Новата течност за чистачки и председателят на Народното събрание

 Преди няколко години, когато купих сегашната си кола (ей тази, на снимката) и колегите в тогавашната ми работа (нормално) поискаха да я разгледат на паркинга. Нормално, те масово карат коли втора ръка, всъщност за толкова години не познавам друг човек, който да си е купил нова кола като мен, да не говоря два пъти. Отиваме в обедната почивка, отварям капака, вратите, ония гледат и цъкат. Имах един колега тогава, да го нарека Жорката, който беше специалист по въпросите и беше компетентен отвсякъде. Та Жорката казва на един от работниците: "Иване, хайде да идем да видим как изглежда чисто нова спирачна течност". Щото техните коли все втора ръка, спирачната течност кой я знае откога е, и да я сменят с нова файда никаква, казанчето е старо и прашно. 

Нещо такова наблюдавах в Народното събрание тия дни. Разбираемо е желанието на ГЕРБ да се представят като нормална демократична партия, която не може да търпи потъването и разграбването на България и час по-скоро иска да свали това пагубно за родината ни правителство. Неслучайно всяко изказване на Десислава Атанасова (що и викат Свирката на тая женица не знам?) завършва с "Оставка, аматьори!" - това един професионалист, който 12 години е бил в управлението на страната не може да го търпи. Но това, което искрено ме изуми е искането от страна на ГЕРБ за оставката на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание - аз на тяхно място нямаше да го подкрепям. Никола Минчев за ГЕРБ е като спирачната течност за моите колеги. Само си помислете кой стоеше начело на парламента в годините на ГЕРБ - тетка Цецка, кърджалийската поцинкована кофа, Димитър Главчев. Тоя последния се раздели с председателския стол след една визита на Тъпанаря от Банкя в Народното събрание (както каза президента Радев "Отиде да пие кафе и си тръгна с оставката на шефа на Народното събрание"). Та при положение, че си свалял собствения си председател на НС след височайша визита, на която са ти казали какво да правиш и защо, сега да демонстрираш характер и демократични принципи нещо не е така.

Но едно друго сравнение ми се набива в очите, по юридическа линия. И тетка Цецка беше юрист, и Никола Минчев е юрист. Само че тетка Цецка беше завършила задочно рабфак, а Никола Минчев е завършил редовно. Тетка Цецка през цялата си политическа кариера отричаше да е била партиен секретар, на Никола Минчев не му се е налагало. На тетка Цецка трудовия стаж е минал като юрисконсулт в Община Плевен, от другата страна е Никола Минчев, който е работил в една от най-големите и солидни юридически фирми у нас (е не са като в Америка, но ...). Дядото на Никола Минчев също е бил народен представител преди 1944-та година, дядото на тетка Цецка се оказа убит от комунистите николапетковист, а сина и внучката му впоследствие се оказаха членове на Партията. Неслучайно започнах поста с историята за спирачната течност, сравнението е като между нова и доста стара кола.

Въобще, ГЕРБ трябваше да си водят записки вместо да напъват да свалят Минчев. Трябваше да го държат за председател, защото при тях такъв председател е нещо непознато, такова животно нема. Те за 12 години гласуваха за когото им посочи Тиквата, а че това е по-малка тиква ни най-малко не ги вълнуваше.

Европростакът

За мен Ангел Джамбазки винаги е бил и ще си остане едно малко момченце с малка пишка и големи комплекси. 

Още от времето, когато прохождаше в политиката и беше оригинален с клипа си "На всички български политици ще кажа едно нещо: Да ви еба майката!"

Всякакви простотии е правил: и с пистолет с патрон в цевта на летището го хванаха, и протестиращи с бомбички е целил, то хората затова са казали "Дай на прост човек власт и му гледай сеира!". А при Ангелчо сеир много, той като Вечната Амбър на ВМРО се явява: и водач на листа за Европарламент, и водач на парламентарна листа, и кандидат-кмет за София и водач на листата в София, човекът-оркестър! 

Но да се изтъпаниш в Европарламента и да вдигнеш ръка в нацистки поздрав е такава простотия и простащина, че повече няма на къде! И без това сме последни по жизнен стандарт, доходи и здраве в ЕС, и без това цял свят все още ни знае като "онези, дето стреляха по папата", та сега и това лайно ни лепна още едно петно, дето ще има да се чудим как да го измием. А колко вода ще налее това в мелницата на сърбоманите в Македония, за които ние все още сме "бугарски фашистички окупатор" това дори не си струва да го споменавам!

Ама бил помахал за поздрав, ама било случайно съвпадение! 

Да бе, не на мене тия! 

Досега си мислех, че в Европарламента нашият простак ще е Андрей Слабаков. Грешал съм.

Оставка!

Конституционалистът

Преди повече от 10 години, по времето когато Барба Ганис или се готвеше да става, или таман беше станал министър-председател, та в едно телевизионно предаване (не помня "Панорама" ли беше или някое друго) водещият/ата зададе приблизително следния въпрос въпрос на нашия тъпчо (цитирам по памет):

- Г-н Борисов, упрекват ви че не познавате как функционира държавата, че не сте чел Конституцията?
- Ще я прочета! - обеща Бойко.

Това прочитане задмина онази стая на Малко Търново, дето трябваше да я измажем само и веднага щяха да ни приемат в Шенген, това прочитане на Конституцията се точи вече над 10 години. Най-вероятно не се е стигнало до него въобще, той Барба Ганис няма вид на човек, чел нещо по-дълго от етикета на тоалетен ароматизатор. Или пък може и да бъркам, Бойко най-сетне е затворил и последната страница на Конституцията на страната, намерил е слабите места в нея и е решил да предложи ремонта и. Това, апропо, не му е първият път, когато предлага промени в Конституцията, по време на първия мандат го беше осенила идеята да запише в нея, че външният дълг не може да надхвърля 40% от БВП, голяма финансова мисъл беше това навремето, много ни завиждаха европейските държави за нея.

Сега е решил да действа новаторски - 120 депутата, няма ВСС, мандатът на Главният прокурор да е 5 години, заедно с мандатите на председателите на ВАС и ВКС. 

Относно намаляването на броя на депутатите аз и друг път съм блогърствал, основно по мераците на Слави Трифонов и сценаристите му. 120 депутата са малко, 120 депутата се купуват много по-лесно от 240. Това едно на ръка. Второ, ние имаме определени традиции при определянето на броя на депутатите. В Търновската конституция е записано (чл. 86) че се избира 1 депутат на 10 000 души население и от двата пола, в Димитровската е 1 на 20 000 души население (чл. 18). В Живковската вече броят им не е обвързан с населението, а е фиксиран - 250 човека, което отговоря приблизително на 1 депутат на 30 000 души население. В момента при 7 млн население и 240 депутата съотношението е приблизително същото, 1:30 000. Представете си ако съкратим броя на депутатите на 2 как един народен представител ще представлява 60 000 население, представете си как ще се влиза при него в случай на нужда.

Но има и нещо друго - ако е да се пестят разходи, не може ли да заплатите на депутатите да се намалят два пъти? 

Относно промените в съдебната система, каква ни е гаранцията, че като махнем ВСС и намалим мандатите на 5 години нещата в съдебната система ще се случват прозрачно и ще имаме върховенство на закона? Че няма Шиши да кадрува в съдебната система? Че няма пак да имаме състезания с един кон? Това е като предложението на нашия тъпчо в касовата бележка от бензиностанцията да бъде разбита цената и да се знае - 2,00 лв/л, от които 1,00 лв акциз, 0,30 лв производствена цена на бензина, 0,15 лв транспорт до бензиностанцията, 0,20 лв заплата на бензинджията и останалото ДДС. И от това бензина не стана по-евтин, и на никой не му стана ясно защо литър бензин е 2,30 и при 80 $/барел, и при 120 $/барел.

Но да търсиш логика в мислите на един тъпанар е тегава работа, то той я не вижда, ние ще му я търсим. 

Тези промени, в 12 без 5 (щото толкова му остава до оставката, още малко) знаете ли на какво ми напомнят? На един епизод от съвсем краткия курс по история на България, имаше едно такова книжле преди години с автори Драгомир Драганов и Искра Баева в което бяха събрали кандидат-студентските бисери. Та там един пишман кандидат-студент по повод на Руско-турската война и Освобождението на България "Турското правителство опитало номера с конституцията, но той не минал".

И нашия сега опитва номера с Конституцията, но и тук няма да мине.

Борисов, чао!

За Толупите, които още не са разбрали.
АЙДЕ ЧАО!

Оставка бе, Тулуп!

Оставка, бе, Тулуп с тулупите!

Какво ти не е ясно?

Има ли, няма ли смисъл

Четири месеца - толкова му оставаха на първия кабинет на Борисов до редовните избори. Но понеже никога не е късно да научиш нещо ново, оказа се, че Бойко, въпреки мъжкарския си вид и мачо-поведението е бил много крехка душа и не можел да гледа кръв (или поне с това се оправда) и подаде оставка. То верно, тогава имаше едни съмнения, че ултрасите от някои футболни агитки са му направили услуга, ама това бяха само слухове и съмнения. 

Та тогава, четири месеца преди редовните избори Бойко взе, че хвърли кърпата.

Втория кабинет на Бойко, ако сте забравили как си отиде първия, също не му беше писано да изкара пълен мандат, и там оставката дойде ни в клин, ни в ръкав след президентските избори. Рече Бойко: "Ако не сме първи на първия тур хвърлям оставка", те не бяха първи, той се опита да шикалкави ("Ние сме първи, щото сме партия, Радев го издига инициативен комитет"), ама на втория тур пак беше предпоследен и от нямане къде да ходи, пак хвърли кърпата. Тогава нищо и нямаше та държавата, нямаше опасност да се счупи, нямаше опасност нещо да се обърка и да се разтури съграденото от него.

Сега обаче Бойко не дава оставка защото, виждате ли, щяло да стане много лошо, пък и редовните избори били след няма и 8-9 месеца (XLIV-ото Народно събрание е избрано на 19.04. 2017 г.) и нямало смисъл от оставка.

Няма ли?

Я да видим, какво ще и се счупи на държавата, ако не управлява Борисов?

Я да видим, какво толкова лошо ще стане, ако Борисов подаде оставка?

Има ли, няма ли смисъл от оставката - ти я подай, пък ще видим.

18 срещу 14

На Васил Божков са повдигнати 18 обвинения.

Христо Иванов е внесъл 14 страници сигнал срещу Иван Гешев с искане за отстраняването му за уронване на престижа на съдебната власт.

18 срещу 14.

Кое тежи повече?

Дали 18-те обвинения срещу Божков ще издържат в съда? Поне едно? И няма ли кой да попита Каренин къде бля прокуратурата, на Божков е обвинен в организирането на 4 (четири!) убийства, изнасилванията няма да ги коментирам. Па как никой не го викна онзи шушляк Цветомир Найденов да го пита "Ти бе, този, като знаеш че Божков е изнасилил, що си трая досега?"

Няма ли кой да пита Каренин къде спа прокуратурата досега?

Обвиненията в организиране на престъпна група няма да ги коментирам, в "Децата на Арбат" много подробно е обяснено как се съставя обвинение в подобни престъпления (а там нещата са къде-къде по-сериозни, обвиняват в организиране на покушение срещу другарят Сталин).

А дали върховните магистрати няма да изоставят благородната си поза на блюстители на правосъдието и не вземат да разгледат насериозно сигнала на Христо Иванов? Не че съм го чел, но и аз съм на мнение, че Гешев уронва престижа на прокуратурата. Най-малкото с тъпотията си, неотговаряща на поста който заема. С външния си вид и с манталитета си по-му отива да е зарзаватчия в някоя квартална бакалия, то само това стига за уронване.

Та, кое тежи повече, 18 или 14?

Въпрос на цивилизационен избор, както би казал Петър Стоянов

Горчивото кафе

Ден първи: Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати е популизъм!"

Ден втори: Бойко Борисов: "Депутатските заплати ще бъдат замразени"
Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати не е популизъм. Сгреших! Сбърках!"

Това после

Встрани Димитър Главчев пуши нервно и си спомня за едно горчиво кафе, което трябваше да изпие в компанията на Тъпанаря от Банкя без особено желание. Цвета Караянчева засега няма да има удоволствието на сутрешното кафе с Бойко Борисов.

Въпросът е, който увисва във въздуха е откога министър-председателят определя какво да прави Народното събрание?

Едни телешки пържолки разлика

В съседна Румъния тия дни гражданите протестират по случаят "Александра". Ако не знаете за какво става въпрос, 15-годишно момиче е изчезнало, смята се за убито, полицията е арестувала заподозрян за изчезването и смъртта на девойката. В случая гражданите са гневни на полицията, която според тях, е реагирала прекалено бавно, независимо, че самата Александра Мачесану е съобщила на спешния телефон, че е отвлечена, звъняла е 3 пъти, дала е указания къде точно се намира и отгоре на всичкото е използвала телефона на похитителя си. 

В къщата на заподозрения са открити човешки останки и вещи на изчезналото момиче.

А сега се върнете 6 години назад, в славните години на първия мандат на Тъпанаря от Банкя и министерстването на Цецо Полицая и си спомнете за убийството на Мирослава от Перник. Която, ако не си спомняте, първо беше избягала от вкъщи, щото майка и била алкохоличка, пък после беше в Германия да пие коктейли, пък като се разбра, че едва ли ще я намерят жива хванаха някакъв нещастник, който внезапно реши да се самоубие.

И за капак имаше там едни телешки пържолки за кучето, ако сте забравили.

Приликите в двата случая са доста, но и в двата става въпрос за убийството на младо момиче и неадекватни действия на полицията. Само че докато в съседна Румъния тамошните полицаи са реагирали със закъснение, тук нашите въобще не реагираха навремето. Не че щяха да предотвратят убийството на момичето, гаранции за това няма. В нашия случай обаче нямаше и грам професионална реакция, останаха подозрения, че в убийството на Мирослава има замесен полицай, които така и не бяха опровергани, а напротив, "самоубийството" на заподозрения Чочо само ги засили. 

Вероятно и в Румъния може би има съмнения, че арестуваният 65-годишен мъж е удобната изкупителна жертва, възможно е. Поне там обаче не се говори за телешки пържолки, поне засега. 

И още една разлика има - румънците са на улицата в момента. Не за друго, а просто защото смятат, че такава полиция не им трябва. А ние излязохме ли на улицата когато ни обясняваха, че Мирослава е в Германия, когато ни уверяваха, че пиела коктейли и се забавлявала? Нямам подобни спомени. Ние бяхме доволни от нашата полиция, та нали по онова време излезе вечният хит на Веско Маринов. Не, българите излязоха на улицата в онези години за да свалят Делян Пеевски от шефското място в ДАНС и много хора смятат това за върховно постижение в защита на демокрацията у нас в последните 10 години. 

7 години по-късно Пеевски отново е депутат, през оная му работа е за ДАНС, пак си върти парите, пак дърпа конците, а полицията ни ... ех, и тя си е същата.  Полицията откровено ни прави на идиоти, като почнете от случаите с масовото убийство в Нови Искър и последвалото "самоубийство" на заподозрения бивш рейнджър (много суисидни наклонности имат някои хора), та стигнете до мълниеносната реакция по случая с хакването на НАП. В съседна Румъния може тамошната полиция да е на същото дередже като нашата, но поне хората имат волята да я променят. 

Каква разлика правят едни телешки пържолки, а?

Arrivederci, signor Rossi

Все сме падали от разни анонимници, ама да паднеш от Вадуц Лихтенщайн, къде им не дават да ритат силно топката на стадиона, щото ако прехвърли трибуните и трябва да я гониш я у Австрия, я у Швейцария, това вече на нищо не прилича.

И тоя тъпак цял сезон го чакаме да влезе в час, да се запознае с обстановката, па играчи, па каквото иска, па колко мача не може да си уцели състава!? Като се почне от мача с делиорманските овцеебачи още та до финала със Славия - там па направо ме застреля с тая смяна в 120-та минута на Кабрал, за какво го пусна и той не знае.

Колко време му трябва още?

Готови, обиграни играчи, сработени бяха изгонени - Пиргов, Прохазка, а за Панайотов колко ме е яд! Мапуку беше единствения читав нападател, продадоха го за да вземат някакво менте от Бразилия, ма бил син на Ривалдо. И кво от това? Вутов цял сезон не можа да му намери място, то не беше нападател, то не беше крило, то не беше халф и накрая го изгони и него.

Изгони Пиргов, Белаид ще ми връща - за чий ни е тоя тъпак?

Делио ли си, Мелио ли си, къв си, чемодан, вокзал и Roma, arrivederci e ci vidiamo nei tempi megliori.

Жабешко квакане

Чл. 93 от Търновската конституция гласи:

Всекой членъ на Събранието (Народното събрание - бел. моя) има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

Този член е еволюирал до днешния чл. 69 от настоящата конституция:

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание

Без да съм юрист тук за мен важната дума "наказателна". Наказателна отговорност може и да не носиш, но можеш да носиш морална. Ако, например, не се изправиш да почетеш с едноминутно мълчание убитите на 1 февруари 1945 г. или пък ако вземеш да изразиш мнение, че Народният съд е бил исторически неизбежен и закономерен. Или пък смяташ, че правителството се държи като пазарски търгаш в отношенията с Македония.

Абе въобще, лош е Жаблянов, и по едната, и по другата, и по третата линия все е вътре.

Макар че им обясни човекът, има си право на мнение, разрешено му е от Конституцията на страната. И то за разлика от едни други времена, когато тогавашната конституция разрешаваше правото на различното мнение, но мнозина не го ползваха по лични причини.

Ми не смята Жаблянов, че трябва да почита паметта на определени хора, не е станал. Ми смята, че Народният съд е бил нещо закономерно и исторически справедливо, казал го е. Негово мнение е,  има право. Никъде не е написано, че заместник-председателят на НС е длъжен да споделя или да не споделя дадено мнение.

Десните обаче скочиха като жабета да квакат по адрес на Жаблянов. 

Цецко например, видя в Жаблянов нов лидер на БСП. Не знам какво го е притеснило, нито какво му влиза в работата лидерския пост в БСП, да бях на негово място щях да си гледам в своята градинка, че там лидерът се избира баш като Тодор Живков навремето.  Или въобще, депутатите от ГЕРБ би трябвало да се притесняват, че са неговите депутати, които гласуват каквото му трябва, че не смеят и да пръднат без негово разрешение, че са част от играта на демокрация на Тъпанаря от Банкя, че измежду тях има достатъчно членове на БКП от ония години, които са набивали крак по площадите, мазнили са се на партийните секретари, ревали са "Ура!" и "С БКП напред!" по деветосептемврийските манифестации, вярвали са в победата на комунизма и светлото социалистическо бъдеще.

И май затова сега са толкова гласовити.

А иначе ценностите са днес едни, утре други. Едни бяха у нас 45 години, други бяха преди това, от 1939 до 1944, трети са днес, четвърти ще са утре. 

Понякога си мисля, ако се случи някакъв социален катаклизъм и ги изправим до стената тия всичките от последните 25 години, дали един ден след 50 години пак ще се говори за нов елит на нацията? 

Дали ще са елит Филип Димитров, Георги Марков, Тедосий Симеонов, Искра Фидосова, да не отварям уста за Яне Янев, Ахмед Доган, Данчо Ментата и Христо Бисеров, Делян Пеевски, Цецко, Цецка ... дали?

Отклоних се, за това друг път.

Оставка!

Слушам го Тъпанарят от Банкя как се обяснява като пут*а за Кристалина Георгиева, слушам го и онова педерастче Даниел Митов, и той в режим на обяснение, гледам и доволния сурат на Кристалинка (хем насрана, хем засмяна), слушам му глупостите и на Цецерон, и на Роската.

Айде стига толкова!
По-унизена България не я помня! 

А нашия Гаспачо все едно сме паднали със 7:2 от японците за "Кирин къп", ще мине, ще го забравим, какво толкова е станало.

Няма какво да изреждам и работата на правителството срещу Бокова, и мераците на Кристалина за високата позиция, и резилът за България (стругари и фрезисти не ни достигат, но кандидати за шеф на ООН имаме в изобилие) - който има глава на раменете си, ще разбере.

Не знам само къде са умните и красивите, защо не са на жълтите павета да искат оставки. Сигурно са заети ...

Затова аз го казвам, оставка на това правителство, оставка веднага, незабавна.

И понеже дебилът си е дебил и няма да се трогне, идват избори след месец, да си го пратим в Банкя да си чули царевичка, да си храни зайчетата и да яде филии с мас и захар, за друго не става.

Оставка!

Блатото на наивността

Винаги се връщам към един епизод от "Записки по българските въстания". На събранието в Оборище, когато се обсъжда предстоящото въстание един от селяните споделя как според него ще се освободим от турците:

"... щото много разпиляни оставаме по селата. Едни тук, други там - по средата никой. Най- ще е добря, ако сичкото население се дигне на едно, па се сбере в нящо ... в нящо като крепост ... такова, горе, на високото. Жените и дяцата вътре, а ние мъжете в колело наоколо по скалите, да гърмим!"

Този епизод досега винаги ме е поразявал с наивността, която лъха от него. Къде е тая крепост, какви са тия наивни представи, как така си я представя тая, че турците ще се помотат малко в краката на въстаналите, пък като видят, че не става, ще си плюят на петите? 

Тази сцена досега е била пред очите ми като образец на наивността българска. 

Така и протестите - не само студентската самодейност от последните дни, а протестите като цяло, от юни насам. Наистина ли са толкова наивни протестиращите, че ще се позавъртят около Народното събрание или Министерския съвет, ще повикат малко "Оставка!" и правителството одмах ще я хвърли? 

Тази наивност очевидно е генетично вродена у нас, предава се от поколение на поколение. Тя обяснява много неща - като се почне от резултатите на изборите в последните 24 години и се свърши до поведението на студентите по време на онзиденшната им игра на окупация и протести. 

А те пък какво си въобразяваха?

Че ще се помотат малко пред Народното събрание, ще повикат, ще се правят на оригинални, а правителството ще ги чака с оставката в ръка? Не е ли прекалено наивно? Е как ще падне правителството с мятане на яйца и домати по сградата на Народното събрание, с палене на кофи за боклук, със събаряне на заграждения (а това пък ако някой ми обясни с каква цел се прави)?

Странно ми е, при толкова много фотографи, при толкова много съвременна техника на площада пред 

Народното събрание, как няма нито една снимка на полицейско насилие. Тази снимка обиколи света, та 

сега и с това сме известни; снимки на полицаи, вдигащи пейки с хора по тях, снимки на полицаи и 

протестиращи лице в лице, снимки на полицаи и протестиращи в различни пози, но нито една снимка на 

полицаи как бият протестиращи. Не казвам, че горната снимка е монтаж, че кръвта по главата на студента 

е бутафорна или пък че сам се е наранил. Но нито един кадър как полицаи бият някого - нито един, поне 

досега.

Много странен начин за сваляне на правителството. Или, ще го кажа типично по шопски - и я го не знам как е, ама и така не е!

Добре де, ма не се ли осъзнават, че са 4-500 човека и че при цялото ми уважение към стремежа да ги изкарат като Ботев и Левски, на практика правят на маймуни цял народ? И че колкото и геройски да изглеждат с окървавените глави, какво очаквахте всъщност от полицията като започнахте да рушите загражденията около Народното събрание? Че полицията ще раздава ароматни кърпички и лукчета ли? 

И друго не разбирам - добре, да кажем че утре Орешарски наистина подаде оставка. Какво следва след това? Студентите ще и противниците на кабинета ще празнуват по площадите, после ще се приберат вкъщи, ще има нови избори и ще дойдат следващите. И те няма да са корумпирани, няма да обвързани с олигарсите и корпорациите, ще са честни, компетентни и ще се страхуват от силата на улицата?

Не е ли прекалено наивно?

Лошо, Седларов, лошо!

Вечерям. Уморен съм от работния ден, първи след смяната на времето и съм пуснал телевизора за фон. Вървят новините и основната новина е (естествено, че как иначе?) окупацията на университетите. 

Студентка от НАТФИЗ  (гледайте от 6:22) ражда безумната мисъл, че "студентите и академичната общност са хората, които създават новите социални процеси и социалната промяна". Да му се не види, мислех че съм аз, работещият, плащащият данъци!

Друга девойка от Велико Търново изразява някаква позиция, не разбрах в подкрепа на окупацията или против нея, но едва не ме задавя с изречението, че "... ние сме за оставката на всички парламентарни и извънпарламентарни партии!". Баси, да те хранят майка ти и баща ти 5 години и накрая да изръсиш подобна глупост пред цяла България! 

Хептен не ми се връзва 200 човека да говорят и вземат решение от името на 20 000 (както е в СУ). Нито пък ония, дето влизат с 3 минус в университетите да ми обясняват как те били създавали "новите социални процеси". Ще създаваш миличко, чак когато си вземеш дипломката и малко така те поочука живота, като ти светне, че в реалността две и две рядко прави четири, а в България - никога. 

Кофти работа си отварят тия за сесията след няколко месеца, май ...

После се замислих какво бъдеще ни чака. Все ме питат приятели и познати що съм се върнал - ей сега верно се уплаших! Не за друго, ама тия тъпанарчета след някоя и друга година ще завършат, диплома ще вземат, и по фирмите ще тръгнат работа да искат, и хората ще лекуват, и децата ни ще учат! То на две магарета сено не може да раздели; мисли си, че щом иска нещо, правото е негово; законът му е врата у поле и ако не му уйдисваш на акъла, си провокатор и комунист!

Лошо, гражданино Седларов, лошо - дето викаше Илийката Буревестников...

Айде стига с тоя Пеевски!

Балони, балони ...

Много преди Делян Пеевски да стане шеф на ДАНС и да изкара хората на улицата у нас той беше избран за депутат в XLII-то Народното събрание. Преди това беше народен представител и в XLI-то Народно събрание. Между двата парламентарни мандата Пеевски беше възстановен от ВСС като следовател, въпреки че има едва 8 месеца стаж като юрист. Между другото, бил е и заместник-министър, и парламентарен секретар, и шеф на борда на директорите на пристанище Варна - все приятни назначенийца, все сладки службички.

И тия юнаци, дето онзи ден надуха балона пред НС с въпроса "Кой предложи Пеевски?" си траеха през всичките тези години. Е да, сега им кипнало, сега протестирали, сега им преляла чашата, сега им дошъл ищаха за морал в политиката. Сетила се Мара да се побара! 

Пеевски беше 3.5 години депутат в предното Народно събрание и подобно на Ахмед Доган не му виждахме очите. За тия 3.5 години някой протестира ли за това?

... големи балони!

Пеевски беше назначен от ВСС за следовател веднага след прекратяването на мандата на предния парламент, и вероятно пак ще бъде назначен за следовател ако КС прекрати мандата му на народен представител в настоящето Народно събрание. Що нямаше балони пред паметника на Царя-Освободител преди половин година? 

Що да е неморално Пеевски да е шеф на ДАНС, а да е морално да е депутат, и то два мандата? Що да е неморално Пеевски да е народен представител, а да е морално да е собственик на медии и да задава дневния ред на обществото? 

Що Пеевски да може да е заместник-министър, а да не може да е шеф на ДАНС? Е го, ровиха от прокуратурата около него, шумяха, нищо не се доказа - някой да протестира тогава?

Е да, вярно, хората на улицата не могат да изгонят Пеевски от НС, но могат да го изгонят от ДАНС като протестират (както и направиха), но как пък никой за толкова години поне не каза "А бе, пич, като си въртиш бизнеса, айде поне не заемай място в Парламента!". Щото Пеевски, вижте му справката, се оказва "наше момче" още от времето на Царя.

Жалим много, ма така не става. Нито ми е симпатичен Пеевски, нито му чета вестниците, нито ми дава хляб, че да го защитавам. Ма не ги виждам така нещата - 10 (и кусур) години са ни пред очите всякакви глупости с етикет "Пеевски", ама ще протестираме от днес. Затова, ай стига с тоя Пеевски - нито е първият, нито е последният. Пък да беше само той, с мед да го намажеш.

Драски и хрумки

Председателят на Комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, в чийто тефтер бяха открити записки, които говорят за политически поръчки, заяви, че това са "драсканици и хрумки"

Вероятно наистина е така, поне до доказване на противното.

Вероятно Филипчо наистина не си спомня коя е ИФ. А ако играта загрубее, вероятно ще  получи амнезия и кои са ЦЦ и ББ, бъдете сигурни. И вероятно, поне до доказване на противното, "удар" наистина е събиране на доказателства, а "оправяне" е липса на доказателства. Поне така казва Филипчо, а на него засега нямаме причина да не му вярваме (или поне няма на кого друг да вярваме).

Между другото, абсолютно сигурен съм, че след тази внезапна амнезия единственият въпрос, на когото Филип Златанов ще отговори ясно с "Да! е "Г-н Златанов, вие тъп ли сте?".

И ще бъде прав, повярвайте ми, след като първо, не се е погрижил това тефтерче да не попадне в чужди ръце, и второ - след като не си е измислил система с кодови означения на хората, които записва в него. "Шефът", "Джаба" и "Милиционера" на първо време щяха да му свършат работа. Очевидно в тефтерчето има и доста по-откровени записи, за които все още прокуратурата не съобщава (и за които едва ли ще научим), след като само за 24 часа Искра Пълничката първо не се разпозна зад инициалите ИФ, а след това го удари на чест, морал и оставки. 

Текстът на демотиватора е доста циничен, но след първата картинка отговаря напълно на това, 

дето го дрънка Филип Златанов.

Ей такива ми ти работи и то само от едно тефтерче. Добре, че кадровата на политика на ГЕРБ залагаше на на не особено грамотни хора, та вероятно проверката на компютъра на Филип Златанов е безпредметна, освен ако родната прокуратура не е любопитна да види в кои порносайтове е киснал шефът на КПУКИ (ебаси заглавието!) в свободното си от установяване на конфликт на интереси време. Макар че, според мен, цялата тая шумотевица е за да се държи Бойко в шах - вече му отстреляха Цецко, сега и Искрето. Както казваше бай Слави: "Всички сме в кюпа - едни вчера, други днес, останалите - утре!".

Не е ли така, народе???

Талибанът

Едвин Сугарев никога не ми е бил симпатичен. 

Не защото сме на диаметрално противоположни политически позиции - напротив, учили са ме да уважавам правото на собствено мнение у другите. Така го виждат света, така го разбират. Никъде не е казано, че аз съм само и единствено прав.

Просто не обичам пенкилери. 

Не обичам хора, които обявяват гладни стачки в името на големи и светли идеали и в крайна сметка така и не довеждат нещата до край (двете гладни стачки на Сугарев - първата, като част от 39-те депутата против подписването на новата Конституция през лятото на 1990 г, и втората с искане за оставката на президента Желев през 1992 или 93 г).

Не обичам хора, които организират протести и са в първите редици на протестите само и само за да могат да отнесат някоя полицейска палка и да се оплачат след това не целия свят как в България полицията бие мирно протестиращите граждани (протестът срещу изграждането на последния участък от деривацията "Джерман-Скакавица" от ранната пролет на 1995 г. Еди беше в първите редици на протестиращите, с барета на главата и все се въртеше покрай полицаите, ако може да го опердашат).

Не обичам пророци, изплуващи от нищото, даващи пресконференции, на които громят противници, вадят доказателства, размахват хартии и след това пак си отиват в нищото до следващата пресконференция. То не беше план "Клин", то не беше Филчев, то не беше Илия Павлов и Мултигруп. Може и да пропускам нещо. За всяко от изброените Сугарев даде пресконференция, на която много говори, нищо не каза, и резултат никакъв.

Не обичам бутикови поети.

Не обичам пишман-дисиденти.

Не обичам фанатици, политически талибани и всякакви крайности.

Смятам, че в историята на човешката цивилизация има много по-възвишени каузи, за които си струва да гладува човек отколкото оставката на едно правителство, която и без това е въпрос на време.

Смятам, че за всяко нещо си има време и място, включително и гладните стачки. Те са характерни за много по-затворени общества и мракобесни режими, каквито бяха у нас до 1989, отколкото днешните.

Смятам, че не върви нещо да обявяваш гладна стачка, когато само до преди половин година хора се палиха, и изгаряха живи от безизходица. 

Останалото е просто талибанщина.

П.П. И за да не ме обвини някой в дебелащина, наглост или Бог знае още какво, пък и от чисти християнски чувства и аз все пак искам да кажа:

- Еди, не умирай!

Реалността "Варна"

Трета седмица вече в центъра на София протестиращи искат оставката на правителството. Протестите са и нещо като парад на народното творчество - оригинални плакати, оригинални отговори и коментари на изказвания на политици от правителственото мнозинство, оригинални форми на протест (деца, кучета, танци).   И постоянни скандирания за оставка - ей така: "ОС-ТАВ-КА! ОС-ТАВ-КА!" Медиите следят протестите, някои сайтове публикуват снимките от поредния ден като централна новина - протестиращите се радват на медийната подкрепа, любов и внимание.

Тя, оставката, лесно се дава - много по-лесно, отколкото Станишев и Орешарски си представят в момента. И това рано или късно ще стане, не сме Брежневите времена, не върви да управляваш на инат. А оставката на кабинета "Орешарски" означава само едно: предсрочни избори. Въпреки че (по мое мнение) последното нещо, което ни трябва в момента са избори и за съжаление реалността го доказва. Само че не тази реалност, от жълтите павета в София, не. Тя е още розова, пухкава, романтична. Говоря за съвсем друга реалност, малко по-бедна, по-безработна и по-отчаяна.

Говоря за онази реалност, която е далече от жълтите павета, далече от кучетата, дето са се научили къде да акат, далече от ония, които от 6-годишни свалят комуняги - не, говоря за онази реалност, пред която протестиращите днес ще се изправят в момента, в който Пламен Орешарски наистина подаде оставка. Говоря  за изборите и за действителността на другия ден след тях. И пресният пример е Варна - Варна, която първа поиска оставка (на кмета си Кирил Йорданов) и я получи, и в която вчера се проведоха извънредните местни избори. С това са свързани няколко основни момента:

1. Рекордно ниската избирателна активност от ~25%.
2. Резултатите.
3. И не на последно място, участниците.

Избирателната активност силно ме изненада - неочаквано за мен е град, който се вдигна на истински бунт срещу кмета си, който беше сред най-активно протестиращите през Февруари и който от години се бори срещу икономическата зависимост от ТИМ (оцеляла при всички правителства от началото на прехода досега) и който има възможност да промени най-сетне бъдещето си да е толкова пасивен. 70 000 от близо 300 000 избиратели е направо смешно, и подобни колажи са по-скоро извинение на петокласник що е без домашно, а не сериозна причина да се не гласува. Не знам кой го е правил този колаж, но по-малко усилия и време щеше да отнеме да си намерят читав кандидат, необвързан с ТИМ и разни други мафии, вместо да обясняват що за маскари са тия четиримата. 

Резултатите пък показват нещо, което протестиращите не виждат или не искат да видят, а именно: едни предсрочни избори сега или след няколко месеца до голяма степен ще повторят сегашната конфигурация в НС. Може да има и нови участници, но като цяло пак ще се върнем на изходното положение - нестабилно парламентарно мнозинство, неясни коалиции, невъзможност за съставяне на правителство. Ако на едни евентуални избори на есен отново първи са ГЕРБ и БСП с по 20% от гласовете, следвани от ДПС, Атака, НФСБ, ДБГ и ДСБ, всичките с между 5 и 10% от гласовете, пак ли ще си играем на протести и избори? Пак ли ще протестираме срещу олигарсите, само че този път срещу Иво Прокопиев и Огнян Донев? И докога така ("Докато дойде някой читав" - ми казва една моя позната, участваща в протестите. Интересно, кой е този "някой читав" и откъде ще дойде?)

Участниците в изборите също не ми харесват, защото партиите продължават да залагат на компроментирани кандидати, с връзки със сенчестия бизнес, с неясни зависимости и без ясни послания към избирателите. За какви избори въобще говорим, след като Марешки е някаква алтернатива и отгоре на всичко е спечелил 12% от гласовете?

Аз разбирам протестиращите. Разбирам исканията за чистота и морал в политиката, за ясни правила и най-вече за спазване на правилата и ги споделям. Само че нещата няма да станат толкова лесно, колкото си мислят протестиращите у нас; няма и да е по този начин, с уличен натиск, викане, палячовщини и оригиналничене. Хората трябва да влязат в партиите, да си ги отвоюват от групировките и да им върнат първоначалното предназначение - инструмент за провеждане на политика, а не на бизнес интереси. Реалността е съвсем различна, съвсем друга.

Как се влиза в историята

В Уикипедия на български има кратка биографична справка за Янез Янша. От нея става ясно, че той е свързан с всички ключови за малката балканска (алпийска?) държавица моменти - войната и за независимост от Югославия (като министър на отбраната), първите години след присъединяването и към ЕС (като министър-председател) и дори министър-председател по време на словенското председателство на ЕС. 

На мен два пъти ми се е налагало да преминавам през Словения, беше през 2004-2005 година. От хърватската до италианската граница пътят беше около 3-4 часа и то защото не навсякъде имаше магистрала. Тогава де, в ония години. А където нямаше, активно се строеше: видях как фирма Щрабаг наистина строи (до тогава мислех, че могат единствено да се извиняват за причиненото неудобство). Магистралите от единия до другия край на Словения днес вече са факт, макар че не съм забелязал Янез Янша да е рязал лентички като изоглавен, да е висял по строителните участъци и да е обяснявал на словенците, че това, демокрацията  и Евросъюза де, са асфалт и магистрали. Нито пък да се напъва да я свърши, че да влезе в историята през парадния вход.
А да се влезе в историята всъщност има много начини, и както каза бившият министър-председател Станишев: "... като не става по един начин, ще стане по друг!" (то по друг повод го каза, но това в случая не е важно). Като например, да подадеш оставка заради подозрения в корупция. Това, което е морална норма в западните страни все повече навлиза и в източните. 

Все по-често източноевропейски политици са обект на разследване в страните си по подозрения в корупция и все по-често се стига до оставки и присъди. И няма как да е друго, при положение че в Източна Европа се изливаха и се изливат милиарди евро, а политическите елити са отворили уста като пеликани.
Само у нас, нормално, вятърът на промяната идва със закъснение и обикновено е изгубил от силата си. Само у нас министър може да обяснява с часове в Народното събрание как е натрупал над 360 000 лв (над 180 000 евро) за 5 години от консултации и цялото общество да се преструва, че вярва на смехотворните му обяснения. Само у нас министър-председател може да каже "Поел съм ангажимент!" и да заповяда на държавни служители да си затворят очите и не само да остане министър-председател, но и да няма никакви правни последствия за него. Само у нас министър-председателят може да опровергае материалите за криминалното си минало с репликата "Това не е вярно, щото не съм го чел!" и обществото отново да се преструва, че му вярва.
В крайна сметка, дали един политик въобще ще влезе в историята и как ще го стори, е уравнение с много неизвестни. Но примерите са пред нас: както на политическият великан Хелмут Кол, който все пак си остана като Обединителят на Германия, така и на малките източноевропейски държавици, които дори не ги забелязваме на картата. А имаме какво да научим от тях.

И пак за оставката

Моят комикс в Дневник