Пътуване: Брашов

За Брашов съм чувал като един от центровете на българската емиграция по време на Османската империя - така де, хъшовете бяха все по Брашов, Браила, Галац и дунавските пристанища. По времето на Чаушеску е бил промишлен център, но след краха на комунизма промишлеността му е замряла или умряла съвсем. Сега се възражда като туристически център повече покрай близкия до него Бран и граф Дракула.

Архитектурата на Брашов, особено тази в центъра е типичната за градовете от Трансилвания - няма значение дали си в Сибиу, Брашов или Алба Юлия, центровете са изградени по един и същи начин, копират големите градове на Австро-Унгария Виена, Прага и Будапеща. Барокови сгради, плътни огради, павирани центрове, църкви - огромни православни катедрали понякога. Струва ми се по инерция румънците строят православни църкви просто за да отговорят на католическите църкви по техните земи. 

Центърът на Брашов. Аз обичам да правя такива снимки в перспектива

В центъра на Брашов имаше панаир на румънските региони, продаваха всякакви джундурии, но повече
беше насочен към туристическия сектор.

Брашов като Холивууд

Тука му заседнахме. Мезето е плато с разни месенца, сирена и зеленчуци, в чашата пред мен има
палинка, сливова. А Брашов по думите на Отилия произвежда много видове сирене, което е доста вярно.

Ciorbă de cocoş или пилешка супа по нашенски. Беше с костите, а не от видимо остатъците от вчерашното
пиле.

Мамалига с кашкавал в нея и наденичка. В каничката има някаква домашна сметана. А в юзчето -
палинка.

Papanaș - един от най-вкусните десерти, които съм ял. Варено тесто за понички с прясно сирене, сметана
и сладко от вишни. За мен е много вкусен!

Някой се е сетил, че мамалигата е национално ястие на
румънците и е отворил верига от заведения, наречени 
Mămăliguță (Мъмълигуца) - нещо като Макдоналдс, но с
качамак. Видях ги на няколко места в Брашов.

Това е за инстраграм понече, снимах я в едър план-

 

Пътуване: Дворецът Пелеш

Много съм задобрял на панорамните снимки. Дворецът Пелеш сниман от потстъпите към него.

Ние сме на всеки километър. Етикет от бира „Гайда“ 

на входа на двореца 

 Много съм слущал за Синая и дворецът на Карол I. Преди години, когато работех във Водстрой имах едни колеги, Стоян и Валерия, които специално ходиха да го видят, направиха се пътуване до там. 

И сега, благодарение на идеите на Отилия* дойде и моят ред да го видя.

От една страна - дворец като дворец, на Запад съм виждал и по-хубави от него (и Нойшвайнщайн, и в Италия, че и в Чехия), но пък от друга- ние нямаме такъв, така че по-кротко. Дворецът Врана едва ли е от неговия калибър, а двореца в Балчик не влиза в сметките, тъй като е строен от румънската кралица.

Иначе Синая е близо до Брашов и като всеки един град от Седмоградието е с типичната за Австро-Унгария архитектура. Вътре в Пелеш са доспехи, оръжия, пък подаръци от този и онзи владетел - в общи линии Карол I се е старал да излезе от оковите на „селски“ цар и да покаже малко аристократизъм. Така де, няма германските графове да живеят в по-хубави замъци от него!

За да стигнем до Брашов се утрепахме от път, тъй като на Дунав мост от наша страна има ремонт и 2 часа чакане не ни мърдат и затова минахме през Видин. Отделно, че от Ботевград трябваше да се връщаме за паспорта на Малкото чудовище (и добре, че го направихме, че не връщане ни провериха на границата), след което като влязохме в Румъния и минахме Питещи се започна първо един безкраен конгломерат от населени места - просто едното село свършва (без знак за край на населеното място) и веднага след него започва следващото. Колкото и да се старая да спазвам ограниченията на скоростта и на мен ми писна от това безкрайно ограничение от 50 км/ч. За капак на 50 км от Брашов се набутахме в един ремонт, набутахме не е точното определение, че нямахме избор, то маршрутът си минаваше от там, но се почна едно тръгнеш-спреш, тръгнеш-спреш и постоянно светофари за ограничаване на движението. 50 км ги минавахме 2 часа, нема лабаво!

Но пък културната програма си струваше, можете да видите и снимките от нея.

* Отилия - е нашата приятелка от Румъния, колежка на Малкото Кате, която не спира да пътува и покрай нея ние откриваме уникални места и в Румъния, и в България.

Карол I е румънският крал, при чието управление 1. Румъния получава независимост (в следствие на Руско-
турската война от 1877-78 година) и 2. като компенсация за отнетите от Русия Бесарабия и Буковина
Кралство Румъния получава Северна Добруджа. През 1878 г крал Карол прави изявления по този 
повод в Парламента на Румъния, в което казва: „... това е една чужда за нас земя, с чужд народ, с чужди
обичаи и нрави ...". Е, това вече румънците са го забравили и пак се облизват за Южна Добруджа.

Според мен това е блед опит да се копира фонтанът Ди Треви

Това не го разбрах какво точно е

Музикалния салон на краля

Купища оръжия и доспехи по стените, включително и хайдушки от средновековната история на Румъния.

Като всеки замък на немски благородник и тук няма

как да се мине без рицарски доспехи.

Гледаме мача от близо

Едни ще папат каймака, а други само ще гледат мача отблизо. Нека гледат, нека се учат

 На масата в момента в ЕС са 800 млрд евро. Тези 800 млрд ще се разпределят за военни нужди - самолети, танкове, ракети, дронове, радари, ПВО и какво ли още не. 

Докато едно обаче ще папат каймака, други (като нас) ще гледат мача от близо. По простата причина, че няма нормално уважаваща се страна в света, която да търпи путинската ни позиция по отношение на войната с Украйна и вечното ни безгръбначие, скрито под патриотарската загриженост „Български войници да не воюват в чужда страна“.

Някои не чакат и не си играят на дребно. Ние не сме от тях.

Колко години румънците бяха зад нас, а сега им дишаме прахта

Защото, драги, един ден ще дойде моментът, в който вероятно ще се наложи да повоюваме, няма какво да се лъжем. Членове сме на военен съюз, имаме си задълженията по отношение на останалите ни съюзници. И идва въпросът с какво ще сме въоръжени тогава. Докато чакаме едни прословути 16 самолета Ф-16 през това време Полша си напазарува още преди 5 години 4 ескадрили от Ф-35. И не е само Полша, за съжаление, и Румъния не си играе на дребно и оценява факта, че мечката играе в съседния двор. 

Войната в Украйна бушува вече трета година. За три години и поляци, и чехи, и словаци (въпреки Фицо!), и румънци, че и македонците дори си дадоха старата съветска техника на украинците и получиха в замяна пак стара, но не толкова, западна. Както и да го гледаш си е леко осъвременяване на военните арсенали. Само ние, щото имаме за президент руска путка, си запазихме МиГ-овете. Така де, какво му беше на Москвича?

Когато си свикнал да си облизващ пръстите, като бъркаш в кацата с меда, но тия лоши
европейци ти сменят схемата и ти развалят рахатлъка.

Същото е и в момента. От две седмици Европа търси начини да се превъоръжи, че утре руснаците в Молдова, в Литва, Латвия и Естония ще се сетят, че са много репресирани, дискриминирани и си искат в Матушката Рус и тогава сегашната война ще ни се види детска игра. Когато пред теб стои Макрон и ти обяснява като на идиот, че Русия е агресор и че е въпрос на време да продължи с агресията, а единственото, което правиш, е да се загрижиш, че парите за превъоръжаването ще са за сметка на онези фондове, от които си свикнал да чопваш по нещичщо, щото „куче влачи, дира няма“, пък тук не върви, като ти дадат 20 млн да си купиш танкове, очакват да имаш танкове за 20 млн. Или радари, или ракети, или самолети.

Когато Германия се въоръжава има защо. Не ти е нужен ветропоказател

Най-големият проблем е, с това започнах, че на масата са едни 800 000 000 000€. А нас ни няма около масата, дори на втория ред не сме. Тези 800 млрд са пари за военни поръчки, работа за заводи, възможност за обновление на технологичния парк на военните заводи - не да трябват 155 мм, а ние да имаме два цеха и те да заети до другия август. Това е възможност нашите военнопромишлени заводи да преминат към производството на съвременни машини и въоръжение, не да си пердашим калашниците и съветските танкове за страните от Третия свят. Това е възможност да малко така да излезем от стереотипа „Сега ние ще се снишим, да мине бурята, па после ще видим дали ще се преустройваме“, знаете кого цитирам. Това е възможност да се отърсиш от етикета „Най-верен сателит на СССР“, който с гордост носехме 45 години и продължаваме да носим. Ние си имаме един президент, който си е обикновена руска путка; имаме премиер, който е смел от 8 до 10 сутринта, докато не е изгряло слънцето откъм Банкя; имаме си Баце и Шиши, които уж са евроатлантици, ама според наши си, домашни критерии.

И какво си мислите, че това не се вижда от западните ни съюзници ли? И какво си мислите, че цял живот ще лежим на оная кълка „Русия ни освободи и ние не можем да воюваме срещу нея!“? Това мина веднъж при Хитлер, но първо тогава бяха други времената, и второ - не ни помогна особено когато дойдоха братушките. Що си мислите, че сега ще ни помогне особено? Не е въпросът ние да даваме тон в ЕС, ама цял живот на сянка зад Големия брат ли ще бъдем? Цял живот другите ще играят, ние ще гледаме мача отблизо ли? Цял живот другите ще папат каймака, ние ще постим отстрани с коприва и лапад и ще се облизваме ли?

Утре оня оранжевия бабуин ще съкрати половината американски войски в Европа, ние какво ще правим тогава, на кого ще разчитаме, само на храбрите наследници на славната българска армия ли? Ми те нямат и 30 000, барабар с полковниците и генералите от Пентагона срещу „Пирогов“, въоръжени са със стари съветски танкове и самолети и боеспособността им е доста далече от желаната, къде сме тръгнали?

Не е само каймакът. 

Храната в Румъния

 Когато се съберем с Каюс и Отилия пада голямо освинване. Иначе пазим диети, хранителни режими, това не ядем, онова не ядем, обаче с тия двамата няма лабаво. И много се пие де, но за това друг път.

Мамалига с настърган кашкавал. Няма нищо общо с качамака, който правеха едно време мама и комшийките

Специално за храната в Румъния няма да се разпростирам надълго и нашироко, първо защото блогът ми не е кулинарен, второ не сме яли нещо кой знае какво засукано и трето - не става въпрос за нещо, което да го нямаме и у нас.

Но пък има няколко неща, които искам да споделя тук:

Домашен кашквал, който се продава масово в Румъния. Виждате няколко вида кашкавал, меда на заден план е 

отделно.

Вайс вюрст с мармалад, от сватбата на Отилия и Каюс. Тъй като в Банат живеят много етнически немци нормално е и
храната да бъде в немски (в случая баварски) стил. 

На сутринта ни поднесоха супа от остатъците от храната от сватбата (основно месото). Трябва да си призная, че
по-вкусна супа не съм ял!

Месото беше с гарнитура от зеле, естествено в баварски стил - беше сладко.

А това беше някаква супа, аха да е като шкембе, ама не съвсем.

Свински ребра, ядохме ги в един ресторант до замъка Корвин

Пак павилион за фермерско сирене, този път в Сибиу

И скара ядат румънците, не е като да не я обичат

И пак сирене в Сибиу

Една доста странна на вкус бира, полска, с вкус на малина

А това беше вечеря в Бран, градът на Дракула - шарено месце с чипс. Вкусно и калорично. Повече ми хареса
поднасянето на дървена дъска.

Десертът в същия ресторант, щрудел - беше много вкусен.

Бобена супа, с парчета наденица в нея. Не сме единствените
на Балканите, открили комбинацията на боб с наденица, но в
супа я виждам за пръв път

Вино от Отел. Не е кой знае какво, но е ароматно и цветът му
е особен. Дядо държеше един ред отел за аромат във виното,
но тия тук направо си правят вино от него.

И една от изненадите от последното ни гостуване - пак мамалига, ама с кашкавал, сметана, пръжки и парчета наденица.
Уникално вкусно, на пък пада много тежко в стомаха и надува много яко

Една от най-големите екзотики, които съм ял въобще - бургер като бургер, но месото е от зубър.