Наглост Vs. Справедливост

По мои скромни сметки, ако общината постави един полицейски патрул веднъж
седмично на тази алея за един месец само от глоби ще събере пари, за да асфалтира
цялата Борисова градина.

Един малък душевен оргазъм за моята дребна и злобна душичка.

Мястото е алеята покрай тенис-кортовете до парк-хотел "Москва". Въпреки, че на входа на Борисовата градина откъм кв. "Изток" има знак "Забранено влизането", от години наблюдавам как разни баровци и мутри най-редовно си го игнорират, отивайки да играят тенис. Така де, то законите за балъците, дето нямат пари да си купят Ауди или БМВ втора ръка.

Наглостта на новоизлюпените баровци винаги ме е дразнила. Дразни ме как ми обясняват, че "никога няма да се оправим", докато се правят на разсеяни относно такива дреболии като пътни знаци и правила за движение. Дразни ме и това, че само преди месец и половина в Стара Загора джип помете детенце в пешеходна зона, но ние в София очевидно сме на друга планета и на нас няма как да ни се случи.

А този баровец се усети овреме, обърна и се изнесе по терлички. 

Затова няма как да не злорадствам и да не се радвам, когато вчера видях с очите си как полицията поне веднъж си свърши работата.

Шофьорът на бялата "Мазда" се опита да мине метър, като почна да обяснява на спрелия го полицай с кой от шефовете му се познава, дори предложи да му даде визитна картичка, мило обясни как е влязъл в алеята само за малко щото незнамквоси и др. сърцераздирателни обяснения. Чест му прави на полицейския сержант, че не се трогна, изкара го от колата, провери му документите и си го глоби. 

Днес не че нямаше автомобили около корта, но бяха видимо по-малко.

В неравната битка с Наглостта Справедливостта вчера отбеляза един гол.

Хора, не всичко е загубено у нас. И не е Пеевски или Борисов, или Бареков, или Орешарски най-важното. Най-важното са ей тия, дребните неща. Като почнем да едно по едно да ги слагаме в ред, ще дойде момента и за по-големите.