Не заслуга быть белым

 Едно стихотворение, което видях преди малко цитирано в туитър. Писано е през далечната 1949 година, а се отнася за днешна Русия като стой, та гледай, едно към едно. 

Не заслуга быть белым, 

не достоинство – русым. 

Очень трудно быть смелым. 

Очень просто быть трусом. 

Кто не продал Россию 

ради денег и славы, 

знает: трудно быть сильным, 

знает: просто быть слабым. 

Знает: трудно жить крупно, 

проще жить – осторожно: 

добрым – сложно и трудно, 

а недобрым – несложно. 

Люди смелого роста – 

улыбаемся грустно: 

нам, конечно, непросто, 

нелегко... 

Но не гнусно! 

Би било добре да го прочетат не само повечето руснаци, но и разните му там патриоти, родолюбци и други безалкохолни. 

Как се защитава националната чест

Действието се развива в Чехия, на Световното първенство по хокей на лед за девойки, 1/4-финал между домакините и Русия. Мачът е доста груб, изпълнен е с провокации, рускините в крайна сметка печелят с 2:0. 

След мача, по правилата на Международната федерация по хокей на лед се изпълнява химна на страната-победител. Не знам дали е заради прословутата омраза на чехите към руснаците или просто яд от загубата, или комбинацията от двете, но 1 500 чехи в залата започват да освиркват руския химн.

Наташките обаче не си оставят магарето в калта!

Шапка им свалям на тези момичета!

Така се помпа национално самочувствие, така се възпитават хора, които си обичат родината и са готови да я защитават.

Не с карнавални шествия, кухи лозунги и ураджийски призиви.

И когато се чудите защо Русия е велика държава, пуснете си това видео, ще разберете защо.