Неделен следобед

София е много интересно място за хора, които са решили да се разходят в неделния следобед. Човек може да види много и интересни неща, които внасят някакво очарование в града.

Не сме някакъв мегакосмополитен мегаполис, всичко е някак примесено и типично за нас. Има от всичко.

Имаме лъскави ресторанти и паркирани пред тях лъскави лимузини.
Имаме места, където в целия този технологичен ХХІ век все още можеш да поиграеш на шах срещу друг човек на пейката в парка. Имаме и улични музиканти, може би са някакви родни виртуози, а може и да са банда квартални пияндурници, използвайки неделния следобед да съберат някой лев за да се напият вечерта, все едно. Тяхното изпълнение на "Хотел Калифорния" се вписваше идеално в неделното настроение на града - топло, слънчево, аха-аха да дойде пролетта.

Интересно местенце е баничарницата на "Солунска" - то кой ли вече яде баници покрай разните му мюслита, овесени ядки и смутита, ама на, опитват се хората  - отворили са заведение, дано издържат, че колко такива баничарници съм виждал, дето след година са вече я магазини за обувки, я книжарници.

На "Витошка" може да се види нещо, което, поне според мен си е направо скок 30 години назад, в началото на 90-те, когато разни чаршафосани припяваха "Харе, Рама, харе, Кришна" по софийските улици (то да бяха само те). Днешните пак са чаршафосани, но пък си пеят кротко, не са агресивни (никога не са били, в интерес на истината). Проблемът е, че в бекграунда са или разни лелки с вид на провинциални учителки по музика, или разни хранещи се само с корени и шишарки скумрии. 

София затова обаче е космополитен град, защото има всякакви улични музиканти - има и такива с цигулки. С роял едва ли ще излезе някоя да свири, но лелката с цигулката си свиреше кротко срещу Съдебната палата и който имаше желание, пускаше нещо в калъфа на цигулката и. Не знам какво свиреше, но  може би заради миналото ми на цигулар (това е съвсем друга история обаче), може би заради нещо друго, но обичам музиката на цигулките и с удоволствие я подкрепих. 

София е прекрасна в неделя следобед.

Приключенията на Симеончо в гората

Тъй като вчера си подреждах снимките в компютъра и реших да постна част от тях. Правени са по Нова година на Витоша.

И така, необходими са ни един брой Симеончо, едно борче, което да го е страх от Симеончо и сняг. Вземате снега, поставяте го върху борчето и показвате на Симеончото как снега се пада като тръснеш клончето на борчето. После карате Симеончото да повтори. Проблем е, ако борчето все пак реши да се отбранява и защитава - тогава Симеончото трябва бързо да се оттегли на изходни позиции. 

Е, ако много се уплаши можете да отидете и да набиете лошия клон заедно.