Резервите на Паро

 Паро Никодимов като играч (нормално) не съм го гледал. Като треньор - имам много бледи спомени от началото на 80-те и големия отбор на ЦСКА, който отстранява Ливърпул и играе срещу Байерн на полуфинал. Впоследствие го помня от началото на 90-те години, когато беше старши на ЦСКА, Левски (Кюстендил) и Металург (Перник) и от неговите интервюта съм останал с впечатлението, че е рядко тъпо парче. Така де, то толко години да те бие топката по главата не може да не се отрази.

Съставът на ЦСКА от мача със злополучното подценяване

Та изрязал се наш Паро онзи ден у Спортал-а, че ЦСКА веднъж само излезли с резервите срещу Левски и взели, че паднали със 7:2. 

Бай Паро!

Тия резерви, дето ги споменуваш - Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Станков, Гаганелов, Пенев, Цецо Атанасов, Цанев, Жеков, Митата Якимов и Марашлиев - то резерва до резервата, само и единствено дълбоки резерви. Такива дълбоки резерви, че половината от тях са викани и в националния отбор по онова време (или олимпийския), сигурно пак като резерви. Та тия резерви, абсолютно нормално е, да подценят някой противник в един момент, примерно Левски. Така се е случило, Левски е бил в онова време под ръка, Левски са подценили. Могло е и Паламуд (Мичурин) да подценят, но не му е било писано, Левски са подценили. 

Представям си го как е било, 1:0 във втората минута, „А, то тия са готови...“ и докато се усетят то станало 1:7 и „Абе, тия май ги подценихме, я напъвай да ги обръщаме“, ама то в 89-та минута какво да обръщаш, най-много 2:7 да стане и да разправят после 60 години левскарчетата, че първия гол са го пуснали да видят колко чорбари има на стадиона, а втория - колко са останали. И това всичко от едното пусто подценяване.

Майтапа на страна, толкова ли не можеш да кажеш „Абе, тогава бяхме по-слаби, Левски се мобилизира, лошо ни тръгна мача с тези 2 бързи гола за 1:2 и 1:3, на нас нещо не ни вървеше играта и просто в онзи мач Левски бяха по-добрите“. Може и да не са били по-силни от теб тогава, но са били по-концентрирани, повече са желали победата, а и като играчи не са били по-слаби най-малкото. Що трябва да се излагаш като кифладжия, тия същите само преди година играят полуфинал за КЕШ срещу Интер, какви резерви, какво подценяване, какви 5 лв?

Така изглежда едно подценяване

Гунди

Най-известната снимка на Гунди

 Снощи с Малкото Кате от шоколадовото яйце се оказахме child free в един момент и от нямане какво да правим скокнахме до мол-а да гледаме „Гунди - легенда за любовта“ докато още върви по кината. Малко културна програма, че ми се гледа и „Клас 90“, а и се задава и филм за копането на царичинската дупка (с Мария Бакалова в него), и него искам да видя. 

Гунди е започнал да тренира волейбол първоначално, затова има такъв отскок.

Таблото от онзи мач

Филмът мога да го разделя на две: от едната е играта на актьорите, много добре им се е получила. Актьори, оператори, грим, реквизит - постарали са се, на места даже са се престарали (за престараването в другата половина). Великолепна игра на Павел Иванов в ролята на Гунди, още повече великолепен подбор, приликата с Гунди е поразителна. Александра Свиленова също ми хареса как си играе ролята, до колкото все пак познавам историята на Гунди и Лита. На някои места ми струва, че наблягат излишно на второстепенни детайли, други са пропуснати, но например историята с тайната сватба, провалена от пощенския служител беше много добър епизод. Филмът е наситен от действие, не ти дава да се отпуснеш и като цяло е интересен от първата до последната минута. Хареса ми пресъздаването на мача с ЦДНА от 1968 г (2:7), хареса ми запалянковския фолклор, който вкараха но можеше да пресъздадат сцената от съблекалнята на ЦДНА на почивката с генералът, който слязъл при 1:3 да ги чака, че да им вдигне бойния дух с думите „Сега им вкарвате 3 гола второто полувреме и печелим с 4:3!“. „Ама те ни вкараха четвърти гол, другарю генерал!“ - се обадил някой от армейците. „Е ... значи ще завършите наравно!“ - не останал капо генералът. 

Такива портрети на вожда и учителя на българския народ имаше навремето 
в почти всеки кабинет, портретите на Владимир Илич бяха кът, а на другаря 
Живков пък съвсем!

Едно нещо не мога да разбера обаче: защо колкото повече се отдалечаваме от „ония“ години все по-идиотски ни ги представят на екрана? На стената в онези години висеше портрета на др. Димитров, а не на Тодор Живков. Фен-артикули, и то през 60-те години нямаше, че да ми дават сцена как ученички се редят пред будката да си купуват картички с Гунди и емблемата на Левски. Плакати с размер А0 също трудно се намираха, да не кажа хич, че да ги дават във филма залепени до портрета на др. Живков, един вид „народът го поставя наравно с Първия“. Дисциплинарната комисия на БФФ не заседава под зоркото око на др. Ленин, откъде-накъде, какво общо имат Ленин и нашата федерация? Коментаторите по радиото си коментираха мачовете и не споменуваха дори „социалистическия спорт“, „социалистическата спортна младеж“, грижите на партията за новия социалистически човек и други глупости от филма. Защо въобще го правят? 

Филмът бъка от глупости и неточности и за човек, знаещ историята на Левски и на Гунди има фрапантни пропуски. Лафът „Пазете се от Гунди в последните секунди“ се появява години по-късно, след като Гунди се връща в Левски и то на базата на много голове, отбелязани от Гунди в заключителните минути на мачовете. Всеизвестно е, че Гунди има снимка с екипа на ЦДНА, когато го прибират за да отбива военната си служба, но е също толкова известно, че от „Армията“ го отхвърлят след само един изигран мач, и то контрола. Вестникарското заглавие „Гунди изгонен от ЦДНА със скандал“ или каквото там се опитаха да извадят от филма с чиста ръка може да го пишем на сметката на Иван и Андрей, абсолютна глупост и измишльотина, още повече че на Ботев Пд в онези години му казват „малкия Левски“ заради големия брой футболисти на Левски, каращи военната си служба в Ботев (по онова време Армейско футболно дружество). Периодът на адаптация в пловдивския Ботев също е доста далече от истината, няма как да си пълна дупка, да те псува треньора и в същото време да си в устата на запалянковците с „Гунди-Чико-Тумби-Гол!“. „Вестникарската“ изрезка, която прати „недоказан“ талант в Чили'62 също няма какво да се коментира, Аспарухов е на световното заедно със съотборника си Чико Дерменджиев, 2 години по-голям от него. Не знам интригата с националите от Левски дали наистина е съществувала, но на световното в Чили те са трима - Сашо Костов, Добромир Жечев и Георги Соколов - Соколето. Кой точно от тях се е страхувал, че Гунди ще му изяде хляба не ми е ясно.

Кадрите на Гунди с униформа са тотално неадекватни, едно на ръка, че и прическата му не е от най-казармените. При положение, че си отбиваш военната служба като футболист защо трябва да носиш униформа, това едно, второ пагонът на Гунди няма нищо общо с действителността. Също и заплахите, че ако не се разиграе ще го пратят в бойно поделение, пълни глупости. В Пловдив Гунди има 65 мача за 2 сезона с 35 гола, кое му е толкова проблемното, гол във всеки втори мач?! 

Стадионите по онова време бяха пълни, но пълен стадион на финал на първенството на юношите (и то ако приемем, че се е провеждало по системата с преките елиминации) до 19 години, и то в работен ден си е бая пресилено. Радио-репортажа пък съвсем. То ако почнеше всеки финал тогава да се предава по радиото - юноши до 19 години, юноши до 17 години, юношески групи до 15 години, турнири за средношколци, пък и работническо първенство имаше при една радиостанция по онова време къде ще му излезе края?

Един от най-сериозните моменти в кариерата на Аспарухов е работата му с Рудолф Витлачил през 1965 г. На него Аспарухов дължи много, неслучайно тогава по трибуните на Герена започват да скандират „Левски - Гунди - Витлачил“. Много натагадък минаха през този период, по-скоро усещането е, че щото не можеше да се прескочи (Витлачил има още един период начело на Левски през 1970).

„Черната перла от Мозамбик“, Еузебио, един от най-великите футболисти на XX в. 
Еузебио веднъж разказва, че е шофирал, когато чул по радиото новината, че е избран
за носител на Златната топка за 1965 г. Отбил вдясно на пътя, след което започнал да
анализира кое е натежало в негова полза. Едно от нещата, които са му помогнали според
него, са головете му срещу Левски.
Андрей Аспарухов разказва, че години по-късно се е срещнал с Еузебио в Съединените
щати, мисля че по време на световното първенство. Когато споменал за България и
името Аспарухов Еузебио се сепнал и го попитал има ли нещо общо с Георги Аспарухов?
„Това е баща ми“ - отговорил Андрей. „Тогава вие трябва да ми дадете автограф“ - казал
Еузебио.

Архивните кадри с головете на Аспарухов срещу Белгия, Англия и ЦСКА за 7:2 са хубаво нещо, но липсва въобще във филма информация за сблъсъците на Левски с Бенфика от 1965 г и победата на България над Португалия в квалифициите за ЕП'64 пак срещу Еузебио 2 години по-рано. Няма как „Франс футбол“ да те нареди в 10-та на най-добрите футболисти за 1965 г просто ей така, щото си му много симпатичен. Мачовете на Левски срещу Бенфика навремето са били доста епични, очакванията са за тотален разгром, но напротив, Левски играе като равен с равен срещу Бенфика, която е двукратен европейски шампион по онова време с куп звезди в състава си. Малко повече можете да прочетете тук.

Джани Ривера също е от големите звезди на 60-те години, които скърбят за Георги Аспарухов.
Снимката е направена на мача в София от 1/16-финалите в турнира на КНК. „Или Ривера знае 
български, или Гунди - италиански“ - казва един от запалянковците на трибуните. „Ти не ги
мисли, те големите и без език се разбират“ - му отговаря друг.

Същото важи и за мачовете с Милан. Европейски шампион от 1963 г, предстоящ носител (в същия сезон 1966/67 г) на КНК. Левски има малшанса да се сблъска с европейски гранд още в първия кръг на турнира (1:1 и 1:5) и отново Аспарухов е автор на двата гола в италианската врата. Сцената с преговорите е горе-долу адекватно разказана, няколко пъти съм я гледал разказвана от Величка Маркова, единствено офицерът от ДС не е на място. А като казах ДС - не разбирам защо е тоя напън да се изкара Гунди като преследван от ДС да им стане агент? Той тъй или иначе е бил комсомолски секретар, отделно с всяко излизане на отбор в чужбина с него е пътувал и съответния офицер от ДС за какво точно им е бил Аспарухов така и не става ясно. Само да напомня, че до 1969 г Левски е пощенски отбор, отборът на МВР е Спартак Сф. Там много по-лесно може да се вербува агент. Но да го припиша на простотиите на Иван и Андрей, както винаги.

И още един момент, който е пропуснат, но който Величка Маркова е разказвала. След като от БФФ го спират от участие в прощалния мач на Лев Яшин двамата с Величка излизат в един квартален ресторант и там до унилия Аспарухов се доближава един от посетителите и го моли само да го пипне (ето тук). Само да го пипне, друго не му трябва. Мисля си, това също е вид любов, тя любовта има различни лица.

Като цяло филмът е хубав, все пак е „легенда за любовта“, а не за футболната топка. Можеше и по-добре, но да не му връзвам кусур, давам му 8 от 10, да не кажа 9 от 10.

Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 

Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 

Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!

В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 

- Ти с него как си?

- Абе бие ме, силен е.

- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?

- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.

Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.

А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:

- Ех, да ми се падне Кононенко!

Внимавай какво си пожелаваш!

В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 

- Що бе, тати?

- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.

Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?

Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

На вниманието на прасетата

Прасета, и 10:1 да биете, и не Стоичков, ми и Пенев и Костадинов да си докарате, каквото и както и да се лъжете, в момента на Армията играе отборът на Литекс.
Ама вие си знаете, де.

Невероятната победа!

Така празнуват онези, които имат какво ...

Съдейки по медийното представяне на ЦСКА през последната година, те не играят с някакви аматьорски формации от шкембелии-сервитьори, накуцващи автомонтьори и бивши футболисти на по 40+ в регионалната В група, а редовно разцъкват я с Реал М, я с Барселона, я с Милан, Ювентус или Байерн и тук-таме с някой отбор така, от втора европейска линия като ПСЖ, Порто или Галатасарай.

Всеки мач срещу Сливнишки герой или Чико (Бяга) беше представян най-малкото като полуфинал за КЕШ, всеки гол срещу Германея или Беласица (Петрич) беше като гол във вратата на Байерн или Ювентус, всяка победа с 5:0 над Миньор (Перник) или Вихрен (Сандански) беше като исторически бой над Реал М и Барселона! То не бяха рекорди, то не бяха уникални събития, невиждани и нечувани в досегашната история на футбола. Всеки финт беше срещу Лео Меси, след всеки мач кръста на Кристиано Роналдо беше скъсан, всеки гол беше финален, победен, като на Костадинов срещу французите! Стигна се до там, че евроучастието на Левски и Берое зависеше от ЦСКА (не и от Монтана).

... така някои други ...

Като чета за снощната победа на ЦСКА за Купата на страната все едно са играли не срещу последния в А група, а срещу Реал М и Барселона взети заедно, от Монтана са вкарали и резервите на терена, Кокала се е опитал да убие Борис Галчев, а съдията е изгонил петима от ЦСКА още до 10-ата минута и е свирил 5-6 дузпи против тях, па накрая и открит автобус и 2 км тур за овации нощно време из центъра, от Националният стадион до Народното събрание; представям си ако случайно спечелят Шампионската лига или Лига Европа, сигурно открит самолет ще търсят.

И сега всички прасета пак са надигнали зурлички: "Мястото на ЦСКА е в А група", "А група без ЦСКА не е същата", "Липсата на ЦСКА в А група е фатална за българския футбол", какъв колосален подвиг са извършили със спечелването на този трофей и прочие глупости. То така става, играеш цяла година с аматьорите и накрая за награда те вкарват в А група през задния вход. 

... а така онези, на които им се иска да приличат на големите..

Само че има един проблем, прасета - вие платихте ли си данъците? 9 месеца кой ли не слушахме, кой ли не се изказа по въпроса, ново дружество ли ще правите, сегашния си клуб ли ще оздравявате, с Литекс ли ще се сливате, всякакви варианти бяха, едно нещо не ми стана ясно - къде са парите? Сложихте ли поне онези 11 млн задължения към НАП на масата, поне тях да си платите?

Май не. И няма и да го направите, аз досега не съм видял някой в България доброволно да плаща чужди задължения.

На турнира за трети клас

Симеончо този път е без медал, но нямаше и

за цел да взема.

Мина един месец и пак е време за шах.

Този път обаче решихме Симеончо да се пусне на турнира за трети клас по няколко причини. Най-основната беше, че при третокласниците играчите са много по-малко, обикновено до 30; в същото време второкласниците рядко падат под 60, а се играят само 6 кръга по швейцарската система - в случая е много по-справедлива (макар че ми излязоха едни съмнения като видях крайното класиране). Отделно, то турнир за трети клас, но половината са второкласници, да не кажа и по-малки. 

От друга страна, Симеончо има няколко състезания по математика тия дни, та повече наблегнахме на подготовката му за тях, шахът остана на заден план. Та една проверка срещу третокласниците щеше да ни дойде малко като сверяване на часовника, малко така да видим къде се движи, колко са му силиците. Още повече, че на първия турнир за годината, през есента, тогава организаторите ги смесиха, второкласници и третокласници, Симеончо се падна да играе с трима от трети клас, спечели срещу двама.

Та отиваме, регистрираме се, сядам с него - спокойно, тате, целта ни е да биеш един-двама, стига ти толкова, те са силни тия.

Силни друг път.

Това са победителите, Симеончо е пети, игра срещу първите двама и шестия.
Хлапето на трето място (аз го наричам "Кажи, баба, тенкю") загуби в първия кръг,
веднъж не седна по-напред от 5-та маса и накрая се оказа, че най-силният играч, с
когото е играл е 7-ми в крайното класиране. Няма нито една партия срещу играч от
шестицата, как става това?

От 22-ма участника този път със сигурност 4-ма бяха второкласници, отгоре на всичко победителят се оказа от първи клас (много е силно хлапето). Симеончо пак имаше много яки отигравания, в една от партиите жертва офицер, за да извади царя на противника си и да му сканира дамата. Като му каза "шах-шех" онзи в първия момент не можа да разбере какво точно става, после беше много разочарован. В друга партия пък Симеончо първо спечели дама на 7-мия ход, после на 10-ия я върна - какво да го правиш, още е детенце, едно му говориш, друго му остава в главата, тя не е лесна тая. Като цяло обаче му се падна доста тежък жребий, игра срещу първите двама в крайното класиране (и загуби), докато някои дечица доста необяснимо за мен се оказаха пред него.

В крайна сметка Симеончо е пети - с четири победи и две загуби, на половин точка от третото място, на една от второто. Като за турнир за сверяване на часовника - много добре, доволен съм.

Сребро

Първият турнир на ЦСКА за тази година не беше толкова силен, колкото през миналата, но вместо през зимната ваканция да тренираме яко със Симеончо, ние трепахме танкове (голяма зарибявка е, за това някой друг път ще разправям). Та тогава, въпреки липсата на някои от основните съперници, Симеончо не успя да се пребори за нещо по-значимо (преди Нова година влезе в шестицата веднъж, което за този етап си е успех). 

Този път обаче решихме, че няма да има лабаво, ще се подготвяме както си трябва. 

Симеончо цял месец първо играе шах в интернет, после играе на танкове (ако му остане време), а от скоро започнахме и да разглеждаме теория, дебюти, дори и малко уловки в дебюта, ама те са за по-големи, още му е рано за такива екстри.

Първата партия вчера обаче Симеончо много юнашки я осра издъни, в смисъл, водеше с фигура, беше в по-добра позиция, но не разчете ходовете в една ситуация и загуби. А в случая тази загуба е от значение, тъй като на практика силно ограничава шансовете не само за първото място, но и въобще за някакъв медал или по-предно класиране (поне в десетката).

Много му се ядосах, то разбирам да играе с някой силен, да го разпилее, ама в спечелена позиция да се дъни така, за какво тренираме толкова време? А отгоре на всичко въпросното детенце завърши назад в класирането, някъде 26 от 60 деца.

Почва втората партия, Симеончо първо спечели фигура, после я върна, а за капак му направиха конска вилица на царя и дамата. Не знам как го излъга обаче, но си върна дамата, завъртя позицията някак си и спечели.

Третата партия му се падна некво хлапе, Симеончо бързо го опатка, нещата почнаха да си идват на мястото, но пак беше далеч от предните места в класирането. 

В четвъртата обаче Симеончо се падна с едно момченце, дето принципно ме дразни, ходи постоянно да пита другите как са свършили, а да кажеш че е някакъв играч, дето прави сметки за класиране - не, и той пълни бройката само. Почнаха, играят, играят, по едно време отивам да видя какви ги върши Симеончо, а той с два топа срещу топ и кон, и отгоре на всичко му нанизал топа и коня, онзи а е мръднал коня, а му е заминал топа. В един момент им сложиха часовник (имат по 5 минути всеки), аз пак погледнах, Симеончо му сканира топа с шах, прибра му коня след това и като се почна едно даване на шахове, до безкрай! Онзи без фигури, с некви две умрели пешки, а Симеон не може да го матира! Накрая на другото хлапе му свърши времето, аз като го дръпнах моя настрана - абе, тате, какво го гледаш тоя, какво му се мъчиш, с два топа срещу пешка си, какво се притесняваш? 

Ама той ще вади дама!

Каква дама ще извади, сдвояваш топовете зад пешката и ще извади таратанци. Па като толко се притесняваш, жертваш единия топ, с другия му вземаш втората пешка, и тръгваш с твоите, имаш две проходни пешки!

Но тази победа изпрати Симеончо напред в класирането, ако успееше да спечели оставащите две партии, можеше да мисли за медал. Само че вече слаби играчи нямаше, всички бяха силни.

В петия кръг му се падна едно детенце, редовен участник, досега обаче не се бяха срещали. Аз се притеснявах, онова хлапе винаги влизаше в десетката, за притеснение си беше. В един момент пак стигнаха до часовник, отидох да хвърля едно око, Симеон с топ, кон, офицер - въобще, с цели си царски фланг, онзи бере душа, ама не се предава, а времето си тече. В един момент обаче хлапето направи неправилен ход (премести пешка, която предпазваше от царя от шах), аз сритах съдията за това, Симеончо също го забеляза, а се оказа втори неправилен на хлапето и то, съответно, автоматично загуби. Така Симеончо направи 4/5 и шансовете му за медал нараснаха.

В последния кръг Симеончо компенсира всички глупости, които прави на турнира, не знам с какво детенце игра (онзи не беше никак слаб, и друг път съм го виждал, винаги е напред), матира го (матира го!!!) за 20 хода, ма направо като маче у дирек го разби! Атаки, сканирани фигури, отваряне на линии, дай тая пешка, дай тоя кон, не ти трябва - истинска касапница беше, онова детенце докато си развие фигурите и тя партията свърши.

И в крайното класиране е втори. Първият го изпревари с 1/2 точка. Ако си беше взел първата партия ... ама какво да го правя, детенце, още се учи, още не помни къде какво се играе, още блее и проспива ходове и позиции (не че аз не го правя).

На връщане - лети на половин метър над земята, един доволен, засмян ... на тати детенцето, на тати шампиончето!

Така е, този път не взе първото място, но и в среброто няма нищо лошо, ще дойде време и за победите и първите места.

Брат на ..., тренирал с ..., играл в ...

Кевин Амунике

Котка в чувал купували ли сте? Е що бе, к`во толкова? Да бе, не се купувало - не ми лежете на тая. Че то ако беше така, в А група кьорав чужденец нямаше да дойде.

Ровейки тия дни из нета попадам на една новина в Гонг-а, от там се поразмислих, поприпомних си някои бомбастични изявления в последните години - оказа се, че сме направо световни шампиони в дисциплината.

Например ей тая сиамка - Кевин Амунике. Оказа се, че освен като брат на Емануел Амунике, той с нищо друго не е известен. Адски се кефя на представянето му в "7 дни спорт":

• той е крило в отбора на родния град на Жозе Моуриньо (друго си е все пак!);
• тренирал с Бенфика и дублиращия тим на Порто (ако беше и играл за тях направо не ми се мислеше);

Карлос Диого

След такива впечатляващи факти направо си е едно малко чудо как от ЦСКА са изпреварили Барселона, Реал М и Байерн в тази трансферна сага.

Очевидно в чорбата са спецове по такива скрити таланти и неоценени/преоценени стоки, щото в този сезон продължават с купуването на котки в чувал на килограм - като се почна от тази персийска котка - Карлос Диого и се мина през Фернандо Ескрибано, порода свинкс! Е, вярно, Диого си поигра малко на котка и мишка със славната армейска чета - иди ми - дойди ми, ще играя за вас - не ми се играе за вас и прочие демонстрации на котешки характер, като в крайна сметка не записа и 1 минута за "убиеца на гиганти" от Борисовата градина. Не че и в неговата визитка не липсват будещи уважение факти: 

• цял сезон в Реал М с цели 13 записани мача (и това в отбор, който играе 38 мача за първенство, десетина за Купата на краля, и още десетина в Шампионската лига + разни контроли).
• над 100 мача в позападналия отбор на Реал С (все Реал де); 
• цял полусезон този иначе толкова симпатичен млад футболист е без отбор - то си е направо престъпление, че от ЦСКА го забелязаха чак зимъска, то пък не били и само те, тя стана една ...

Фернандо Ескрибано

Според мен във визитката му вече е записано на по-първо място - "искан от ЦСКА София, и дори подписал с тях!" - това ще му е достатъчно да си намери приличен отбор.

Докато Ескрибано откровено отстъпва по бомбастични факти от визитката си, но все пак трябва да го отбележим и него:

• на 18-годишна възраст е привлечен в школата на Реал М и има цял 1 (словом: един) мач изигран за тях!
• От месец май 2011 също е без отбор. 

Доста постна откъм будещи възхищение епизоди - например, можеха да напишат, че е носил вода на Фернандо Йеро например, гонил топката на тренировки или пък е затоплял тоалетната седалка на Икер Касияс. Все неща, гарантиращи моментален трансфер в отбор от призовата тройка на всяко едно източноевропейско първенство. И понеже ЦСКА е клуб с традиции във всяко едно отношение, включително и във фелинологията, продължават с традицията да купуват котки в чувал с впечатлителни визитки - последната е руската синя котка Раул Мартинс (той само на проби, но ...). Въпреки 24-те си години, Раул има във визитката си факти, за които Меси, Роналдо (и единия, и другия) и Рууни направо могат да завиждат:

• Роден Кабо Верде, натурализиран анголец и португалец (тоя все едно за екскурзовод на сафари го вземат);
• Играл изключително за четвъртодивизионни португалски клубове, като дори един сезон е играл и в трета дивизия;
• Преминал в първенството на Ангола - страна-финалист от СП 2006 - играе за елитния Кабускорп заедно с 39-годишния Ривалдо (който пък стана известен с трансфера си в узбекистанския Буньодкьор).

Раул Мартинс

Не е ясно дали и той не топли седалки, не носи конуси и не гони топки, но поне щом е играл заедно с Ривалдо, няма начин да не е добър. Мое скромно мнение в случая е, че май по-добре щеше да е като се пазарува от Кабускорп (тази люпилня на таланти в Африка!) по-добре да бяха платили за самия Ривалдо - първо, той очевидно няма нищо против екзотичните футболни дестинации, а ние с пълна сила сме се засилили да ставаме една от тях. Второ - видно е, че Ривалдо няма и ни най - малко намерение да окача бутонките на пирона; след като Черно море се вреди за Марио Жардел, и то след 7 години пауза в кариерата му, що пък Ривалдо да не дойде на "Армията", и то без да е прекъсвал и да се е превърнал в шкембест чичко като Роналдо?

Тони Калво и Ларс Рисп 

А преди години пък, пак в ЦСКА имаше някакъв шемет, Хамилтон Рикард, който също имаше визитка на някаква футболна Пепеляшка - купен от тоя, продаден на оня, от една страна в друга, от една дивизия във втора, и накрая - под наем за 2 месеца в ЦСКА. Тук поиграл, там поиграл и накрая в уругвайския Данубио, който е основан от българи - емигранти. Ирония, а? Него го помня не толкова с вкарани голове, колкото с гостуването му в "Спортен свят" и как Крумчо сам задаваше въпросите си на английски към своя гост (демек, вижте ме какъв съм умен!).

Любимият на сърцето ми Левски не изостава от армейците - напротив, и там купуването на котки в чувал се е превърнало в нещо като спорт за мениджърите на отбора. Там направо избиха рибата с Тони Калво - нищо лично, дори чета, че напоследък се е поразиграл нещо, ама и неговото представяне беше малък цирк:

• юноша на Барселона;
• играл за втория отбор на Барселона;
• играл в цели два мача за купата на Каталуния - срещу Химнастик и Еспаньол (бас държа, че и Еспаньол са пуснали отбор дълбоки резерви в тоя турнир); 
• играл заедно с Пике, Фабрегас, Меси и Валдес (да му се неначудиш на Гонзо, като е тръгнал да пазарува от школата на Барселона баш тоя ли успя да вземе? На Меси какво му е - ей на, играе си момчето и вкарва);

Каква ли котка е Тони Калво? Хайде да заложим на британска късокосместа.

А заедно с Калво в Левски акостира и Ларс Рисп - норвежкия горски котарак. Рисп също имаше достойна за уважение визитна картичка - една сюрия турски отбори, поне първодивизионни, чат-пат поритване по родната Скандинавия и цели 3 (словом: три) мача за "Тре крунур"! Плюс мачове срещу Гонзо навремето в Турция - това си е напълно достатъчно за трансфер в Челси, ама тоя път ще духат супата! Ние сме първи!

Сюлейман Диамутен

И понеже лятната селекция на котки в чувал се оказа особено успешна за сините, зимната също продължи на същия принцип - купихме йоркската шоколадова Сюлейман Диамутен. И той бая футбол е видял, и той бая е поиграл:

• къде в трета, къде във втора дивизия - Лукезе, Лече, Перуджа;
• дори за кратко е бил съотборник на невероятния Валери Божинов (на чиято сватба с Николета Лозанова по непотвърдени слухове съотборниците му в национала му пожелавали "Хайде, Валерка, таз година булка, догодина - гол!);
• преди да подпише с Левски за една година три пъти е даван под наем в три различни отбора, като най-много срещи - 13, е изиграл за еврогранда Бари;
• все пак и нещо наистина положително - 44 мача за националния на Мали (+ Рисп с неговите три щеше да стане много стабилна защитна двойка).

Дори има и един незакупен, но дошъл на проби - Зезиньо. И той с мачове за младежката гарнитура на Бразилия, и той на 19 години, и вече съотборник на Неймар и Гансо (тоя втория не съм го и чувал, признавам си). Вярно, като за център-нападател нещо вкарването на голове не му се отдава - предния сезон 12/0, този 19/0, но Зезиньо е млад, живота е пред него и най-важното - бил е съотборник на Неймар!

И това само тази година - да не припомняме знайни и незнайни бразилци, събирани от Наско Сираков по плажовете на Рио и разни сръбски футбалери и откровени недоразумения.

За треньорските назначения - Ратко Достанич, Гьоре Йовановски и прочие ментета направо да не започвам, че няма да ми стигнат породите котки. 

Зезиньо

А само като си спомня, че само до преди 20 години Левски и ЦСКА играеха с едни и същи състави с години! И за да се вредиш в първия отбор трябваше да можеш нещо повече от това да риташ силно и на високо!

Пиши и да си ходим

Двама българи отиват в Египет. Разбира се влизат и в Хеопсовата пирамида. В нея обаче е адски задух и колкото по-навътре влизат толкова по-задушно става… Накрая единия вече не издържа и вика на другия:
- Не мога повече, много задушно тука, аре пиши КУР и да излизаме!

Това е виц, разбира се. Само че понякога се сблъсквам с негови производни и в живота. Ето например снимката вляво - правена е на КПП Хоргош, на влизане в от Сърбия в Унгария. Предварително се извинявам за лошото качество - нещо не мога да му свикна на моя фотоапарат.

Личим си навсякъде, нали? Половин Европа минава от тук, обаче само нашето ЦСКА е на тоалетната. Няма Бешикташ, няма Галатасарай, няма Цървена звезда или Партизан. Само ЦСКА. Да се знае. 

А ето и още една снимка, правена на същата граница - просто ми хареса как изглежда дървото и го снимах.