Глухата министърка

 Госпожа министърката, която се оказа, че и от финанси разбира (дялан камък) Теменужка Петкова лично е назначила прясно уволнената си бивша заместничка обратно във финансовото министерство като ръководител на Агенцията за държавен финансов надзор. 

Вероятно въпросната Людмила Петкова също е дялан камък. Още повече, че според думите на самата Теменужка (първата Петкова) тя не е чула нито една партия да има нещо против втората Петкова.

На глухата госпожа ще припомня, че въпросната незаменима Петкова в качеството си на служебен министър на финансите внесе в НС някакъв толкова абсурден бюджет, че дори собствената партия на глухата теменужка го отхвърли. Отделно въпросната лелка търсеше едни 18 млрд лева да си запълни дупката в бюджета, които първо нито се намериха, и второ - липсата им така и не събори нито борда, нито държавата. И трето - май-май не са 18 млрд. И както се оказа, и 500 млн не са, и не е дефицит, а излишък.

Но глухата госпожа май е забравила как Асен Василев ги направи на бъз и коприва само преди 2 седмици докато незаменимата Петкова все още беше заместник-министър. И докато двете обясняваха в един глас как пари в бюджета няма, че имало дупка и как държавата си е*а майката, ама още не сме си е*ли майката.

Интересно ми е на фона на всичкото това горе, какво ли ще бъде според Глухата Теменужка партиите в НС да имат нещо против Людмила Петкова?

Масабуми и Влади Горанов

Масабуми Хосоно, който до смъртта си бил отритнат от японското общество и сочен с пръст

Масабуми Хосоно е единственият японец, който е пътувал на "Титаник". И не само е пътувал, но и е оцелял. 

Масабуми бил служител на японска транспортна компания и бил изпратен в тогавашната Руска империя по работа. Когато свършил работата си, тръгнал да се прибира в родината си през Европа и САЩ и така попаднал на "Титаник". Масабуми пътувал с билет за втора класа. Когато през нощта го събудил стюардът и го отвел на палубата, японецът първоначално не разбрал за какво става въпрос, тъй като наоколо нямало спасителни лодки. Когато обаче паниката станала видна, той започнал активно да търси изход от ситуацията. Според по-официалната версия Масабуми се спасил с лодка №10, в която още били Моли Браун и Брус Исмей, собственикът на "Уайт Стар Лайн". Масабуми безцеремонно се настанил в лодката, без да се опита да помогне на жените и децата да се настанят, а също и пренебрегвайки мъжете, които през това време се борили със стихията. 

Масабуми бил спасен от "Карпатия" на сутринта. От борда на кораба той изпратил телеграма на жена си, като аргументирал своята постъпка с думите "След като белите джентълмени постъпват така, то в моите действия няма нищо срамно", намеквайки за действията на Брус Исмей и останалите страхливци, които всъщност били единици. Докато очаквал завръщането си в Япония, Масабуми дал интервю за американската преса, която го нарекла "щастливия японец".

Но в родината му върху него се нахвърлили журналистите и общественото мнение. Нарекли го недостоен, безнравствен и позорен. Обществото смятало, че Масабуми е трябвало да умре като герой, вместо да живее като страхливец. Хосоно загубил работата си, уважението на околните и част от приятелите си. В родината си той бил преследван и угнетен за това, че е предал моралния кодекс на самураите. За Масабуми пишели вестниците, той бил герой в книги и училищни учебници, в които бил предмет на насмешки и порицание. 

В крайна сметка Масабуми Хосоно не успял да се отърве от така изградения образ до смъртта си. Децата му се опитали да изчистят образа му впоследствие, но безуспешно. 

Владислав Горанов, който все още не е на 50 години и вероятно затова няма спестени 20 000 лв (а може и повече), които да му позволят да купи сигурно жилище 
за семейството си. А най-вероятно ги няма, защото по времето на Орешарски 2 000 лв едва му стигаха да си храни децата, какво остава за спестяване? 

Тази история, незнайно защо, ми изникна в главата тия дни, като се сетих как Владислав Горанов преди няколко години обясняваше на живо по телевизията как и защо живее в апартамент, предоставен му от Кирил Домусчиев. Вероятно в Перник е имало и други уплашени деца, ако приемем сълзливата му история за вярна, но владигорановите май са били най-уплашени. От друга страна, Кирил Домусчиев не е длъжен да предоставя баровски апартамент на всеки останал без дом от земетресението в Перник, но как така се случи, предоставил е един, и той да се падне на финансовия министър! 

Сълзлива история, която тогава ни умили и просълзи като общество, а сега се замислих, че май не се намери журналист, който да зададе правилните въпроси към Влади и Киро. 

Май други неща трябва да внасяме от Япония, други ... 

Вълнуващо назначение

Хубаво нещо са социалните мрежи.

Там можеш да съобщиш новина, която иначе ако чакаш на традиционните медии може и да не дочакаш, или пък да събудиш неудобни въпроси. Ако все още са останали читави журналисти де.

От тази възможност се възползва Лили Павлова, която днес в профила си във фейсбук първа съобщи радостната новина, че отива като вицепрезидент в Европейската Инвестиционна банка в Люксембург. За тези, които все пак не знаят какво е Люксембург, това е държавата в Европа с най-висок доход на глава от населението, не че имат нефт или диаманти, не че произвеждат нещо, просто там са концентрирани централите на сума ти банки. Махни ги и Люксембург няма да се отличава по нищо като доходи от нас, ама на, късмет.

Та Лилето се вълнува, че отива там.

За вълнуване си е, не са малко пари, пък и позицията си е престижна, вицепрезидент. Вярно, по времето на царя, като се появиха юпитата от Западна Европа (Любка Качакова, Милен Велчев, Ники Василев и др., да не ги изреждам всичките) и всички вкупом се оказаха я вицепрезиденти, я други такива успешни мениджъри, та не помня кой коментира, че в съвременния бизнес вицепрезидентите в разните банки управляват секретарката, чистачката и двама-трима стажанти.

Е, това за Лилето не важи, тя науката доста напредна в последните години в областта на финансите, тя няма да е някакъв фикус там Люксембург, можете да бъдете сигурни. Пък и Лилето, да не забравяме, е завършила някакви финанси все пак, нищо, че беше министър на строителството и ходеше с един багер да разчиства камъните по пътищата когато трябваше. Дето се казва, има СV момичето. Пък и от друга страна, какво да му връзваме кусур на Лилето, че се е откъснала от сферата на финансите и е изостанала, и че назначението и е повече политическо, отколкото необходимо на фона на назначението на Пламен Георгиев за консул в Испания? 

Както вече казах, на времето ги изпращаха в чужбина, защото застрашаваха мястото на Първия, днес им намират топло местенце. А и очевидно Лилето на интервюто не са я питали кога за последно е работила в сферата на финансите и като е такъв специалист какво е правила като министър на строителството, как да не се развълнува човек при толкова много късмет?

Паметник на Спасителя

Имам една идея за паметника пред НДК - да го префасонираме в Паметник на Спасителя.

Новият паметник ще бъде един sms "Моля те да се чуеш с Искров", скрит зад нещо като плащ (защото никой не го е виждал), бронзовите силуети на няколко експерта, а пред тях една черна кутия като резултат от дейността им (защото никой не знае какво точно са свършили) и върху нея издълбани имената "Менда", "Делян", "Ивайло" и "Владислав"; на заден план бронзови пластики на по-малките фигурки на Иван Искров, Петър Чобанов, Пламен Орешарски и (евентуално) Сергей Станишев, молещи за помощ и надпис "Некадърници", а Орешарски допълнително с надпис "Псевдоексперт" на гърдите, а отзад, като фон, една надигаща се вълна на финансовата криза и нестабилност.
Над всички обаче фигурата на Спасителят, на този, без чиято неоценима помощ сега щяхме да се въртим в спиралата на хиперинфлацията. Знаете за кого говоря.

Идеята ми едва ли ще мине, защото новият паметник вместо да изглежда като статуята на Христос Спасител в Рио - по-скоро ще е като монумента на Великия кормчия и Любимия ръководител в Северна Корея.

Миню и финансовата стабилност

Един от настоящите ми съквартиранти на острова е жива илюстрация на финансовото състояние на страната. Докато си бяхме за Нова година у нас не обърнал внимание, че картата му изтича на 31 Януари и сега има пари в банката, но не може да тегли. 

Нещо като валутен борд.

Само че в прозореца между 8-ми и 31-ви Януари Миню се изхитри и всеки ден теглеше дневния си лимит (то всеки нормален човек би направил така). Така за двайсетина дни той успя да натрупа някакъв капитал, с който планираше да изкара в следващите 2 месеца.

Нещо като бюджет си направи.

Първоначално парите му бяха разчетени до 31 Март, но така се развиха нещата, че Миню не си замина на тази дата, ами продължава да е на острова. Парите му не се увеличиха, напротив - намаляват и ще намаляват и вече са разчетени до 22 Юни (това поне е сигурно, и билет му е купен). 

Тоест, бюджета му вече е балансиран.

И макар да сме хора българи и няма да го оставим да мизерства, Миню - къде от гордост, къде от нежелание да прави борчове - го играе финансово стабилен и почна икономиите. Прави си сметка какво ще купи и колко ще му струва. Понякога пропуска пазаруване, щото и без това много консерви има, а като не дойде на пазар, не харчи и пари. А ние, съквартирантите му, му предлагаме: "Миню, а бе брат, ето ти пари, не се стискай, като се прибереш в България, ще ми ги върнеш. Пък и говорим за 100-200-300 евро, не е кой-знае какъв борч!". Обаче Миню - йок!

Демек, бюджета не подлежи на актуализация и заеми от МВФ не ни трябват.

Но Миню, като един Дянков същи, държи на своята финансова стабилност. Гледа да не взема заеми, не че няма да ги върне, ще ги върне - ама що да си усложнява живота.

И така до снощи.

Не че снощи е рухнала финансовата стабилност на Миню, не че е взел пари на заем - няма такъв филм, продължава си човека с икономиите. Ама просто седя на масата, седя, мълча, чуди се и накрая отсече:

- А-а-а-а ... ограничавам се, не пазарувам, не си купувам елементарни неща, че да ми стигнат парите, ама трябва да се яде!

Та това ми е мисълта - някои хора 4 години ни вкарваха в чакалнята на еврото, в Шенген, пяха ми за финансовата стабилност, за ниския бюджетен дефицит (дето щяха в Конституцията даже да го пишат!), караха се на колегите си в Европа, че искат пари от германците, но така и не достигнаха до тази проста истина: трябва да се яде!

На гол тумбак чифте закани

Тоя идиот ли е, много на сериозно ли се е взел, на уволнение ли го е дал, че му остава няма и година служба - ама както е тръгнал, ще ни вкара в беля с половината свят:

1. Вчера се закани да пляска руснаците, въпреки че руснаците ако го плеснат, ще си намери работа някъде в Пакистан или Хондурас като мияч на чинии или като продавач в супермаркет в най-добрия случай.
2. Днес пък се изрепчил на холандците за Шенген, очевидно без да си дава сметка, че в сравнение с парите, които управлява техния министър на финансите и размера на холандската икономика, нашия е като текезесарски счетоводител.
3. Между двата тура пък шефа му го пуска за плашило на даскалите (оня пък нали го раздават каратист, само спортни зали са му в главата), но това очевидно е само да му поддържа тонуса.

В това да пляскаш руснаците няма нищо лошо, стига наистина да го направиш в съдебната зала. А не пред медиите, и то само нашите, и то преди да почнал процеса и да видим кой какво държи в ръката си Точно братушките имат един много хубав израз за такива случаи: "Поживëм - увидим"! Като си толкова смел, е ти летището, е ти билета за Москва, иди им го кажи на руснаците на място.Да държиш остър тон на холандците за Шенген и да им обясняваш, че всъщност всичко ни е наред, а те се правят на интересни - върви, само ако си министър на вътрешните работи или правосъдието. Да свързваш Шенген с финансова дисциплина е нелогично и говори за липса на убедителни аргументи, за неумение да водиш диалог и за липсата на възпитание и уважение към събеседниците си. След като си финансов министър, си говори за финансите. Като това означава, че последното нещо, за което ще си отваряш устата е тяхната финансова недисциплинираност и твоята финансова стабилност, че и с назидателен тон, отгоре на всичко. Двете са несравними неща, и то не в твоя полза, Симеончо. Само погледни колко е БВП-то на Холандия и виж колко е нашето и тогава се обаждай. А най-добре ще е да си затраеш до момента, в който работната миграция ще потече в обратна посока - вместо ние да ходим да работим в Ниската земя, те да идват тук. И тогава и за Шенген дори можеш да се обадиш, щото вероятно още ще сме в чакалнята.

И изобщо, Симеончо - че си слабичък в главата вече знаем. Че няма да се изхвърляш така, ако работиш за някоя корпорация в Америка също ни е ясно. Не е ли по-добре да ти дадем в такъв случай чифтето пищови, дето си му толкова мераклия и да те пускаме по Балкана да гърмиш на воля?