Гледам отборите в Европа, гледам и треньорите.
Байерн например от няколко години стават шампиони още февруари месец. Ей така, като тръгнат есента и мачкат, мачкат и то като няма кой да ги бие, февруари - март вече вземат, че дръпнат с такава разлика пред втория, че няма смисъл от доиграване на първенството. Само дето в Европа ги няма никакви, все не им достига нещо, все отпадат на я на полуфинал, я по-рано в ШЛ, а те големите отбори вече (до известна степен и благодарение на регламента на ШЛ) си мерят сезона първо с Шампионската лига и после с домашните турнири. Голяма работа, например, че Реал М пропуска чат-пат да вземе Примера дивисион, след като навъртя 3 поредни ШЛ и общо 4 в последните 5 години.
Същото е и с Ювентус, примерно. Може да им се мотат там из краката разни Наполи, Рома, тоя, оня, ама като дойде момента да се играе в Европа, все ги пишат умрели, все минават на косъм, ама се добират я до полуфинал, я и до финал.
И най-важното, не си пипат треньорите, поне докато не видят, че няма да стане с тоя треньор. Е например Гуардиола го държаха 3 години в Байерн и през това време той отпадна в ШЛ където и както можа. В Бундеслигата нямаше проблем, там, както вече казах, си осигуряваше първото място още след Нова година, докато другите си дояждат руската салата, обаче в ШЛ нъцки, я Реал М, я Атлетико, и до там. Сега го взеха в Ман Сити, уж и тях да ги направи шампиони на Европа, ама и там не му върви. Във Висшата лига няма проблем, дърпа и бие с разлика, няма там Моуриньо, няма Венгер, обаче в Европа нещо не му върви. А па като казах Моуриньо, там пък съвсем: откакто е в Ман Юнайтед ония са като Левски - ни шампиони, ни Шампионска лига, а тоя сезон и Лига Европа нямаше за тях. Ама никой не ги гони: вярно, то и неустойките в договорите им са големи, ама собствениците на тези отбори не са бедни хора, те тия неустойки за тях са джобни пари, пък и то нещата отидат ли на уволнение ...
За друго ми е думата.
Големите отбори в Европа понякога провалят сезона си. Не вземат нито шампионската титла, нито купата на страната, нито евротурнира, в който участват. Но не пипат треньора, имат си нещо на ум, едни му викат философия, други цел, трети визия, стратегия, не знам още какво, но треньора седи и си тренира играчите. Хората знаят, че трябва време, че не става от днес за утре и смяната на треньора е последното, към което прибягват президентите на клубовете.
Само нашия специалист Кирчо Парахода, само той, понеже си гледа на отборчето като на "проект", само той всяка година сменя треньора, понякога и по трима на сезон сменя, и без значение дали треньор му е Гошо Физкултурника, Херо или леля Мара Чистачката отборът на делиорманските овцеебачи винаги е пръв.
Нещо, което разните му там отборчета в Европа тепърва имат да учат.
