Добро момче

 „А той, всъщност, е добро момче и можеш да му пуснеш“ - казала бутилката водка вътре в нея.

Хемингуей и СССР

Из спомените на Хемингуей от посещението му в СССР.

Минах през гастронома да видя какво продават. Докато стоях към мен се приближи един човек и започна да ми говори нещо. Аз руски не говоря, той разбра това, вдигна един пръст и каза "рубла, рубла". Аз разбрах, че му трябва една рубла и му дадох. Той ми направи знак с ръка, стой тука един вид, изчезна някъде и после бързо се върна с бутилка водка и ми направи знак да го последвам. Излязохме от магазина, влязохме в един вход, където го чакаше още един човек. Той извади от джоба си чаша, моят отвори бутилката и напълни чашата до ръба без да разлее и капка, вдигна я като за поздрав и я изпи на екс. След това я напълни отново и ми я подаде. Аз последвах примера му. После той я напълни и я подаде на третия, който също я изпи. След това пак ми показа пръста си и каза "рубла". Аз му дадох, той излезе от входа, след три минути се появи с нова бутилка. Повторихме цялата процедура и се разделихме като приятели. Аз излязох на улицата, не знам къде се намирам, седнах отстрани. В този момент се приближи руски полицай и започна да ми говори нещо. Очевидно, не може да се седи на улицата. Аз станах и му казах единственото изречение, което знаех на руски: "Аз съм американски писател". Той ме погледна, усмихна се и се хвърли да ме прегръща, като викаше "Хемингуей!". Вашата страна е единствената, в която полицаите са чели Хемингуей.

Тежка вечер

 

нова рима на "ечер" - глетчер!

Тежка вечер беше.

Ама няма как, от понеделник вече съм татко за втори път, трябваше да се отбележи както си му е реда - ядене, пиене.

Руский стандарт се оказа мно`о яка водка!

Мама беше направила страхотна питка ("то питка си трябва, и баница").

И добре, че някой е измислил съдомиялната, че не ми се мисли иначе какво ме чакаше ...

Легнах си в 1:30, събудих се в 5:40.

И сега отгоре на всичко трябва и да работя ...

Да нарушиш паузата

Истинска история, някъде в Русия:

Седим в петък вечер със съседа у нас и мислим какво да правим през уикенда. Жените ни също са приятелки и отидоха на вилата, като не ни оставиха пари дори и за бира. И изведнъж ми звъни телефона: приятел от казармата, служихме заедно. След това не сме се виждали, може би има 20 години. Как ме е намерил в непознатия град си остава загадка. Но работата не е в това.

Както и да е, какво сме си говорили по телефона не е важно, важното е че след около час беше у нас. А във връзка с това, че той сега е преуспяващ бизнесмен водката се лееше като река. На другия ден, събота, още не изтрезнели, и вече ни тегли да вършим подвизи. И моят приятел, с лека ръка поръча 3 проститутки след кратка консултация с рекламния вестник на града.

Ние отначало се развълнувахме, но като се сетихме, че жените ще се приберат чак утре вечерта, решихме да му отпуснем края. След около час след поръчката на вратата се позвъни. Ние и тримата, удивени от тази оперативност, се втурваме към вратата. Но гостът ми в последния момент завива към тоалетната. С радостен възглас "А ето ги и момичетата!" отварям вратата и онемявам - на прага стоят жена ми и жената на съседа. Жените ни също онемяват, тъй като никой не ги е наричал "момичета" поне от 10 години. А "момчетата", моментално изтрезнели, прехвърлят наум  варианти какво да правят по-нататък. 

Тишината се наруши от госта ми, който излезе в този момент от тоалетната. Пипайки се по чатала, той внимателно огледа новодошлите, и без да знае кои са те всъщност, се възмути:

- И това ми било проститутки?! С тия конски муцуни! И защо са две, нали поръчахме три!?