Галина Брежнева и кръстниците на диамантената мафия в СССР

Сватбата на Брежнева с Юрий Чурбанов

През 70-те години на ХХ-ти век много от гражданите на Съветския съюз, особено близките до властта и столичните творчески кръгове знаели, че в страната много неща се правят специално за Галя. Галя си имала име, презиме и фамилия, тя се казвала Галина Леонидовна Брежнева и била дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Високопоставеният родител отдавна махнал с ръка на възпитанието на разглезената си дъщеря. За нейния бурен живот и екстравагантни изпълнения по целия Съветски съюз се разнасяли легенди.
Още през 1951 г. 22-годишната дъщеря на първия секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия напуснала филологическия факултет на университета и се омъжила за цирковия акробат Евгений Милаев, който бил по-възрастен от нея с цели 20 години. Галина и мъжа и водели скитнически живот по съветските циркове, докато тъста на акробата не бил преместен на работа в ЦК на КПСС. Тогава кариерата на Милаев рязко тръгнала нагорец За няколко години той станал Герой на социалистическия труд и директор на Московския цирк. Придобивките обаче не удържали артиста в семейното ложе. През 1961 Галина хванала мъжа си в изневяра и се развела с него. Сълзливите писма на изоставения съпруг до високопоставения тъст не успели да възстановят семейството.
Следващия брак на Галина с 18-годишния илюзионист Игор Кио продължил всичко на всичко 10 дни. Когато Леонид Илич разбрал, че дъщеря му тайно се е разписала с някакъв фокусник, той изпратил след щастливата двойка няколко агента на КГБ. Те намерили щастливата двойка и отнели от съпруга и жена му, и паспорта с печата. Върнали му само паспорта, при това нов и без никакви следи от бракосъчетанието. Двойката продължила да се среща тайно няколко години след това.
През 1971 година, за радост на родителите си, Галина се омъжила за подполковника от службите Юрий Чурбанов, който заради този брак оставил семейството си. Новият зет се харесал на Генералния секретар и подполковникът стремително достигнал до генерал-полковник и заместник-министър на вътрешните работи. Няколко години съпрузите живели щастливо, но след това Галина започнала да скучае: мъжът и бил постоянно зает в службата. Тогава в живота на Галина Брежнева се появили две нови увлечения: диамантите и Борис Буярце.

Убийството на Паоло Борселино

Летището на Палермо "Фалконе Борселино" е наречено в чест на двамата прокурори, борци с мафията: Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Фалконе и Борселино били част от анти-мафиозната следователска група, подготвяща знаменития "Максипроцес" в Палермо през 1986-87 г.: тогава пред съда били изправени 475 обвиняеми. Capo di tutti capi от Корлеоне, Тото Риина получил две доживотни присъди. Към онзи момент Риина вече 20 години се укривал от правосъдието (на практика спокойно си живеел във вилата). След като през януари 1992 неговата апелация била отклонена, той поръчал убийството на двамата прокурори. На 23 май мощна бомба на пътя взривила бронирания автомобил на Фалконе и две от съпровождащите го коли. Фалконе умрял в болницата, в ръцете на Борселино. Също така загинала и жената на Фалконе Франческа. А на 19 юли Борселино и петима души от охраната му били убити от бомба, поставена в паркиран пред дома му Фиат.

През януари 1993 г. Риина най-сетне бил заловен, или, според някои слухове, бил предаден от колегите си по договорка с полицията. През юни информатор на полицията станал един от организаторите на убийството на Фалконе - Сантино ди Матео. За нарушаването на омертата мафията отвлекла 11-годишния син на ди Матео Джузепе, две години го крила и измъчвал и в крайна сметка го убила и разтворила тялото му в киселина. През същата година през Италия минала вълна от терористични актове. Според данни на полицията мафиозите планирали да взривят дори кулата в Пиза. Тези терористични актове заставили властите в Италия да влязат в договорености с мафията - но за това станало известно едва 10 години по-късно.

Едновременно с тези събития се провела и операцията "Чисти ръце". В резултат престанали да съществуват четирите основни италиански партии, а на политическата арена се втурнал милиардерът Силвио Берлускони. През март 1994 г. неговата партия "Напред, Италия", създадена само 2 месеца по-рано, неочаквано спечелила най-много гласове. През 2011 година се появила версия, че именно Берлускони стои зад взривовете от 1993 г. Макар че е възможно да е обикновена клюка. Непотопяемият Силвио се измъкнал от всички обвинения, както и в останалите 60 случая. Интересното е, че в своето предпоследно интервю Борселино също посочва връзките на Берлускони с мафията.

А Риина умира през 2017 година в затвора.

Ирландецът

Остаряха

"Ирландецът" става за гледане основно заради актьорския си състав - Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел и всичко това под ръководството на Мартин Скорсезе. Ако трябва да се залага на сюжета, гангстерската история на "Казино" е много по-интересна, завързана, много повече става за гледане. В "Ирландецът" нещата са базирани на изчезването на Джими Хофа и версията на Франк Шийран, но в крайна сметка това е само една много добре филмирана версия. 

Играта на актьорите е много добра, но пък хората са на години и колкото и да ги гримира и "подмладява" Скорсезе, 72-годишният Де Ниро трудно минава за 30-40 годишният Франк от 50-те и 60-те години на миналия век. Същото се отнася и за Ал Пачино, а и Джо Пеши изглежда доста над 50-годишен при срещата на Франк с Ръсел Буфалино. Гримът ги прави да изглеждат като мумии, и Де Ниро, и Пачино. При Харви Кайтел не е толкова видно, той и без това играе възрастен персонаж, Джо Пеши също.

Но пък играта на Де Ниро е както си я знае човек и както го помни - вживява се в ролята си. Бива си го Де Ниро за такива неща, играе както в "Разярения бик", "Казино" и ""Нос Страх". Ал Пачино малко смесва ролите с "Усещане за жена" и "Море от любов", много вика. Може и ролята на героят му да е такава, може и така да се опитва да предаде арогантност на героя си или нещо друго, не знам. Само дето не се развика "I'm everybody's daddy", ама то с играта си го каза.

Иначе сюжетът на филма става - мафията, доновете, Ню Йорк, ресторантите, автомобилите от 50-те, 60-те и 70-те години, парите. Част от очарованието на картината. Малко ми идва в повече цената на успеха за Франк с мълчанието на дъщеря му, излишно е според мен, дори да е истина в живота. В крайна сметка го препоръчвам за гледане, но определено не разбирам защо го бяха набутали за фаворит за "Оскар" тази година.

Освиркването

Томичката

Ако Томичката си направи труда да си напъне мозъчето, може и да си спомни, че освиркването на политици на 19 февруари не е за пръв път. Ако пък не се сети за какво иде реч, може да се огледа около себе си и да се допита до Жоро Дантелата, той може да му припомни как през далечната 1993 година родният седесариат освирка премиера Любен Беров отново пред паметника на Васил Левски в София.

Е да, ще каже някой, ама той Беров беше министър-председател на мутрите, на мафията, тогава се източваше България и беше справедливо освиркан. 

Точно де. Те хората знаят кого да освиркат, спокойно. 

Може Томичката, ама не му изнася, нали в ролята си на булонка трябва да джафка, не да мисли. А все пак, като имаме предвид политическата му биография, можем с голяма степен на достоверност да предположим, че Томичката, бидейки все още подрастващ в онези години все пак е споделял идеите на демократичните сили в България. В крайна сметка, като погледнем, вчерашните ДБГ и Реформаторски блок са производни на онзиденшното СДС. Костовото, Филипдимитровото, Желевото, все тая как ще го наречете, на онова СДС от 90-те години. За кого е гласувал Томичката преди появата на ГЕРБ и РФ преди това, а?

Тогава, в онези времена родните сини питекантропи освиркваха всичко живо, което не вдигаше двата пръста - и професор Беров, и президента Желев, и Катрин Лалюмиер покрай последния. Въобще, голямо освиркване падаше в онези години. Сигурно Томичката сега го яд, че в онези времена е вегетирал в родния Бургас вместо да твори история по барикадите в София, па макар и фонетична. 

Нищо, сега си наваксва. 

Той разбира от много неща

Киро Гела или Киро Зализания, оказва се, разбира от много неща.

Киро Гела разбира от справедливост и правосъдие, Киро Гела разбира от футбол (разбира се),от колко отбора трябва да бъде А група, каква да конкуренцията на Лудогорец, че вече му е тесен родния шампионат, Киро Гела разбира от национални отбори, кое е полезно и кое не за нашия национален отбор, въпреки че от прословутата му школа в Разград още не е излязъл един кадър, който да се наложи някъде, дори и в родния му Лудогорец. Имаше там някъде Керчев, ма него го вадеха в 5-тата минута.
Киро Гела разбира и от медии, за него медиите или са олигофрени, които не искат да видят как лично финансовият министър къса билетчетата на мача, или са слуги и пишат поръчкови статии, които не отговарят на истината.

Киро Гела, оказа се, разбира и от международни отношения и дипломация, след като си позволява да критикува граничарите на друга държава за това, че си изпълняват задълженията, вместо да козируват на успешния бизнесмен от Балканите. Вероятно в Чехия не е прието тамошният министър-председател да рита топка с най-успешния бизнесмен в страната и да яде печено теле на центъра на стадиона с него.

Въобще, Киро Гела много вещ в нещата или поне създава такова впечатление.

За хората, които четат между редовете обаче, Киро Гела е собственик на завод "Балкан" в Ловеч. Да сте виждали някой в последните 20 години да кара ловешки велосипед? Киро Гела е собственик и на "Балканкар Средец". Сега на мястото на завода теренът е разчистен и очаква строителството на поредния мол. Да сте чули да изнасяме кари в последните години? Киро Гела е собственик и на БМФ, но както се оказва, напоследък флотът е в състояние на стопанска непоносимост, каквото и да означава това. Подочувам, че е свързано със съкращения на хора и рязане на кораби за скрап.
Киро Гела може да разбира от много неща, за такъв крупен икономически капацитет това е нормално. Киро Гела е заразен от болестта на забогателия началник - обикновен квартален тъпанар, който с някоя и друга далаверка е понатрупал пачки и сега решава, че е компетентен по всички въпроси и може да раздава акъл наляво и надясно, щото го има в излишък.

Аз се опитвам да чета между редовете и това, което прочитам, не е онова, което на зализания педераст му се иска да пише.

Държавата на Ториното

Иво Ториното само за 2 седмици направи смешна цялата държава.

И не толкова с въпроса си „То кой не е криминално проявен днес в България?” – сигурно всичките му приятели и бизнес-партньори имат някаква регистрация в полицията, та той си мисли, че това е нормално. Но не е в това работата - работата е в реакцията му.

Седи срещу него някаква репортерка от бТВ и му се прави на интересна: „Ама вашите хора нямали договори!”.

„Ще им направя договори!” – отвръща Ториното.

И се почва.

На данъчна проверка в офисите на Ториното се изсипват цяла рота барети, барабар с данъчните (това наистина ли е нормално?), ровят, ровят и намират няколко граждански договора с биячите от Околвръстното.

Единия – фитнес-инструктор, другия – домакин, третия – к`во там беше, не помня, шофьори също си беше назначил. И всичките на 4-часов работен ден и с 210 лв заплата. Всичко е чисто, всичко е редовно, всичко е на светло!

Па няма данъчни да се поразровят и да ги питат: добре бе, сине майчин, с 210 лв на половин работен ден как свързваш двата края? Бъдете сигурни, ще се окаже, че мама и тате още им дават пари. Като е почнал тормоз, като е почнала гонката по устав, да си е докрая, както си пише по книгите. Той Ал Капоне е вкаран в затвора не за убийство, а за неплатени данъци, ма кой да ги знае тия неща, кой да ги мисли?

И държавата с цялата си мощ, със се данъчните и баретите какво да прави, подви си опашката и си замина.

Когато се спука балонът

В навечерието на първата битка на Лудогорец в Шампионската лига седя и чакам.

Чакам да се спука надутия разградски балон.

Този филм съм го гледал вече - разни богаташи си влагат парите във футбола, отборите им достигат до върха, печелят купи и всичко изглежда непоклатимо.

Но в един момент приказката свършва - и за Бернар Тапи и Олимпик (Марсилия), и за Калисто Танци и Парма.

Парма например, цял живот си играе на асансьор между втора и трета италианска дивизия. Получиха своите 15 минути слава и до там - сега вместо за място в Европа Парма всеки сезон се бори да не изпадне.

Та седя и чакам нещата да си дойдат на мястото и родния евробоец да се върне там, където му е мястото.

Сега ще ми кажете, че съм хейтър, че българите сме такива, изтъкани от злоба и не знам още какво си - общи приказки на хора, които нямат реални аргументи.

Първо, гореизложеното е достатъчен аргумент за всеки, който поне малко се интересува от футбол. Едно са отбори като Парма и Олимпик М, друго е Ювентус например, който беше изхвърлен в Серия Б, върна се триумфално в Серия А и отново е там, където му е мястото - на върха. Лудогорец е много далече от Ювентус, много.

Второ, не съм запалянко тип "болейщик" от бившия СССР, Там е така: пълно е с любители на спорта, които поддържат всичко родно без значение от вида спорт. Може да е заклетия ти футболен враг, може да става въпрос за кърлинг, няма значение. Не съм някакво всеядно животно, дето може да гледа едно след друго хандбал, художествена гимнастика и хокей на лед, примерно. 

И трето, не намирам за необходимо да поддържам отбор, който има 70 години история и никаква хореография - толкова никаква, че на мачовете му ходят привърженици на други отбори и го подкрепят, като пеят химна. Ама бил български отбор! За мен единственият български отбор, за когото си заслужава да пееш химна, е националният. Не разбирам как "Българи, юнаци!" би вдъхновило един словак или един бразилец? Не разбирам какво му говори "Мила Родино" на Козмин Моци?

И не на последно място идва "благодетелят" на Лудогорец. Подобни благодетели в България с лопата да ги ринеш - като почнеш от Гриша Ганчев, Георги Илиев и стигнеш до Николай Гигов, Венци Стефанов, Майкъл Чорни. Футболът у нас отдавна се е превърнал във филиал на мафията и мафията решава отдавна кой, кого, какво. Ще каже някой "Кирил Домусчиев не е такъв, той е чист, бизнесът му е чист\". Не знам, може и така да е, но досега животът друго е показал, а и снимката вдясно не е много читава. Не си представям сериозен бизнесмен, сериозен президент на футболен клуб, който би се съгласил на мач между "Лудогорските орли" и "Витошките тигри" (и печеното теле в центъра). Не си представям сериозен президент, който си сменя треньорите всеки сезон и всеки път се оказва впоследствие че, треньорът се е взел много насериозно.

Лудогорец си изконсумира миналия сезон късмета за 10 години напред, особено в мача с Лацио в София. Така че аз чакам.

Няма балон, който да се надува до безкрайност, няма балон който да не се е спукал с гръм и трясък.