Армия, здравеопазване, образование

Една много интересна информация ми попадна пред очите, Коста Рика нямала армия. Ама никаква. И това е записано в конституцията на страната, още от 1948 година. То била само Коста Рика, и други държави имало, но ако разровите списъка, ще видите че става въпрос я за Лихтенщайн, я за Андора или Ватикана, я за някоя държавица от Южния Пасифик или Карибския басейн като Самоа или Гренада. 

Интересното в случая обаче било, че след като нямала армия, Коста Рика имала най-големите разходи за здравеопазване и образование в сравнение със съседите си в региона. По този начин освен в списъка на 16-те държави в света без армия, Коста Рика се е изхитрила да влезе в един друг списък, на топ дестинациите за здравен туризъм (тук българите в чужбина, които летят до България да си оправят зъбите ще ме разберат). Що се отнася до образованието, то е безплатно и задължително до 13-годишна възраст. 

Ей това правят костариканците със спестените от оръжия пари.

Горната информация ме накара да се замисля "Къде сбъркахме?" по темата. 

Например, военният ни министър принципно може да парира всякакви вражески атаки по нашата територия само с горната снимка. Като я видят, вражеските войници вероятно ще се изпонатръшкат от смях. За одисеята със закупуването на 8 (осем!) изтребителя по-добре да не отварям тема, че сигурно някой друг ще се пръсне от смях - купуваме ги от 15 години и тепърва ще ни ги доставят! Но най-много ме смути факта, че т.нар. "Обединени патриоти" за изборите от 2017 година заявиха в своята предизборна програма връщането на задължителната казарма. Те всъщност от години си пеят по темата, няма какво да се лъжем, но понеже не върви само да го споменаваш и нищо да не правиш по случая, през 2017-та се престрашиха да го запишат в програмата си. Нищо опасно няма, със същия успех можеха да запишат, че ще се борят за изстрелването на изкуствен спътник или за колонизирането на Юпитер. И аз да знам, че едно нещо няма как да стане, и аз ще си го напиша в програмата. Па щяха да връщат военното обучение в училищата, па доброволна казарма за желаещи младежи направиха, ма ако тръгнем с това да си браним държавата при евентуална агресия отвън нещо не ми се мисли!

Та мисълта как Коста Рика без армия просперира и се развива, а в същото време шкембакът от снимката се прави на идиот и един разчет нямаме за толкова години министерстване колко ще струва ремонтът на казармите, колко ще ни струва издръжката на наборната армия, колко ще се увеличи щатът на офицерите и сержантите, които ще се занимават с наборната войска - дори това няма, за толкова години плямпане по темата - та тази мисъл малко така ме жегна. Ние на ония им викаме "бананови републики", латиноси били, не знам още какво, ама са си оправили държавата, а ние чакаме и се надяваме. На кого се надяваме, на тия тъпаци ли?

Армия от ..?

От какво?

Навремето да бъдеш офицер от българската армия е било наистина престижно. Офицерите са били символ на мъжество и храброст в мирно време. Още повече че славните победи по време на двете Балкански и Първата световна войни са показали, че бившите роби, бившите овчари и копачи всъщност са способни да произведат храбри и талантливи командири. Простите селски момчета, отраснали в различните краища на българското землище се оказват проницателни, смели и храбри офицери, които превеждат поверените им войски през касапниците на войните от 1885, 1912, 1913 и 1915-1918 г.

От казаното до тук се разбира, че говоря за царските офицери. В различни сайтове, а най-лесно е в уикипедията може да се проследи пътя на българските офицери от селата на Македония, Добруджа, Бесарабия, Тракия до генералските пагони. Дори си имаме и "градски легенди" - както за ген. Иван Колев като първообраз на танковите клинове на Хайнц Гудериан (има го и в информацията за самия ген. Колев), така и за ген. Луков като спасител на Кюстендил. Според мен всеки един народ, особено с бойната история на нашия има подобни легенди за свои офицери, примери за това бол - който иска, да търси. И ако историите за конницата на ген. Колев и подвига на ген. Луков са само добре разказани приказки, то свалените британски бойни знамена пред ген. Владимир Вазов (поне за мен) са чиста истина. Отделно от това има една много страшна истина, изречена от гладните и окъсани български войници на Македонския фронт през 1917: "Има Дрангов - има хляб!". Което, повярвайте ми, го разбирам прекрасно благодарение на киселото зеле на фурна, зеления фасул с "Русенско варено" и вчерашния хляб, нагризан от мишки от гладната зима на 1996 година в Плевенската ШЗО.

Армията на една страна е неизменно свързана с националното самочувствие на народа!

Всичко това го казвам без да имам офицери в рода си - нито един, нито майчина, нито от бащина страна. Прадядо ми е бил прост войник, който знам че е бил при Булаир през Първата Балканска и Дойран през Първата Световна. Дядо ми е стигнал до Унгария през Втората Световна, пак като обикновен войник. Аз самият съм о.з. младши-лейтенант, като съм далеч от всякакви мисли, че принадлежа към българските офицери, дори и към запасните. 

Войници или офицери, едновремешните българи обаче са воювали за майка България. Е, вярно, за войниците е било понякога повече по заповед, докато за офицерите почти винаги е било първо дълг. Но пък е гордост да знаеш, че си превзел Одрин и си разбил англичаните при Дойран, а сърбите, гърци и турци още се напикават , като чуят "Напред! На нож!". Казвам "едновремешните", тъй като, днес българското офицерство е заето със съвсем други мисли - как да опази не границите на Отечеството, а 20-те заплати накуп при пенсиониране. Най-общо казано, щото не е само това, разискват се възраст за пенсиониране, стаж, отпуски - все традиционни за славната българска армия теми. А всъщност от години на българската армия някои слоеве от населението гледа като на социален защитник - във военните училища постъпват младежи от бедни и икономически неразвити райони на страната, които нямат широк избор за професия, а армията дава сигурност. Поне през 90-те години беше така, знам го от личен разговор са тогавашни курсанти и току-що произведени лейтенанти - момчета от селата от Пирин и Родопите. Един старши-лейтенант някъде от Пиринско откровено си призна: "Аз станах военен, щото до нашето село имаше поделение, но го закриха..." От години негласният девиз, негласната движеща сила за избора на професията "военен" (вече не "офицер") е "Пенсиониране на 38, 20 заплати накуп, и после можеш и да работиш, и да вземаш пенсия!". Оставете ги приказките за офицерска чест, защита на родината, клетва и дълг - посегни за кокала на кучето и то ще заръмжи. Днешните български офицери не умуват над превземането на непревземаеми крепост и не откриват нови военни прийоми (като огневия вал например или първия боен полет на самолет) - те са съсредоточени в запазването на скромната си войнишка чорбица. И ако преди 100 години изумихме света не само с "Одрин падна!", но и с дързостта на вчерашните роби да обявят война на поробителя си, то днес мирно и тихо се задоволяваме с охранителната дейност на американските складове в Ирак и Афганистан. 

Жалко и унизително!

Не ще и дума, че мисиите ни след 1990 г - в Камбоджа, Босна, Афганистан и Ирак допринасят за славата на българската армия и особено за бойния опит на българските офицери. Но се съмнявам, че освен ограничен кръг от висши военни и политици някой друг да се чувства особено горд от тях.

Тая сага с личния живот на офицерите се влачи от десетилетия - апартаменти, устройване на съпругите им на работа, социални придобивки (пенсиониране, стаж, медицинско обслужване) - не че не трябва да ги има, но  отдавна трябваше да са решени тия неща. Особено след като сме страна, членка на НАТО. В съседна Турция да си офицер наистина е чест - и заплатата им заплата, и уважение им държат хората, и това от десетилетия. Платени не толкова на бойното поле, колкото с участието на армията в трите преврата в средата на миналия век. И затова всяко следващо турско правителство не пипа военните и техните привилегии. 

Ако някой от министрите на отбраната за последните 20 години (тук вече военните нямат толкова вина) си беше направил труда вместо да върти врътки с военни имоти и далавери с военните заводи да беше решил поне част от проблемите на офицерите и сержантите от БА, сега едва ли щях да пиша този пост. Само че не - не се решиха, напротив, задълбочаваха се. Това обаче не остави армията без офицери - хората продължават да си кандидатстват. Из за офицери, и за сержанти, и за кадрови войници. Въпреки всичко.

И това от любов към Родината и чувство за дълг? Да бе - къде е Родината, къде са 20-те заплати? Те нещата са свързани - остарели самолети, остарели танкове, смешен флот, архаично въоръжение, липса на модерни оръжия и техника и наплив от желаещи да работят с тях - то на практика имаме не армия, а някаква банда наемници. 

Малко хора знаят, че думата "кашик", както на жаргон се наричат пехотата в БА, идва от турската дума kaşık, означаваща "лъжица" - и това просто защото първите български войници след Освобождението са държали лъжиците си в поясите или в кончовете на ботушите си. А пък новосформираната войска е била съставена основно от пехота. Та, в крайна сметка, да попитам - днес армия от кашици ли имаме?