Язък за усилията

Това е Петър, Петър Москов. Доктор Петър Москов.
Известно време го раздаваше министър на здравеопазването, иначе го раздава политик, демократ, с десни убеждения и убеден антикомунист. Антикомунизмът му се състои да разправя как чичо му навремето е бил Георги Димитров на избори. Всъщност, това е и същността на политическата му дейност. Като министър не направи нищо особено и запомнящо се, всъщност не, направи нещо запомнящо се - първо, избра си циганите като социално слаба прослойка за да натрупа малко обществено доверие на техен гръб. Не че след Петърчо насилието над медиците от страна на циганите спадна, остана си същото - чат-пат се случва да набият някого. Обаче Петърчо, а ..?
Също така Петърчо остана в историята и с въвеждането на пръстови отпечатъци при постъпване в болница. Не че няма точене на Здравната каса с фиктивен болничен престой и лечение, има си. И наистина трябва да се пресече. Само че да въвеждаш пръстови отпечатъци в ХХI век в държава в Европа малко така издава ограничени умствени способности. Нещо, което може да се види само в Африка и онези страни, на които им викаме "развиващи се" за да не им кажем "недоразвити".Доктор Москов го раздава и партиен лидер, и партиен строител. В смисъл, отцепи се от ДСБ, направи си собствена партия, тръгна по избори, макар че подадените за него гласове са в рамките на статистическата грешка и едва ли се разширяват извън семейните връзки на ангажираните с партийното строителство негови съмишленици. Но както и да е, Петърчо участва на изборите, дори прави коалиции и с други десни файтон-партии, кроят планове как ще възстановят десницата, как ще развиват България по пътя на десния консерватизъм и т.н. абсолютни глупости. И аха да се осъществят, аха да поеме съдбините на България в мощната си консервативна десница, и да вземе да се появи един Жан Виденов, от нафталина, отпреди 25 години, от времената на дивия преход, хиперинфлацията и приватизацията; един Жан Виденов, който си кюташе кротко 25 години в Пловдив, преподаваше си тихо и мирно в някакъв колеж, стоеше настрана от политиката; един Жан Виденов, който изведнъж реши да се върне в политиката, събра отнемай-къде други такива динозаври като него, изтупани от нафталина политици от БСП от 90-те години, направи един Ляв съюз за свята и чиста република и взе, че спечели повече гласове от Петърчо и неговата партия. То се оказа, че това не е толкова трудно, в крайна сметка файтон-партиите във файтон-коалицията на Петърчо са събрали цифроми и словом къде седем хиляди глас. Един нафталинен Жан Виденов събра над 9000 гласа, без да се обяснява излишно какъв велик политик, демократ и стратег е.
Вероятно не е знаел, че Петърчовия чичо е бил Георги Димитров на изборите. Но то от Жан Виденов какво да очакваш, той официално много малко знае. Язък му на Петърчо за обединението и за усилията, толко пара и всичко в свирката!