Bacillus apartamenticus

Всичко започна от Теодосий

Българският бацил не е Lactobacillus bulgaricus. Българският бацил е Bacillus apartamenticus.

След Десети, ако си спомняте, отнякъде са нароиха разни бедни, гладни, нямащи брадати типове, които под път и над път ни обясняваха какви гадове били комунистите, как си уреждали апартаменти за тях си, за децата си, за внуците си, за останалите си роднини, па който е свършил роднините, за приятелите си, и те комунисти до един.

По едно време бедните, гладни, нямащи и брадати взеха властта за по-дълго време. И се оказа, че нищо човешко не им е чуждо. Изкараха дори цял мандат (Костов) и в края на мандата, когато идваха избори и я камилата, я камиларя, за по-сигур си уредиха евтинджос апартаменти. От държавните, строени в "ония" години, за без пари. Така, 4 години министър/депутат ("Келепир има в тая работа") и накрая след 4-та година си купуваш апартамент на ниски смешни цени, че после може и да няма. Някои даже, като Теодосий Симеонов и Венцислав Върбанов си разписаха сами за апартаментите, щот` тъй по-сигур! Костов можеше и да не прояви необходимото разбиране. Други тарикати не само си уреждаха апартаменти на топ-локации срещу смешни цени, ами и това, дето трябваше да го платят, го плащаха с компенсаторни записи. Редовия седесариат скачаше по площадите и си мечтаеше за времето, когато ще построим Демокрацията, ма един от тях не видях да е намазал евтин апартамент срещу компесаторки. Виж, нуждаещи се министри, зам.-министри, депутати и други кърлежи от държавната администрация колкото искаш, какво да се прави, сюрмашка ни е държавицата, ниски са им заплатите, а па да кесиш 4 години в София и накрая да продаваш маратонки на Женския пазар като оня депутат от СДС преди години, може ли?

Това продължи и в годините на НДСВ, които също се писаха "дясна" партия, макар че какво и е дясното на Юлиана Дончева например, или пък на Нина Чилова - тя по-скоро трябва да е тясна, а не дясна, не ли тъй? При Царя пак се нароиха разни бедни и гладни, които да не са капо, и те си топнаха у държавната каца с пчеличковия медец, и те завлякоха по апартаментче. От ведомствените, от евтините. По-нависоко други работи прилапваха, ама по-надолу действаха по жилищните имоти.

Тези, които не успяха да хванат ръка при Костов и при Царя изплуваха при Бойко. Нарочно пропускам Станишев, щото БСП by default жилищно-имотния въпрос са го решили в първите години след Девети (основно) и след това и техните игри са на друг терен. Та при Бойко нещата еволюираха до такава степен, че един прост (ама много прост!) милиционер на име Цветан Цветанов се оказа собственик на 6 (словом: шест!!!) апартамента в София. Обясненията на Цветанов за произхода на парите за тези апартаменти бяха достойни за главната награда на "Разсмей Слави" или "Комиците", то не бяха консултации в областта на националната сигурност, то не бяха тъст и тъща спестовни пенсионери, въобще Цветанов вицове да разправяше нямаше да е толкова смешно. Това обаче му се оказа малко на Цветан, та преди време прилапа апартамента, който собствениците на "Артекс" бяха предвидили за сина си. С личен асансьор, излизащ в хола му. Покрай Цветан Цветан се оказа, че евтин апартамент си е уредила и Тетка Цецка, и разни зам.-министри, и други такива. 

Но!

На Цветан му върви на проверки от страна на прокуратурата.

Както по-нагоре споменах, преди 10 години го проверяваха откъде са му парите за 6-те апартамента, сега го проверяват дали случайно не е търгувал с влияние срещу апартамента, изнудвайки "Артекс" със законови промени. Или поне би трябвало да го проверяват за това, то схемата си беше като нарисувана преди изборите за Европарламент лани. Не знам за какво точно го проверява прокуратурата една година, но се оказа, че е невинен! Това доведе до неописуем възторг у дантеления депутат Георги Марков, който побърза да припикае територия: Цветанов е невинен! Цветанов вероятно има имунитет, придобит от bacillus apartmenticus, прокуратура него не го хваща, проверка не го лови, апартаменти не връща! Това е някаква защитна реакция на организма при откриването на бацила, оставка давам, апартамента не ми пипайте! Нито един от досега изброените не е на поста си, всички дадоха оставка, но апартамента не върнаха.

А всъщност ... сетих се за онзи момент от "Двойникът", когато Иван Доцентът отива в новия си апартамент, издействан му от Иван Магазинера и на въпроса "Какво е това?" получава отговор:

- Апартаментче ... За тебе съм го направил!

Бацилът на апартамента е отдавна по тези земи.

Виктор Орбан и неговият български сол-ташак

Един експерт има в България. Експерт по тема "Унгария".

А всъщност е експерт по тема "Унгария" защото е женен за унгарка. 

Да кажеш, че е бил 10 години дипломат в Маджарско, че е бистрил тънката политика и с Орбан, и с Дюла Хорн, и с Дюрчани, ама не, пусто, стоеше си у нас на държавна хранилка, я депутат, я конституционен съдия, келепир има в тая работа, Унгарията я виждаше чат-пат като турист. 

Нашият Жоро Дантелата.

Да кажеш, че Орбан го има за съветник, за ерудит и експерт, та го кани на всеки 6 месеца в Будапеща да го пита и взема акъл от него - не, той Орбан може да е темерут, може да го раздава диктатор или авторитарист, ама не е тъп. За сметка на това Жорко с Орбан става и с Орбан ляга, а когато вместо Орбан венцеслави Борисов, то винаги има сравнение с Орбан. Когато пък трябва да отправи нещо критика, в смисъл, Орбан пак е осрал нещата и Европарламентът вземе, че отнеме правото на глас на Унгария нашия Жоро не губи време, ами се явява да ни обясни как всъщност в ЕП е пълно с педераси и бюрократи, а Орбан е мъжкар, и може и да е попресолил малко манджата, ама то е за доброто на Унгария и унгарците, които пак ще си го изберат за премиер само и само да направят напук на Европа и Меркел в частност, а и е за добро не само на Унгария, но и на ЕС, щото либералните ценности и педерастията в Европа вече са отишли твърде далеч. Накратко, Обран е прав, Европа не, а Орбан е прав дори когато греши. 

Познато, нали? Няма и как иначе да е, то не е лесно да си расъл в ония времена, просто сменяш др. Живков с пан Орбан и си готов.

А някой да е очаквал нещо друго от Жоро? Въобще, някой въобще може ли да покаже къде е онзи пирон, който е забил Жоро? Поне един пирон, има ли някъде?

Дитирамбите на Георги Марков по адрес на Борисов и Орбан са нещо нормално за човек, който по времето на социализма е бил доносник на Държавна сигурност. И е напълно нормално да бъде нечий сол-ташак, в случая на Виктор Орбан. 

Осмица спатия

В хижата бяхме само двамата с Чичо, пазача. От два дни духаше много студен вятър, туристи не дойдоха. Дори работниците, които маркираха дърветата в гората, изчезнаха. Пътеките до селото бяха навети с преспи и навярно хората предпочитаха да останат на топло по домовете си.
Налях вода в чайника и докато чаках да заври, взех картите за игра. Знаех няколко игри за сам човек.
Чичо мълчаливо пушеше. Той изобщо малко приказваше. Онези, които не го познаваха, смятаха, че е студен, затворен човек. Мисля, че със своите седемдесет години той беше уморен.
В този момент дойде един от работниците. В предишните дни беше идвал с другите. Чичо често ги канеше да му правят компания и да му разправят това-онова.
Този, който дойде, беше особен човек. Никъде не бях срещал по-съсипана физиономия. Сякаш животът бе удрял, удрял този нещастник, та душа не му беше останала. Невъзможно е да се опише нито лицето му, нито фигурата му. При това с окъсани дрехи и продънени цървули. Не, дрехите и цървулите са нищо в сравнение с лицето му. Може да се каже - окъсано лице.
Да дойде на работа в това време!
Той поздрави Чичо и седна до печката да се посгрее.
Продължавах да редя картите.
- Гледаш ли си? Гледаш ли си? - запита ме той небрежно.
- Да мине времето! - отвърнах аз.
Но Чичо си нямаше работа и съвсем сериозно подхвърли на работника:
- Тоя е факир! Няма по-добра врачка от него! Всичко ще ти познае!
Работникът ме погледна със слаб интерес.
- Айде бе! - усъмни се той и добави: - Хич не вярвам на тия работи!
- И аз не вярвах, ама като ми ги каза едни ... - лениво настоя Чичо. Той се подиграваше на вчерашните ми опити да врачувам.
Напуши ме смях, но продължавах да редя картите. Работникът мълчаливо гледаше ту мене и картите, ту Чичо, потънал в дима на лулата си. По едно време той стана и се надвеси над главата ми.
- Хайде! - каза той. - Щом можеш, хвърли ми едни карти!
- Защо? Нали не вярваш?
- Че не вярвам, не вярвам, но ти пак ми хвърли!
Водата в чая завря, имах си работа, но от любопитство рекох:
- Добре.
Събрах картите, той отсече и аз започнах да ги редя. Чичо се приближи, лукаво усмихнат. А работникът каза:
- Слушай, това, що е било, не ме интересуе ... това, що е сега, аз най-добре си го знам, ти ще ми кажеш това, що иде ... бъдещето ... има ли ме, няма ли ме?
Започнах да редя картите за бъдещето, като си придавах онзи важен и тайнствен вид, който предполагах, че трябва да имат всички врачки.
Но като се заредиха само черни карти. дори една червена нямаше. Какво да му говоря? Сълзи, нещастия, болести, лоши срещи ...
Работникът ме поглеждаше от време на време, без да разбира нещо. Предусещаше, че черните карти не вещаят нищо добро.
Измъчен от моето мълчание, направи крачка-две, въздъхна и попита:
- Пари има ли?
- Не! - отвърнах. - Пари няма!
Сви устни, помълча малко, съсредоточавайки се в себе си, и после тихо и кротко (с такава чудна кроткост!) запита:
- А късмет има ли?
Искаше ми се да го излъжа, но срещнах ироничния поглед на Чичо.
- И късмет няма!
Изведнъж цялото му лице се сви като от нечакан удар. Той наведе глава, отдалечи се от мене, отиде до печката и от там съвсем глухо и безнадеждно запита:
- Барем жени има ли?
- ... И жени няма!
Той приседна на крайчеца на стола си, загледа се в печката и когато вдигна глава, видях потресаващо изражение на лицето му. Големи, големи кадифени очи, които сякаш се отдалечават в мъгла, скриват се ... изскочили ябълки и впити дълбоки бръчки от двете страни на устните - отпуснати в безсилие ... и тая тръпнеща брада ... не можеше дори да преглътне ...
Загледах го внимателно. Помъчих се да се представя що за човек е той. Погледнах огромните му посечени ръце с изкривени нокти, тялото му - длъгнесто и бавноподвижно ... Стана ми жал. Очевидно този човек беше преживял много и отгоре на всичко аз му надрънках измишльотини ...
- Ха! - възкликнах аз уж изненадан и ядосан. - Няма една карта! Няма я осмица спатия! Значи разваля се всичко! Това, дето ти го казах, не е вярно! - и се наведох да търся изгубената карта под масата.
- Как да не е за вярване - каза той с провлачен, равен глас, - като си е баш за вярване ...
Стана и излезе.
Чичо смукна лулата и каза бавно:
- И ти си един познавач! Господ да ти е на помощ!

Това е най-хубавият подарък, който съм получавал за Коледа от години.

От години я търся тази книга, а колкото да се старая, не съм я намирал за сваляне в интернет. 

Хората свързват Георги Марков със "Задочните репортажи", а покрай тях пропускат или забравят, че той е писал и други произведения. Особено любимо ми е "Портретът на моя двойник".

В момента се фукам, какво повече мога да искам от една Коледа - почивни дни, свободно време, уиски и една хубава книга.

Понякога

Понякога заставам на площад „Славейков“ към пет часа следобед, когато отвред прииждат млади и хубави жени, аз ги гледам, посрещам ги и ги изпращам, възхищавам им се и страдам, че е невъзможно всички да бъдат мои. Не, това не е просташка алчност на неудовлетворен мъж, а търсене на онова, което никога не достига.

Георги Марков, 

"Портретът на моят двойник" 

Хоумър Симпсън мажоритарно

... мамин-татин Ганьо с девствени мустачки

Георги Марков ми е любимец от зората на демокрацията.

Най-вече заради външния си вид: шкембенце, кабриолет и мустачки ("мамин-татин Ганьо с девствени мустачки", както биха се изразили Ъпсурт). И онази приказка, дето се бил напикавал в дантелени пелени.

После заради глупостите си, които ръсеше безплатно и на килограм - те хората нямаха какво да ядат в ония години, неговите съпартийци се ояждаха и се окопаваха във властта, него и от сън да го бутнеш, пуска латерната там за комунизма и изборите до дупка.

Сега се пише капацитет по изборно мажоритарно законодателство и как още през 1993 г. бил казал, бил внесъл, разбирате ли, как бил предвидил, обаче те не го слушали, не го послушали, а и да не забравяме комунистите какви са гадни и още се мотаме с пропорционалната система!

Тоя същия, ако не беше инвалидната количка на ГЕРБ на последните избори още щеше да гледа Народното събрание откъм външната фасада.  Не вярвате ли? Че той Гошко още преди 10 години се кандидатира за президент, по-мажоритарни избори от тези здраве му кажи, щеше да взема обратно мандата на Тройната коалиция.

И к`во стана, 75 000 гласа на първия тур, няма и 3%, основно в София и по-големите градове, от реститутките. Преброяване на дивите зайци в редиците на "автентичните" седесари, той Жорко тогава се обяви за единсгтвения автентичен седесар сред кандидатите, все едно имаше някакво значение, ма колкото там да каже нещо.

Сегашния закон разрешава мажоритарните кандидатури и нищо не го е спирало Георги Марков да се кандидатира мажоритарно на последните избори, що не се е кандидатирал? Вместо сега да обикаля като цветарка по телевизиите и да обяснява какъв рахат са мажоритарните избори, излизаш мажоритарно, печелиш и казваш: "Ей така се прави!" и си готов отвсякъде, той живият пример говори много повече от гастролите по телевизията. 
Глупак с глупаците, че се не видиш какъв тъпунгер си ...

А, сега се сетих на кого ми прилича: на Хоумър Симпсън!

Мъжете на Георги Марков

Първата ми среща с Георги Марков беше през 80-те, когато попаднах на романа му "Победителите на Аякс" - наивна научно-фантастична история (за деца и юноши, бих добавил в духа на онези години), случайно забравена в библиотеката на мама. Хареса ми, но когато попитах мама "Имаме ли други книги от него?", тя много изненадано ми каза "Не ... ти пък?". 

Ами тогава още не знаех, че е "избягал", че книгите му са иззети от библиотеките, не го печатат и въобще е "забранен". Къде ти такива неща в главата на едно дете тогава?

Когато дойде демокрацията пропуснах "Задочните репортажи" и аз не знам защо и ги прочетох чак след двайсетина години, в читанка.инфо. А благодарение на Читанката попаднах и на "Портретът на моя двойник" - новела, която чета всеки път, когато имам малко време за губене, но не искам да започвам нова книга (и до ден днешен не мога да проумея как въобще се е промъкнала през цензурата - новела за игра на покер по времето на социализма, че и с бивш партизанин за цвят в нея).

А днес стигнах и до "Мъже". Първоначално смятах да я чета само на плажа, но както често става, като те грабне една книга, и я прочиташ до край. Така и с тази, не мирясах, докато не я прочетох.

Тези произведения не ги изреждам с цел да правя дисекция на творчеството на Георги Марков - има си критици за това, пък и най-верният критик е пазарът. Но-о-о-о ... не мога да отрека едно - Георги Марков изгражда уникални образи.

Чета и се чудя как, откъде, наистина ли? 

Как се е сетил? Откъде му е хрумнало? Наистина ли го е мислил така?

Хубавото при Георги Марков е, че образите в произведенията му са максимално доближени до онези хора, които живееха по онова време в България. Нещо като социалистически реализъм в действие. Щото, говоря конкретно за героите в "Мъже" - такива си бяха хората при комунизма. Имаше кариеристи, нагаждачи, мижитурки (Младен, проф. Хаджикостов, Неделев), но имаше и честни хора, които не винаги си затваряха очите, които работеха според силите си, които вярваха в нещо (хайде, да не е било комунизма, ама все пак в нещо) и за които животът не се измерваше в кариера, апартамент и кола (Иван, Сашо, Капитанът, Марта). Имаше мъже, които се целеха ниско, имаше мъже, които мечтаеха да стъпят на други планети. Имаше мъже, които живееха в охолство и душевна бедност, имаше и такива, които бяха надраснали боя си в пъти. Имаше и жени, които бяха по-мъже и от мъжете.

Въобще, всякакви хора имаше - и хубавото на Георги Марков е, че при него е като в живота, не винаги доброто побеждава.

Не че тези мъже ги няма и днес де, но мерилото на обществото ни е тотално занижено и познайте кои са ни героите? Дали въобще може да се търсят подобни на Този отдясно, Иван Дойчинов, Сашо, Капитанът хора в реалния живот, или всичко вече у нас е "Азис"-марка + Кобрата и Багата?

И дори в момента обаче, когато пиша, все още съм смаян от образите, които Георги Марков е описал, от характерите на героите, които е избрал, от житейските им съдби и перипетиите, през които ги прекарва. Пък нека да е наивно и глупаво.