Подаръци

 Коледа е, а аз бях послушно момченце тази година!

Осмица спатия

В хижата бяхме само двамата с Чичо, пазача. От два дни духаше много студен вятър, туристи не дойдоха. Дори работниците, които маркираха дърветата в гората, изчезнаха. Пътеките до селото бяха навети с преспи и навярно хората предпочитаха да останат на топло по домовете си.
Налях вода в чайника и докато чаках да заври, взех картите за игра. Знаех няколко игри за сам човек.
Чичо мълчаливо пушеше. Той изобщо малко приказваше. Онези, които не го познаваха, смятаха, че е студен, затворен човек. Мисля, че със своите седемдесет години той беше уморен.
В този момент дойде един от работниците. В предишните дни беше идвал с другите. Чичо често ги канеше да му правят компания и да му разправят това-онова.
Този, който дойде, беше особен човек. Никъде не бях срещал по-съсипана физиономия. Сякаш животът бе удрял, удрял този нещастник, та душа не му беше останала. Невъзможно е да се опише нито лицето му, нито фигурата му. При това с окъсани дрехи и продънени цървули. Не, дрехите и цървулите са нищо в сравнение с лицето му. Може да се каже - окъсано лице.
Да дойде на работа в това време!
Той поздрави Чичо и седна до печката да се посгрее.
Продължавах да редя картите.
- Гледаш ли си? Гледаш ли си? - запита ме той небрежно.
- Да мине времето! - отвърнах аз.
Но Чичо си нямаше работа и съвсем сериозно подхвърли на работника:
- Тоя е факир! Няма по-добра врачка от него! Всичко ще ти познае!
Работникът ме погледна със слаб интерес.
- Айде бе! - усъмни се той и добави: - Хич не вярвам на тия работи!
- И аз не вярвах, ама като ми ги каза едни ... - лениво настоя Чичо. Той се подиграваше на вчерашните ми опити да врачувам.
Напуши ме смях, но продължавах да редя картите. Работникът мълчаливо гледаше ту мене и картите, ту Чичо, потънал в дима на лулата си. По едно време той стана и се надвеси над главата ми.
- Хайде! - каза той. - Щом можеш, хвърли ми едни карти!
- Защо? Нали не вярваш?
- Че не вярвам, не вярвам, но ти пак ми хвърли!
Водата в чая завря, имах си работа, но от любопитство рекох:
- Добре.
Събрах картите, той отсече и аз започнах да ги редя. Чичо се приближи, лукаво усмихнат. А работникът каза:
- Слушай, това, що е било, не ме интересуе ... това, що е сега, аз най-добре си го знам, ти ще ми кажеш това, що иде ... бъдещето ... има ли ме, няма ли ме?
Започнах да редя картите за бъдещето, като си придавах онзи важен и тайнствен вид, който предполагах, че трябва да имат всички врачки.
Но като се заредиха само черни карти. дори една червена нямаше. Какво да му говоря? Сълзи, нещастия, болести, лоши срещи ...
Работникът ме поглеждаше от време на време, без да разбира нещо. Предусещаше, че черните карти не вещаят нищо добро.
Измъчен от моето мълчание, направи крачка-две, въздъхна и попита:
- Пари има ли?
- Не! - отвърнах. - Пари няма!
Сви устни, помълча малко, съсредоточавайки се в себе си, и после тихо и кротко (с такава чудна кроткост!) запита:
- А късмет има ли?
Искаше ми се да го излъжа, но срещнах ироничния поглед на Чичо.
- И късмет няма!
Изведнъж цялото му лице се сви като от нечакан удар. Той наведе глава, отдалечи се от мене, отиде до печката и от там съвсем глухо и безнадеждно запита:
- Барем жени има ли?
- ... И жени няма!
Той приседна на крайчеца на стола си, загледа се в печката и когато вдигна глава, видях потресаващо изражение на лицето му. Големи, големи кадифени очи, които сякаш се отдалечават в мъгла, скриват се ... изскочили ябълки и впити дълбоки бръчки от двете страни на устните - отпуснати в безсилие ... и тая тръпнеща брада ... не можеше дори да преглътне ...
Загледах го внимателно. Помъчих се да се представя що за човек е той. Погледнах огромните му посечени ръце с изкривени нокти, тялото му - длъгнесто и бавноподвижно ... Стана ми жал. Очевидно този човек беше преживял много и отгоре на всичко аз му надрънках измишльотини ...
- Ха! - възкликнах аз уж изненадан и ядосан. - Няма една карта! Няма я осмица спатия! Значи разваля се всичко! Това, дето ти го казах, не е вярно! - и се наведох да търся изгубената карта под масата.
- Как да не е за вярване - каза той с провлачен, равен глас, - като си е баш за вярване ...
Стана и излезе.
Чичо смукна лулата и каза бавно:
- И ти си един познавач! Господ да ти е на помощ!

Това е най-хубавият подарък, който съм получавал за Коледа от години.

От години я търся тази книга, а колкото да се старая, не съм я намирал за сваляне в интернет. 

Хората свързват Георги Марков със "Задочните репортажи", а покрай тях пропускат или забравят, че той е писал и други произведения. Особено любимо ми е "Портретът на моя двойник".

В момента се фукам, какво повече мога да искам от една Коледа - почивни дни, свободно време, уиски и една хубава книга.

That's the jingle bell's ...

That's the Jingle bell's

That's the jingle bell's ...

Alaaaaaaaaaaaan!

Ама това ли си поръчват децата за Коледа?

22 Декември, 4 дни преди Коледа, 7:00 вечерта.

- Ти писмото до Дядо Коледа прати ли го?

- Не.

- Е защо?

- Ами ...

- Сега Дядо Коледа откъде ще знае какво да ти донеса?

- Ами утре ще го пуснем.

- А бе за пускане ще то пуснем, но ако няма време да ти направи подаръците, които искаш, ще ти донесе каквото е останало от другите деца.

26 Декември, Коледа, 7:30 сутринта.

- Какво е това?

- Ами подарък, виж какъв е тежък!

- Той може за мен да е, като е толкова тежък.

- Ще го отворим, и ще видим ...

30 секунди по-късно.

- Уф, книга!... Ама това ли си поръчват децата за Коледа?

П.П. Дядо Коледа донесе и други подаръци на Симеончо, от които той остана много по-доволен!

Късмети

В последните години много внимавам какво си пожелавам за Коледа.

Преди години ми се падна "Нова работа", то беше баш като ни удари кризата през 2008 и в 2009 смених 3 работни места и накрая ми се обадиха от 4-та фирма, и като ме попитаха кога мога да почна при тях (беше в началото на Ноември) ги отрязах: след Нова година! Ма няма не искам, ма няма "не може ли?" - Януари и толкоз, аз няма само работи да сменям?

На следващата Коледа, през 2010 ми се паднаха парите, в края на 2011 ОКЗ фалира и скоро след това минах на договор с МАН Дизел и цял живот ще помня тези 17 заплати, които взех от тях. 

А онзи ден на коледното парти раздаваха баници с късмети и на мен ми се падна ей това на снимката.

Господ наистина си знае работата.

Карибски дневници - 12: Коледно парти по къс ръкав

Това е салонът на ресторанта.

За пръв път от 3 години съм на коледно парти и за пръв път зад граница. 

В България съм бил на коледни партита на Мелексис, Дженмарк и Химремонтстрой (пищни и разточителни по времето на Петър Станчев и прекалено скромни по времето на Борислав Лоринков). Хубаво е да се омешаш с колегите, пък и у нас се пие яко на тия събития - един вид наваксват си хората за пропуснатото през годината.

На Мартиника обаче се оказа, че е различно. 

Коледното парти този път беше организирано от АДЕКО (официално имаме договор с тях) и беше за всички, които работят за АДЕКО - тоест, не бяхме само ние, бившето ОКЗ Холдинг. Бяха наели ресторанта към някакъв голф-клуб, и отгоре на всичко на 50 км от квартирата, та трябваше един да се жертва и да не пие (слава Богу, тоя път не бях аз!).

Малко преди да почнат песните и танците. 

Оказа се обаче, че местните имат коренно различно разбиране за коледно парти - тоест, наистина беше свързано с Коледа и наистина биеше към парти, а не към банкет. Масите в ресторанта бяха разчистени, беше подреден бар, сервитьорите разнесоха малко чипс първоначално, а на едно място беше обособено място за оркестър. По едно време се появи шефа на АДЕКО за островите, Никола Боден, и ни обясни, че не сме единствените на партито, кои са другите и с какво се занимават, и че традициите на Мартиника за Коледа се свеждат до пеене на коледни песни от песнопойки. 

Аз и друг път съм споменавал, местните жени са някакви целулитни чудовища. 

Наистина се оказа така - изкараха си хор, със солист, раздадоха песнопойки (на местните само, или поне на френскоговорещите) и започнаха. Вярно, трябва да призная - в един момент се чудех на коледно парти ли съм, или на сборище на някоя баптистка/ методистка/ евангелистка черна църква в някой от Южните щати - черните, особено жените много се вживяват. Но пък точно това се оказа интересното в случая - в крайна сметка, трапези и пиене дал Господ, ама сблъсъка с друга култура и другият поглед към събитието, наречено "коледно парти" си е друго нещо.

Така де, ние дали ще му викаме "коледно парти" или "банкет" все на кьор-софра го обръщаме. След чипса почнаха да разнасят разни хапки - с масло и шунка или с нещо като рибен пастет или подобно. След това минаха на топли нещица - като направо избиха рибата с шунка, увита около пържен банан . И аз обичам да комбинирам сладко и солено, ама това с банана направо ме разби, гадничко беше. Иначе се отчетоха с разни пилешки бели месца, крилца, шунка и хлебец - който не му понася, можеше и сандвич да си направи, все тая. А бе не е като у нас да се огъват трапезите за сметка на фирмата и да забравиш накрая за какво си дошъл.

Засега поствам само снимките, утре ще се постарая да кача и малко клипчета.

П.С. А видео от събитието може да видите тук, тук, тук, тук, тук и тук.

А това е Селия (или както е известна Селия с големите цици). Тя, че е закръглена - закръглена е, но по моето скромно 

мнение на професионален цицоман не е дебела, а е с наистина големи гърди и  няма начин да е като фиданка в тялото. 

По-нататък се вижда на снимките.

Това се оказа АДЕКО за островите. Единственият мъж е шефът, Никола Боден.

И сега започва програмата.

Çok güzel негърки - и те работят за АДЕКО, но вместо резервоари правят сандвичи за авиокомпании.

Отново Селия големите селии.

Другата крайност - много кльощава (и май не особено млада).

Песнопойките в действие, алелуя!

Някои от нашите като пийнат, и нема лабаво.

Тия двете бяха много активни, танцуваха и пяха с голямо желание ...

... танцуваха ...

... и танцуваха ...

... и танцуваха...

А това е солистът на оркестъра - пя си човека много хубаво. Черните много му се радваха. Като цяло стана добре - както 

казват руснаците: "Колко много весели песни и танци!".

Хелоуин, Коледа и други боклуци

Каква чудничка реклама погали моите уши днес! Канят дечица да празнуват заедно Хелоуин. С надяждане с тиквени пайове, маски на вещици и прочие простотии. Колко вярно е за съжаление, че българинът е по-голям турчин от султана, и по-католик и от папата. 

Кое дава сили на криворазбрания български бизнес да внася непрестанно западните поводи за празнуване? Как да не завиждаш на чехи и австрийци, които обявиха страните си за зони, свободни от Санта Клаус? Това ли точно внесохме от Америка - Санта Клаус и Хелоуин. Скоро ще дойде Коледа и ще се почнат едни коледни джингъли по всички радиостанции, ще въртят до спукване онази лигава песенчица на онзи гръцки педерас Джордж Майкъл (знам, че се пише с Т) "Last Christmas". Толкова ли нямаме коледни песни? Толкова ли сме се обезбългарили ние вътрешно, та масово търсим западни песни, които да ни създадат празничното настроение.

Затова няма да водя сина си в Макдоналдс и няма да пием Кока - Кола. Нека съм единствения, но поне няма да се крия от факта, че съм българин.