Унгарците, унгарците ...

 В своите „Задочни репортажи“ Георги Марков отделя цяла глава на унгарското възстание от 1956 г. Цяла глава има озаглавена „Унгарската есен“, а в последващите глави Марков посочва какъв вододел се оказва унгарското въстание и какво отражение има то - избухването и потушаването му - върху мисленето на обикновените хора. Марков без притеснение и с доза завист споделя едно наложило се по онова време мнение у обикновените хора по отношение на въстаналите унгарци: „Ах, защо не сме като тях!“

Народ, който е застанал срещу съветските танкове в разгара на комунистическата диктатура как си я представяне,
че ще стои мирен и ще търпи нов Янош Кадар? 

А само преди дни унгарците ни показаха, че унгарското въстание от 1956 г не е случайна работа. И че не случайно им се възхищаваме през 1956 г. Унгарците само преди дни си взеха обратно държавата. Държава, която бе окупирана от една пионка на Кремъл и която ги доведе от една напреднала средноевропейска страна до нивото на догонваща България в някои отношения. Начело на Унгария бе (и в момента по инерция все още е) един откровен популист, чиято риторика случайно съвпада с риториката на Кремъл. И също като нашия Чорап си представя края на руско-украинската война посредством спиране на доставките за украинците. Хитър тарикат, унгарски бай Тошо, но 35 години след промените на Изток, когато времето на такива селски тарикати отдавна е отминало. Въпреки оранжевия тъпанар.

Унгарците са били и са в Европа. В неделя го доказаха. Дано и ние да сме като тях най-сетне.

Правилната критика

 Пресконференцията на Пюрера ми дава все нови и нови материали. 

Оказва се, че има има критика и критика. Според Лукашенката постоянното критикуване на властта във Великобритания е довело до това, че преди време ги управляваше индус. А в Беларус народът обича властта и не я критикува!

Аз сравних биографиите на двамата, започвайки от това кой къде е учил. Риши Сунак е завършил колежа „Уинчестър“, отделно е учил философия, политика и икономика в колежа „Линкълн“, Оксфорд. 3 години е работил за Голдман Сакс. През 2006 година завършва магистратура по бизнес администрация в Станфорд. Риши и съпругата му Акшата са 222-ро място в класацията на най-богатите хора във Великобритания. 

Трябва да споделя, че родителите на Риши за пенджабци, емигранти от Африка (тоест, веднъж са емигрирали от Индия в Африка и втори път от Африка във Великобритания). Тези емигранти са съумели да дадат необходимото образование на сина си и да направят от него човек.

Да погледнем учебно-трудовата биография на Александър Григориевич: роден в някакво белоруско село с баща неизвестен, майка му цял живот бачкала в колхоза като доячка. Малкия Саша бил проблемно дете и се водил на отчет в тамошната ДПС. Все пак и неговата майка е направила всичко по силите си да му даде необходимото (до колкото е възможно) образование - младият Лукашенко завършва Могильовския педагогически институт със специалност учител по история. 10 години по-късно, през 1985-а завършва задочно икономика в Белоруската Селско-стопанска академия в гр. Горки, Могильовска област. Военната си служба отбива като инструктор в политотдела на воинската си част. След казармата започва работа като комсомолски секретар в Могильов. От 1980-а до 1982-а е ЗКПЧ на танкова рота, а след това - където го прати Партията, както се казваше в онези години, обикновено на политически позиции. 

В общи линии в сравнение с доячката от Могильов родителите на Риши Сунак не са си давали много зор за детето си, той дори комсомолец не е бил, да не говорим за комсомолски секретар. 

Та, според тоя плондер англичаните с постоянната си критика спрямо властта са се докарали до там, че да ги управлява един бивш техен подчинен, един представител на туземните народи, които англичаните преди 2-3 столетия завладяваха и цивилизоваха. Срам и позор, няма какво да си говорим.

Ако вляза в логиката на Пюрера, дали беларусите са горди от факта, че ги уплавлява едно копеле, с неизвестен баща? Дали им е приятно, че начело на държавата им вече 30 години е някакъв прост шапкар, ЗКПЧ, от който чеп за зеле не става и който е бил „верен войник на Партията“ в ония години и това е най-сериозното му трудово постижение? Интересно, откога стана позорно да те управлява човек, завършил образованието си в световноизвестни преснижни учебни заведения, работил за най-големите банки в света и направил прилично собствено благосъстояние? И от кога обикновени диктатори, стоящи начело на държавата си по милостта на техния padrone са меродавни източници за това кое е правилно и кое не?

Отговорът на Пюрера на въпроса на Айвър Бенет от Скай нюз е в духа на дебелашкия хумор на Тодор Живков. Всъщност, по-точно е да кажа, че е в духа на дебелащината на ония години, че скритото между редовете му послание е „Аз знам, че съм прост и не ми е у тук мястот, но ще ме търпите, щото нямате друг избор!“. А избор винаги има. И критика винаги има, а не онази, нашата, любимата, родната, познатата самокритика, която си правеха от време на време отговорните другари. 

Ще дойде ден, в който този ще свърши зле, много по-зле от Чаушеску и Кадафи.

Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

Ящик водки

Помня, в средата на 90-те по руската телевизия се завъртяха една серия клипчета, посветени на тогавашните им президентски избори - "Голосуй или ты проиграешь". Сега, каква е логиката в случая, не мога и до ден-днешен да си обясня - ако не гласуваш, ще загубиш. Какво точно печелиш, не знам, но очевидно идеята е взаимствана от годините на социализма, когато комунизмът беше на хоризонта и още малко и всички щяхме да спечелим.

Очевидно нещата в Русия малко са се променили през тези години, философията пак се върти около идеята, че ако не гласуваш, много жестоко ще се прецакаш. Подобни идеи се въртят през годините, като се сменя съвсем леко рекламния слоган - например тази реклама ти казва "Голосуй, а то проиграешь ..." - не си гласувал, а на другия ден те викат в армията, педерасите са задължителни, в армията има негри. Ужас някакъв! И всичко това ще се случи, защото не си гласувал, а тези, които са гласували, са избрали неправилните хора. 

Същата философия навява и последното клипче, което видях из мрежата тия дни: гласувайте, че иначе не знаете какво ще стане. Само че при тази пародия на избори в Русия не виждам логиката в подобно видео.

Сегодня ты играешь джаз

 Опитът на Румен Радев да го играе морален стожер на тема ДС не излезе особено успешен. И не защото няма право на мнение, нито пък мнението му е крайно или неуместно, не. Работата е там, че за толкова години като президент пред него и пред обществото имаше достатъчно моменти, в които можеше да се осъди Държавна сигурност. Президентът можеше да отвори темата за лустрацията, за реална оценка на комунизма, за мястото на паметниците на Съветската армия, нацвъкани из страната с повод и без. 

Можеше много неща, но не ги направи. Не ги спомена дори.

Та сега не върви някак да чете морал на Васил Терзиев. Който, без да се отрича от родителите си каза: "Това, което е правила ДС е неприемливо, нечовешко, неморално". Не е едно и също дядо ти де е бил офицер от ДС или ти самият да си бил ченге под прикритие или пък доносник. 

Но най-смешното е аргументът на президента. Досущ като Нона Мордюкова в "Диамантената ръка", като безбройната армия от верни лелки и отрядници, на които се опираше Партията в онези години - днес свириш джаз/играеш рок-енд-рол/слушаш "Бийтълс", а утре непременно ще отърчиш в американското посолство да продадеш Родината.

Елегантно и внимателно

Много леко, елегантно и внимателно.

Слушайте и си помислете за кого и как да гласувате на 2-ри.

🤥 Борисов срещу фактите: мач с предизвестен край.
Гледайте и споделяйте, за да знаят повече хора истината!#ИмаКак с номер 1️⃣2️⃣ на 2 април 🗳️ pic.twitter.com/GBpEwRTvFA

— Продължаваме Промяната / We Continue The Change (@promenibg) March 18, 2023

Ще гласуваш ли за Путин?

Стои си враната на клона със сиренето в клюна. Под нея минава лисицата:

- Абе, врано, ти ще гласуваш ли за Путин?

Враната мълчи.

- Абе, врано, ти чуваш ли какво те питам, ще гласуваш ли за Путин?

Враната продължава да мълчи.

- Абе, врано, не ми се прави на глуха! За последен път те питам, за Путин ще гласуваш ли?

- Не! - казала враната, сиренето паднало от устата и и лисицата го отнесла. Враната продължава да си стои на клона и си мисли:

- Интересно, ако бях казала Да дали нещо щеше да се промени?

Познанствата

 Имам един братовчед, по-голям е от мене, изживява се като известен софийски бохем. Казано на по-простонароден език, гъзар си беше, гъзар си остана. Няма да се впускам в подробности какво ме кара да имам такова мнение за него, друга ми е целта на поста.

Братовчед ми, за да подчертае колко е известен, в страницата си във фейса редовно пуска снимки с разни знаменитости от роден и международен мащаб - Мария Илиева, Ники Кънчев, Орлин Павлов, Тодор Славков (то па с него май само аз нямам снимка), че дори и Уесли Снайпс (с него започва и свършва международния мащаб). Работата е там, че братовчеда яко пълни стената си с тези снимки, дори цял албум си е направил и го е озаглавил "Моите знаменити приятели - и те са хора като нас", но съм забелязал, че нито една от познатите му знаменитости не е постнала снимка с него на нейната стена. Сами си правете изводите кой кого познава и кой на кого е приятел. И кой колко е известен. Едно време покойният палячо Жорж Ганчев във всяко свое интервю не пропускаше да спомене някое известно име, или не толкова известно име, обаче на някаква възлова позиция в САЩ, Великобритания, ЕС, въобще, голяма клечка, с която той си е бъбрил приятелски преди 15 години на някое матине или пък е правил бизнес преди 20, между две фехтования с рапирата и шпагата. Пък ти върви проверявай съществува ли такъв човек, има ли такъв пост, тоя човек въобще подозира ли за съществуването на България и Жоржи в частност? Покрай Жоржи дори разбрах, че това си има име в средите на поведенческата психология, но не помня как го наричаха.

В подобна ситуация е Петърчо Москов. И 20 пъти да избираме Народно събрание тази година, Петърчо повече от 5000 гласа няма да вземе, което означава че освен собствените му кандидати и роднините им никой друг на гласува за него, което обаче не му прече да се коалира с все по-възвишени цели и все по-мащабни планове за спасението на България. Последните му напъни са да се коалира с Цецо Полицая, друг титан на мисълта и стратегиите, но използвайки вълната на обществения интерес в момента Петърчо решава да се отърка у Кирил Петков и Асен Василев: "Аз ги познавам, добри момчета са ..." 

Въпросът, който няма как да не ми се завърти в главата е: А те тебе познават ли те?

Язък за усилията

Това е Петър, Петър Москов. Доктор Петър Москов.
Известно време го раздаваше министър на здравеопазването, иначе го раздава политик, демократ, с десни убеждения и убеден антикомунист. Антикомунизмът му се състои да разправя как чичо му навремето е бил Георги Димитров на избори. Всъщност, това е и същността на политическата му дейност. Като министър не направи нищо особено и запомнящо се, всъщност не, направи нещо запомнящо се - първо, избра си циганите като социално слаба прослойка за да натрупа малко обществено доверие на техен гръб. Не че след Петърчо насилието над медиците от страна на циганите спадна, остана си същото - чат-пат се случва да набият някого. Обаче Петърчо, а ..?
Също така Петърчо остана в историята и с въвеждането на пръстови отпечатъци при постъпване в болница. Не че няма точене на Здравната каса с фиктивен болничен престой и лечение, има си. И наистина трябва да се пресече. Само че да въвеждаш пръстови отпечатъци в ХХI век в държава в Европа малко така издава ограничени умствени способности. Нещо, което може да се види само в Африка и онези страни, на които им викаме "развиващи се" за да не им кажем "недоразвити".Доктор Москов го раздава и партиен лидер, и партиен строител. В смисъл, отцепи се от ДСБ, направи си собствена партия, тръгна по избори, макар че подадените за него гласове са в рамките на статистическата грешка и едва ли се разширяват извън семейните връзки на ангажираните с партийното строителство негови съмишленици. Но както и да е, Петърчо участва на изборите, дори прави коалиции и с други десни файтон-партии, кроят планове как ще възстановят десницата, как ще развиват България по пътя на десния консерватизъм и т.н. абсолютни глупости. И аха да се осъществят, аха да поеме съдбините на България в мощната си консервативна десница, и да вземе да се появи един Жан Виденов, от нафталина, отпреди 25 години, от времената на дивия преход, хиперинфлацията и приватизацията; един Жан Виденов, който си кюташе кротко 25 години в Пловдив, преподаваше си тихо и мирно в някакъв колеж, стоеше настрана от политиката; един Жан Виденов, който изведнъж реши да се върне в политиката, събра отнемай-къде други такива динозаври като него, изтупани от нафталина политици от БСП от 90-те години, направи един Ляв съюз за свята и чиста република и взе, че спечели повече гласове от Петърчо и неговата партия. То се оказа, че това не е толкова трудно, в крайна сметка файтон-партиите във файтон-коалицията на Петърчо са събрали цифроми и словом къде седем хиляди глас. Един нафталинен Жан Виденов събра над 9000 гласа, без да се обяснява излишно какъв велик политик, демократ и стратег е.
Вероятно не е знаел, че Петърчовия чичо е бил Георги Димитров на изборите. Но то от Жан Виденов какво да очакваш, той официално много малко знае. Язък му на Петърчо за обединението и за усилията, толко пара и всичко в свирката!

Четата на спасителите

Първо беше Жоржи. Ако не си спомняте, той взе 17% на президентските избори през 92-ра. 17% на избори с над 5 млн гласували, това са около 800 000 гласа! И това само с две реплики: "Не ме гледай умно, българино!" и "Кажи си приказката, Бероне!". Не, не ми обяснявайте, че 800 000 души са ходили да му четат обещанията и програмата, няма такъв филм. Жоржи си беше и си остана най-обикновен палячо и шут, но се пишеше политик. То не беше баща-основател на СДС, то не беше супер-успешен сценарист в Холивуд, то не беше треньор на олимпийския отбор на Великобритания по фехтовка и лично на Негово Височество принцът на Уелс и това всичко заебано нейде на майната си и си дошъл у нас да работи на полу роду за едната гола заплата.

Да бе!

После, в началото на века се появи Царят. Негово величество беше още по-кратък и лаконичен, каза "Вярвайте ми!" и хората така масово му повярваха, че за разлика от Жоржи, който вкарваше по 10-12 човека в Народното събрание, Царят вкара 120 депутата наведнъж, отделно една специално създадена партия-фантом му открадна 3,5% от гласовете. Там циркът беше голям, то половината депутати дори не бяха и сънували някога Народното събрание, в следващия момент се оказаха вътре за 4 години! И както споменах, Царят каза "Вервайте ми!" и народът му поверва. Е, тая с 800-те дни не стана, хората пак си останаха бедни, но по негово време влязохме в НАТО, а в лично качество човекът си върна имотите, малко ли е? Е, и некои курви направиха много пари, както пее Ицо Хазарта, бая позахлебиха покрай Величеството, но това е тема на друг разговор.

След Царя се пръкна Бойко. За Бойко доста съм писал в блога си, единственото, което мога да добавя е че това е съвършенният популист. Прост, необразован, алчен, арогантен и нагъл, и тази карикатура е начело на държавата от 12 години. Преди това си игра на кмет на София, само си спомнете колко пъти пуска водата в езерото "Ариана". Отделно ходеше като изоглавен да асфалтира наляво и дясно, отделно по негово време се оказа, че са му фалшифицирали подписа под една далавера с едни имоти за сина на Иван Драшков - бе как от толкова кметове след 1989 година само на тоя му фалшифицираха подписа? Да не отварям уста за излагациите след 2009 година, като министър-председател вече. Само да спомена, че още я измазваме оная стая на КПП Малко Търново, дето като я измажем, и ще ни приемат в Шенген. Но пък народът си гласува за него като за спасител. То вече и не гласува де, Бойко отдавна е усвоил сталиновият принцип, че е важно кой брои гласовете и се подсигурява там да не стане издънката. 

Бареков ще го пропусна, там беше ясно, че тоя Спасител няма да става и че той ще е активен докато съществуват парите на КТБ. Благодарение на тези пари стана и депутат, и евродепутат, стига му толкова - 4 години по 5000 евро на месец не са малко пари, няма какво да го мисля. 

Сега обаче идва Слави. Слави, който не участва в нито един предизборен дебат, който си избра никому неизвестни хора за депутати (подобно на Царя), който има дебилни искания за промени в изборните правила, който без дума да каже излезе втори на изборите онзи ден. С една телевизия само. Нищо няма да направи, нищо няма да се получи - единственото, на което се надявам е наистина да си удържи на думата и да не влиза в коалиция с ГЕРБ, БСП и ДПС. За широка част от хората Слави е собственик на корпорация, която си направи телевизия, а след това и партия. Но за около 17% от населението Слави е спасител. На инат ли гласуваха за него, много ли са дебилчетата, които израстнаха с "Шоуто на Слави" по телевизията, не знам, но Иво Христов има много сериозни основания да каже "80% от българския народ са дебили".

Скъпото удоволствие

Това какаду много загрижено за демокрацията стана изведнъж.

Много се е загрижил Любен Дилов-син за цената на едни (евентуални) нови избори. Ма щяло много да струва, щото тези били скъпи, пък то едни следващи не може да не са скъпи. 45 милиона стрували машините за гласуване (бързо, лесно и удобно) само.

Е да де, ама те тия машини на следващите избори няма да ги купуваш, нали вече веднъж си ги платил? Или всяко едно пътуване на Любен Дилов му е много скъпо, щото освен бензина и хотела той си смята и цената на колата? 

Евтино, скъпо, няма значение - изборите са инструмент на демокрацията, основният инструмент. Ако трябва, 5 пъти ще правим избори, това е за предпочитане, отколкото да гледам дебилни коалиции, крепящи едно крадливо и некадърно мнозинство, чиято единствена работа е да убеждават обществото, че ако не са те, Джоунс ще се върне. 

Всъщност, много мразя разни политически пеперудки - като Яне, като Томичката, като Гошо Дантелата, сега и този; беше в Гергьовден, коалира се със СДС навремето (беше и депутат май в едно Народно събрание в началото на века), в по-близко време беше в коалиция с Бареков - въобще, здраво се интересува от политика човекът, келепир има в тая работа. Не се е оставил едното писателствуване да го храни само, то първо не са ония години, когато баща му се е хранил само от писателската си работа, второ - я го виж Сашо Йорданов до къде я докара, ако не беше Бойко да му метне едно кокалче с евродепутатството, съвсем я беше закъсал. Та Любо няма да се остави така по течението, ей го, няма и 10 мин откак го избраха за депутат и гледа да си остане такъв, че на едни нови избори знае ли се? И като един Мишо Тройката същи тръгва да плаши гаргите: ма изборите щели пари да струват, дайте сега да видим, да се договорим, да не плащаме.

Така е, изборите са скъпо удоволствие, но удоволствие, което си струва.

Най-глупавият заек

Животните са други, но принципът е същия

Най-глупавият заек е този, който си мисли, че ако се държи прилично и спазва правилата, вълците няма посмеят да го изядат.

Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).

Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).

Един такъв образ е и Дебел Сашко.

Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.

Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".

А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.

Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.

Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.

Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.
_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.

Илияна Беновска

... Та един божи ден аз се появих на улица „Раковски“ 134, изкачих стълбите, като се разминавах с тичащи надолу и нагоре задъхани революционери. И на най-горния етаж изведнъж се озовах всред куп приятели от киното и телевизията. Възбудени, в добро настроение. Ето го хубавецът Евгени Михайлов, ето я Малина Петрова - режисьорката, на която може би предизборното студио дължи най-много, ето го и Боян, Джеки Стоев, Васко Живков... ето го... А! Тази дама пък коя е? Непознато лице! Приятна външност и с чувство за мисия. Дават й думата и тя започва да говори. Всички слушат. Тя щяла да бъде ръководител на екипа. Говори убедено, с подбрана терминология, сякаш досега е участвала в множество предизборни битки. Какво бил казал господин Сегела, какво не бил казал... Господин Сегела бил най-големият френски специалист по печелене на избори. Той щял да помага на СДС. Слушах непознатата с леко недоверие. Тогава не си давах сметка, че при всяка промяна на политическата обстановка задължително се появяват нови, доскоро непознати лица. 

Нашата ръководителка се наричаше Илияна Беновска, но поради неизвестни, поне за мен, причини тя скоро се оттегли и така карахме без официално ръководство...

Георги Данаилов, "До колкото си спомням 3" 

Винаги съм мразел разни политически пеперудки, които прескачат от партия в партия заради келепира. 

Затова сме на това дередже и затова тук ще си останем.

В убийствата е истината

Покрай разследването на убийството в Нови Искър почнаха да излизат разни информацийки. 

То първоначално беше битово убийство, после стана убийство и самоубийство, после се оказа, че не може да се самоубиеш с 3-4 куршума в гърба, после някой се разрови и откри, че убитият Неделчо Юнаков е бил собственик на фирма за източване на ДДС и щели да му проверяват произхода на парите за къщата, докато накрая не намериха тефтерчето на жена му, където покрай всичко останало пишело и разни работи относно механизма за купуване на избори. 

Учудващо за мен на местопрестъплението цъфнаха Цацаров и Борислав Сарафов. Не знам за друго убийство, при което Главният прокурор и шефът на следствието да участват в оглед, разследване; когато убиха Луканов бях в казармата, пресен-пресен новобранец, та нямам спомени, ама нито за Кюлев, нито за Илия Павлов се случи да видим Главния прокурор да дава пресконференция от местопрестъплението (Хорейшио!). Почнаха се разни хипотези, кой, защо и в крайна сметка обаче нито дума за тефтерчето и ония бележки за изборите.

Преди две години пък застреляха секретарката на пазарджишкия кмет. Ей така, за нема нищо. После намериха в дома и разни пликове с пари, оказа се впоследствие, че с едната заплата жената и джип си е купила, и апартамент, и дрешки си пазарувала от скъпите, абе въобще, само дето Цацаров и подчинените му не я забелязали.

Ама за това, че е възможно въпросната Татяна Стоянова да е била куриер на пазарджишкия кмет никой дори не си го и помисли де. Обаче и за ония пликове с пари, дето ги намериха у дома и така и нищо повече не се чу.

Новоискърското убийство според мен ще го разкрият, ще хванат кой е убиецът. А онова тефтерче ще го заметат някъде, като тефтерчето на Филип Златанов, макар че, очевидно, в България в убийствата е истината - трябва някъде да убият някого, за да изплува някоя мръсотия пред очите на всинца ни, дето си я знаем от време оно и какво от това?

Талантливи, квалифицирани и морални

Преди години, докато бях в казармата, ми попадна един брой на "24 часа". Как точно - не помня, то в Школата имаше РЕП, но от него аз си купувах редовно единствено "168 часа", къде пари за ежедневник, па и войник съм бил тогава, имах по-различни приоритети от четенето на вестници. Но този брой на "24 часа го помня": в него имаше една обява, която гласеше приблизително следното: "Партия ОН-ДО набира кандидати за депутати". И телефон за връзка. Тогава Виденовата зима беше минала и се готвеха извънредните избори от 1997 г. Съкращението ОН-ДО се оказа Обединение на нацията - Движение на онеправданите и до колкото показа историята, тази партия (коалиция) така и не е намерила своите кандидат-депутати, нито на онези, нито на последващите парламентарни (и не само) избори.

Очевидно този вестник го е чел и Слави Трифонов. Или някой от сценаристите му. Иначе друго логично обяснение на обявения кастинг за нови политически лица нямам. Не го знам Слави лично ли ще влиза в политиката или ще стои зад гърба на някоя новосъздадена политическа сила, но като гледам всичкото куцо и сакато в останалите партии, нови и стари, не изпитвам някакъв особен оптимизъм. 

Дори съм разочарован. То не бяха месеци на обработване на общественото мнение, обиколки из България, срещи със студенти (които показаха колко е трагично нивото на образованието ни всъщност), късане на снимки, протести пред Народното събрание и накрая какво - набираме кандидати за депутати, обадете се на тел. ...!

Да не говоря, че на всички избори досега, от 1990 г. насам, винаги избираме най-талантливите, най-квалифицираните и най-моралните. Не е ли така? Още от първите избори през 90-та, та до ден днешен. Най-талантливите, най-добрите, най-квалифицираните, най-знаещите и можещите и най-високоморалните. Дори в един момент се свършиха у нас, и при Царя си ги внесохме от чужбина. Имаше един там, оказа се национално богатство. Или пък някои други, също толкова талантливи, квалифицирани и морални, които обаче не можаха да се качат нито на влака на СДС, нито на онзи на НДСВ, та накрая едва им се отвори парашута при Бойко и ГЕРБ. 

Интересно ми е, обаче, как ще става подборът в новата партия на Слави. Кой и как ще преценява кой е по-талантлив и по-квалифициран, кой е по-морален и кой - не? Какви критерии въобще ще има? И въобще, има ли смисъл от такива терзания, като народът у нас избира без да мисли. Вижте горе видеото от срещата със студентите, студентката, която говори 3 минути без да каже нищо, само общи приказки и " ... и така нататък", тя ли е талантлива и квалифицирана? Предполагам, заради факта, че са я показали по телевизията в "Шоуто на Слави", отговорът е да. 
Май отговорът на въпроса "Кой ще дойде след Борисов?" започва да изплува. Но не ми харесва!

Средно положение няма!

Или участваме във властта, или излизаме в опозиция!

Тоя тъпак май откри топлата вода.

А бе как така му върви на Министерството на икономиката, тамън се отърва от Лукарски, сега тоя шушляк напиня.

Джасим, обясни ми

Едно нещо не вдявам: как така хем те бият, хем снимаш и за капак накрая си успял да опазиш видеото. Не е ли логично, когато почнат да те шамарят, да се защитиш и ти да отвърнеш на удара? Или Емил Джасим е хванал тая част от християнското у майка си с шамарите и подлагането на другата страна?

Обясни ми, Джасим!
Бонус въпрос: как полицията успява да залови човека от видеото? Какво стана, отиваш в РПУ-то, показваш видеото на дежурния полицай, той се обажда на някоя патрулка, тя отива на мястото, където е станал инцидента, а нашия човек още е там, така ли беше?

Обясни ми, Джасим!

Русе като Костинброд

Надявам се си спомняте за аферата в Костинброд.

Тогава в печатница, собственост на общински съветник от ГЕРБ бяха открити над 350 000 годни бюлетини, които пишман-печатарят обяви за "производствен/технологичен брак". 

Тоя ако имаше фурна, а не печатница и 10% от кифлите сутрин ги мяташе на кокошките, че са "технологичен брак" нямаше да изкара повече от два-три месеца.

350 000 бюлетини! При 3,5 млн. гласуващи у нас (принципно, движат се около тази цифра) това са си 10% от гласовете. Бюлетините не са били подготвени за транспортиране до съответните избирателни райони, по-скоро са щели да се озоват в някое помещение, собственост на друг активист на ГЕРБ, където част от МГЕРБ да си поиграе на гласуване и да подготви съответните резултати и протоколи.
Мислите, че е невъзможно ли?
Я му вижте обясненията на тоя, какъв е и от коя партия е и тогава си помислете пак!

И после Бойко печели, народа иска Бойко, а в Народното събрание влизат разни откровени педераси като Яне Янев.

Янетата в политиката у нас обаче имат кратък живот, оригиналното Яне след като спря доганизацията се пласира за съветник на екс-премиера, но на него (на екс-премиера) му трябва някаква патерица, някакъв сол-ташак и така дойде времето на Веселин Марешки. 

Марешки преди няколко години така си поговорил с Бойко Борисов и на другата сутрин решил, че иска да е собственик на Локо (Пд). Не изкара дълго време като футболен президент, но очевидно е имало защо.

Та ударът от вчера в русенската рафинерия "Полисан", от която идвало евтиното гориво на VM Petroleum все ми се струва като превантивен удар по патериците на Бойко. Ако си мислите, че не са го знаели Марешки откъде взема горива и що са му толкова ниски цените ... просто са го чакали да го ударят в точния момент. А че са избори и че той е кандидат за сол-ташак на Бойко Борисов е просто съвпадение.

Съвпадение?

Гласувайте.

И ако не знаете кой номер да задраскате в бюлетината, помислете си, че на този свят няма случайни неща и съвпадения.

13 не е фатално число, 13 е номер на един роден победител.