Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи

Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.

Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.

Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 

Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. 

Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.

Та това обаче беше преди месец.

Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 

- Добре де, що не се напъна да я биеш?

- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.

- А как бяхте с времето?

- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.

- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?

- Ами ако ме матира за 40 секунди?

Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки от много отдавна. Заради тях се наложи да стана
в 8 в неделя сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим на спокойствие, без да бързаме.
Накрая оставихме една за Малкото чудовище, което после като го питах "Ти какво закуси тази сутрин
бе, тати?", и тя ми отговори "Попарка!". "Ми кой ти я направи?". "Баба!" Ти да видиш, баба и я направила попарката!

Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.

- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!

- Ми що не го би?

- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.

Та така, на тати юначето пак мачка!

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!

След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.

Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.

Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.

Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 

В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."

След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.

Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.

В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.

В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?

Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!

На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.

Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.

Малко така за самочувствие.

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 

Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 

Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!

В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 

- Ти с него как си?

- Абе бие ме, силен е.

- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?

- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.

Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.

А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:

- Ех, да ми се падне Кононенко!

Внимавай какво си пожелаваш!

В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 

- Що бе, тати?

- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.

Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?

Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

Летни шахматни симеончовщини

Отборът на ЦСКА за "Морско конче".

Доста шах му се събра на Симеончо това лято - квалификации за републиканско, второ поредно участие в "Купата на лъвчетата", после републиканско (за пръв път му беше, при най-големите акули), после и шахматен лагер (на който, както каза Росен, "отиват да играят шах, а не на море", нищо, че беше на Кранево) и накрая второ участие в "Морско конче". Покрай лятото не участва в летните турнири на "Флорина", то или братовчед му беше тук, или не беше в София та от всички летни турнири хвана само последния вчера.

Симеончо със сертификата за V-то място на Кончето

На "Лъвчетата" имаше реален шанс да вземе 4-то място, но както вече казах, удари греда в последната минута. Това момченце, което го победи тогава, с него после играха и на републиканското и направиха реми. Като цяло е от нивото на Симеончо и е въпрос на шанс как ще му тръгне партията. Хубавото на "Лъвчетата" беше, че Симчо записа победа над един от близнаците (писал съм за нея в поста от тогава), те преди много го плашеха, пък сега видя, че са като него, не са някакви извънземни и непобедими чудовища.

На републиканското се видя къде е, 4,5/9 (+4 - 4 =1), ама там беше в клетката с лъвовете. Можеше поне още една победа да направи, Ани (треньорката му) каза после, че е паднал една партия от някакво по-слабо момченце, но не разбрах на класическия шах или на ускорените. Абе като за първо участие на индивидуално първенство добре се получи, още повече че Симеончо хвана ЕЛО след него.

На "Морското конче" тази година пък би Даниел Марков. В интерес на истината, трябва да призная, че на Даниел Марков това не му беше най-силния турнир, записа загуби от деца, които обикновено побеждава. Но пък от друга страна, Симеончо за последно игра с Даниел Марков зимата, на турнира на ШК "Ивис" и преди последния кръг двамата бяха с по 3,5 точки. Даниел победи, Симеончо загуби и накрая онзи с 4,5,  моя с 3,5.

- Добре бе, тати, не го ли виждаш, че е силен колкото тебе, с еднакви точки сте, не е да е с 2 точки разлика между вас. Където си паднал ти, там е паднал и той, където ти си бил, и той е бил там, какво му се плашиш?

- Ми ... той ми почна Югославска атака, пък аз не я знам!

- Бе ти толко и знаеш какво е Югославска атака!

Обаче на "Кончето", като му се падна да играе с Марков, и все се надявах да го излъже този път, имах едно такова усещане отвътре. Така де, ако иска да отива напред трябва да се научи да ги печели тия партии.

- Тати, тръгна ми на Югославска атака (аз му бях показал какво е и как горе-долу да се пази), аз го излъгах на едно място и му свързах царя и дамата!

После, като погледнах партията - голяма касапница е било, верно Марков е почнал Югославска атака, обаче Симеончо много хитро го е вързал на едно място и му е нанизал царя и дамата!

В крайна сметка на "Кончето" Симеончо е V-ти по по-лош коефициент. +5 -2 =0. 5 т, на точка и половина от победителя и на половин точка от третото място.

И така, Симеончо се върна с много голямо самочувствие от "Морското конче" миналата седмица. 

На вчерашния турнир на "Флорина" се записаха само 7 участници; лято е, децата още не са се прибрали от провинцията. Симеончо не виждаше конкуренция сред останалите, аз също, поне 5 мин преди да започнат. 

- А ако дойде Божидар?

- Ще го бия!

- Сигурен ли си?

- Да бе!

- Добре, ще видим ...

И Божидар се появи 5 мин преди да почне турнира. Симеончо първоначално ядеше бой от него, от 10 партии примерно Симеончо ще спечели 3-4. Постепенно обаче започна да го изравнява, няколко пъти направиха ремита, като Симеончо беше в по-добра позиция и се съгласяваше на реми от страх да не загуби. А тъй като вчера така и си останаха 7 играчи, на практика играха "всеки срещу всеки" и взаимния сблъсък беше неизбежен.

Божидар обаче загуби още в първия кръг, не знам какво го излъгаха. 

Симеончо пък загуби в третия.

- Е що?

- Абе аз му направих вилица на коня и офицера.

- Е що тогава загуби, нали съм ти казвал да сменяш след като излезеш с фигура напред, за да не стане някаква изненада?

- Исках да опитам една комбинация, не се получи и той ми плени топа.

- Виж сега, случва се, не е станало кой знае какво. Ама тоя, дето те би, като му погледна участията в chess-results.com и той навсякъде е след тебе и яде бой, що го пускаш такъв да те бие?

 След това обаче се падна с Божидар, няма мърдане.

- Какво направи?

- Бих го!

- Ама аз чух треньорите отвън, че си му дал пиес на топа.

- Той и без пиес си беше заминал!

Порасна му самочувствието на Врабчо!

После Божидар победи това момченце, което би Симеончо, накрая двамата (Симеончо и Кристиян) се изравниха на върха с по 5 т, но регламентът беше такъв, че се гледаше партията помежду им, и Симеончо остана ІІ-ри в генералното класиране, но пък взе І-во място във възрастовата си група (а от 7 участника 3-ма попаднаха в нея). 

Та като цяло, това лято първо взе ЕЛО, после се научи, че няма непобедими съперници и победи някои кошмари от миналото и свикна да се движи непосредствено зад първите. Подготви си много добра основа за следващия сезон.

Симеон - шампион!

Най-сетне Симеончо си взе първото място!

Мина като машина през турнира - 5/6, пет победи в първите пет кръга, безапелационно лидерство преди последния кръг. В класирането преди шестия кръг Симеончо беше победил всичко от второ до пето място в класирането. 

В първия кръг му се падна Берк Халим, и понеже веднъж се беше опарил с него, този път подходи много внимателно и нямаше изненади, Симеончо водеше с топ срещу кон и произведе дама, от там нататък му беше лесно да матира.

Във втория кръг му се падна Катерина, тя веднъж вече му се беше падала, и според Симеончо е силна, но играе бързо и не вижда елементарни неща. Така беше и този път, партията приключи много скоро след началото, Симеончо я беше излъгал нещо и не срещна сериозна съпротива.

В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.

В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре.

В петия кръг му се падна Ерай, той също победи Боби в предния кръг и така Боби изхвърча от борбата за първото място, но пък Ерай очевидно не е толкова лесен противник. Минах да го видя по едно време какви ги върши Врабчо, той направи много хитър ход - смени топ за офицер и когато Ерай взе топа и си мислеше, че е на печалба от цялата тая работа в следващия ход Симеончо му взе топа, който се пазеше от вече взетия офицер. Тоест, спечели фигура, от там си направи партията интересна.

Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена.

Така преди последния кръг Симеончо водеше с 5/5 и беше на 90% сигурен победител. 

Само че тази увереност за малко да му изиграе лоша шега. 

В последния кръг му се падна Боби, което беше изненадващо, имаше друг състезател, с когото беше по-вероятно да играе, но това няма значение. Симеончо подходи много лежерно и аристократично (бе направо си се излигави), загуби за 5 мин и си тръгна доволен, но в същото време на втора дъска играеха Елена и Денис, които имаха по 4 точки преди кръга и при победа Денис щеше да изпревари Симеончо по коефициент. Добре, че Елена Павлова имаше силен ден и успя да победи, като по този начин свърши работата на останалите 10 % на Симеончо.
Както и да е, накрая се гледа крайния резултат и класирането. 

Та в крайна сметка след 2 втори места и един по болест пропуснат турнир най-сетне Симеончо взе първо място за пръв път тази година.

Второ поредно сребро

На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.

Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.

Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди. 

Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.

В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал. 

В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.

В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.

- Е що?

- Ми останахме само с царе.

- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?

- Ми ...

- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.

В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.

Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.

Нищо, другия път.

На косъм

Симеончо е втори, дундьото - пети, а на първо място е Бобката

Не му върви на Симеончо в шаха тази година.

Първо в началото на годината участва в турнира на ШК "Ивис", където представянето му беше по средата - 3,5/7, после се разболя и пропусна първия турнир на "Флорина" за годината, а днес се размина с първото място на косъм.

А двата турнира бяха като локум!

Днес отиваме на турнира, аз му говоря редовните неща - да не бърза, да внимава, да гледа, да се чуди какво иска противника му, защо играе еди коя си фигура, а не другата, все редовните неща. Теглят жребия, пада се с някакво момченце (некъв дундьо), дето досега не е играл с него и идва по някое време:

- Загубих.

- Е що?

- Ми водих го с 3 пешки, той намали на 2, аз тръгнах да вадя дама, той ми заплаши топа, аз го местих и той ми направи шах-топ.

- Е не можа ли да да смениш топа за друга фигура?

- Не.

Както и да е, станалото - станало, то и на мен ми се случват такива неща.

После обаче, във втория кръг, заради загубата в първия жребият вече го праща срещу по-слаби съперници. Симеончо нямаше проблем, взе си своето, победната серия продължи и нататък, до последния кръг. Пет поредни победи, но заради глупавата загуба в първия Симеончо в последния кръг игра за второ място, не за първо.

Иначе дундьото от първия кръг остана на точка зад Симеончо в класирането, аз много се дразня когато го бие някой и накрая е зад него, но има и такива турнири, има и такива мачове.

Сребърният медал си е сребърен медал, потруди се за него, все пак с такъв старт и това е добре.

Отново номер едно!

Симеончо срещу Деница в първия кръг. Деница в последствие направи само едно реми и спечели при момичетата

Последен турнир на "Флорина" за 2016 г., само три седмици след ноемврийския, но пък следващите два уикенда са празниците, така че няма кой да се занимава да организира турнир по шахмат в последната неделя на месеца баш на Коледа.

Участваха обичайните заподозрени, Симчо и той.

Този път ще съм кратък: тотална доминация на Симеончо, тотална - спечели турнира без загуба, 6 от 6, втория беше на 1,5 точки след него!

Симеончо в третия кръг срещу Бояна. 

Паднаха му се три от децата, с които игра на предния турнир през Ноември - Денис, Бояна и Михаил, отделно Тодор, с когото тренират заедно и са играли един срещу друг и миналата година във втори клас, Деница, над която също има победа (тя му се падна в първия кръг и има навика да играе бързо и да пропуска някои неща) + някакво момченце, с което игра за пръв път и което не му оказа особена съпротива.

6 от 6!

Без да бърза, без излишни драми, игра много спокойно, с доста разум, със самочувствие. Другите деца почнаха да му имат страха, което ми харесва. Някои дори бяха загубили още със сядането, което обикновено прави Симеончо - като си реши, че някой е по-силен от него, и до там, почва да прави глупости да не би случайно да бие без да иска. Този път не беше така, почна да му идва самочувствието. И като добавя, че това му е втори пореден турнир, който печели, отново без загуба, но този път безапелационно, с пълен актив от точки - като за финал на годината, tres bien!

Симеончо на върха, около него са Михаил, Тодор и Денис - победи и тримата!

Първо място

Последна неделя на месеца и отново турнир на Флорина.

Предния път Симеончо се представи на ниво, но глупава загуба в първия кръг го изпрати срещу слаби играчи в следващите кръгове и съответно му влоши коефициента. Накрая първите 7 се събраха в 2 точки, победителят имаше 5, вторият 4,5, а след него 6 дечица с по 4 точки, Симеончо беше шести в крайното класиране. Така е, швейцарската система си има и минуси. Накратко, представянето му не беше много-много за хвалене.

Този път Врабчо трябваше да се понапъне малко, не сме в детската градина, не тренира от вчера все пак. Аз от отпреди "Златната пешка" още му набивам в главата да не бърза, да мисли какво да прави преди да си даде фигура, а не след това, треньорът му също му казва да не бърза, да играе по-спокойно, да гледа. Та Симчо си имаше предварителното подковаване.

На днешния турнир имаше много дечица, обикновено са около 20, този път бяха малко над 30. В първия кръг, където е голямата лотария, на Симеончо му се падна някакво детенце, за пръв път го срещам на този турнир, Симеончо го приключи без да бърза, без излишни драми и без паника. 

Във втория кръг обаче му се падна Берк Халим, на когото Симчо имаше да връща отпреди месец. Тогава Симеончо беше с фигура повече, с около минута и половина време, Берк имаше само 12 секунди, но Симчо се беше заблеял нанякъде, проспа един ход и Берк го матира. И на мен ми се е случвало така да ме матират, и аз така съм матирал без да искам, но на такъв турнир айде нема нужда! Та сяда му Берк, аз съм на тръни все пак, може и да не е било толкова случайно преди месец, обаче в един момент минавам да хвърля едно око, Симчо с фигура напред и в по-добра позиция, пак не се юрна да лапа пешки, изведе си предимството до края и го матира. Бой, шамари и сръбска музика.

В третия кръг отново му се падна някакво непознато момченце, това е да има много участници, някои ги виждаш за първи път. По едно време минавам да хвърля един поглед, Симеончо размотава някакъв кон на крайния вертикал, ма хем не знае какво да го прави, хем онзи му го иска, а Симчо не знае къде да го сложи, щото са му го пленили. Мисля си "Край, до тук с късмета", обаче онова момченце нещо се заблея, не взе коня, съответно Симчо използва намалението и му направи конска вилица на царя и топа със същия кон, айде вече с предимството на топ срещу кон премина в ендшпила и си го взе.

В четвъртия кръг очаквах да се паднат Симеон и Божидар, и двамата до този момент имаха по 3 победи, обаче жребият ги размина. Противниците им не бяха особено силни, на Божидар дори му се падна Моника, а тя тренира със Симеончо, но не е някаква особена сила. Тъй като обаче и двамата си взеха партиите, сблъсъкът между тях беше неизбежен. Лошото е, че не виждах при грешна стъпка на Симеончо кой може да бие Божидар в последния кръг. 

Така стигнахме до петия кръг, когато неизбежното се случи, Симеон и Божидар играха един срещу друг. Симчо принципно има победи срещу Божидар, но нещо му държи страх, а не бива, шахът не му е приоритетен на Божо, момчето тренира футбол и плуване, местенето на фигури е ако му остане време. На мен не ми е толкова за цел Симеончо да бие Божидар, колкото да се освободи от психологическата бариера. На предния турнир Симеон загуби глупаво от Берк в първата партия, а в последния кръг се падна с Божидар и така Божидар спечели; треньорката на Симеончо му каза след партията "Мони, ти беше загубил още като седна!", което си беше истина. Та ей това искам да излекувам, да не го е страх от имена, и най-силният може да загуби, и най-слабият може да спечели.

Това беше единственият кръг, в който не отидох да видя какви ги върши Симчо. По едно време ги гледам, и двамата си говорят, смеят се нещо ("Абе не си дошъл тук да си говориш бе!") - реми. Кой го предложи? Ами първо Симеон, ама Божидар отказал, после Божидар и Симеон се навил. Добре, казвам си, и двамата са на първо място, с 4,5/5, ако си спечелят последните партии ще стане въртележка. Докато беше шестия кръг обаче дойде Ани, треньорката на Симеончо и ми казва: 

- Аз му карах за ремито?
- Защо?

- Ами беше в по-добра позиция, на Божидар фигурите му бяха зад пешките, нямаше игра, всички фигури му бяха под удар, Симеон много добре се беше наредил. Знам, че му е психологическа бариера да победи Божидар на турнир, ето сега му беше възможността.

Може и така да е, но станалото е станало, нито ще го върнем, нито ще го оправим.

В шестия кръг обаче Божидар сяда на първата маса (значи е първи във временното класиране) срещу Бояна Иванова (друго момиченце от школата на ЦСКА), а Симеон на втора маса изтегля Моника (същата, която загуби от Божидар). Моника досега не е правила проблем на Симеон, няколко пъти са се срещали на турнир, не е губил от нея, докато Бояна има победи срещу Божидар в миналото. Аз ги гледах от края на залата, Симеон и Моника почнаха да си разменят пешки и фигури, в един момент минавам да ги видя, Симчо беше с фигура повече, а на съседната дъска Божидар беше взел фигура за две пешки. Накрая и двамата си взеха своето, Симеон матира Моника, Бояна колкото и да се бори, не можа да спечели и двамата (Симеончо и Божидар) финишираха на върха с 5,5 от 6 възможни и реми помежду им.

Тогава?

Тогава на помощ дойде допълнителния коефициент - ако преди месец Симеон беше играл с по-слаби противници и остана шести, този път противниците му бяха по-силни от тези на Божидар и съвсем заслужено му отредиха първото място.

На връщане то детенцето сияе, лети на 2 стъпки над земята, не мога да го стигна, един такъв горд, доволен, с медала на шията и купата в ръката - да го гледат хората. 

- А утре може ли да ида с купата на училище?

- ... с медала може, с купата - не!

- Защо?

- Защото си първи по коефициент, на Божидар няма да му е много приятно ако те види, това едно, и второ - следващия път може ти да се паднеш с по-слабите противници и дори да не си в тройката. Видя какво стана предния път, малко по-скромно го давай!

Детенце, какво да го правиш.
Ще се научи :)

И аз като исландците

На вчерашния турнир на ЦСКА: 

Симеончо взе второ място в неговата възрастова категория, ама то участваха 14 деца общо. Така че не му беше особено трудно, още повече, че го раздаваше малко така артистична натура, две спечелени позиции ги проигра с висока доза аристократизъм. 

Като цяло на тоя турнир Симчо беше отишъл на гости, ако стане там нещо. Преди това имахме 1 час катерене по въжетата из Коколандия, после Симчо рече: "Гладен съм, може ли пица?", можеше, съответно го раздавахме яваш-яваш и накрая шах-турнир, аре сега, не е чак пък такъв приоритет.

Паралелно с детския турнир обаче имаше и турнир по блиц за възрастни, той също беше обявен, по същото време и на същото място, и понеже участниците бяха нечетен брой първо поканиха треньора на Симчо да се включи, той отказа и прехвърли топката към мен. 

И аз пък се навих.

Първата партия ми се падна някакъв пенсионер, добре го почнах, взех си пешка, направих му конска вилица на царя и топа, смених кон за топ, като цяло бях в по-добра позиция, и така с по-добрата позиция си дадох дамата без пари. А и имаше време до края на партията, не е като е с 30 секунди и да го мотам за цайтнот. И се предадох.

Във втория кръг обаче ми се падна Мутанта, дето преди два месеца Симеончо го разпиля и аз си викам "Леле, ако тоя ме бие, срам и позор!". Мутанта обаче играе по-бързо, отколкото мисли, тръгна да прави некви смени, не ги прецени, изгуби фигура, после се върза да вземе една пешка, влязох с шах в центъра и му прибрах втора фигура, от там беше въпрос на време да го матирам.

След това обаче ме набиха 3 пъти последователно, а то впоследствие разбрах, че съм агнето в клетката с лъвовете - то около мен само международни майстори, ФИДЕ-майстори, не знам още какви си майстори на спорта и транспорта, само аз някакъв интернет-шахматист. И не мърдам от задните дъски, бой, шамари и сръбска музика и за моя сметка.

И така в шестия кръг ми се падна някакъв младеж, не му беше ясна тая игра или нещо не беше особено съсредоточен, даде си фигура без пари, проспа матова атака и съответно се събуди едва след като го матирах.

В седмата партия се падам с единствената жена в турнира. До този момент ми направи впечатление, че във всичките си партии тя играеше до последно, все бяха някакви завързани позиции, все на цайтнот висеше, викам си, тая ще се окаже някоя скрита лимонка, роден вариант на Юдит Полгар или Мая Чирбуданидзе. Че и аз съм с черните отгоре на всичко.
Та сяда срещу мен девойката, почва ми с d4, аз отговарям с d5, тръгваме на дамски гамбит, аз се развивам за Балтийска атака - аз в Дамски гамбит основно това играя, стига да се върже противника. Та девойката се върза, на петия ход аз атакувам с кон на g4 с опция за конска вилица на царя и топа (шах-топ), онази се усети накъде духа вятъра, почна с паниката, даде една пешка, после и направих двойна пешка, развалих и рокадата, спечелих още една пешка, фигура, абе въобще много хубаво си водих партията, накрая на противничката ми и изтече времето, ама и без него беше в изгубена позиция.

В последствие разбрах, че съм бил Елица Раева, международен майстор, не знам колко пъти републикански шампион по шахмат за девойки и така нататък. 

И аз като исландците!

В паузата между двата кръга я видях да си говори с някакво момче, с което пък се паднах да играя в осмия кръг, и аз пак с черните! Очевидно му беше казала какъв капан и направих с Балтийския вариант, той въобще не тръгна на него, обаче и на него му направих двойна пешка където не му трябваше, взех му една, а накрая обаче смени дама и пешка за двата ми топа и ме остави с дама и черен офицер срещу два топа, черен офицер и 2 пешки повече от мен. И не ще реми, гадината! Обаче аз се стегнах, мобилизирах се, излъгах го нещо, първо изравних пешките, после смених офицер за топ, след това му дадох шах и му прибрах и офицера и се оказахме дама и три пешки срещу топ и пешка. И младежът беше до там.

Значи не съм бил толкова загубен!
В последния, девети кръг и аз бях аристократично настроен, пък и противникът ми имаше голямо желание да спечели, понеже имаше шансове да влезе в призовата петица и си ме сгъна на 3 като стой та гледай. 

Та така, вчера направих 4/9 в блиц-турнир с една тумба международни, фиде и не знам още какви майстори и за капак победих шампион!

Още веднъж първо място

На вчерашния турнир на Флорина след цял сезон опити Симеончо най-сетне взе първо място.

Турнирът бе летен, което означава че нямаше възрастови граници при жребия (но се запазиха при класирането) и всички деца, които обикновено играят в отделни възрастови групи този път бяха в една категория, в един жребий.

Новост беше и играта с часовник още от началото на партията. Преди да почне да играе го дръпнах настрана и му казах, правиш-струваш, стоиш до края, докато не ти падне флагчето.

В първия кръг на Симчо му се падна някакво момченце, с което досега не беше играл, и по едно време гледам как моят взема чуждата дама с размах. Бре, помислих си, кога почна така да сменя дами смело и безотговорно, отидох да надникна, а Симчо какво го излъгал, взел му дамата без пари или там някаква размяна направил, но беше напред с материала и въпреки че остана до края (всички други бяха приключили преди това и се събраха около тях да гледат, мен това ме притесни да не го натовари психически) на времето, нямаше проблем със завършването на партията. А след края и се оказа, ме момченцето е 4-ти клас, затова не се бяха срещали досега.

Във втория кръг му се падна някакво момиченце, и то по-голямо, третокласничка, обикновено стига до медал, но в тези турнири е по-лесно, защото момичетата са малко. Симчо и на нея и прибра дамата без пари, беше му ден и тази партия я приключи набързо.

В третия кръг обаче му се падна едно първолаче, там ми беше удобно да гледам партията зад гърба му, Симчо водеше играта през цялото време, пак прибра дамата на противника без пари, нямаше проблеми с него. На въпросното хлапе батко му е в отбора на ЦСКА, това може и по-слабо да е, но пак, има си нагласата, има с кого да играе, днес ако е слабо, утре няма да е толкова лесно да го бият.

В четвъртия кръг игра с един мутант, някакъв осмокласник, аз си помислих "Край, тоя сега ще размаже!", обаче на Симчо не му минават такива, наби го като стой та гледай - сдвоени топове, отново му взе дамата (4 от 4). Мутантът игра много бързо, а треньорът на Симчо му нави гайките преди партията ("Не му влизай в темпото, тоя играе бързо и не мисли!"). Честно казано, аз мутанта го гледам редовно на турнирите, всеки път разгромява, размазва, но рядко влиза в първата шестица, пердашат си го. Така че не мога да преценя напълно колко сериозен противник е, но все пак тренира, занимава се, пък и е осми клас, би трябвало да е малко по-съсредоточен, 

В петия кръг вече нямаше лабаво, Симчо игра с най-силното момче на турнира, един петокласник и логично загуби. Опита се да играе, да се развива, но загуби центъра, даде си и фигура без пари, накратко - бори се достойно, но до тук. В същото време Божидар, съученикът на Симеончо направи реми (а преди това загуби във втория кръг от Мутанта). Така в шестия кръг на Симчо му трябваше реми, за да е първи във възрастовата си група.

Миниончето победител!

В шестия кръг обаче, не знам как ги смята компютъра, обаче Симчо се падна с Божидар. Първият в класирането игра с някакво хлапе, по-слабо от Божидар, аз очаквах Симчо да играе с божидаровия противник от предишния кръг, както и да е, не е важно какво аз съм очаквал, Симчо принципно си има страх от Божидар, не знам кво толкова му трепери, не е някакъв извънземен шахматист, но на едно място обърка нещата, даде пешка, Божидар почна да сменя и накрая останах с топ и пешка срещу топ за Симчо. А Симчо много йезуитски предложи реми малко преди това, Божидар отхвърли. Така ли? И Симчо направи единственото нещо, което можеше да се направи в този случай, хвана Божидар само на шахове, шах, шах, шах, постоянно, с натиск по проходната пешка на Божидар. Той пък не се сети как да се скрие от вечния шах, можеше да избяга от него, но не го направи. Около тях се събраха двама от съдиите на турнира, гледаха, гледаха, накрая им писна от шаховете на Симеон и определиха срещата като реми (повторение на ходове или вечен шах, не разбрах). Баща му на Божидар не беше особено доволен, признавам, че теоретично Божидар беше в по-добра позиция и с минута повече време, но хайде един път съдиите да ударят едно рамо и на Симчо.

Така Симчо и тази година успя да спечели първо място на шахматния турнир

На турнира за трети клас

Симеончо този път е без медал, но нямаше и

за цел да взема.

Мина един месец и пак е време за шах.

Този път обаче решихме Симеончо да се пусне на турнира за трети клас по няколко причини. Най-основната беше, че при третокласниците играчите са много по-малко, обикновено до 30; в същото време второкласниците рядко падат под 60, а се играят само 6 кръга по швейцарската система - в случая е много по-справедлива (макар че ми излязоха едни съмнения като видях крайното класиране). Отделно, то турнир за трети клас, но половината са второкласници, да не кажа и по-малки. 

От друга страна, Симеончо има няколко състезания по математика тия дни, та повече наблегнахме на подготовката му за тях, шахът остана на заден план. Та една проверка срещу третокласниците щеше да ни дойде малко като сверяване на часовника, малко така да видим къде се движи, колко са му силиците. Още повече, че на първия турнир за годината, през есента, тогава организаторите ги смесиха, второкласници и третокласници, Симеончо се падна да играе с трима от трети клас, спечели срещу двама.

Та отиваме, регистрираме се, сядам с него - спокойно, тате, целта ни е да биеш един-двама, стига ти толкова, те са силни тия.

Силни друг път.

Това са победителите, Симеончо е пети, игра срещу първите двама и шестия.
Хлапето на трето място (аз го наричам "Кажи, баба, тенкю") загуби в първия кръг,
веднъж не седна по-напред от 5-та маса и накрая се оказа, че най-силният играч, с
когото е играл е 7-ми в крайното класиране. Няма нито една партия срещу играч от
шестицата, как става това?

От 22-ма участника този път със сигурност 4-ма бяха второкласници, отгоре на всичко победителят се оказа от първи клас (много е силно хлапето). Симеончо пак имаше много яки отигравания, в една от партиите жертва офицер, за да извади царя на противника си и да му сканира дамата. Като му каза "шах-шех" онзи в първия момент не можа да разбере какво точно става, после беше много разочарован. В друга партия пък Симеончо първо спечели дама на 7-мия ход, после на 10-ия я върна - какво да го правиш, още е детенце, едно му говориш, друго му остава в главата, тя не е лесна тая. Като цяло обаче му се падна доста тежък жребий, игра срещу първите двама в крайното класиране (и загуби), докато някои дечица доста необяснимо за мен се оказаха пред него.

В крайна сметка Симеончо е пети - с четири победи и две загуби, на половин точка от третото място, на една от второто. Като за турнир за сверяване на часовника - много добре, доволен съм.