Показват се публикациите с етикет детство. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет детство. Показване на всички публикации

25 октомври 2015

Попълване на оръжейния арсенал

Симеончо си има нова пушка и в момента е истинско момченце - търчи и цвърчи наоколо и стреля на поразия.

Досега оръжейният арсенал на Симеончо включваше меч, лък и стрели, има и един-два пистолета*, но откакто миналата седмица на площадката се появи едно друго момченце с пушка решихме да модернизираме въоръжението на семейната армия и да заложим на надпреварата във въоръжаването с въпросното момченце ("Той има много пушки, не е само тази, с която идва на площадката!").

Засега Симеончо има пушка и пистолет, след 2 месеца дядо Коледа може да му донесе и Калашников (пак с капси). И спинка с пушката в леглото, в случай на нужда да е подготвен!

Гледам го и си мисля: едно време пистолетите и автоматите бяха сред първите играчки, които имах. Дори си спомням, на годините на Симеончо имах 2 автомата - един ламаринен "Шмайзер" (на шмайзер приличаше) и един пластмасов "Калашников" или нещо подобно, руски. И двата бяха с батерии, от по 1,5 V, светодиоди, озвучаване. 

И скъпи бяха тогава.

Днес, специално играчките-оръжия с лопата да ги ринеш, има на всякакви цени, но децата не се хвърлят много-много на тях. Много по-рядко се виждат деца, които да се преследват с пистолети-играчки и да играят на стражари и апаши, на партизани и тем подобни милитари игри от моето детство.

И пластмасовите войничета не вървят много-много, не съм видял някой да купува в магазините за играчки.

Е вярно, по мое време нямаше Делта Форс и Контра страйк, или по-точно имаше, само че беше бета-версия и ние участвахме в нея. Игрите с оръжия в моето детство бяха нещо смесено между Контра страйк и пейнт-бол, но всичко на живо.

Колко се промени светът за 30 години!

______________________________________
* Единия пистолет го купихме от Пещера преди 5-6 години, стреля с пластмасови сачми и аз го ползвах да стрелям по гълъбите, които тренираха стрелба по прането ни в Дървеница (само по тях), обаче Малкото Кате ми го взе, скара ми се и каза, че давам лош пример на Симеончо!

20 юни 2011

Нужните книги

Слушам една песен на Висоцки тия дни, "Балада за книжните деца" (можете да я чуете тук). Слушам я, а краят и е следният:
Если мяса с ножа ты не ел ни куска,
Если руки сложа наблюдал свысока,
И в борьбу не вступил с подлецом, с палачом, -
Значит, в жизни ты был ни при чем, ни при чем!
Если, путь прорубая
Отцовским мечом,
Ты соленые слезы
На ус намотал,
Если в жарком бою
Испытал, что почем, -
Значит нужные книги
Ты в детстве читал! 
Та, понеже и аз се имам за книжно дете, понеже и аз обичам да чета (а понякога и да препрочитам) и книгите, които четях през 80-те години (хубави времена бяха!) и се замислих... Примерно, замислих се (тук ще се повторя, но няма как) за Тъпанарят от Банкя и неговата любима и единствена книга "Винету". После пък си казах: "Е, аз като съм чел повече от него, та като съм прокопсал!!!". И се запитах - защо все така се получава, че начело на страната ни от момента, в който ни се предостави възможността сами да избираме кого да сложим, все по навик избираме неподходящият човек? Или ще е някой неуспял адвокат, или ще е комсомолски активист, или ще е асистент по политикономия, или ще е обикновен мошеник и тарикат, но със синя кръв, или ще е друг комсомолски активист, а сега - бивш пожарникар - милиционер и бодигард и настоящ тъпанар. 
Все хора, които или нямат навика да четат, или четат неподходящите книги. Единият чел политикономия, другият "Тимур и неговата команда", третият дори си спомня как на крака му идвал поет, умрял 15 години преди раждането му (то добре, че не е бил с баща си); за "Винету" няма какво да коментирам, както и за литературата, необходима за написването на "Ролята на униформата в съветската армия". 
И си казвам - гледай каква ирония, четеш като малък, а другите ти се подиграват. И като пораснеш - тия дето са ти се подигравали - кой станал сутеньор, кой върти дребни далавери, кой държи сергиите на пазара и определя цените на зарзавата, кой пък си купил 5 - 6 имотеца, да си има. А аз с мойто четене до къде я докарах?
И си зададох въпроса - кой е чел нужните книги в детството? Какъв е смисълът да разгромяваш корсарски флотилии, да сееш смърт сред орди от индиански племена, да побеждаваш в рицарски дуели и да печелиш битки срещу османските турци когато един ден ще разбереш, че не това е трябвало да четеш?