Показват се публикациите с етикет веган. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет веган. Показване на всички публикации

29 юли 2019

Веганите и цената на моркова

На тази история попаднах преди време, преводът от руски е мой.

Чета пост в ЖЖ (livejournal - бел. моя). от руснака Иля Клеймен, живеещ на Мадагаскар. Има там някакъв бизнес, отглежда подправки, наел е няколко местни да му работят. И тези местни на рождения му ден му подаряват живо прасенце, което, според техните обичаи рожденикът трябва да убие собственоръчно, което той и направил с помощта на пистолет. След което е качил снимки на прасето приживе и след разфасоването. 
Което предизвикало буря от негодувание у веганите и приближените им под поста. 
В процеса на обмяната на мнения се появи един пост, който публикувам:
"Пиша тук, ако случайно някой веган ме прочете.
Живея в Австралия, във ферма на площ от 100 хектара. По същия начин, с изстрел в главата от карабина (най-безболезнено и хуманно) убивам кенгура и след това ги разфасовам. Месото отива за наденици, пържоли, кюфтета и т.н. Едно малко кенгуру храни семейството ми за около седмица, включително и котката (а между другото, месото се счита за най-полезното).
Съседът ми има търговска ферма, отглежда на нея зеле, тикви, всякакъв зарзават. Тоест, основно храна за вегани и вегетарианци. Всяка вечер преди лягане той отстрелва десетина кенгура за да не му изядат реколтата, която се отглежда основно за местните вегани.  Тези кенгура лежат там и гният, а и много от тях се мъчат преди смъртта си, тъй като той стреля с дребни сачми от по 10 цента/изстрел (пести, за да не натоварва цената на зеленчуците си и да не е скъпо за веганите). При мен умират моментално, тъй като стрелям с нормален калибър (долар на изстрел).
Той би могъл да построи ограда против кенгурата, но правилната ограда би му струвала 10 000 долара/км и ако той ги вложи, то цената на зарзавата му би надминала тази на месото и той се страхува, че местните вегани не са готови да платят толкова за хуманното отглеждане на зеленчуците.
И това е в неговата малка ферма. На големите, комерсиалните е позволено да използват 1080 (силна отрова против плъхове, поради токсичността си разрешена само в Австралия и Нова Зеландия), животните умират в мъки и отгоре на всичко е канцерогенен. Опитват се да го забранят, но основните противници са земеделските ферми. Отделно, химическите торове и пестициди, изобилно изливащи се върху въпросните плодове и зеленчуци допълнително замърсяват грунтовите води, а при дъжд се оттичат в реките и тровят живота в тях.
Надявам се моя пост да накара поне един веган да се замисли каква е цената, която струва морковът му в чинията. Всички хора на планетата оставяме своя мръсен отпечатък върху нея и не е нужно да си мислиш, че след като си веган си по-добър от останалите".

06 януари 2018

Убежденията или смърт

Свързано изображениеЕдна история от руския нет:

Идва си жена ми от работа вчера, ама много ядосана. Очите и светкат, ама мълчи, преживява нещо в себе си. Дъщерята се покри някъде, знае, че когато мама е в такова състояние по-добре да не и се мярка пред очите. Вземам я подръка и с кучето навън, да се разходим - имаме едно място за разходки, като картинка. Лека-полека и мина, посъвзе се, реши да ми разкаже за работата си:
- Днес ми доведоха едно куче да го приспя.
- Е, случва се ...
- Лабрадор на 8 месеца, напълно здрав.
- А защо са решили да го приспят?
- Идват, и ми разправят, че е полудял.
- Чакай сега, не съм час, нима кучетата има психически заболявания?
- Ти слушай докрай. Аз също се поинтересувах защо смятат кучето за полудяло? А те: "Той яде лайна." ... Когато излизат с него да се разхождат и не могат да го удържат. Търси си "пирамидки", ако може човешки и ги яде. Аз ги попитах с какво го хранят? А те ми изреждат списък на това, което те самите ядат. Аз пак питам: "А месо давате ли му?" А те и двамата: "Какво месо?" Те, разбираш ли, били вегетарианци! Вегетарианци! И кучето си така възпитават, а после се оказало полудяло.

22 април 2017

Започна се

Бях писал по друг повод за един референдум навремето в Швейцария, на който швейцарците отказали на мюсюлманите да строят джамии и молитвени домове. 
"Вие сте - рекли швейцарците на мигрантите-мюсюлмани - гости тук и не ние с вас, а вие с нас ще се съобразявате. Никой не ви е викал насила тук. Днес са джамиите, утре ще искате отделни училища и гробища, вдругиден ще решите, че фереджета и бурки трябва да носите, после я свинското, я говеждото ще забраните, пък след седмица кой знае какво ще ви дойде в акъла. Не!"
Или нещо такова.
Нещо подобно се заражда у нас. Не около религията, джамиите и фереджетата, а около свинското, а около храненето на учениците - в училищата храната щяла да бъде според религията. 
За християнчетата - сандвич с шунка, за мюсюлманчетата - имам-баялдъ и гьозлеме, примерно.
От една страна, това решение е взето от съд, председателстван от съдия на име Айгюл. Колко е обективно решението му всеки може сам да прецени. Но не религиозното решение е притеснителното в случая.
Днес вече се съобразяваме с религията на децата.
Утре ще се усетят и евреите, кришнарите, съботяните, не знам още кой.
Следват веганите, те са на върха на всяка хранителна пирамида, ще изскочи отнякъде оня с пчеличките и семенната течност на търтейчетата и и с тях ще трябва да се съобразяваме, ще видите.
А беше време, когато си разказвахме вицове за американците, които викали на жените си "вагиноамериканци"!