Гледаме мача от близо

Едни ще папат каймака, а други само ще гледат мача отблизо. Нека гледат, нека се учат

 На масата в момента в ЕС са 800 млрд евро. Тези 800 млрд ще се разпределят за военни нужди - самолети, танкове, ракети, дронове, радари, ПВО и какво ли още не. 

Докато едно обаче ще папат каймака, други (като нас) ще гледат мача от близо. По простата причина, че няма нормално уважаваща се страна в света, която да търпи путинската ни позиция по отношение на войната с Украйна и вечното ни безгръбначие, скрито под патриотарската загриженост „Български войници да не воюват в чужда страна“.

Някои не чакат и не си играят на дребно. Ние не сме от тях.

Колко години румънците бяха зад нас, а сега им дишаме прахта

Защото, драги, един ден ще дойде моментът, в който вероятно ще се наложи да повоюваме, няма какво да се лъжем. Членове сме на военен съюз, имаме си задълженията по отношение на останалите ни съюзници. И идва въпросът с какво ще сме въоръжени тогава. Докато чакаме едни прословути 16 самолета Ф-16 през това време Полша си напазарува още преди 5 години 4 ескадрили от Ф-35. И не е само Полша, за съжаление, и Румъния не си играе на дребно и оценява факта, че мечката играе в съседния двор. 

Войната в Украйна бушува вече трета година. За три години и поляци, и чехи, и словаци (въпреки Фицо!), и румънци, че и македонците дори си дадоха старата съветска техника на украинците и получиха в замяна пак стара, но не толкова, западна. Както и да го гледаш си е леко осъвременяване на военните арсенали. Само ние, щото имаме за президент руска путка, си запазихме МиГ-овете. Така де, какво му беше на Москвича?

Когато си свикнал да си облизващ пръстите, като бъркаш в кацата с меда, но тия лоши
европейци ти сменят схемата и ти развалят рахатлъка.

Същото е и в момента. От две седмици Европа търси начини да се превъоръжи, че утре руснаците в Молдова, в Литва, Латвия и Естония ще се сетят, че са много репресирани, дискриминирани и си искат в Матушката Рус и тогава сегашната война ще ни се види детска игра. Когато пред теб стои Макрон и ти обяснява като на идиот, че Русия е агресор и че е въпрос на време да продължи с агресията, а единственото, което правиш, е да се загрижиш, че парите за превъоръжаването ще са за сметка на онези фондове, от които си свикнал да чопваш по нещичщо, щото „куче влачи, дира няма“, пък тук не върви, като ти дадат 20 млн да си купиш танкове, очакват да имаш танкове за 20 млн. Или радари, или ракети, или самолети.

Когато Германия се въоръжава има защо. Не ти е нужен ветропоказател

Най-големият проблем е, с това започнах, че на масата са едни 800 000 000 000€. А нас ни няма около масата, дори на втория ред не сме. Тези 800 млрд са пари за военни поръчки, работа за заводи, възможност за обновление на технологичния парк на военните заводи - не да трябват 155 мм, а ние да имаме два цеха и те да заети до другия август. Това е възможност нашите военнопромишлени заводи да преминат към производството на съвременни машини и въоръжение, не да си пердашим калашниците и съветските танкове за страните от Третия свят. Това е възможност да малко така да излезем от стереотипа „Сега ние ще се снишим, да мине бурята, па после ще видим дали ще се преустройваме“, знаете кого цитирам. Това е възможност да се отърсиш от етикета „Най-верен сателит на СССР“, който с гордост носехме 45 години и продължаваме да носим. Ние си имаме един президент, който си е обикновена руска путка; имаме премиер, който е смел от 8 до 10 сутринта, докато не е изгряло слънцето откъм Банкя; имаме си Баце и Шиши, които уж са евроатлантици, ама според наши си, домашни критерии.

И какво си мислите, че това не се вижда от западните ни съюзници ли? И какво си мислите, че цял живот ще лежим на оная кълка „Русия ни освободи и ние не можем да воюваме срещу нея!“? Това мина веднъж при Хитлер, но първо тогава бяха други времената, и второ - не ни помогна особено когато дойдоха братушките. Що си мислите, че сега ще ни помогне особено? Не е въпросът ние да даваме тон в ЕС, ама цял живот на сянка зад Големия брат ли ще бъдем? Цял живот другите ще играят, ние ще гледаме мача отблизо ли? Цял живот другите ще папат каймака, ние ще постим отстрани с коприва и лапад и ще се облизваме ли?

Утре оня оранжевия бабуин ще съкрати половината американски войски в Европа, ние какво ще правим тогава, на кого ще разчитаме, само на храбрите наследници на славната българска армия ли? Ми те нямат и 30 000, барабар с полковниците и генералите от Пентагона срещу „Пирогов“, въоръжени са със стари съветски танкове и самолети и боеспособността им е доста далече от желаната, къде сме тръгнали?

Не е само каймакът. 

България в Шенген

 Едно от най-хубавите неща, които са ни се случили в последните не само 35, не само 90, но направо от Освобождението насам е приемането ни в ЕС. Не във великия Съветски съюз (за който имаме една неуспешна покана и две неуспешни самопокани), а в Европейския съюз. Дълго време бяхме европейци втора ръка - гледахме отстрани, гледахме през плета. Гледахме как довчерашните ни приятели от страните с народна демокрация ставаха членове и на ЕС, и на НАТО, а ние подсмърчахме отстрани. Аз помня опашките пред посолствата през 90-те. Помня и как Надка Михайлова се разрева в Народното събрание, когато паднаха визите - първоначално за 90 дни в рамките на 180, а после, с влизането ни в ЕС и окончателно. Е да, можехме да пътуваме където си поискаме, но подлежахме на граничен контрол. За тези, които не знаят какво е това, моля, заповядайте на сърбо-унгарската граница да видите какъв кеф е. 

А от вчера мога да се кача в колата си и да отида до Солун без да се притеснявам, че ще утрепя час и половина на границата да чакам. Мога да се кача в колата си и да отида където ми видят очите по белия свят без никой да ме спира, без никой да ме проверява, без никой да ме пита кой съм, какъв съм, откъде съм, за какво се боря. Дали ще отида си е мой проблем, важното е, че имам тази възможност. А само преди 35 години за да излезеш от България трябваше изходна (!!!) виза. 

Колко се промени света!

Липсата на знамето

Скъпи Ганчо Цончо, 

Аз съм собственик на къща за гости в с. Горен Шушляк. Като истински патриот не може да не си го чувал. Да мина обаче директно на въпроса: не те знам откога си председател на комисията по туризъма, не те знам кога точно си свалил знамето на омразния Европейски съюз в кабинета си, но да ти кажа, от няколко часа туристопотокът в Горен Шушляк се вдигна осезаемо. Засега само на книга, валят заявки. До преди няколко дни нямаше жива душа да дойде тука, ма сега валят заявки, да си ебе мамата. Вярно, само от Русия са, ма ние тука нали сме си русофили. Прадядо не е могъл навремето, че е бил зает, ма дядо е посрещал руските освободители през 1944 г. с хляб и сол. 

Сега, русначетата обаче питат може ли без пари да дойдат у нас, специално в моята къща за гости. Чули били, че украинците бягали от войната и тук без пари ги настанявали. Викат ми, ми то и ние бягаме от войната. В Грузия и Казахстан много ги биели, питали ги "Чий е Крим?", пък те чули, че у нас Крим бил руски, какъв да е? И тук мобилизация не ги ловяла, макар че Путин каза, че мобилизацията приключвала, ма те притеснени, завалийчетата, той Путин навремето и пенсионната възраст обещал, че няма да пипа, ма после нъцки, вдигнал им я. Та сега много-много не му вярват - що така, не знам? Ган .. Цончо, пиша ти да те питам - аз русначетата ще ги приютя, то до Горен Шушляк от ония украинските гювендии, къде само гледат да докопат българските мъже и да ни развалят семействата никоя не дойде, че да се облажа и аз, ама на братушките ще помогна, иска ли питане. Само да попитам, ти можеш ли да уредиш неко лев така, да взема, зер за наши хора да помогнеш. Пак ти казвам, не знам от тебе ли е, от знамето ли е, ма досега никой не искаше да дойде у Горен Шушляк, дет се вика дори пътя нямаше кой да обърка, сега наведнъж цели 3 запитвания! 

Мисли, Ган ... Цончо, мисли и отговаряй бързо!

Не сме

 Снимки от вчерашната демонстрация в подкрепа на Украйна. Свалял съм ги от нета, основно от туитър, но може да се намерят навсякъде. Идват да кажат следното: не сме троянският кон на Русия в Европа; не сме ухилени идиоти, които са вечно благодарни на Русия и не могат да кажат "Това е правилно, а това не"; не сме народ, съставен от шумни и кресливи идиоти, обявяващи се за патриоти и развяващи руското знаме на националния си празник; не сме платените възрожденци на Копейката, не сме квазинацистчетата на Расате и Волен, не сме кръчмарските харамии на Шкембе войвода. Не сме малоумни овце, за които Путин е вся и всьо, той е най-великият, най-големият, най-опитният, най-умният и въобще ако не е Путин американците ще дойдат и ще ни направят насила на педераси (не че няма и такива дебили). 

А какво сме, ще попита някой?

Европейци сме. Бавно, трудно, стъпка по стъпка, но сме част от едно голямо семейство, което живее в XXI век, за което е непонятно в днешно време политически проблеми да се решават с военни действия, за които бомбардирането и разрушаването на градове по подобие на нацистка Германия е варварство, за които е важен принципът "Силата на правото", а не "Правото на силата", за които Русия се държи като кварталната мутра и е дошъл моментът да поставиш мутрата на мястото и. Стъпка по стъпка показваме, че не сме слабото звено на ЕС и НАТО. Приятно е, когато целия свят е настръхнал срещу Хитлер на новия век да не си сред малцината идиоти, решили че са по-умни от другите.

С други думи, не сме мърша.

#SlavaUkraini #StandWithUkraine #Ukraine pic.twitter.com/spcI5hacGl

— Hristo Pandjarov 🇺🇦 (@pandjarov) March 24, 2022

По съвест

Нашият Тъпчо за 20 години така и не разбра елементарни правила на демокрацията. 
Ако "моите депутати" може да мине в България, в Европа няма "моите депутати". Макар в България да има един чл. 67 от Конституцията на страната (онази Конституция, която Тъпчо го чакаме да я прочете от 2007 година насам и която смяташе да променя лани) който гласи:

Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително. 

(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

Не че не ми е важна ал.1, но в случая съм се концентрирал върху ал.2. Там, където е написано за съвестта и убежденията. Това за Тъпчо са празни приказки, естествено, той още 2016 година демонстрира дебелашки мениджмънт в областта на управлението на кадрите и още оттогава си живеем с мисълта за "неговите депутати". Някак си я приехме. Неговите депутати до такава степен живеят с мисълта, че са негови, че когато нашият Тъпчо спомене "Разпоредил съм на депутатите" никой не го пита "Абе, бай Хуй, ти кой си и къде се намираш, че тая Конституция да я газиш както и когато намериш за добре?".
Включително и моите хора от БСП.

Два дни обаче, покрай ареста на Навални, Тъпчо много напиня да се прави на умен. Първо взе да държи сметка на Радев що не се е отчел в интернет. На Европейския съвет, разбирате ли, го били разглеждали (ареста на Навални, не мълчанието на Радев). То е прекалено относително какво точно е разбрал Тъпанарят от Банкя, той чужди езици не говори, та докато разбере какво му хорати тълмачът те хората са минали на следващата тема. Но най-възмутителното за Борисов е, че част от евродепутатите ни, сред които и бившият секретар на Президента, не са се регистрирали по време на резолюцията. Така де, той отдавна е демонстрирал у нас как се управляват депутати, що не попиват европейците? И Радев и той, за какво си е пратил шефа на кабинет в Европарламента, ако не гласува както и каквото му каже? И понеже пак никой не го попита "Абе, бай Хуй, ти що осъди първи задържането на Навални?", и понеже видя, че на Путин в момента други работи са му на главата (освен Навални и протестите срещу задържането му има и скандал с един дворец в Геленджик) и може да пуска колкото си иска постове във Фейса и да осъжда на воля, та Тъпчо реши да продължи да се прави на демократ и продължи да атакува Радев по темата "Навални" - Радев да се произнесе по темата с Навални, нямало да му се карат.

То и на Борисов няма да му се карат, затова е ербап. Или поне днес няма да му се карат, но до изборите не се знае, Путин има добра памет и дълга ръка.

Но да се върна на съвестта. Съвестта позволява на депутата да гласува така, както той смята за правилно. Или поне би трябвало да е така, у нас примери за точно обратното дал Господ, 30 години ги гледаме. Съвестта или я имаш, или я нямаш. Конкретно за депутатите от ГЕРБ, съвест те нямат, за това 12 години доказателства колкото искаш. Само при управлението на ГЕРБ министър-председателят може да иде да пие кафе в Народното събрание и да си тръгне с оставката на Председателят на НС. Само при управлението на ГЕРБ министър-председателят може да рита мачле докато в Парламента гласуват законови промени за борба с корупцията (същата онази корупция, по която си на първо място в ЕС). 

Примери да искаш.

Накрая ще завърша с един цитат от Хък Фин: 

Така е всеки път: все едно дали си сторил добро или зло, съвестта ти не ще и да знае и все те гризе. Ако имах куче, което да отбира колкото човешка съвест, щях да го отровя. Тя заема повече място от разните там сърца и черва, а полза от нея никаква.

Някои са го разбрали отдавна.

Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).

Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).

Един такъв образ е и Дебел Сашко.

Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.

Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".

А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.

Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.

Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.

Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.
_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.

Според тоягата

Много хубава поговорка имаме за кучето и тоягата.

Когато руснаците в Крим проведоха референдум за отделяне от Украйна и присъединяване към Русия "демократичният" свят, към който се числим без да искаме и ние, ревна в един глас: "Незаконно е". Та последваха санкции, Русия е агресор, виновен е Путин, "зелени човечета" се появиха, ЕС не признава Крим за руска територия, американски бойни кораби патрулират в Черно море и въобще, като цяло, незаконно беше.

Когато Косово обаче обяви независимост от Сърбия проблем нямаше. За Косово може, за Каталония и Крим не може.

Същото е и с Венецуела.

Имат си законно избран президент, Мадуро, избран на свободни избори, честно и според законите на страната. В един момент някой там решава да се обяви за президент, и хоп - веднага е признат за президент от същия този "демократичен свят", за когото върховенството на закона е на първо място. Или би трябвало. А водещите държави от ЕС не само че признаха Гуайдо за законен президент (интересно, на какво основание), но и поставиха ултиматум на Мадуро за провеждането на предсрочни президентски избори.

Много ми е любопитно, ако Марин Льопен се обяви за временен президент на Франция след евроизборите дали Меркел, Курц и останалите ще пратят депеша на Макрон да се обира от Елисейския дворец? За Тръмп дори няма да се обаждам, при него откакто се е заклел му виси импийчмънта на главата. Интересно, ако някой се обяви за временен президент на САЩ щото нещо не му харесва бай Тръмп дали лидерите на ЕС ще реагират по същия начин? Дали бай Тръмп пък ще подаде оставка в такъв случай?

Въобще, когато ни изнася - може, когато не ни изнася - не може. Покрай Мадуро и Гуайдо от Запада дойде едно много ясно послание: вие, аборигените от Изтога имате много `ляб да ядете, докато достигнете до върховенството на закона, а на нас когато ни изнася, ще си затваряме очите. За нас може, за вас и за Путин - не!

Оказа се, че и не само у нас кучето скача според тоягата.

А ще има ли Сталин за Росен?

В средата на 1941 г. Хрушчов ръководил евакуацията на правителствените учреждения от Москва в Куйбишев. Веднъж се втурнал при Сталин със съобщението, че немците след час ще са в Москва. Сталин имал много повече информационни канали, видимо знаел неща, които Хрушчов нямало как да знае. Той му казал да седне и да почака и продължил да си преглежда документите. Минали 20 минути, после 40, после час. Сталин вдигнал телефонната слушалка, разменил няколко думи с някого от другата страна, след което се обърнал към Хрушчов: "Е, къде са твоите немци, Никита? Къде са ти немците?" и свирепо започнал да го налага със слушалката.

Първо Великобритания си гласува за Брекзит-а, после се обадиха Холандия и Австрия. Нашия Росен пък баш преди Брекзит-а се обади, че ЕС е хубаво нещо и ако няма ЕС, ще има война.
Лесно му е на Росен да ги дрънка такива нашироко, нали го няма неговия Сталин със слушалката ...

Референдум

Ето ви една история за референдуми:

В малкото швейцарско градче Лангентал, в кантона Берн, през 2006 г. местната мюсюлманска общност внася молба да им се разреши да издигнат минаре на местната джамия. Швейцарците са либерални хора, не са ориенталци като нас, разрешават и много скоро мюсюлманските общности из цяла Швейцария започват да подават такива молби.

Швейцарците се почуствали застрашени и в един момент казали "баста" (или "генук"), организирали се и направили референдум по въпроса.

От една страна, са правата на религиозна свобода.

От друга страна, все пак мюсюлманите в Швейцария са пришълци и е редно да се съобразяват с обичаите и нравите на домакините. 

Противниците на минаретата се опасяват, че днес са джамии, утре ще са отделни гробища, след седмица ще са бурки и фереджета и току виж, в Швейцария забранили свинското, щото свинята е мръсно животно според Корана.

Накратко, швейцарците си проведоха референдума в края на 2009 г (три години след първоизточника на проблема) и мнозинството от тях отхвърли правото на строеж на джамии и минарета.

Точка по въпроса, който строил - строил. 

Въпросният пример го давам, не за друго, а защото има ясно поставен проблем, имало е достатъчно време да се обмисли, да се дискутира в обществото и накрая да се проведе референдум, на който всеки желаещ може да изрази волята си. За конкретен проблем, подчертавам.

Докато тук, на Балканите, тая идея с референдумите все повече се балканизира.

Ципрас днес ще пита гърците дали да приеме условията на кредиторите на Гърция. Един вид, измъква се като ластик от женски гащи - прави се на интересен сума ти време, тупа се в гърдите какъв горд потомък на елините е, жена му щяла да го напусне, ако приемел условията на кредиторите, накрая утре ще се изтъпани света вода ненапита и ще рече: "Ми то народът, разбирате ли ...", независимо от резултатите.

Що не ги питахте гърците когато вземахте кредити?

То същото е и у нас; Роската си мънка там нещо за референдум, що не питате народа, що се страхувате от народа, и понеже народа досега са го питали за разни незначителни нещица като смяна на формата на управление, приемането на нова конституция по време на комунизма и нещо го питаха там за АЕЦ Белене, ма така и не се разбра какво, дай сега всеки път да питаме народа къде го сърби. Например, дали да отменим лятното часово време или пък дали ЦСКА да играе в "А" група, но започваме с референдум дали на всички избори да има и референдум.

Въобще, не знам кой е измислил оная приказка "Глас народен, глас Божи", ама тук, на Балканите (и по-специално в Гърция и у нас) си имаме друга - "Бог високо, цар - далеко".

Криза на лидерството

И друг път съм споменавал, че у нас има криза на лидерите, но покрай ситуацията с "Южен поток" ще го повторя отново, като това е най-малкото, което може да се каже.

Защо ли?

Ми защото имаме един Путьо Маринин за президент, който една година ни пя за европейското законодателство, за спазването на правилата, за Третия енергиен пакет, за общите ценности и за не знам още какво си. Русия била агресивна, не знам още каква си - една година се прави на мъж пред журналистите. Но когато на Путин му "писна от българите" се покри като мишок някъде и не смее да се покаже. Излез бе, путьо, нали си президент на страната, нас обиждат, тия, дето сме те избрали. Излез и му отговори на Путин, къде ти изчезна смелостта?

Имаме и един тъпанар за премиер, който навремето разписва като селски кмет (какъвто всъщност е) и се снима с Путин и Милер, а днес по стар навик друг му е виновен; той не знае, той не е чел, той такова, онакова ... Не му стигна смелостта да се обади на Путин и да го пита: "Ало, братушката, к`во правим?"

Унгарците може и да го наричан Виктатор, може както искат да си го наричат, но това е лидер с топки.

А ние можем само да си въздишаме, както е описал Г. Марков "Ах, защо не сме като маджарите!"

В същото време унгарският премиер Виктор Орбан не цепи басма на Брюксел и директно си им го каза право куме, та в очи: Брюксел саботира проекта.

Докато ние ... ние не сме сами. Каза ни го Жан-Клод Юнкер, на обща пресконференция с Бойко Борисов и Кристалина Георгиева (а тая па чий го крепеше на пресконференцията ако може някой да ми обясни?).

И какво като не сме сами? Ние разчитахме на този проект - това бяха работни места, това беше раздвижване на икономиката ни, това бяха доходи от транзитни такси, това беше хляб. Сега Европа ще ни потупа съчувствено по рамото и ще ни гледа с разбиране.

Как пък не се намери един политик у нас, който да удари по масата и да каже на Брюксел да си гледа работата. Че Третия енергиен пакет е измислен от ония, които измислиха директивата за краставиците, че Европа ако беше силна, да беше построила "Набуко" за всичките тия години; че на нас ни трябват пари кеш и транзитните такси са точно това; че като толкова им се спазват бюрократичните им правила в областта на енергетиката, ето им "Северен поток", да се упражняват там; че както може Юнкер да заобикаля правилата, дето са за всички, така можем и ние.

Сега, извинявайте, ма не ме вълнува дали България е щяла да печели по 400 или по 300 млн долара годишно от транзитни такси. Или щели да бъдат 200 млн, пък зависело от обема на транспортирания газ, пък той я бил толкова, колкото е предвидено, я не. Пари се печелят, пари се губят, не е там работата.

Такъв, онакъв, ама лидер. И Турция расте....

Работата е там, че България бавно и упорито се връща в ролята си отпреди 1939 г - изостанала аграрна страна. Ей това е. През 39-та не сме имали атомна централа, не сме имали и газопровод, и в скоро време нито атомна енергетика ще имаме, нито газопровод. В същото време в съседна Турция руснаците прекараха преди 15 години газопровода "Син поток" (който тогавашният премиер Костов геройски отказа), турците почнаха да строят газови централи, захранвани от газопровода и 10 години по-късно имат една от най-бързо и устойчиво растящите икономики в света.

Може би щото Ердоган очевидно също е лидер, не е путьо маринин.

Планът на Путин

Според медиите, в телефонен разговор с Барозу Путин е споделил, че може да превземе Киев за 14 дни. Или май нещо не е точно така, тъй като официален Брюксел мълчи по въпроса.

И сега почва едно голямо тълкуване на въпроса какво точно е казал Путин, пък какво е имал предвид, пък какво е разбрал Барозу, пък дали е чул правилно ... (също като в оня виц за Сталин и Чърчил, дето си говорили по телефона).

А през това време "незалежна Україна" отива в историята.

Докато Сергей Лавров ни баламосва с разни дипломатически циркове, сепаратистите в Донецк и Луганск са на път да разбият редовната украинска армия.

Това всичкото все повече се приближава до положението преди Втората световна война, само дето вместо Германия и Полша този път основните играчи са Русия и Украйна. А Европа си мисли, че тая работа се оправя с приказки (подобно на Мюнхен` 38). Ден не минава без телефонен разговор между Меркел и Путин или Барозу и Путин.

И какво от това?

Путин през това време го играе миротворец и пробутва "планът" си. Който, очевидно, действа.

За санкциите

Европа и САЩ наложиха санкции на Русия, Путин им отвърна със същото. Както се казва, каквото повикало, такова се обадило.

Само че нещата не са толкова прости.

Ако от ЕС искат наистина да ударят икономически Русия, досега трябваше 20 пъти да са спрели газта на "Северен поток". Толкова е просто - от Изток на Запад тече газ, в обратна посока текат пари. Обажда се Меркел на Путин и му казва: "Г-н Путин, докато не престанат престрелките в Източна Украйна няма да внасяме газ от Русия и по този начин косвено да финансираме "зелените ви човечета".

Ма не го направи и няма да го направи - не са толко прости немците.

1. Освен на газ, Русия е източник и на руски туристи. Които, повярвайте ми, отдавна, ама отдавна нямат нищо общо с образа на "новый русский" (не че са изчезнали, просто братушките се цивилизоваха). Руският турист е сериозен и надежден източник на постъпления в БВП-то на туристическите дестинации в ЕС. Но тъй като става въпрос за ценности и морал, нищо не пречи на ЕС да вкара малко санкции и тук - с опашки пред посолствата например, с квоти за туристи, с изходни и входни визи, с "преференциални" цени за руснаци по курортите. Искате да почивате на Ривиерата - нъцки, докато се мотате по Донецк и Луганск ще видите Ривиерата през крив макарон.
2. Но и това не се случи.
3. Освен да внася стоки от Русия, ЕС е доста солиден износител за тамошния пазар. И понеже си говорим за ценности и морал, можеше ЕС да изпревари Путин и сам да се спре от руския пазар. Един вид "Докато не се оправят нещата в Украйна, няма да изнасяме нищо за Русия - нито автомобили, нито храни, нито дрехи, нищо! Наши фирми няма да изпълняват проекти в Русия, няма да позволяваме руски фирми да развиват бизнес на територията на ЕС!"
4. Но и това, разбира се, не се случи.

Сега да видим какво е положението в Русия. 

Путин вече веднъж спря газта на Европа заради Украйна; Путин вече веднъж предупреди, че и дървата
се вземат от Сибир - май никой не го слуша.

Ами никакво.

1. Преди време, когато Русия анексира Крим ЕС наложи някакви санкции на Русия и заплаши с още, на което една моя позната от Москва отговори "А мне фиолетово от этых санкции!". 
2. Путин елегантно показа на ЕС и САЩ, че и на него му е "фиолетово" и че икономическата география не почва във Вашингтон и не свършва в Брюксел.
3. Рейтингът на Путин расте, напук на санкциите.

Дори тук попаднах на един материал, който показва от какво ще се лишат руснаците след въвеждането на санкциите. И какво се оказа - че като изключим сирената, пазарният дял на храните от ЕС в Русия се движи между 13,1 и 13,9%. Австралийското говеждо и канадския кленов сироп пък въобще не си струва да се коментират.

А къде сме ние?

Ами ние сме в ролята на лирическия герой в поговорката "Където си мерят пишките, не си бутай гъза!"

От една страна сме в ЕС и неохотно се мъчим да оправдаем санкциите за себе си, макар че:

1. Не видяхме и един лев компенсации за загубите ни по време на Югоембаргото.
2. Не видяхме никакъв кяр от участието си в "Коалицията на желаещите"  и в "Нова Европа" по време на войната в Ирак. Нито български фирми отидоха да строят и възстановяват Ирак, нито внасяме евтин петрол от там. Ще ви припомня, че тогава се разрази търговска война между САЩ и Франция, в резултат на което американците бойкотираха френските сирена и вина. От това не намазахме ние, въпреки славното заблуждение, в което живеем относно нашите сирена и вина. А с годините Франция и САЩ изгладиха отношенията помежду си и пак си търгуват.
3. Проектът "Набуко" отиде, та се не видя, а в същото време ЕС използва "Южен поток" за натиск срещу Русия. Нищо лично, пичове, ама айде да видим някакъв кяр от висенето ни в ЕС най-сетне, пък тогава спирайте който си газопровод искате.
4. Въпреки, че сме сочени за една от най-застрашените страни от санкциите на ЕС срещу Русия, не смятам, че това е така по ред причини: първо, нашият основен търговски партньор е самият ЕС, а не Русия; необятните руски пазари, които очакват българските стоки с нетърпение е една много хубава градска легенда. С какво сме пробили там? С виното "Меча кръв", което руснаците пиеха преди 1989 г, защото нямаха достъп до френски, испански, италиански, чилийски, аржентински или южноафрикански вина? Със сирената ли, дето отвяват френските и италианските сирена на който пазар ги срещнат? Със зеленчуците си ли? Я вижте пак линка горе, руснаците внасят чушки и домати от Холандия и никой дори не споменава държавици като България, Гърция и Кипър.

Въобще, тая работа със санкциите взе да загрубява. И имам едно такова неприятно усещане за крайния резултат от този мач.

Спасители на килограм

Много иска тоя Бареков. Като малко дете пред детския щанд в ЦУМ е. И все едни такива интересни неща иска, едни такива благинки за населението - то не е работа за младите, то не е безплатно здравеопазване за малките деца и майките им.

То направо да се възмутиш как може да иска такива неща за хората и още да кисне на някакви мизерни 5-6% потенциален вот.

Би било добре Бареков, който се гласи за следващия министър-председател и има болни мераци да пренарежда политическата конфигурация у нас покрай толкова много искания поне веднъж да каже как точно ще изпълни поне едно от тях. Особено когато говорим за избори за европарламент.

Ще предложи на ЕП да гласува директива за безплатното здравеопазване в България ли? Или ще задължи цяла Европа да го въведе, щото ние ще го въвеждаме? И въобще, какво значи "безплатно здравеопазване"? То и една пломба да сложиш, пак пари струва, все някой трябва да ги плати. 

А как ще бори пък младежката безработица само с "Ние искаме ..." хептен пък не ми е ясно! И това го казва човек, който е в коалиция с политическите шмекери ВМРО-БНД и "Гергьовден", които са в кюпа само за миризма (ако някой може въобще да ми посочи смисъл от съществуването им?). Ама то така става, човек като удари една-две бири и тройка кебапчета на аванта и почва да му идва мерака да иска какво ли не!

Същата категория е и Антония Първанова. Тя, оказва се, има 3 приоритета пред себе си: "1.Работа. 2. Работа и 3. Пак работа". Звучи добре, но не става ясно какво общо има това с 5-годишното и киснене в Брюксел. Как точно ще спомогне за отварянето на нови работни места у нас? То конкретно при нея не намалява безработните у нас, напротив - благодарение на въпросите на Първанова Румяна Желева първо не стана еврокомисар, а после напусна и правителството. То всъщност ако Антония Първанова беше толкова активна на трудовия фронт щяха да и викат не Антония Фарма, а Антония Трудова или нещо подобно. 

Нейната пък предизборна коалиция "КОД" пък въобще не ми се коментира. 

Въобще, предизборната кампания у нас не е мръднала и на йота от нивото на 1990-та година, когато знайни и незнайни партии, сдружения, коалиции ни заливаха общо взето с едни и същи листовки: "Ние сме ЗА!". Няма значение за какво - едните за едно, другите за друго, и всички заедно за демокрация.

А бе въобще, чудя се, що все нек`ви такива идиоти изпълзяват бе, нямат ли свършване у нас? То като почнеш от Жорж Ганчев, минеш през Яне Янев и Волен Сидеров, Кошлуков и най-вече Бойко Борисов - то вече не мож` им фана спатиите. И всеки с мерак да ни спасява, да ни оправи, и всеки с вярата, че той е Месията, той и само той знае верния път, носи Ключът към успеха в себе си и все едни и същи глупости на килограм дрънкат. Въобще, някакви измислени партии и партийки - каква партия е ВМРО бе, те един македонец за цяр, дето се вика, нямат. Каракачанов с кого ли не е влизал в коалиция за 20 години, от това файда само за шкембето му.

Каква партия е "Гергьовден", и те същите, с кого ли не бяха в коалиция? Да не говоря за формацията на Илияна Раева, то въобще е смешно; а ако не бяха тия избори въобще пък нямаше и да разбера за съществуването на Тодор Барболов и неговата Социалдемократическа партия.

Тия хора наистина ли си вярват?

Метростанциите и миналото

Още преди откриването на втората линия на метрото преименуването на станцията "Св. Наум" на станция "Европейски съюз" предизвика ехидни усмивки. И с право - такова слагачество нямаше дори по времената на Съветския съюз. Единственото, което си позволи онази власт е да нарече един булевард "Българо-съветска дружба" и толкова. Само че тогава това беше в духа на интернационализма, на дружбата между народите, на слънцето и въздуха за всяко живо същество, както ни учеше другарят Димитров. Нямаше булевард "Съветски съюз", нямаше спирка "Съветски съюз" или пък площад "Съветски съюз". Въпреки, че всекидневно ни се набиваше в главите - нас ни има, защото зад нас е великият Съветски съюз; ако не е Съветският съюз край с нас, турците ще ни завладеят, капиталистите ще ни довършат и пр. 

Тогава официалната позиция "Леле, какво ще правим без СССР?" си беше в реда на нещата. 

Едва ли има спирка "Европейски съюз" и в останалите страни-членки на съюза (то пък колко ли от тях имат метро в столиците си?). Би имало логика на реципрочното наименование - както например в Прага има метростанция Московска като отговор на метростанция Пражка в Москва, но сега заради нашия "Европейски съюз" трябва ли да очакваме преименуване на обекти или станции от метрополитените на Лондон, Париж, Прага на София или Софийска? Или по-вероятното е да ни се върне в същия размер - в Брюксел да открият автобусна спирка "Разширяване на ЕС от 2007 година"? 

Или пък "5-ти мониторингов доклад за напредъка на България и Румъния след присъединяването им към ЕС". Звучи дълго, но пък за сметка на това отразява точно толкова настроенията там, колкото и нашата метростанция тук.

Но дори и да махнем с ръка и да оставим името на спирката "Европейски съюз", изниква въпросът защо е на мястото на Св. Наум? Веднага се появява въпросът - въобще, за чий ни е да празнуваме Ден на будителите и Ден на азбуката след като в момента, в който заговорят парите, и си прибираме националната гордост и достойнството в задния джоб. И кой да каже на общинари, кмет и премиер, че в Средновековието една книжовна школа върши повече работа от членството в 10 Европейски съюза днес. Че да си рискуваш живота за вяра и писменост е несравнимо с униженията да си най-бедният, най-корумпираният, най-некадърният в тоя Европейски съюз, който увековечаваш с метростанцията си. Отделно са класациите за грамотност в ЕС, в които българчетата заемат все по-задни места - това е някакъв черен хумор може би.

Свети Наум - икона

Е, нямаме станция "Св. Наум" - но за сметка на това имаме станция "Княгиня Мария-Луиза". Има я, защото е близо до бул. "Княгиня Мария-Луиза", който беше преименуван така в зората на демокрацията по инерцията на антикомунизма и величаенето на всичко, свързано с Третото българско царство. Така покрай булевардът се сдобихме и с открит басейн със същото име в Борисовата градина, а за мнозинството от хората княгиня Мария-Луиза е дъщерята на цар Борис ІІІ, а не майка му (въпреки, че лелката от Америка от 1968 г е госпожа Хробокова). 

И сега величаем една женица, дето с нищо не е останала в нашата история, освен че е била майка на о`бозе почившия ни цар Борис ІІІ, баба на сегашното Величество Симеон ІІ и толкова. Ах, да - за да се угоди на Нейно височество е променена Търновската конституция и е разрешено престолонаследникът Борис ІІІ да бъде кръстен в католическата религия. Все едно ние не сме християни и не сме оцеляли 5 века благодарение на религията и църквата си и все едно не сме водили църковни борби за тази наша религия и църква. А всъщност, да не се заблуждаваме - преименуването на бул. "Георги Димитров" в "Княгиня Мария-Луиза" може и официално да е свързано с някогашната жена на Фердинанд І, но всички знаем, че беше навеждане към Симеончо в Мадрид. 

Т.е. слагаме нещата на кантар - от едната страна е един монах, един духовник, с реален принос към родината ни, канонизиран за светец от църквата преди стотици години (св. Наум е част от св. Седмочисленици), а от другата е една католическа принцеса, която се е наложила над същата тази православна църква. 

И се питам - защо го водим тоя спор с македонците кой от чия история гледа и копира, като ние с лека ръка подменяме и забравяме нашите национални герои, хората, благодарение на които ни има като българи, когато дойде момента да ги признаем и увековечим? Дори с едно такова дребно нещо, като наименованието на една метростанция.

Това ли е цената за кефът да викнем председателя на Еврокомисията да отреже лентичката на метростанцията "Европейски съюз"?