Важното е да сме четвърти

Преди години, докато работех на Мартиника, работодателят ми Адеко организира футболен турнир в чест на 14-ти Юли (националният празник на Франция) между всички работещи чрез тях. Трябваше да се съберем български отбор, още унгарски, словашки и френски (от местните). В деня на мача  на стадиона отидохме само ние - унгарците и словаците като видеха два свободни от работа дни и яко пиеха, ама яко, а местните нещо не се трогнаха от патриотичната идея за футболен турнир в чест на националния им празник.

Та строили сме се ние, фланелки, гащета, калци, кори и бутонки, определяме тактика, разгряваме, ама повече приличахме на националният отбор на България по мешана скара, отколкото на някаква футболна гарнитура и в един момент шефът на Адеко събра разни местни, тичащи за здраве около стадиона да поритаме с тях.

И какво мислите, че стана?

Поведохме 2:0 през първото полувреме, после Ицо Дизела (вратарят ни) подари една топка на един черен в краката, онзи намали, след това изравниха, а накрая ни свършиха батериите и ни набутаха още един гол.

Така от 1 официален участник (ние) взехме второто място. Малко бяхме като съветския лидер, който заел почетното второ място, докато американският с много усилия едва свършил предпоследен.

Тази история я разказвам не за друго, а щото последните няколко дни патриотичният подем и националната гордост, предизвикани от четвъртото място на Поли Генова на тазгодишната Евровизия нешо взеха да западат.

Може би роля изиграха петициите за преразглеждане на резултатите, които почнаха да се появяват в нета. Може би някой се е усетил, че на тоя конкурс то не бяха транссексуални евреи, брадати травестити и какво ли още не, та сега и някаква кримска татарка само липсваше. Може би някой се усети, че сме малко така като след олимпийските игри в Москва`80. Хем сме трети, хем са ни малко медалите, хем половината свят го няма и нещо не е наред в това състезание, хем букмейкърите прогнозираха 4-то мясно за Поли и (о, чудо!) Поли взе, че се класира четвърта.

За комплексирана държавица като нашата е много важно да сме четвърти в каквото и да било, очевидно. Дори в такъв нагласен и политически ориентиран конкурс като Евровизия, в който Андреа Бочели ще спечели не защото може да пее, а защото е сляп. Па ако е евреин/ циганин и гей, цена няма да има!

Така че, ако радостта от четвъртото място на Поли угасне, аз съм готов да дам нашето второ място на турнира на Адеко по случай 14-ти Юли за благото на националното самочувствие.

За нас е много важно да сме четвърти в света, четвърти някъде въобще, а аз предлагам направо второ място без пари!

Триумф на педерастията

Не го знам тоя вурст ли е, кренвирш ли е, салам ли е, ама съвсем изпедерастяхте. Аре моля ви се, то едно, че и малки деца гледат, ама може ли сега всеки швестер да ни го пробутвате колко бил талантлив? 

И после се чудите що в Австрия се въдят разни извратеняци като Фрицъл, що Белгия е на първо място по педофили на глава от населението и др. подобни педерастии. 

То това, Евровизията, тотално се превърна в неква пародия. То и преди си беше като параолимпийски игри за музиканти, ама сега вече съвсем - то не остана педераст, дето да не се е показал да го види цяла Европа колко е талантлив, хомосексуален и неразбран от обществото. 

А ние се чудим после костинбродския мангал откъде гледа!

Лора - Нова&Рая

Единственият българоезичен албум на Лора, Нова. Купих си го за 2 лв от кошарката при касите на Технополис

Някъде в интернет преди доста време мернах много точната диагноза, че Евровизия е нещо като параолимпийските игри за музиканти. Не знам дали някой от директорите на БНТ също го е мернал, но очевидно никой не е, след като с усърдието на торен бръмбар продължаваме всяка година да тикаме лайно след лайно към конкурса. И то с безброй скандали, почти всяка година- като се почне от платените sms-и за Lorain на "Каффе", мине се през бетер аматьорското изпълнение на Човекът-глас Човекът-гъз Човекът-вълк, победата на Миро над Миро и Миро, голямото желание и малките възможности на Поли Генова, малоумната песен и специфичните високи тонове на Софи Маринова (която я пратихме на Евровизията само и само за да изпеем пред цяла Европа Je t'aime, I love you, Ti amo и Будехавту в един куплет) и се стигне до отчаяния вход пак да пратим Елица и Стунджи. 

В общи линии, келепир има в тая работа, друго разумно обяснение няма.

Тия мисли ги споделям не за друго, а защото тия дни се сетих за една много приятна група, която се появи преди десетина години, Лора. Аз в началото мислех, че това е Лора Караджова и ми трябваше доста време да разсея тази си заблуда. Началото на века по принцип беше златно време за българската поп- и рок-музика, в смисъл, че след като в началото на 90-те се появяваха и разпадаха различни групи, някои създадени в края на 80-те намериха своята среда и слушатели и пак музиката вървеше нагоре, то в средата на десетилетието тази инерция свърши и стойностната музика у нас почна тотално да липсва. Така до към 1998-99 година, когато почнаха лека-полека да се появява една нова вълна от групи и солови изпълнители, отделно се появи и телевизия ММ по някое време, което също се отрази добре. 

Лора бяха една от групите от новата вълна, освен с "Нова" пробиха и с "Рая". Иначе в албума им има 10 песни, от които почти няма слабо парче; някои от тях са балади и са приятни за слушане на приглушена светлина.

И така, като се сетих за Лора и реших да се разровя в нета за техните песни, спомних си за Нова и Рая, обаче представете си изненадата ми, когато разбрах, че Лора първо вече не се казват така, а Amoric, и второ - емигрирали са в Ирландия, където се прехранват с участия по клубове. Най-приятното е, че са успели, имат и англоезичен албум, част от който може да се види в you tube, иначе целият може да се чуе в сайта им. Имат същото звучене както навремето, когато се казваха Лора - динамично, приятно. И това всичкото без да се налага участия в Мюзик айдъл, България търси талант и Х-фактор.

Всичко това го казвам с мисълта, че ако България иска да направи нещо по-запомнящо се от 5-ото място на Елица и Стунджи от 2005 година, не е зле да си помисли как тази група е успяла в Ирландия. А може някой ден и да се опита да ги изпрати да представляват страната ни, макар че на тяхно място аз не бих се съгласил (а и не бих се изненадал ако някой ден ги видим да представляват Ирландия, а не България).

Както вече казах, Евровизия е състезание за музикални инвалиди. А Amoric определено не са от тях.