Мъжете на Георги Марков

Първата ми среща с Георги Марков беше през 80-те, когато попаднах на романа му "Победителите на Аякс" - наивна научно-фантастична история (за деца и юноши, бих добавил в духа на онези години), случайно забравена в библиотеката на мама. Хареса ми, но когато попитах мама "Имаме ли други книги от него?", тя много изненадано ми каза "Не ... ти пък?". 

Ами тогава още не знаех, че е "избягал", че книгите му са иззети от библиотеките, не го печатат и въобще е "забранен". Къде ти такива неща в главата на едно дете тогава?

Когато дойде демокрацията пропуснах "Задочните репортажи" и аз не знам защо и ги прочетох чак след двайсетина години, в читанка.инфо. А благодарение на Читанката попаднах и на "Портретът на моя двойник" - новела, която чета всеки път, когато имам малко време за губене, но не искам да започвам нова книга (и до ден днешен не мога да проумея как въобще се е промъкнала през цензурата - новела за игра на покер по времето на социализма, че и с бивш партизанин за цвят в нея).

А днес стигнах и до "Мъже". Първоначално смятах да я чета само на плажа, но както често става, като те грабне една книга, и я прочиташ до край. Така и с тази, не мирясах, докато не я прочетох.

Тези произведения не ги изреждам с цел да правя дисекция на творчеството на Георги Марков - има си критици за това, пък и най-верният критик е пазарът. Но-о-о-о ... не мога да отрека едно - Георги Марков изгражда уникални образи.

Чета и се чудя как, откъде, наистина ли? 

Как се е сетил? Откъде му е хрумнало? Наистина ли го е мислил така?

Хубавото при Георги Марков е, че образите в произведенията му са максимално доближени до онези хора, които живееха по онова време в България. Нещо като социалистически реализъм в действие. Щото, говоря конкретно за героите в "Мъже" - такива си бяха хората при комунизма. Имаше кариеристи, нагаждачи, мижитурки (Младен, проф. Хаджикостов, Неделев), но имаше и честни хора, които не винаги си затваряха очите, които работеха според силите си, които вярваха в нещо (хайде, да не е било комунизма, ама все пак в нещо) и за които животът не се измерваше в кариера, апартамент и кола (Иван, Сашо, Капитанът, Марта). Имаше мъже, които се целеха ниско, имаше мъже, които мечтаеха да стъпят на други планети. Имаше мъже, които живееха в охолство и душевна бедност, имаше и такива, които бяха надраснали боя си в пъти. Имаше и жени, които бяха по-мъже и от мъжете.

Въобще, всякакви хора имаше - и хубавото на Георги Марков е, че при него е като в живота, не винаги доброто побеждава.

Не че тези мъже ги няма и днес де, но мерилото на обществото ни е тотално занижено и познайте кои са ни героите? Дали въобще може да се търсят подобни на Този отдясно, Иван Дойчинов, Сашо, Капитанът хора в реалния живот, или всичко вече у нас е "Азис"-марка + Кобрата и Багата?

И дори в момента обаче, когато пиша, все още съм смаян от образите, които Георги Марков е описал, от характерите на героите, които е избрал, от житейските им съдби и перипетиите, през които ги прекарва. Пък нека да е наивно и глупаво.