Надявам се

В проведения днес избор на председател на БСП бях на страната на Михаил Миков. Не че е от особено значение, нито съм член на партията, нито са ме викали да ме питат и да гласувам. И не че имам нещо против останалите кандидати (с малки изключения, и то не относно Майя Манолова).

За разлика от предния път, когато Георги Първанов посочи наследника си и за разлика от ерата на Станишев начело на БСП, когато кандидатите срещу него бяха просто за цвят и миризма, този път имаше реален избор. Не само като брой, но и като авторитети. Е вярно, не е началото на 90-те, когато в БСП имаше изобилие от разпознаваеми лица, а тогава и беше партия-мастодонт - менят се времената, но важното е, че БСП не е ГЕРБ, не е ББЦ, не е РЗС, НДСВ или някое от останалите политически ГМО-та, където лидерът е един-единствен, лидер с главно "Л" и след него - край, партията престава да съществува.

За разлика от вече бившият председател на БСП, Миков не е расъл под стъклен похлупак и едва ли дипломната му работа е за ролята на униформата в съветската армия.

Адски е прав Миков, когато казва, че партиите-еднодневки не могат да бъдат тенденция. А за съжаление у нас те са мейнстрийм от доста време - днешният електорат на ГЕРБ е бившият електорат на НДСВ и още по-бившият електорат на СДС. А къде са днес тези славни от миналото?

Има и нещо друго, което ми прави впечатление.

В настоящето Народно събрание, на което Михаил Миков е председател, той се стреми да се придържа към буквата на закона. Е вярно, понякога е в полза на различни процедурни хватки, но такъв беше отиващият си парламент. В крайна сметка, не е виновен, че юридическият капацитет на ГЕРБ е ограничен до Цецко, Цецка и Фидоошу. Щото, извинявайте, ама от проваления избор на Венета Марковска за конституционен съдия до настоящите щения на г-н Президента Народното събрание да делегира допълнителни пълномощия на служебното правителство, което то (събранието) няма право да прави (в Конституцията точно и ясно си е казано какво прави едно служебно правителство, за какво се назначава и какво трябва да свърши) - който откъдето свърне и дърпа законите към себе си и ги гласи както на него му е удобно.

Не си правя илюзии, че като си смени лидерът, БСП веднага ще стане харесвана партия. Нито, че ще постигне някакви чудеса на предстоящите избори. 

Но поне се надявам това да е избор в правилната посока.

Една канадска?

Едва тия дни си дадох сметка, че от година време насам не съм се занимавал с Тъпанарят от Банкя. Не съвсем де, чат-пат съм му обръщал внимание, ма не е както когато беше премиер. Нещата щяха да си продължават така, ако не беше абсолютната издънка на БСП на евровота в неделя. Чак сега си осъзнах какво спокойствие е било за мен в последната една година. Очевидно обаче на душевния ми рахатлък му иде края, пожарникарчето пак почна да помпа мускули и да раздава акъл пред камерите.

Че БСП се издъниха яко, издъниха се. Най-малкото, прекалиха с мантрата "ГЕРБ се връща на власт" и освобождаването от страха (също като в "Животинската ферма" и Фъстъкс, който завършва всичко с думите: "... иначе ще се върне Джонс, а вие не искате да се върне Джонс, нали?"). То бива да освобождаваш, да стабилизираш месец, два, три, айде да са пет-шест. От там нататък играеш за себе си, иначе отиваш на позицията на Борисов, на който 4 години все му бяха виновни Станишев и Тройната коалиция. Споделям мнението, че БСП не успя да мобилизира електората си; споделям мнението, че АБВ от една страна дръпна гласове от БСП, от друга много хора бяха поставени пред избор, който не желаеха да направят и затова си останаха вкъщи; смятам и че фантомната партия "Българска левица" отцепи проценти от БСП по същия начин, по който навремето Коалиция Симеон ІІ и Националното обединение за цар Симеон ІІ лишиха НДСВ от абсолютно мнозинство в ХХХІХ ОНС. При едни предсрочни парламентарни избори, повярвайте ми, резултатите на БСП ще са много по-различни от сегашните. 

Това, че БСП се срина и че ГЕРБ ги би с много нищо не е, повярвайте ми. БСП и по-тежко е губила, и пак се е изправяла на крака, ще стане и този път. Само че имам усещането, че вчерашните резултати са ещë цветочки, както казват руснаците. За пръв път усетих колко прав е бил Станишев, като предупреждава, че ГЕРБ ще се върне на власт. 

Не за друго, а просто щото оня тъпанар втори път няма да го изтърпя.

Не за друго, а защото ако за нормално грамотните хора изборите са най-силният инструмент на демокрацията, за него са нещо като махленски търкал. 

Не за друго, а защото ако оставим на Борисов изборите у нас ще се решават не с гласуване, а с канадска борба и лицеви опори.

Не за друго, а защото толкова прост и неграмотен човек начело на държавата не сме имали от Тодор Живков насам, а ето че опасността да го имаме за втори път е на хоризонта. 

Не за друго, а защото на този глупак така и не се намери кой да му обясни основните правила на демокрацията. Че Орешарски и Миков са министър-председател и председател на НС в резултат на честни, свободни и демократични избори. Че никъде не е казано, че първият на изборите задължително управлява, че има и такова нещо, наречено "правителство на малцинството".

Не за друго, а защото една година време не му стигна да проумее, че не е достатъчно да си първи, за да съставиш правителство. И понеже се впусна в някакви футбалерски сравнения с Реал, Барселона и Байерн, трябва някой да му обясни, че не е достатъчно да биеш Левски 4 пъти през сезона, за да станеш шампион; това, че си бил Левски с 3:0 не ти носи 10 т. бонус; това, че Левски изхвърли ЦСКА от турнира за купата няма никакво отношение към класирането в А група. Макар че, като се замисля, Бойко е професионален футболист, а аз не съм, така че е по-добре да си трая. Бойко знае, че българинът разбира от футбол и политика повече от всичко друго на света и затова обяснява политиката си с футболни примери.

Не за друго, а защото не смятам, че в политиката има място за човек, който изборите ги свързва с бой и обиколка на бицепси. 

Да пресолиш манджата

Руснаците имат една много интересна игра на думи в езика си: "Борщ пересолила = С солью переборщшла". И двете означават едно и също, да пресолиш манджата. И двата израза могат да се използват по адрес на протестите у нас - единия за правителството, другия за протестиращите. 

Правителството го играе като щрауса в зоопарка, на чиято клетка имало надпис "Не плашете щрауса, пода е циментов!". Горката птица няма как да го знае, очевидно Станишев и Орешарски също. Правителството дойде на власт с обещанията да бъде алтернатива на органите на Народната милиция,  да успокои обстановката, да нормализира страната и да си върнем държавата, но така, като ги гледам, ако въобще изкарат до Нова година, ще е успех. Жалко, имах съвсем други надежди преди месец! Въпреки това, въпреки дивотиите и с Пеевски, и с Иван Иванов, и със залаганията в интернет, въпреки странните назначения в него, въпреки липсата на прозрачност, това правителство е добре да се остави да работи. Най-малкото, което имаме нужда в момента са избори. От началото на годината до сега това е третото правителство, ако отидем на предсрочни избори това означава ново служебно правителство, неработещ още няколко месеца парламент и ново правителство в края на годината. Тоест, за една година - 5 кабинета. Не съм видял страна по света досега да е излязла от криза, сменяйки 5 кабинета в 1 календарна година; напротив, признак на задълбочаване на кризата е. Белите държави сменят 5 кабинета за 20 години, ние очевидно следваме завета да др. Димитров, който ни завеща за 1 година да постигаме онова, което другите народи постигат за 100. Но от друга страна, тъй като министър-председателят в момента се казва Орешарски, а не Борисов, то това правителство може да се нарече до известна степен успешно. С малко усилия от страна на обществото и по-конкретно, на г-н Президента (улицата ми е противна още от 1990 година и така и не мога да я припозная като нещо позитивно) може да се стигне до договореност и за предсрочни избори заедно с изборите за Европарламент догодина, и да се направят необходимите промени в кабинета (това също е вариант, нищо, че има-няма и месец работа), които да го отдалечат от партийността му и да го превърнат в наистина експертен кабинет. Е вярно, не е нещо, което ще се хареса на Станишев и Местан, но пък е единственият им полезен ход в момента. А че това НС няма да изкара пълен мандат е ясно още от 12 Май насам.

Протестиращите също са се взели много насериозно, но с всеки изминат ден протестите им приличат повече на някакъв сбор на самодейното творчество, отколкото на протести против правителството. Интересни плакати, интересни призиви, някои дори го обърнаха на "Танцувай с мен" - въобще, да сваляш правителството е голям купон. Интересно е да четеш по блоговете мненията на участниците в тях, интересно е да виждаш чужди гледни точки, приятно е да осъзнаеш, че има мислещи хора у нас, на които им пука за България. Сигурно е приятно да се чувстваш част от интелектуалният елит на нацията, който е призван в момента да я отърве от омразните лапи на олигархията (поне с такова впечатление оставам за протестиращите)!

Но!

Така като го гледам, този отдавна е бил 6 годишен. Май е време да си смени заниманието, очевидно не 

е много добър в дисциплината

Първо, протестите все повече се обръщат на някакъв купон, на който между другото се опитваме да свалим правителството. Искат се нови избори, на които вероятно отново първи сили в НС с малка разлика ще са ГЕРБ и БСП, следвани от ДПС, и евентуално Атака, НФСБ и някаква коалиция около ДСБ, да я нарека ДСБ+. Влизането на колкото се може повече малки партии в НС няма да доведе до по-широко представителство на народа в него, напротив - големите няма да имат достатъчно депутати да съставят кабинет, а малките ще усетят, че друг път парламент може и да не видят и такава търговия ще почне, че Воленсидеровия келепир в момента ще бъде като детска игра. 

Второ - нетърпимостта към корупцията, некомпетентността, задкулисните сделки и липсата на прозрачност са хубави неща, но се питам, къде бяха 3.5 години, докато управляваше ГЕРБ? Как стана така, че Делян Пеевски изкара хората на улицата днес, а Цветан Цветанов не го направи за 3.5 години? Как стана така, че Делян Пеевски е лош днес, а не беше лош 3.5 години, докато хвалеше правителството на ГЕРБ? Как стана така, че Иван Иванов от СИК е лошо, а Бойко Борисов и съдружието му с Пашата беше хубаво? Протестиращите наясно ли са, че ако преди година и половина бяха поискали оставката на онова правителство (след телешките пържолки за кучето от БЧК примерно, или след обясненията на Цветанов за доходите му) днес нямаше да искат оставката на това? Как и кога изведнъж пораснахме с няколко века и станахме нетърпими към олигархията, а до вчера четяхме вестниците и и гледахме телевизията и без проблем? Защо никой не протестира пред прокуратурата, която в един ден първо намери, че няма престъпление в разговора между Борисов, Найденов и Кокинов, а после оневини и PR-ките на Найденов? 

Много въпроси, а отговори няма.

Та, ако трябва да се върна на солената манджа, с която започнах - пресоляването се оправя - има си как. Стига да има желание и стига да не си изтървал пакета със солта в манджата, че тогава направо се хвърля.

Търси се червеният Венци Димитров

Това на снимката е Филип Димитров, бивш министър-председател на България (останалото не е важно).

Няколко неща са неразривно свързани с неговото име - антикомунизъм, вот на доверие, но най-вече очилата и брадата. Филип Димитров без брада едва ли е Филип Димитров. Без очила - също, макар че аз си спомням един-единствен момент, в който съм го виждал без очила и за него ми е думата в момента.

Беше есента на 1994 г когато правителството на Беров подаде оставка (или щешe да подаде, все тая) и за края на годината бяха насрочени избори. В СДС начело с Филип Димитров се гласяха за триумфална победа, която да ги върне на власт, този път без предатели и "сини мравки", с достатъчно депутати, за да избегнат зависимостта от ДПС. Не всички в партията споделяха това мнение и един от тях беше небезизвестният политически простак Венцеслав Димитров. Та на едно заседания на парламентарната група на СДС по повод предстоящите избори Филип Димитров почнал да чертае тактики и стратегии за тяхното спечелване, но Венци станал и го попитал: "Филипе, ако изгубим изборите, ще се обесиш ли тук, на полюлея?" - или нещо такова, цитирам по памет. Филип почнал да се обяснява там нещо, ма Венци очевидно не имал за цел да го слуша, или пък нещо се е обнервирал, щото се приближил до екс-премиера и му шибнал няколко шамара. В станалото меле очилата на Филип Димитров били счупени, така че до края на деня той даваше интервюта без тях (така го помня и от новините по телевизията).

За този случай се сетих, четейки за изненадващото назначение на Делян Пеевски за шеф на ДАНС и най-вече за напрежението в ПГ на БСП по този повод. Приказките на Станишев за това какво "нестандартно" решение е назначението на Делян Пеевски и на Орешарски, че Пеевски бил имал нужния опит да оглави ДАНС (къде го видя тоя опит бе, шемет, от 8-те месеца като следовател или от 2-те години зам-министър на Емел Етем?) и че щяло да падне правителството, ако не минел Пеевски (ха да видим как пък ще падне!) - тия идиоти не разбраха ли, че хората гласуваха да се маха Цветанов, а не да идва Пеевски? Че то къде е разликата между Пеевски в случая и Цветанов с неговите консултации и въобще кел файда, че не е Цветанов, а е Пеевски?

А в крайна сметка се оказва, че единствените хора с малко повече съвест и морал в БСП в момента са Георги Кадиев и Янаки Стоилов. И двамата минават за умни и начетени хора, но в случая си трябва "перде" като Венци Коня - да ти дойде Станишев на крака и докато ти се обяснява за Пеевски, да станеш, да му набиеш шамарите и да го пуснеш да дава интервюта с насинено око и без очила. Но пък тогава рискуваш да се обяснява повече откъде са му синините и къде са му очилата и Пеевски да мине между капките.

Ама трябва един такъв де, видимо трябва.

Обикновеният човек (у нас)

Обикновеният човек у нас

Ето тук можете да чуете един от записите на Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов, за които днес се говори в централните медии. Реакцията на герберите е във всички посоки - на Бойко отново  Станишев му е виновен (голяма гад се оказа тоя Станишев), а редовите гербери по форумите или се правят, че записи няма, или лежат на тая, че на обикновения човек у нас му е ясно, че това е мръсна комунистическа пропаганда, кал, очерняне и той няма да се хване на тая въдица.

Там е работата, че май са прави (без да искат).

Обикновения човек у нас е овца - овца с намордник, памперс и която мисли с правото си черво. Обикновеният човек у нас е щастлив, ако стомахът му е пълен, ако има покрив над главата си и ако по телевизията дават "Биг брадър", "Мюзик Айдъл" или някоя цицореста певачка в най-лошия случай. Обикновеният човек у нас 23 години след падането на Берлинската стена не се интересува от разни отвеяни понятия като "демокрация", "свобода на словото" и "корупция". Те не се ядат, нали?

Обикновеният човек до такава степен е зает с функциите на стомаха си, че не му прави впечатление когато министър-председателят подминава законите на страната като бърз влак - малка гара. На обикновения човечец не му пука, че един полуграмотен милиционер изнасилва демокрацията - нали не изнасилват нито него, нито жена му. Поне засега. Обикновеният човек у нас иска някой друг да мисли вместо него, някой друг да се грижи за него, някой друг да му свърши работата. Обикновеният човек се радва, когато си пусне телевизора и чуе, че Цветанов е ебал мамата на организираната престъпност, че Мирослав Найденов е на път да ни осигури най-качествената храна (почти) за без пари, че Лилито оп-оп и ще довърши магистралите, че Дянков е един финансов колос и тоя мандат да не е, но определено другия ще забогатеем. И че за всичко е виновен Станишев.

Обикновения човек у нас отдавна не вярва в Дядо Мраз, но още обича да му разказват приказки. Обича да слуша за Крали Марко, дето освободил три синджира роби и за вълшебната покривка, на която да кажеш "Дай да ям!", и тя да се отрупа с гозби.

Преживя обикновеният човек, преживя и не се замисля върху дреболии. Не си задава въпроса "А бе, като сме толкова добре, а гърците са толко зле, що въртяха, сукаха, бучаха там долу, на юг, но пак вземат по 700 евро минимална заплата?". Не се чуди "Като ви дават 100 000 000 лв за подслушване годишно, що не подслушвате престъпниците?". Не се пита къде го има това на друго място - в Белгия или в Беларус? Не се пита дали е редно един политик да влиза при прокурор и да го пита какво става с дело срещу него. Не смята за нередно прокурора да търгува повишението си.

Обикновеният човек у нас е овца. Овца, която не знае какво иска, но го иска веднага.

И в този ред на мисли, много се страхувам, че на 12-ти Май овцете у нас отново ще гласуват с правото си черво.

And the winner is ...

Изборите показаха, че ние сме най-голямата партия в ляво/ вдясно/ въобще ...
Ние сме най-голямата опозиционна/ либерална/ центристка партия ...
Не влизаме в Народното събрание/ Европарламента/ Президентството, но резултатите показват, че запазваме позиции за следващите избори...
Резултатът ни е малък, но на предишните избори нашата партия не съществуваше, така че самият факт, че избирателите ни гласуваха доверие вече е победа ...
Благодарение на нас БСП/СДС няма пълно мнозинство в Народното събрание, което само по себе си е една малка победа ... 

Тези избори показаха, че нашата партия се ползва с доверие в обществото, което е една съществена победа...

Ако участието на избори в България беше олимпийски спорт, българските политици нямаше да излизат от тройката по медали. Без значение какви са изборите - местни, парламентарни, президентски или за европарламент - в нощта след гласуването всичко живо се обявява за победител, независимо дали има 30, 3 или 0,3% от гласовете. Стремежът на родните политици да са победители на всяка цена роди доста безумния - стратегията "втори на първия, първи на втория" на Вълканов и Воденичаров през 1992 г., "картата" на Клара Маринова от местните избори 1995 г. и отговорът на Иван Костов, който броеше изборните резултати в банкноти по 2 000 лв. 4 години по-късно Евгений Бакърджиев изпрати хората за гъби, през 2003 г. Пламен Панайотов сравни резултатите с реколтите от круши и череши, а през 2007 г. премиерът (тогава)  Станишев направи невъзможното, но победи в Полски Тръмбеш. За моралните победители да не говоря.

Нищо ново под слънцето и на днешният референдум - завършил-незавършил и Сульо и Пульо се втурна да тълкува резултатите. И Станишев победител, и Борисов победител, Първанов разтревожен, един сал Костов го раздава скромно, но на пръв поглед. 

За Станишев ясно, той доживя най-сетне да има по-висок резултат от Бойко Борисов, което наистина си е една малка победа. И до там. Ако трябва да използвам неговите думи от 2003 г, то в този мач БСП игра за 1:0 с ясното съзнание, че реваншът е на Ноу Камп. Въпреки че отговорът на въпроса на референдума е "Да" (номинално БСП печели), зад него стоят около 900 000 гласа. Не са много, откъдето и да ги гледаш. Но като цяло БСП извлече максимума от този референдум -20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, а според мен сега от "Позитано" ще правят всичко възможно да го разглежда следващия парламент.

В ГЕРБ късно се усетиха в какъв капан ги вкара Станишев с този референдум. Лятото му се смяха, неглижираха го, ехидно коментираха "мъртвите души" в подписката, въртяха номера с формулировката на въпроса, но в крайна сметка нямаше къде да ходят. А и не върви някак си да бягаш от "пряката демокрация". Коментарите на Дянков (отпреди) и на Цветан Цветанов (след референдума) са като обясненията на наакано хлапе докато майка му му бърше дупето - наперено, на висок глас, звучат правдоподобно, но не хващат дикиш. Както и да се оправдават и с ниската активност, и с това, че много противници на Втора атомна всъщност решиха да не гласуват, и с Иван Костов, като теглят калема - имат по-малко гласове. И ако днес това е само референдум, контролен мач един вид, лятос на редовните избори мача си е турнирен и в една среща с пряко елиминиране. 

Въобще, днешният референдум донесе много победители и малко отговори.

Pussy Riot по света и у нас

Цыплëнок

В музея

Когато се случи историята с Pussy Riot аз останах пас - нито се развълнувах срещу какво точно протестират пуситата, нито пък дали наказанието им е справедливо или преувеличено. Е, разбира се, при толкова информация за тях в нета няма начин да не съм си съставил мнение по въпроса, но да го изказвам сега е малко късно. То, честно казано, по-интересни ми бяха груповия секс в някакъв московски музей и опита на Надежда Толоконникова да си напъха цыплëнок битый в женската част, отколкото посланията, отправени към обществото чрез прословутата пънк-молитва. Пък и бих се изненадал ако попадна на обратния случай, но всякакви хора има.

Както много други неща, това, което се случва по света рано или късно намира своя български еквивалент и в случая и ние не изостанахме - няма и месец-два след като в Москва осъдиха пуситата, у нас Темида също вдигна мерника на певци и музиканти. Е, засега само ги вика на разпит да ги пита, ама то така се започва - е ги и разните там братя Маргини, братя Галеви, нали и те с пиене на кафе в ДАНС почнаха. 

Конкретно в нашия случай, не му е за пръв път на Мишо Шамара да се забърква в разни скандали - то се почна още през 90-те, с гимнастички по цвички и разни други думи за римата (странно, тогава реагира министърката на здравеопазването, д-р Мими Виткова, че било скандално), после пък се хвана с Ванко 1, направиха лейбъл (ама и дума, а!), ама Ванко се оказа леко в затвора малко по-късно. Иначе бяха клипове по Карибите, чернокожи танцьорки, пури, яхти, хеликоптери - голяма работа беше Мишо, нищо, че парите за тия благинки идваха от проститутките на Ванко, те парите не миришат. За човек с неговата професионална биография май е абсолютно в реда на нещата да е скандален от време на време, то не че 90% от певците у нас не са известни с всичко друго, но не и с певческите си способности. 

Отделно и на Pussy Riot не им се разбира много-много текста на пънк-молитвата, и на Мишо много трудно му вдявам основната мисъл в текстовете, освен че иска да бъде голям гангстер.

Та в момента Мишо и колегата му Сарафа (тоя пък хептен за пръв път го чувам!) са ги погнали за поругаване на националното знаме в текста на някаква тяхна песен. И първото нещо, което ми хрумна след аналогията с московските пънкарки, беше "Шат на патката главата", която Ку-кувците изпяха още през 1990 - 91 година (не гледайте, че клипа е от 1994, тогава бяхме зле с техниката) и чийто последен куплет, изпят на мелодията от съветския химн предизвика бурна вълна на възмущение у русофилите у нас, телефони до телевизията, разни материали във в-к "Дума" - как може да се гаврят така с Химна?! 

Съветския химн бе, хора, не българския - ама кой ти гледа, Химна обругават (мама и тя беше много възмутена)!

Видимо има еволюция от тогава де, вече сме възмутени за гавра с националното знаме. Не че в интернет няма да намерите снимка на новоизлюпения президент Плевнелиев да държи националното знаме обърнато като че ли сме във война, или пък някои директорки например - виж, затова няма самосезиране, пък и не е необходимо - то е въпрос на култура. 

Разбира се, както по адрес на Pussy Riot, така и по адрес на Шамара и Сарафа има опит за политизиране на проблема - в защита на пуситата се изказаха както руски опозиционери, така и политици от цял свят, май и Мадона нещо се изказа неподготвена; в защита на нашите юнаци се изказа лидера на опозицията, а той е такова пуси, че няма накъде повече. Но все пак е добре, реакцията на Станишев е правилна, не може малоумната милиционерска сган да тълкува нещата както им изнася; някой трябва да им го каже. Някой трябва да им обясни на тия идиоти, че обикновено под "поругаване" белите страни разбират най-често изгаряне или стъпкване на знамето - например поругаването на американското/израелското знаме на арабите им е вместо "Добро утро". Да идеш да им обясниш на арабите, че вместо да горят американското знаме могат да си изпеят песен и там да се гаврят с флага им, бая странно ще звучиш.
А като казах Америка, се сетих за една сцена от "Народът срещу Лари Флинт"- Лари Флинт в съда, в инвалидна количка и с памперс от американското знаме. Съдията го глоби веднага за неуважение към американския флаг. Та не върви да си обършеш задника със знамето, и това е поругаване.
Е, това на Мишо Шамара и Сарафа е далече от него де, ама знае ли се какъв вятър ще задуха сега в главата на родната Темида. Все пак в държавите, управлявани от железни и безмилостни суперченгета всичко е възможно.

Белене, моя любов!

Имам едно неприятно усещане, че "единствената алтернатива" на управляващите играе за равен мач догодина.

То не беше "Белене" - отворена след вота догодина, то не бяха референдуми, обзалагания, то не беше чудо. И вместо да обере протестния вот срещу Бойко и милиционерите, Станишев ще остави хората по домовете им - в комбинация с Първанов, разбира се.

Че нали Първанов беше 10 години президент на страната - толкова ли не намери време да организира и проведе един референдум за бъдещето на АЕЦ "Белене"? Особено след изборите от Юли 2009, след идването на ГЕРБ на власт. Сега какво, сетила се Мара да се побара ли?

Съгласен съм, че АЕЦ "Белене" беше шанс за България, който с лека ръка пропиляхме и то по заповед на новия ни Голям брат отвъд океана. Не ги вярвайте тия медени приказки, че Хилъри е дошла за 5 часа в България и Бойко и е рекъл "Глей, сега, АЕЦ-а ще си го строим, а тая с шистовия газ нема да стане скоро, че опасно много. И виж там нещо, измисли за визите!". Точно обратното е било - бъдете сигурни, че тя е строила в две редици нашите юнаци и им е навила гайките - и за АЕЦ-а, и за газа, и за визите, и за Левски и ЦСКА дори. Ако някой си мисли, че американците са станали световна сила, щото ходят да се молят на Сульо и Пульо и да си играят на демокрация, нека си помисли пак. И да погледне към Корея, Виетнам, Панама, Ирак, Афганистан и Косово. Все едно на руснаците не им стана ясно откъде духа вятърът. 

Лошото е, че златното време го загубихме точно по времето на Станишев - той имаше достатъчно време да се погрижи Втората атомна да започне да се строи, така че в 2009 година нещата вече да са необратими (и в случая Борисов е прав). А не сега да ми дрънкат глупости с Румен Овчаров - онзи, дето отказа RWE от участие в проекта - печалбата щяла да бъде 200 млрд евра (ако се вярва на Румен Овчаров, RWE още са в проекта като стратегически инвеститор, но не така смята мениджмънта им). 

Тия 200 млрд - и те ли по трънския курс?

Ей тия неща очаквам да чуя от Станишев, Първанов и Овчаров - за директивата от Хилъри, за пропиляната възможност, за некомпетентното управление на Борисов. Защото никой не каза, че колкото и да струва централата, колкото и пари да извади българската страна, това ще са пари, които ще се завъртят в българската икономика - ще се плаща за оборудване, строителство, контрол, проектиране и т.н. - и преди да се пререже лентичката на обекта тези пари ще са се завъртели двойно и тройно през фирмите преди да се върнат в хазната. 

А с това трябва да се започне - на чист, на обикновен простонароден език. 

Защото знаете ли какво се набива в очи? Станишев говори за референдум, ако спечели изборите, но не казва кога ще е този референдум; той може и в края на 2013 да е, а може и месец преди следващите избори през 2017 да е - демек, да си довършим работата. 

Щото, Сергейчо мамин, на мен ми трябва правителство, което отваря проекти в България и създава работни места у нас. А ако твоята цел е на пресконференцията след една година да обявиш, че си затвърдил позицията си на "единствена алтернатива на управляващите" и да се обявиш за победител, най-голямата партия в ляво, най-голяма опозиционна партия и че си спечелил в Полски Тръмбеш - по-добре не се хаби. Нито ще бутнеш Борисов, нито ще се пребориш с Първанов, нито централата ще построиш.

Гладната кокошка и просото

Има-няма и две седмици след местните и президентските избори и кокошките от "Позитано" №20 вече започнаха да сънуват просо. Гребените са наперени, петлите са оперени, перушината е почистена, а гладниците започват да се събуждат от летаргията и да душат въздуха в опит да хванат мириса на власт. Лошо няма, мечтите са безплатни, сънищата - също. 

Странно ми е самочувствието на Станишев след като на четвърти поредни избори е след ГЕРБ. Тоест, колкото и да ми неприятна улично-селската терминология на Бат` Бойко, той си ги бие най-редовно където ги срещне. Два пъти за европарламент, веднъж на парламентарни избори и сега в изборите две в едно. Като бонус - изборите за кмет в София от 2005 насам са като тренировка за него. Серго е лидер на партия, която в последите 6 години  няма спечелени избори, но за сметка на това от пресконференция на пресконференция в изборните нощи е все по-загрижен за демокрацията у нас и все по-уверен, че БСП връща своите позиции и още малко и пак ще се върне доброто старо време с 99,99% ЗА. Да си припомняме ли Полски Тръмбеш?

В един анализ на прима виста споменах, че добрият резултат на кандидат президентската двойка на БСП се дължи не толкова на активната политическа позиция на БСП, колкото на отрицателния (колкото и слабо да е изразен този път) вот. Втори силен фактор е двугодишното живуркане на БСП в опозиция, което все пак доведе до известно избледняване на спомените за изпълненията на Тройната коалиция, обръчите от фирми, формулата 3-5-8 и разпределянето на порциите в държавата. Избледняване, но не и изличаване. 

В същото време розовите сънища на Станишев за връщане на бял кон на следващите избори, страхувам се, ще си останат само розово оцветени мечти и нищо повече. Не само защото поведението на БСП е всичко друго, но не и поведение на опозиция - нарисувана оставка на вътрешния министър при скандала с доходите му, неадекватно поведение при скандала с Калина Илиева и нейната "изненадваща" бременност и още по-изненадваща фалшива диплома. Къде е сега Илиева, какво стана с нея, защо БСП като опозиция не пита докъде са стигнали делата срещу нея, как се работи по изчистването на лицето на България пред ЕС след този гаф?

Мрънкането на Станишев по отношение на фалшифицирането на изборите, натиска, терора и контролирания вот все още си е само и единствено мрънкане. Щели да искат касиране на изборите - ами искай бе, Серго, какво чакаш? Да се закълне Плевнелиев и да му минат 2 години от мандата ли? И направо ми е странно при такива разлики в Смолян, Плевен и Пловдив; при такава документирана байганювщина какво чакаш още, та не си подал искане за касиране на изборите за кмет? 

Е как се виждаш отново начело да държавата, при положение че мрънкаш и се обясняваш като пу*ка, и всичката ти дейност може да се сведе до "Моля, другарко, ама Бойко се бие!".

Бий се и ти бе. Удари поне веднъж, посегни и ти, малко мачизъм и у тебе да видим. Стига с християнското милосърдие, стига си подавал бузи само да те шамарят, а ти да вървиш с гордо вдигната глава напред. Айде поне веднъж го направи, тогава ще видиш наистина хората да гласуват за БСП заради поведението и.

Другото, което недоумявам е тоталната путинизация на БСП като допълнение към пълзящата путинизация на държавата ни. Става въпрос са политическото бъдеще на Георги Първанов.

Винаги съм смятал, да не си ровя блога къде съм го и поствал тук, че един президент, в момента в който сдаде поста си, има ясно предначертана програма - писане на мемоари, изнасяне на лекции, чат пат получаване на разни международни награди и титли "доктор хонорис кауза", участие в евентуални международни инициативи като наблюдател или посредник и срещи с политиците от твоето време, които са също така политически пенсионери като теб. В момента, в който се върнеш в политиката, и си политически труп. Не вярвате ли? Ами смятайте - Валенса, Стоянов, а сега и Първанов. Мъртвороденият проект АБВ очевидно ще престои във фризера толкова, колкото е необходимо да се спаружи съвсем и да го изхвърлят директно на боклука. Мястото на Първанов в БСП е на стената със снимките на председателите на партията - след Виденов и преди Станишев. Не е нито на първия, нито на последния ред. По простата причина, че седне ли на някъде в залата, Първанов ще заприлича на Путин, а Станишев - на Медведев. Просто негласната размяна на реплики ще бъде "Дадох ти кресло на заем за 10 години, време е да ми го върнеш!". 

Без да се отчита факта, че това всъщност ще бъде последната крачка към капсулирането на БСП като лява секта, в която се редуват Станишевци, Добревци, Овчаровци и Масларовки плюс ренегати като Камов и Калфин. 

Докато в същото време резултатите ясно показват необходимостта от нов лидер на БСП, който да използва инерцията от тези избори и в общи линии приличния резултат на левицата и да постави основите на една наистина социална политика. Която да защитава, или поне да се опитва да защитава работниците; която да седне на една маса с представителите на бизнеса и честно и открито да обсъди, договори и приеме ясни правила за работа, осигуровки, трудови договори. 

Що за лидер на социалистическа партия си, когато си заравяш главата в пясъка и се на правиш на ударен и не виждаш практиката да се осигуряват на една заплата, а под масата, под формата на бонуси и прочие финансови гимнастики хората да получават пари на ръка? За тях няма лошо, поне до момента, в който не се пенсионират и не открият, че пенсията им е под 200 лв. И това и по времето, когато и ти си бил министър - председател!

Що за лидер на социалистическа партия си, когато с цел гъвкавост по време на криза се открива практиката на 4 часов трудов договор, а наетите работници в 95% от случаите работят минимум 8 часа (справка - морските курорти).

А въобще, що за партиен лидер си да гледаш как ти крадат процентите, кметските места и спечелените проценти и единственото, което правиш е, да вдигаш малко шум?

Крайно време е БСП или да се реформира кардинално (малко вероятно), или да се разцепи на елитарна малка лява партия, еквивалент на ДСБ и истинска социалдемократическа партия, която да започне отначало, но поне да бъде с нови лица и с ясна политика (на този етап също толкова невероятно).

Чуден ми е този сън на Станишев - как БСП се връща на власт само след две години, а българския народ отчаяно си посипва главата с пепел и се горко разкайва за изборите си от 2009 насам. Очевидно на него си му харесва да си сънува и на яве. А това, което мъдрата българска поговорка не казва пряко е, че сънуваното си остава сънувано. Събуждането е неприятно. И кокошката си остава гладна.

Глупак на заплата

Вече почвам да се съмнявам, че е заразно. Или е генетично. А ако е генетично, дали е генетично по славянска, или по българска (прабългарска за някои) линия. Ако е заразно - край, за това лекарство няма открито, няма открито.

Или може би е част от длъжностната характеристика?

В любимата на българската политическа десница Търновска конституция са записани всичко на всичко 6 (шест) министерства - външни работи, вътрешни работи, просвета, финанси, правосъдие и войната. Такава глупост като Министерство на труда и социалните грижи не е била предвидена. За сметка на това Сульо и Пульо се точат на днешната българска Конституция, в която броят на министерствата не е посочен. Вместо обаче да пишат разни глупости за финансовата стабилност на страната, по-добре да закрият половината министерства и агенции с ранг на министерства. И да посочат останалите поименно, като в Търновската конституция. 

Що съм толкоз краен ли?

Ми как няма да съм краен, когато виждам как за министри се назначават откровени глупаци, и то се назначават просто щото трябва да се назначи някой. Иначе не може. Иначе светът ще се свърши, ако няма Министерство на труда и социалните грижи.

Хайде бе! Какъв труд, какви социални грижи, какви 5 лв? Че то който работи в България, да не би министерството да му е намерило работата, да не би някой чиновник от министерството да ме е завел мен за ръчица до работното ми място и да ми е казал: "Седи тука Момчилчо и работи!"? Че то социалните грижи освен за циганите за други отнасят ли се? Че то това, дето се дава като социални помощи - вземете едни майчински например - това въобще с какви очи го официално го съобщаваме, че съществува? 300 лв майчинство ... 200 лв за раждане на дете, за раждането на още едно българче... 

Само си направете труда да прочетете изръсеното в ефира на Нова ТВ от министър Тотю и да ви питам няма ли да дойдете на моето - "Социалният министър размрази заплатите". Това знаете ли на кое ми напомня? Напомня ми на една малоумна пресконференция от януари 2009 година на тогавашните министри Станишев и Димитров. Та на фона на току-що завършилата газова криза (когато Путин показа на Европа, че война може да се води и без атомни бомби, танкове и подводници), в която България го играеше булката на циганска сватба - след сватбата всички я уважават, а на сутринта я наричат "курва". Та двамцата - министър-председател и министър на икономиката си спретнаха една пресконференция, на която господин министър - председателят Станишев се обърна към подчинения си министър на икономиката Димитров с думите (цитирам по памет): "Господин министре, моля да обявите края на газовата криза". Господин министъра на икономиката подаде в отговор един лист на шефа си с думите: "Господин премиер, моля да ми разрешите да обявя края на газовата криза". Господин Станишев се подписа на получения лист и на свой ред каза: "Разрешавам да обявите края на газовата криза", след което Петър Димитров НАИСТИНА обяви краят на газовата криза в България.

Сега, някой ще попита, що се връщам толкова назад и къде е връзката? Не само защото в интервюто на министър Тотю абсурдите са същите, като при Станишев и Димитров. Не само Големанов, дето ни се смее в лицето на нейчонеевият прицип за държавата и вицепремиера.

А защото ми писна да ме управляват по-некадърни, по-глупави и по-неграмотни от мен хора. Хора, които са специалисти в нищоправеното, че по-лесно и в нищоказването, че друго не могат. Хора, които нямайки какво да кажат, се крият за думи, чието значение не им е ясно. А от другата страна, гледайки с влажно и с разбиране, угоднически кима и мълчи някоя журналистка - иначе казано "будната обществена съвест".

И понеже, господин министре, едва ли ще доживеем да ви попита някой (включително и от милата на сърце ми опозиция в лицето на БСП и ДПС), искам аз да ви питам - тъй или иначе аз като гласоподавател и данъкоплатец съм ваш работодател - следното:

1. Как ще растат заплатите на база производителност на труда, като у нас 90% от икономиката е в частни ръце; а частниците се научиха в условията на криза да произвеждат същото, но с по-малко хора. Тоест, съкратиха персонала, а останалите просто поеха работата на съкратените. Така реално се увеличи производителността на труда само че заплатите не се увеличиха с оправданието "Криза е!". Как ще принудите частния сектор да увеличи заплатите с нарастването на производителността? 
2. На фона на гордо рапортуваната средна заплата от 843 лв във вашето министерство, която се оказва че е с цели 0,8% по-ниска от миналогодишната (един вид сте ни спестили нещичко, не тежите на бюджета, заплата вземате колкото да не е без хич, нали ...) само да ви светна - а бе я по-добре се консултирайте с някого преди да ги говорите тия глупости и да си мислите, че ви вярваме или че нещо умно казвате. Тия 0,8% са 6 лв бе, пич, откъдето и да ги погледнеш, както и да ги смяташ. Да не мислиш, че ако ти си скаран с математиката, и останалите сме тъпанари като теб?
3. Господине Тотю - разбирам ви, че трябва задължително да споменете името на Тъпанаря от Банкя и някакво ценно указание, което ви е дал, но не мога да се стърпя да попитам - вие досега в министерството не съобразявахте ли политиката си с националната статистика? И ако не сте, а сте получил ценно указание да го правите - как точно ще съобразявате политиката си с националната статистика в бъдеще? Значи ли това, че след като почнете да се съобразявате със статистиката, минималната заплата ще стане 540 лв; на тази база един работник ще може да си поиска 1000 лв заплата; аз като инженер ще мога да си поискам 2000? Че то ако само с едно съобразяване е ставало, къде бляхте досега?

Та всъщност цялата тая работа иде да каже - писна ми. Писна ми от вас - костовци, бакърджиевци, овчаровци, масларовци, миленвелчевци, станишевци, догановци, местанчета, бойковчета. Писна ми от вас. Писна ми от наглостта, арогантността, некадърността, некомпетентността ви и най-вече - от безпардонната ви байганювщина. Писна ми да живея в някакъв абсурд, всеки ден да е като предишния, всички политици да са като предишните и така до 1944. И хората, които са на върха, да се отнасят към мен по същия начин, както и през комунизма. 

Първи жълт.

Писна ми от вас, големановчета малки и големи. Като нямате какво да кажете, мълчете. Като нямате какво да направите, вървете си. Светът ни се смее заради вас. Няма друго място на света, в което Лидл да отвори магазин и хората да се избиват за евтини банани и да се редят на опашка до среднощ, а в същото време лентата с много "ура!" да е прерязана от кметицата и социалният министър. Няма друго място на света, където една атомна централа се строи 23 години, една магистрала - 38 години - и двете още не са завършени. А вие се угоявате и ми обяснявате, че "средната заплата в страната вече скочила с 15 лв и вече е 750 лв", или пък водите 3 месечни спорове може ли да се вдигне МРЗ с 30 лв или не може? 
Че то ръце не ви останаха и дупки по тялото да си бъркате в тях!
Писна ми да ми взимате 1/3 от заплатата като данъци, с които да си назначавате производните глупаци на по-големи от моята заплати, и да ми обяснявате, че моята заплата ще скочи когато производителността ми скочи.

Писна ми в България да се назначават глупаци на висши позиции, които да говорят глупости, да вършат глупости, да мислят само и единствено за глупости. 

И да вземат заплата за това.

Купен мач

Вотът на недоверие към кабинета не мина. Не се и очакваше да мине, достатъчно е да се съберат гласовете на вносителите на вота, за да се разбере че няма да как да стане. Да не говоря за Синята коалиция и Атака, които и посмъртно няма да гласуват с БСП и ДПС. Така че едва ли има изненадани от крайния резултат.

Вотът не мина по същия начин, по който не минаваха вотовете срещу кабинета на Станишев; срещу кабинета на Царя; срещу кабинета на Костов; срещу кабинета на Виденов; срещу кабинета на Беров; срещу кабинета на Филип Димитров. Въобще, цялата тази работа с вота на недоверие като инструмент на демокрацията прилича на наказанието "строго мъмрене", което ти вписват в бележника при 20 неизвинени в училище.

За съжаление.

От тези вотове историята ни показва, че мнозинството излиза консолидирано и самодоволно. Тъпанарят от Банкя има поредният повод да изнасили онова, което наричаме "Демокрация", а покрай него (по стар навик) и онова, което се нарича "Математика", цитирайки колко депутати са го подкрепили. Все едно хората не могат да смятат. 

Всъщност, вероятно неговите избиратели имат някакви затруднения със събирането и изваждането.

От другата страна е опозицията, с мижавите си 60 и няколко депутата и с ясното съзнание, че вдигат много шум за нищо. Няма да бутнат кабинета, и да го бутнат - няма да съставят правителство - няма ресурс. Не че отсъствието на ДПС и БСП от властта е направило управлението по-прозрачно и по-малко корумпирано - Божееееее, къде ти?! Само че е странно поведението на цялата тая част от парламента, наричаща себе си "опозиция" - от една страна, имаха нарисувано бутане на кабинета през зимата, по време на скандала с флашките и патрашките.  Това, премиерът на една държава да нарушава закона, нареждайки на митничарите да прекратят проверка; това, премиерът да казва "Поел съм ангажимент да не го закачат" - чакай бе, какво значи да не го закачат? Какво значи поел съм ангажимент, ти да не си плочкаджия и да си му обещал да му наредиш фаянса в банята за 3 дни - е това е поемане на ангажимент. А ти да си министър - председател и да поемаш подобни ангажименти - да, може, ако си министър-председател на Косово, Афганистан, Ирак, Сомалия... или ако не си начело на държава, а на джамахирия. 

Ето ти, Сергейчо, вот на недоверие. Особено, когато си подследствен за някаква канцеларска история с някакви папки и нарушената национална сигурност. Че кое е по-голяма заплаха от националната сигурност на една страна от това, да се подслушват първите мъже в нея? Че кое е по-голям вот на недоверие, Тъпанарят от Банкя да ти плямпа за Евро-зони и Шенгени, и да го шамаросват от Европа по ред на номерата? Какъв Шенген, какви 5 лв, то го подслушват когато и който си иска, ти му искаш вот на недоверие за здравеопазването?! А бе ти малоумен ли си?

И така - цялата тая история с вота отдавна е в стил "Купен мач" - едните изнасилват математиката и обясняват гордо, че са получили подкрепата на Парламента - пичове, айде да не си разправяме приказки за Дядо Мраз и Снежанка, а? Когато си позволите да се опънете на Бойко, тогава ми обяснявайте какво чия подкрепа сте получили. 

Другите пък обясняват как целокупното народонаселение измира като мухи, как управлението е най-пагубното и най-некадърното в последните има-няма 1300 години, забравяйки тяхното поведение докато бяха на власт. А и забравяйки шамара, който изядоха на изборите през 2009 г.

А над всички - Тъпанарят от Банкя, който е над тия работи, и въобще, е зает с важни държавни дела като рязане на лентички, откриване на светофари и детски пързалки. Ах, да, и една цяла магистрала е построил човека, ей с тия две леви ръце. Това, че вкара мутренските порядки от 90-те години в политиката и в Парламента вече не ни притеснява. Така де, да сме чели Винету навремето.

Та така, цялата история е като да се играе мач, в който единия отбор знае, че ще спечели с 2 гола разлика, а другия - че ще загуби мача с 2 гола разлика, но пък център-нападателят му ще отбележи поне един гол, за да си гарантира трансфер. 

А медиите после ще ни обяснят всъщност каква футболна драма сме гледали.

Маймуни през лятото

Има нещо сбъркано у нас, в цялата тая ситуация в България.

Например, кинематографията ни прави по 5 филма на кръст годишно. Което всъщност си е успех на фона на 1 (един) филм за цяла година (прословутият "Шивачки"). 

Обаче тоя с маймуните нещо не ми стана ясен. Първо, трябваше да разказва (ако не се лъжа) за съдбите на три жени. Що тогава "Маймуни през зимата" го кръстиха, а сега де? Второ - в една от мини-новелите главната героиня беше циганката Бони, която се занимава и с чалга пеене. То вярно, няма да се борим за Оскар, ама и тук ли да и търпим лансирането? Малко ли ни тормози с песните си? Толко ли не можаха да намерят там някоя по-подходяща?

Не, казах си, или много сме се оплели, или това е някакъв гениален замисъл, нещо като Морган Робертсън и неговият "Титан".

И чак днес получих потвърждение на тази си теория. Заобиколени сме от маймуни, които ни правят и нас на маймуни. Ето защо е направен филма преди години. 

Е я първата маймуна - перчи се, хили се; като изяде банан го прави с мляскане и оригване, за което очаква аплодисменти. Ако не пляскаме, се обижда. Ако не пляскаме достатъчно силно, се сърди. Ако не пляскаме достатъчно дълго, се кара. А ако не викаме достатъчно въодушевено "Още, още" заплашва, че повече няма да яде банани пред нас. Като го питаме нещо друго, освен ядене на банани може ли да върши, не отговаря. А като го питаме кога и ние ще ядем банани, ни разправя приказки за Острова на бананите. Първата маймуна обича да разправя басни и приказки, без да се притеснява, че околните маймуни не и вярват отдавна. Първата маймуна обича като намери камъче, да каже че е намерила две камъчета; като намери треска, да каже че е било наръч; като намери стъкълце, да обяви, че е бил диамант. Ако изяде два банана в зависимост от интереса си или ще отрече, че е яла каквото и да било, или пък ще каже, че е изяла половин гора. Всъщност, първата маймуна обича да се държи като хваната от гората.

Ето я втората маймуна - тя обича да се хили от ъгъла и да ни замеря с камъчета. Като не ни цели, никой не и обръща внимание. Като почне да ни цели, обикновено получава мощен залп с камъни и се крие в ъгъла. Когато другите маймуни от нейния ъгъл и обясняват, че заради нея страдат всички, тя заема гордата поза на страдащ творец, неразбран от околните, защото те са маймуни. Когато първата маймуна се оригва, втората маймуна не ръкопляска, а обяснява, че това е просташко. Но тъй като е заобиколена от маймуни, не винаги околните са съгласни с нея. Някои дори казват "Ако ще да се насере, пак ще си я харесваме; а ти си стой в твоя ъгъл". Втората маймуна е била в положението на първата маймуна, и иска пак да се върне там, обаче много я е яд на останалите маймуни около нея, които помнят какви маймунджулъци вършеше, докато ядеше бананите. Всъщност, когато попитат втората маймуна защо обвинява първата маймуна за оригването и мляскането, когато тя самата също мляскаше тихичко, втората маймуна отговаря с пот на челото и винаги след това отива да се утешава с банани и кокосово мляко. Е, като питат първата маймуна докога маймуните на върха ще мляскат и ще се уригват, и първата маймуна сочи към втората, не е като да не знае какво да направи.

Има и трета маймуна. Тя си мисли, че е по-маймуна от другите две маймуни. Обича да раздава акъл, без да и го искат и най-важното: без самата тя да го има. Третата маймуна не е на клона от 10 години, но все таи надежди че рано или късно ще се върне обратно на върха на дървото. Е, маймуните, дето са около третата маймуна оредяват, намаляват, но това не пречи през определени периоди от време, когато се раздават банани под палмата, третата маймуна да се явява като Месията, който ще заведе всички на Острова на бананите. Третата маймуна, подобно на първите две (в по-малка или по-голяма степен) е замесена в разни не особено чисти сделки с изгнили и развалени банани, но кой ти гледа, те маймуните помнят кратко и не много неща.

Общото между трите маймуни, е че само те вече си вярват, че другите маймуни им вярват. И че ги слушат. И че ги следват.

Всъщност, ако взема да подходя сериозно - не може да не се засмея на глупостите на Борисов за президентския пост. Не може да не се засмее човек на напъните на Станишев да стегне разпасаната си команда и да спре търкалянето на камъка по нанадолнището със заклинание по заповед на щуката. А желанието на Костов да го раздава морален ментор на "честните, почтените и нормално мислещите" български граждани ми е като някаква археологическа находка.

Е, имам и избор де - сам си вземам бананите и не се правя на маймуна.