по рамото и му викали "Тактик, тактик, евала!" (поне такава беше легендата). 

Аз помня и един друг мач, с Хайдук в Сплит (в интернет има видео само от реванша в София), в който Левски беше много грамотно подреден и тактически си изигра мача като по учебник. Той също завърши 0:0, като чистите положения бяха повече за Левски и в последната минута май Гонзо удари греда. Тогава Хайдук не можеха да минат центъра, просто нямаше откъде.

Снощи Левски изигра много грамотно един мач, който можеше да завърши и със загуба, и с победа. Имахме нашите шансове, имаше своите шансове и Марибор, но това, което ми направи впечатление бе, че с изключение на десетина минути в средата на второто полувреме Марибор нямаше никакви възможности за игра, не им се получи, Левски много добре затваряше пространствата и не пускаше словенците да играят.

Важно беше да го изиграем точно така този мач, ние да наложим нашата си игра, а не да се радваме, че ония са ни били като маче у дирек и са ни изпуснали.

Важно беше и да не го загубим.

В София на реванша всичко може да се случи, може да стигнем до дузпи, може и равен 1:1 да свърши, а може и да загубим, но важното е, че Люпко успява засега.

Голям е Люпко!

Allez la France!

Долното видео повече подхождаше на полу-финала между Франция и Германия, но късно се сетих за него.

Както и да е.

Стискам палци за французите, не мога да го дишам онова гелосано гейче.

Пък у дома и стените помагат, allez la France!

Невероятната победа!

Така празнуват онези, които имат какво ...

Съдейки по медийното представяне на ЦСКА през последната година, те не играят с някакви аматьорски формации от шкембелии-сервитьори, накуцващи автомонтьори и бивши футболисти на по 40+ в регионалната В група, а редовно разцъкват я с Реал М, я с Барселона, я с Милан, Ювентус или Байерн и тук-таме с някой отбор така, от втора европейска линия като ПСЖ, Порто или Галатасарай.

Всеки мач срещу Сливнишки герой или Чико (Бяга) беше представян най-малкото като полуфинал за КЕШ, всеки гол срещу Германея или Беласица (Петрич) беше като гол във вратата на Байерн или Ювентус, всяка победа с 5:0 над Миньор (Перник) или Вихрен (Сандански) беше като исторически бой над Реал М и Барселона! То не бяха рекорди, то не бяха уникални събития, невиждани и нечувани в досегашната история на футбола. Всеки финт беше срещу Лео Меси, след всеки мач кръста на Кристиано Роналдо беше скъсан, всеки гол беше финален, победен, като на Костадинов срещу французите! Стигна се до там, че евроучастието на Левски и Берое зависеше от ЦСКА (не и от Монтана).

... така някои други ...

Като чета за снощната победа на ЦСКА за Купата на страната все едно са играли не срещу последния в А група, а срещу Реал М и Барселона взети заедно, от Монтана са вкарали и резервите на терена, Кокала се е опитал да убие Борис Галчев, а съдията е изгонил петима от ЦСКА още до 10-ата минута и е свирил 5-6 дузпи против тях, па накрая и открит автобус и 2 км тур за овации нощно време из центъра, от Националният стадион до Народното събрание; представям си ако случайно спечелят Шампионската лига или Лига Европа, сигурно открит самолет ще търсят.

И сега всички прасета пак са надигнали зурлички: "Мястото на ЦСКА е в А група", "А група без ЦСКА не е същата", "Липсата на ЦСКА в А група е фатална за българския футбол", какъв колосален подвиг са извършили със спечелването на този трофей и прочие глупости. То така става, играеш цяла година с аматьорите и накрая за награда те вкарват в А група през задния вход. 

... а така онези, на които им се иска да приличат на големите..

Само че има един проблем, прасета - вие платихте ли си данъците? 9 месеца кой ли не слушахме, кой ли не се изказа по въпроса, ново дружество ли ще правите, сегашния си клуб ли ще оздравявате, с Литекс ли ще се сливате, всякакви варианти бяха, едно нещо не ми стана ясно - къде са парите? Сложихте ли поне онези 11 млн задължения към НАП на масата, поне тях да си платите?

Май не. И няма и да го направите, аз досега не съм видял някой в България доброволно да плаща чужди задължения.

Когато се спука балонът

В навечерието на първата битка на Лудогорец в Шампионската лига седя и чакам.

Чакам да се спука надутия разградски балон.

Този филм съм го гледал вече - разни богаташи си влагат парите във футбола, отборите им достигат до върха, печелят купи и всичко изглежда непоклатимо.

Но в един момент приказката свършва - и за Бернар Тапи и Олимпик (Марсилия), и за Калисто Танци и Парма.

Парма например, цял живот си играе на асансьор между втора и трета италианска дивизия. Получиха своите 15 минути слава и до там - сега вместо за място в Европа Парма всеки сезон се бори да не изпадне.

Та седя и чакам нещата да си дойдат на мястото и родния евробоец да се върне там, където му е мястото.

Сега ще ми кажете, че съм хейтър, че българите сме такива, изтъкани от злоба и не знам още какво си - общи приказки на хора, които нямат реални аргументи.

Първо, гореизложеното е достатъчен аргумент за всеки, който поне малко се интересува от футбол. Едно са отбори като Парма и Олимпик М, друго е Ювентус например, който беше изхвърлен в Серия Б, върна се триумфално в Серия А и отново е там, където му е мястото - на върха. Лудогорец е много далече от Ювентус, много.

Второ, не съм запалянко тип "болейщик" от бившия СССР, Там е така: пълно е с любители на спорта, които поддържат всичко родно без значение от вида спорт. Може да е заклетия ти футболен враг, може да става въпрос за кърлинг, няма значение. Не съм някакво всеядно животно, дето може да гледа едно след друго хандбал, художествена гимнастика и хокей на лед, примерно. 

И трето, не намирам за необходимо да поддържам отбор, който има 70 години история и никаква хореография - толкова никаква, че на мачовете му ходят привърженици на други отбори и го подкрепят, като пеят химна. Ама бил български отбор! За мен единственият български отбор, за когото си заслужава да пееш химна, е националният. Не разбирам как "Българи, юнаци!" би вдъхновило един словак или един бразилец? Не разбирам какво му говори "Мила Родино" на Козмин Моци?

И не на последно място идва "благодетелят" на Лудогорец. Подобни благодетели в България с лопата да ги ринеш - като почнеш от Гриша Ганчев, Георги Илиев и стигнеш до Николай Гигов, Венци Стефанов, Майкъл Чорни. Футболът у нас отдавна се е превърнал във филиал на мафията и мафията решава отдавна кой, кого, какво. Ще каже някой "Кирил Домусчиев не е такъв, той е чист, бизнесът му е чист\". Не знам, може и така да е, но досега животът друго е показал, а и снимката вдясно не е много читава. Не си представям сериозен бизнесмен, сериозен президент на футболен клуб, който би се съгласил на мач между "Лудогорските орли" и "Витошките тигри" (и печеното теле в центъра). Не си представям сериозен президент, който си сменя треньорите всеки сезон и всеки път се оказва впоследствие че, треньорът се е взел много насериозно.

Лудогорец си изконсумира миналия сезон късмета за 10 години напред, особено в мача с Лацио в София. Така че аз чакам.

Няма балон, който да се надува до безкрайност, няма балон който да не се е спукал с гръм и трясък.

Събуждане с шамари

Не знам какви баражи сънуват хората у нас, след като срещу преките си конкуренти (Чехия и Дания) имаме 3 равни и 1 загуба, а срещу аутсайдерите Армения и Малта взехме 9 от 12 възможни точки. Е няма как да стане, да си играеш на равни с преките си конкуренти, да не си вземеш своето от аутсайдерите и да разчиташ, че всички ще останали ще играят за теб. Вярно, Армения изненада всички - би като гост и Дания (0:4), и Чехия (0:1), и равен с Италия направи (2:2) - все неща, дето ние, тръгналите да се класираме за бараж, не можахме да направим. И то май, като гледам как се засилиха арменците в края на квалификациите, ще трябва да палим свещ на малтийците, че свършиха в Ереван онова, дето ние не успяхме. Що не ги питаме как ги правят тия неща?

Много вярна приказка каза Ники Михайлов преди мача в Ереван онзи ден, проблемът е, че типично по български само си говорим, а резултат никакъв. И само вижте - преди последните два кръга от квалификациите играем срещу четвъртия и петия в групата, не би трябвало да имаме проблем да вземем поне 4 точки от тях, и в крайна сметка взимаме 0. Само за два мача от втори станахме 4-ти. А то няма и как да е друго, с тия играчи толкова - добре е, че се отървахме от разни пудри като Божинката и Благо Джисъса, ама да чакаш от Митко Рангелов или Маркиньос да ти решат мача, няма как да стане тая. Или пък да включваш играчи като Ники Михайлов и Манолев, дето нямат официален мач от пролетта насам и ако не е националния отбор няма и да имат в скоро време - ми няма да стане, колкото и да ни се иска. 

Вярно е, Любо Пенев наистина отлепи ютията от дъното, и толкова. С тези играчи - толкова. Помечтахме, помечтахме, но ни събудиха с шамари.