Автобиографии

 Чета в момента "Аз, Майя Плисецкая" (за книгата като я прочета ще разправям). Преди години видях, че има и "Аз, Фелини". И филмите на Фелини само съм ги чувал (от друга епоха са все пак), но поне знам, че е световно известен режисьор, оставил диря след себе си. 

Майя Плисецкая пък е име в балета - не в руския, в световния. Нея съм я гледал, преди години пуснаха въпросното видео по-долу по телевизията и мама ме викна да го гледам. С един куршум два заека да ударим, хем Болеро да слушам, хем Плисецкая да гледам, ама аз основно спомени от Болеро-то имам. Но не пречи да знам, че Плисецкая е голяма работа. 

А не е необходимо да и четеш автобиографията, за да разбереш що за живот е водила - достатъчно е да прочетеш страницата и в уикипедия. Баща и разстрелян през 38-ма, майка и изчезва малко след това в А.Л.Ж.И.Р., отгледана от леля си, с лишения и страдания. 

За Фелини не мога да ви кажа дали е имал нещастно детство или какво трудности е преживял, но не това ми е важно в момента. 

Просто от едната страна имаме Майя Плисецкая и Федерико Фелини, които имат 1000% основание да напишат автобиографични книги, озаглавени "Аз, Майя Плисецкая" или "Аз, Фелини". А от другата имаме костинбродския циганин, който преди 15 години написа (написал ли е?) "Аз, Азис".

 

Другарю Манго по армейски

Един виц имаше навремето:

Левски от шампионския си сезон 1987/88

Размисли на циганина:
- Като им трябвам за работа, съм другарю Манго! Като трябва да ми плащат съм егати циганина ...

Та така и на официалния сайт на чорбетата: историята на клуба сезон по сезон, за сезона 1987/88 шампионатното класиране е споменато с половин уста, фокусът на статията е върху спечелената Купа на НРБ, вероятно като основен турнир в онези години. На финала е победен "Левски" с разгромното 4:1 ("буквално попилява" за да съм точен). Третостепенния турнир за КСА не е във фокуса на ЦСКА и там славната армейска чета е отстранена след 0:3 "Витоша" рано-рано в турнира (1/8-финал) .

Кадри от официалния сайт на ОСК ЦСКА

Така си е, като е за победа си победил "Левски", като е за загуба, загубил си от "Витоша".

Тук е момента да внеса своята лепта в историята на ЦСКА. 

Във въпросния сезон в шампионатните мачове ЦСКА на два пъти повежда с 2:0 и на два пъти го обръщат до 3:2. В първия мач за полусезона (бях на него) единия гол за "Левски" го отмениха заради доста спорна засада. Иначе ЦСКА поведе с 1:0 първото полувреме, след почивката ведната удвои, но между 52-та и 56-та минути Сираков и Гибона изравниха, между двата гола мушнаха и още един, въпросния отменен гол. Втория полусезон мачът беше доста по-интересен, ЦСКА пак поведе с 2:0 още до 8-та минута с два бързи гола на Пенев и Костадинов. Първо Пенев вкара от дузпа в 6-та (тая дузпа има връзка със споменатия по-горе финал за Купата на НРБ), после Костадинов удвои, но толкова им бяха силиците на чорбетата, "Левски" си реши мача за с 3 гола за 15 минути до 30-та. Много ми се иска да видя видео от този мач, търся го от години в нета, ама няма. 

На този фон е обяснимо защо първенството е споменато с половин уста на сайта на чорбетата. А колкото до мача от 1/8-финала за КСА, загубен от "Витоша" там също има история. Въпросният осминафинал се играе в един мач на стадиона на отбора-домакин, в случая ЦСКА. На "Армията" се изсипват 25 000 зрители, което е пълния капацитет на стадиона, като се има предвид че се играе и в работен ден, и в работно време, и е на 8 февруари отгоре на всичко си е доста прилична цифра. ЦСКА не само губи с 0:3 - те до тогава нямат победа над "Левски" на собствения си стадион (първата ще дойде едва през есента на 1999 г.), пропускат и дузпа (пропускат и при първия мач срещу "Левски" на "Армията" през лятото на 1985 като "Витоша" и "Средец", загубен с 1:2, ще пропуснат и при първата си победа на "Армията" през есента на 1999 г.). Колкото и да обезличават турнира за КСА, чорбетата не могат да скрият факта, че в него мач участват 7 от 11-те титуляри от финала за Купата на НРБ само 3 месеца по-късно. Не върви много да кажеш, че си излязъл с резервите ...

А пък на финала за Купата на НРБ (и на него бях) и там имаше дузпица за ЦСКА в много тънък момент, 5 минути преди почивката при резултат 1:1. Леко подпиране си беше, Стоичков въобще нямаше шанс да играе с топката, но пък имаше шанс да падне за дузпа. Въпросната дузпа пак беше бита от Пенев, който я би в обратния ъгъл на онази от шампионатния мач, загубен с 2:3. Боби Михайлов първия път се метна вдясно, а втория тръгна наляво, ама ... В края на мача, като стана ясно, че ЦСКА ще спаси сезона и няма да има втори "син" трипъл ("Левски" е първият отбор, спечелил в един сезон шампионската титла и купите на НРБ и КСА през 1984 г. То затова се дават дузпи, ама не всички ги вкарват) един човек зад нас се изказа: "Радвайте се бе, чорба нещастна, цял сезон ви бием ..."

Но да се върна на "другарю Манго": 4 мача за един сезон за ония години е максимумът, който може да се очаква. От тези 4 мача печелиш само 1, един губиш катастрофално на своя си стадион, в другите два те обръщат от 2:0 до 2:3, спасяваш загубата с отменен гол заради спорна засада и ти свирят 3 дузпи. Не звучи толкова лъскаво, а другарю Манго?

Новодомец

Никога не съм бил седесар.

Казвал съм го, когато дойдоха промените през 1989 и началото на 1990, като ги видях кои от моите съученици станаха седесари и си рекох: "Аз при тия работа нямам". В моя клас съучениците ми, които се писаха сред първите борци за демокрация, бяха дежурните тъпанарчета - кой изключван, кой преместван, кой така и не ги научи тия квадратни уравнения и до ден -днешен. За английския да не говоря.

При мама и тате беше по-интересно, те си правеха сравнения с комшиите. Комшиите ни масово бяха колеги основно на тате, живеехме във ведомствен блок на "Кремиковци". Та се знаеше кой на кого и колко се е подмазвал, за да вземе заветния апартамент, някои дори се бяха изхитрили и да ги купят още в годините на комунизма, та беше интересно кои станаха първите седесари. Кои бяха писали дитирамби само и само да се уредят с панелката и кои после вдигнаха двата пръста. Едни съседи, на нашия етаж живееха, за да заминат за Куба в средата на 80-те имаха нужда от характеристика от партиен член по местоживеене (а те не бяха). Тате казваше впоследствие, че такава характеристика като тази на комшийката и на партийния секретар не бил виждал. Като се върнаха от Куба и като падна режима у нас тия станаха първите седесари. Види се, много се бяха напатили в Куба от комунистите.

Извън семейния ми кръг пък беше времето на Тренчев, на Георги Марков, на Венци Димитров и на Емил Кошлуков. В общи линии на хората, които преследваха частния си интерес (както се оказа в последствие) под маската на борбата са комунизма. 

Преди време попаднах на ето този пост, много ми хареса. Там, между другото, авторът казва:

... Тоест, през 1989 г. България бе пълна с озлобени и завистливи хора, които искаха да станат комунисти, но само около 10% от тях успяваха. При това сред научно-техническия персонал например за партийни членове бяха приемани млади, талантливи конструктори и технолози, а не чертожнички, завършили СПТУ – Партията много добре знаеше професионалната стойност на хората. Същото беше навсякъде другаде и колкото и на някои да не им се иска да го признаят, последните набори в някогашната БКП бяха именно цветът на нацията. Ето защо по-късно част от същите тези хора толкова успешно разгониха фамилията и на икономиката, и на държавата ни – морал може и да им е липсвал, но интелигентност – в никакъв случай. Жалко, че тя бе използвана не в полза на обществото, но при подобни промени обикновено става така.
Предполагам, вече се сетихте кои бяха хората, които пълнеха площадите по време на първите митинги на СДС – хора с искрени демократични убеждения и романтично настроени студенти(примерно 10%), хора, движени от материален интерес – т.нар „реститути” (около 5%), а останалите… Те бяха от средите на онези 90%, които някога бяха искали да станат членове на БКП, но на никого и през ум не му бе минало да ги направи. Тоест, това бяха хората с по-ниски професионални умения, които в борбата за премахване на тоталитарното общество видяха възможността да поискат реванш от колегите си, които ги бяха изпреварили в кариерата. Според тях – понеже били комунисти…

Трябва да си призная, напълно съм съгласен с написаното. И затова аз не се присъединих навремето към "синята идея". А политическата кончина на СДС е напълно логична от тази гледна точка. 

Въпреки това вкъщи имам един диск "Спомени от бъдещето" с всички седесарски песни от 90-та и 97-ма година - и "Времето е наше", и "Последен валс", и още, и още. Част от историята, какво да се прави (чудно ми е, дали Филип Димитров и Иван Костов го имат тоя диск?).

Що го обяснявам това ли?

Ами защото научих, че ямболското цигане ще се нанесе в сградата на Раковски 134. И не само се нанася, ами и надписа "СДС" от фасада ще смени. 

Викам си, напълно заслужен завършек на тази история - навремето там бяха хора като Александър Йорданов, Свободка Стефанова, Васил Гоцев, Светослав Лучников, Георги Марков - сега ще е Валери Симеонов, също толкова прост и нагъл.

А Валерката е новодомец - ще трябва да почерпи.