Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

История от магазина

 История от необятния руски интернет, превода е мой.

Все едно няма да повярвате, но не мога да не споделя тази супер-епична история!

Стоя на опашка в магазина. Зад мен е двойка на около 30 години. Ние стоим спокойно и не безпокоим никого, касиерът чекира нечии покупки. Като цяло всичко е болезнено скучно. И в този момент на опашката зад нас се нарежда жена с дете. Момчето е на около 7 години, жената на около 30.

Детето е като отвързано, подобно на майка си, но тя се ограничава да рови в чантата си, докато момченцето крещи нещо на висок тон и рови всякакви дъвки и шоколади от стелажите. Много е шумен. Тя продължава да го дърпа „Петя не може!“. и нервно рови из чантата си, опитвайки се да намери нещо там. Накратко, нарушиха идилията на опашката ни и започнаха страшно да вбесяват всички.

Момчето взема шоколад от рафта. Отваря го и започва да яде като прасе. Изцапа се до ушите, хвърли опаковката някъде на пода и избърса ръцете си... в панталоните на мъжа пред него (двойката, която стои зад мен). Първоначално той, меко казано ахна, а след това каза: „Момченце, защо го направи?!” Мама все още се опитва да намери нещо. Мъжът се обръща към нея и проведоха следния (приблизително) диалог:

М: Госпожо, детето ви си избърса ръцете си в мен, вижте какво направи!!!

Ж (спокойно):  И какво, ще го изперете, не е голяма работа.

М: Какво значи "не е голяма работа"? Защо не следиш за ...  - и в този момент така компетентно я нареди, аз дори не подозирах, че съществуват такива думи досега. 

Ж: Така ли? И какво ще ми правиш!?

В този момент из целия магазин се разнесе звук... не, по-скоро прогърмя, див, пикантен, сочен шамар! Не го видях, защото бях разсеян с нареждането на моите стоки на лентата, но този звук дори накара ушите ми да звъннат и сякаш цареше блажена тишина в магазина. А спътницата на мъжа зад мен каза: 

- Той няма да ти направи нищо, но аз мога да добавя още! 

Общо взето тя и заби такъв шамар, че цялото лице на майката почервеня (едва ли от срам). Никога няма да забравя този звук! Шпяяяяп! И тишина ...

Наглостта на госпожа Хробокова

Тая лелка винаги ме е поразявала с наглостта си.

Наглост.

През всичките години от 1990-та насам във всичките си интервюта винаги се усеща един упрек към България, към българите.

В последното също.

И проблемът, да ме прощава, съвсем не е в костите на баща и, колкото и да ги рови.

Проблемът, поне аз го усещам така, е в онова, което и е отнето. 

В собствеността. В промененото бъдеще. Във факта, че и се наложило да работи малко повечко, за да се издържа, а не да заема синекурни длъжности в управлението на разни банки от най-ранна възраст само заради произхода си. 

Не намирам за нужно да рови кой е заповядал поругаването на гроба на цар Борис ІІІ, какво очаква да намери: търси кой е заповядал или кой е физическият изпълнител? И в двата случая вероятно хората са покойници от години.

Или има някакъв упрек?

Например, че ние, българите, не сме се противопоставили на поругаването? Че не сме защитили тленните останки на о`бозе почившия цар? Че сме гласували "За" Републиката и сме я лишили от имотите и? Или че сме бедни, че държавата ни е бедна и че да си принцеса в България не е като да си принцеса в Холандия например?

Не мога да разбера аз и съвременниците ми какво сме и виновни на лелката Хробокова, че таи такъв негативизъм към България:

Затова, когато майка ми почина, аз казах – „Дума да не става, да я погребат в България! Пак да направят такава гавра – Благодаря!

Ще рече, че разравянето на гробове у нас е като национален спорт.

Навремето разправяха, че Симеон, докато беше премиер, споменал, че не е толкова син на баща си, колкото внук на дядо си. А дядо му, както е известно от историята, праща едно писмо със съвети към сина си и до края на живота си го е наричал "селския цар". 

За Симеон не знам, но за госпожа Хробокова важи с пълна сила.

Стикер за инвалидност

ул. "6-ти септември", пред Министерството на вътрешните работи. Нищо чудно и някой милиционер от
министерството да го кара.

Тази снимка я направих вчера, в центъра на София. На пича, който го кара това БМВ всичко си му е наред - има си валиден инвалиден стикер, паркирал си е на инвалидното място - е малко не го е уцелил, ама нали инвалидност има, може да не е у ред с главата и ориентирането, да не му връзвам кусур за това. 

Важното е, че човека се е уредил - регистрирал си е БМВ-то на инвалид или най-малкото благодарение на въпросния стикер се е уредил с безплатно паркиране в центъра на София. Обикновено подобни автомобили ги карат нискочели, нископодстригани анаболни индивиди, чиято последна прочетена книга е ароматизаторът в тоалетната и които ползват инвалидния стикер за да карат болните си баба и дядо на лекар и да имат къде да паркират.

Сега, то не е необходимо инвалидите у нас да карат само Лади, Москвичи или Трабанти от соц-времената, ма досега в центъра на София не съм видял нито една Дачия или Шкода с инвалиден стикер. То не са БМВ-та, Ауди-та, Мерцедеси - лимузини, джипове.

Карат хората ... К`во като доходите на един инвалид са 200-300 лв?

Тази снимка показва кога ще станем нормална държава - или когато всички инвалиди (ама истинските инвалиди) почнат да карат такива коли, или когато ние, като общество, почнем да проявяваме нетърпимост към тия дребни тарикатщини.

Инвалиди 2

Тоя дрисльо с германската регистрация дали ще паркира така в някой германски мол?

Според Айнщайн две неща са безкрайни: Вселената и човешката глупост. 

Според мен глупостта трябва да се смени с наглостта.

Или по-точно, наглостта на разните родни "баровци".

Не знам, сигурно като си купиш някой таралясник от Горубляне, и ти дават някакви допълнителни бонуси към книжката, дето ги няма за обикновените хора като мен.

А това пък хептен не го разбирам, хем си паркирал като идиот на инвалидно място, хем си на еб*м ти 

положение.

Чудя се, що за нагло прасе трябва да си, за да се пльоснеш на мястото за инвалиди. Толкова ли не можеш да се повъртиш малко из паркинга и да си намериш място? Толкова ли не можеш да си размърдаш дебелия задник и да се поразходиш малко до входа на мола? 

А и това е паркинга на мол "Парадайс", там има система за сигнализация на свободните места - хем има брояч преди алеята, хем има сигнализация над всяко от местата - червено за заетите и зелено за свободните. 

Чудя се, тия са по-тарикати от останалите, дето си паркираме като овце на съответните места ли?

И друго си мисля - мол "Парадайс" толкова ли не може да си организира наблюдение на паркинга и да слага скоби на подобни наглеци? Тези имебцили ли са им най-платежоспособните клиенти, та не смеят и гък да им кажат? Толкова ли нямат камери? Или ако мина с ключа по боята им, тогава ще се намерят камери?

В бяла Европа, там, където сме се запътили, на петата минута ще имат фишове на стъклото. Ха познайте дали ще се разсейват с плащането?

Толкова ли не можем да се справим с тази наглост? 

А тоя с мерцедеса е ясен, той си е от Перник, това обяснява много неща.

Или вече сме свикнали и не ни прави впечатление?

Наглост Vs. Справедливост

По мои скромни сметки, ако общината постави един полицейски патрул веднъж седмично на тази
алея за един месец само от глоби ще събере пари, за да асфалтира цялата Борисова градина.

Един малък душевен оргазъм за моята дребна и злобна душичка.

Мястото е алеята покрай тенис-кортовете до парк-хотел "Москва". Въпреки, че на входа на Борисовата градина откъм кв. "Изток" има знак "Забранено влизането", от години наблюдавам как разни баровци и мутри най-редовно си го игнорират, отивайки да играят тенис. Така де, то законите за балъците, дето нямат пари да си купят Ауди или БМВ втора ръка.

Наглостта на новоизлюпените баровци винаги ме е дразнила. Дразни ме как ми обясняват, че "никога няма да се оправим", докато се правят на разсеяни относно такива дреболии като пътни знаци и правила за движение. Дразни ме и това, че само преди месец и половина в Стара Загора джип помете детенце в пешеходна зона, но ние в София очевидно сме на друга планета и на нас няма как да ни се случи.

А този баровец се усети овреме, обърна и се изнесе по терлички. 

Затова няма как да не злорадствам и да не се радвам, когато вчера видях с очите си как полицията поне веднъж си свърши работата.

Шофьорът на бялата "Мазда" се опита да мине метър, като почна да обяснява на спрелия го полицай с кой от шефовете му се познава, дори предложи да му даде визитна картичка, мило обясни как е влязъл в алеята само за малко щото незнамквоси и др. сърцераздирателни обяснения. Чест му прави на полицейския сержант, че не се трогна, изкара го от колата, провери му документите и си го глоби. 

Днес не че нямаше автомобили около корта, но бяха видимо по-малко.

В неравната битка с Наглостта Справедливостта вчера отбеляза един гол.

Хора, не всичко е загубено у нас. И не е Пеевски или Борисов, или Бареков, или Орешарски най-важното. Най-важното са ей тия, дребните неща. Като почнем да едно по едно да ги слагаме в ред, ще дойде момента и за по-големите.

Инвалиди

Преди години имаше един вестник, "Стандарт-Уикенд" - в общи линии, беше един от първите "жълти" вестници у нас. Спомням си, че в него четох един материал - някакви западни журналисти решили да видят какво правят нощно време просяците в Кувейт (или Катар, не помня коя точно държава от Персийския залив беше). Оказа се, че арабските просяци през нощта си живеят абсолютно нормален живот - карат скъпи коли, ходят по заведения, не се лишават от нищо.

Ако направим паралел с тях какви коли карат българските инвалиди, едва ли ще има и един, който да се отчете с нещо по-ниско от "Шкода Октавия". Обикновено родните инвалиди предпочитат германските автомобили (и тук не става въпрос за "Трабант", ако и той да се води немска кола), рядко ще видим някое "Пежо", "Рено" или "Сеат". 

Сега сериозно.

Нито съм първият, нито ще съм последният, който снима нагли селяни, паркирали на места за инвалиди. Тази порция е от събота вечерта от мол "Парадайс". Палмата на първенството обаче държи един Мерцедес С220, който си беше паркирал на инвалидното място по всички правила на закона - на инвалидно място, с инвалидна карта ( в дъното на първата снимка; сега вече съжалявам, че не я снимах). 

Всъщност, чудя се на едно: след като аз мога да си направя труда да снимам разни нагли селяни, защо това да не може да го направи охраната в мола? Толкова ли е сложно - слагаш камера, снимаш, викаш полиция и другия път вече няма да паркират там? 

Понеже едва ли ще стане в скоро време (това с викането на полицията), все си мисля, че за да заживеем в нормална държава, ще трябва да си я направим сами. За липсата на възпитание у някои хора не е виновен нито Орешарски, нито Бойко Борисов, нито Станишев. И все си мисля, че ако на тия наглеци от снимките им се наложи след всяко посещение на мола да помпат гуми или да ходят на бояджия ще се отучат да паркират на инвалидните места.

Изнагляваш, ефенди!

Ефенди, ефенди ... доста дълго те търпим. 

Търпяхме те, когато ни каза, че пътят към Европа минава през Босфора.

Търпяхме те, когато откри чешмата-паметник на турските терористи, заложили бомба във вагон за майки с деца.

Търпяхме те, когато заговори на митингите на партията си на турски.

Търпяхме те, когато най-нагло ни обясни за обръчите от фирми и не се изчерви дори.

Търпяхме те, когато най-нагло се превърна в инструмента, който разпределя финансовите порции в държавата. 

Търпяхме те, когато си взе хонорар за консултации на хидро-проект, въпреки че си философ по образование.

Търпяхме те, когато ти замириса на дъжд и на избори.

Търпим твоите "знакови" появявания в Парламента на независима България - от дъжд на вятър. Или по-точно, търпим наглостта ти да си избран за народен представител и да не ходиш в Народното събрание.

Търпим те на свобода, въпреки че си мафиот, capo di tutti capi, който застреля своя consiglieri и се измъкна. 

Търпим те да изнагляваш и да се подиграваш с историята ни и с народа ни.

И понеже, ефенди, е безсмислено да си говорим за прокуратури, разследвания, Наказателен кодекс и затвор; понеже е безпредметно да ровим в историята и да сравняваме Априлското въстание и Батак с Балканската война и Кърджали; понеже е дреболия да говорим за бежанците българи от Беломорска Тракия и за неизпълнения Ангорски договор, и понеже си се самозабравил и си достатъчно нагъл, за да ми ревеш за кърджалийските турци от 1912 година - същите, които участват в Родопския метеж - та просто искам да ти напомня едно нещо, ефенди.

Не за хайдутите, не за Шипка, не за Одрин - тия неща са турците оттатък границата. А ти си една най-обикновена марионетка, създадена навремето от ДС и живееща все още по волята на ДС.

Спомни си за ей този филм. Там тия като тебе бяха много по-големи играчи и въпреки това не оцеляха до края. 

А реалността силно се отличава от киното, и то не в добрата посока.