Липов чай

 Едно време на село само чай от липов цвят се пиеше. Не щото нямаше друг, например и лайка има на село, но пред къщата има една липа, садил я е баща ми преди някъде 60 години (че и повече) и баба и дядо всяка пролет си беряха липов цвят, сушаха го лятото и зимъска пиеха чай. За да не остане някой с грешното впечатление, че моите баба и дядо на село са имали чаена церемония тип five o'clock tea - не, съвсем не. При тях чаената церемония беше основно сутрин, когато най-често за закуска имаше попарка с чай от липов цвят и сирене (и друга основна закуска имаше, поне докато дядо беше жив, но за нея друг път). И хлябът беше от онзи, селския ръчен хляб (на село тогава имаше фурна, правиха им хляба на място). Баба и дядо живееха в една малка стаичка, която се отопляваше от печка на дърва и през зимата, понеже постоянно се поддържаше огъня в печката, на нея имаше постоянно два чугунени чайника. Единия пълен с вода, която служеше за овлажняване на въздуха, и втория пак пълен с вода, но на дъното имаше липов цвят. Вторият чайник се доливаше постоянно, но липовия цвят се сменяше само сутрин. То малко му трябва на липовия цвят, чаят отначало е жълтеникав, но после става червен. И като слезнеш да закусваш в стаята на баба и дядо, и то цялата ароматизирана на липа. Тате, например, много обича в липовия чай да си пусне няколко парченца сиренце. Аз ей такъв червен чай обичам и съм много доволен, че днес след усилено варене го докарах на цвят и на вкус. Цялата кухня и трапезарията ухаят на липов цвят.

Затова са неделите.

Започна се

Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове. 

"Вие сте - рекли швейцарците на мигрантите-мюсюлмани - гости тук и не ние с вас, а вие с нас ще се съобразявате. Никой не ви е викал насила тук. Днес са джамиите, утре ще искате отделни училища и гробища, вдругиден ще решите, че фереджета и бурки трябва да носите, после я свинското, я говеждото ще забраните, пък след седмица кой знае какво ще ви дойде в акъла. Не!"

Или нещо такова.

Нещо подобно се заражда у нас. Не около религията, джамиите и фереджетата, а около свинското, а около храненето на учениците - в училищата храната щяла да бъде според религията. 

За християнчетата - сандвич с шунка, за мюсюлманчетата - имам-баялдъ и гьозлеме, примерно.

От една страна, това решение е взето от съд, председателстван от съдия на име Айгюл. Колко е обективно решението му всеки може сам да прецени. Но не религиозното решение е притеснителното в случая.

Днес вече се съобразяваме с религията на децата.

Утре ще се усетят и евреите, кришнарите, съботяните, не знам още кой.

Следват веганите, те са на върха на всяка хранителна пирамида, ще изскочи отнякъде оня с пчеличките и семенната течност на търтейчетата и и с тях ще трябва да се съобразяваме, ще видите.

А беше време, когато си разказвахме вицове за американците, които викали на жените си "вагиноамериканци"!

Боза

Днес ми се допи боза. Ама ми се пие, та две не виждам. После си спомних, че едно време, когато бях малък (мога дори да кажа, на годините на Симеончо и нататък до 2005 почти) баба (Бог да я прости!) правеше мекици всеки път, когато ходехме на Плевен. Ставаше рано сутрин в събота, замесваше тестото, а тате, като станеше, отиваше до сладкарницата (май се казвше "Съдружие" или "Освобождение" и колкото и да е странно, още е сладкарница) и купуваше боза. От онази, едновремешната която се вкисваше на третия ден, независимо дали си я пазил на хладно и тъмно място. В стъклените шишета с широкото гърло.

От днешната имам киселини. Sorry! 

Баба правеше мекиците със сирене, а в евтините години на комунизма и сиренето беше сирене, а не млечен продукт с палмово масло и тебешир. Та баба правеше мекиците с МНОГО сирене. И тия мекици - ако искаш им слагай сладко, ако искаш мед, ако искаш и така ги яж - и бозата с тях - ето това е споменът ми от Плевен, от едно време. От 80-те и началото на 90-те.
Аз отдавна се научих да правя мекици. Хора, които са ги опитвали, казват, че ставали добре. Дори и топено сирене им сложих последния път, че тук, на Мартиника, нашето бяло сирене е 17 евра килото, аре нема нужда! Пак станаха де, пак се ядяха.

Обаче с бозата няма как да се получи. Не става. Да търся начин, да си направя и нея - о, само това ми липсва в момента. 

Е, може и да се намери някой, който да ми философства по темата за здравословното хранене, мазните баници и мекици, калоричната боза - аре у лево, нямате място тук. Като ви дойда на крака да ви питам, тогава може. Сега Трайчо Костов и ми съчувствайте в нещастието.

Спомням си една сладкарничка на бул. "Христо Ботев", малко след кръстовището със "Сливница" по посока площад "Македония". Като ученик ходех там, а там бозата я наливаха от чешма. Не зная дали беше собствено производство, или им я караха отнякъде и просто я наливаха в резервоар зад стената - важното е, че беше адски интересно тая чешма, от която тече боза, а не вода. Бозата беше истинска, понякога резлива, понякога сладка - със сигурност без консерванти.

Днес вече не е сладкарница - преди време минах от там, и беше магазин за плочки и фаянс, после за мебели.

А днес ... Макдоналдс, Дънкин Донътс и КФС са на всеки ъгъл. По-вкусно е с "Кока-кола"; дори една телевизия си оформи вечерния часови пояс от 8 до 10 като безкраен рекламен блок, пробутвайки си рекламите под формата на "най-успешният български сериал".

Там, в продуктовото позициониране, няма да чуете "Искам боза за закуска" - там или ще закусват "Активия", или ще са на "Кока-кола" (затова, наред с премахването на казармата ни изпедерастя нацията); като и в двата случая се консумират директно от опаковката - за тях чаши няма открити, няма открити. Иначе сериалът е пълна боза, ама такава не ми се пие.

Май започнах да мечтая да се върна в България и да ида до Одрин, за да пия една истинска боза. Без консерванти, без оцветители, без подсладители, правена от зърно, а не от стари пасти, вафли и кроасани.

Пие ми се боза.