Показват се публикациите с етикет Джорджо. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Джорджо. Показване на всички публикации

02 декември 2009

Спринцовката на Джорджо

Вчера (съжалявам, бях зает служебно и не успях да пиша вчера) беше Световният ден за борба със СПИН. В тази връзка беше изнесена статистика, която сочи, че в последните години се увеличава броят на заразените наркомани и педераси (някъде ги наричат педерасти, хомосексуалисти или още по-кратко - гейове). Ако имате интерес, прочетете статията на Дарикнюз относно тенденциите през 2009 г., последния абзац.
В същото време изтече и информацията, че световноизвестният български педераст Джорджо се е договорил със световноизвестния британски вестник "Дейли мейл" да продаде историята на последната нощ на Стивън Гейтли (знам, че моят добър приятел, педераста му с педераст Джем тръпне в очакване и дупчицата на дупето му пулсира ли, пулсира).
Както и да го погледнеш, световните новинари не умеят да си подреждат новините. СПИН ... какво е СПИН пред възможността да лапаш пишки и да си известен, макар и на корицата на жълт вестник. Какво от това, че природата е намерила начин да те наказва за извратеното ти съзнание по вече наистина жесток начин. Важното е, че си нежна душа и да ти се случват красиви случки. Ние, хетеросексуалните, не можем и няма да разберем нежната хомосексуална дешувност и чувствителност, затова наричаме нещата с истинските им имена. Гей-оргията е гнусно и изратено нещо, колкото и да им се иска на педалите да я преставят за нещо възвишено, необятно и приятно. Педерастията води до разпространение на болести, а не до прияти изживявания. Съжалявам, но е така, колкото и да не им се иска.
Същото е и с наркоманията. Аз не се трогвам от съдбата на наркоманите по простата и единствена причина, че няма човек вече на планетата, който да не знае за вредните влияния на наркотиците. Да бъдеш наркоман е въпрос на личен избор - някои започват от гъзария, други от келешлък, трети от отчаяние, четвърти от незнамкаквоси. Въпреки факта, че се правят какви ли не предавания, че има сума ти фондации, които аха-аха да спасят наркоманчетата от пагубния капан, в който са. Само че не, наркоманите се увеличават (и те малко като педерасите - не могат да имат деца, пък се размножават!). Докато поредната загрижена лелка ни обаснява как се е увеличил броят на наркозависимите в страната, как тяхната фондаци има недостиг както на средства, така и на доброволци и прочие сърцераздирателни нещица, някой някъде е започнал дрогата. Може да е само трева, може да е нещо повече - дрогата се започва.
И като всеки жив организъм, усетил вредители и паразити в себе си, Майката Природа е намерила достатъчно лесен, прост и елементтарен начин да се справи с това, което ни натрапват да приемем за нещо нормално, когато то не е.

13 октомври 2009

От Джордж до Джорджо

Когато човек чете материали от чужда преса, чужди книги, винаги е радостно, когато открие хубави думи за своята родина - било то възхищение от природата или пък от приятно впечатление, направено от сънародник.

Да не споменавам за гордостта, която ни обзема при отзивите за нашите оперни певци, художници, дори и от футболистите ни близкото и по-далечното минало.

На Лубянка

Така например, четейки "Моята автобиография" на Чарли Чаплин, се натъкваме на персонажа Джордж, с когото Чаплин се запознава по време на Първата световна война, и който се оказва българин, по думите на Чаплин "... любимец на царя на българите". Джордж се оказва много симпатичен и доста си допада с Чаплин. Споменаването на Джордж е епизодично, малко по-късно той изчезва и Чаплин отново го среща едва петнайсетина години по-късно, когато е на турне в Европа. Джордж е болен и му се обажда от болницата. Срещат се, но този път се оказва, че любимецът на българския цар е в Германия по поръчка на превителството на Съветска Русия, за да купува локомотиви. Двамата си поговорили, след което Джордж изчезва завинаги от полезрението на Чарли Чаплин.

Джордж се оказва българинът Георги Андрейчин. Няма да се спирам на неговия живот, не това ми е днешната цел.

А днес отново България е в устата на световните новинарски агенции, но благодарение не на комуниста, болшевика и троцкиста Георги Андрейчин. Нито на внука му, Андрей Райчев. Нееееееееее! Има къде - къде по-интересни начини да си в топновините на планетата.

В американския затвор

България е споменавана във връзка със смъртта на Стивън Гейтли, който се оказал поредният педераст, вокал на бой-група (леле, педераст - вокал на бой-група - па нека му е зле!). Подозирам, че името му е Гетли, но заради обратната му резба нашите медии го пишат Гейтли, за да наблегнат на факта, че е напълно нормално хора с имена Сергей и Гейтли да са педерасти.

Няма да се спирам върху лигавите песнички на Бойзоун, не ме интересува дали Гейтли е читав певец или не, нито пък дали е педераст или не.
България е известна с Джорджо.

А кой е Джорджо ли? Оказва се, Джорджо е също педераст, и на принципа на краставите магарета двамата с Гейтли се надушили и си спретнали една педерастка оргия, в следствие на което Гейтли умрял.

Да знам, официалната версия е, че се е задавил в повръщаното си. Което е логично, те западноевропейците и северноамериканците от две бири са под масата, да не говорим за нещо повече. Кой знае кво наливане с водка е паднало в хотелската им стая. Да не забравяме, че Гейтли всъщност е бил и семеен, та съпругът му, некой си друг педераст, също е присъствал на гей-сборището, но на него нищо му няма.

Или Джорджо не го е опънал, или той е лежал под одеялото със затворени очи и е стискал зъбки ... или зъбчета, не знам какво точно имат гейовете. Важното е, че ние си знаем - смъртта е настъпила в резултат от освобождаването на мощно сексуално напрежение. Повърнал - да бе, да не е пеленаче? Джорджи го е опънал от раз и на Гейтли не са му издържали предпазителите, или му е извътрял такава свирка, че на тоя сърцето му е спряло.

Радостното в случая е, че така може за се проследи еволюцията на една страна за има-няма 100 години. От страна - износител на комунисти и революционери, в страна - износител на нежни мъжленца. Дори може да си направим една галерия "преди" и "след". Преди - Георги Андрейчин, закоравял болшевик, комунистически главорез, троцкист - мечтаещ за световна комунистическа перманентна революция. Ето го на снимките - на младини в американски затвор, а на стари години - на Лубянка.

Джорджо!

От другата страна, в категорията "след" ще поставим снимките на Джорджо - някой си Георги Дочев, който рано се е осъзнал идейно, класово и политически - няма да си губи времето в оцеляване в България, няма да се блъска за едната заплата в родината. Я, какъв е красив. Пък цивилизацията ни донесе такива благини като интернет и фейсбук, ЕС, свобосно придвижване. Можеш да се представиш пред хиляди ценители на мъжката красота посредством няколко снимки, които да загатнат за твоите умения. Може да го раздаваш "мачо" като Бандерас или не, като Джордж Майкъл! Та нали ти самият си Джорджо!!! От друга страна, може да си красив, нежен, обезкосмен и мускулест, да ги яд жените, че си падаш по мъже (и междудругото, почнах да се притеснявам от това). Че кой в днешно време си пада по бунтовната романтика? Коя жена ще се съгласи да си легне с някой, който утре сутринта ще се изниже за да ходи да сваля правителства, да трепе богаташи и да раздава справедливост? А? А да си лягаш с жени по принцип е вече отживелица, те само знаят да духат и да циврят - това го можем и ние, мъжете! Или поне някои от нас, като Джорджо.

Въобще, мъжът днес не мирише на кон, барут и пот, не. Той мирише на Армани, D&G и автършейв. Днешният мъж не мирише на кон, той завижда на конете за размерите на някои техни анатомии.

Пак Джорджо!

Вярно, за Георги Андрейчин една американска писателка (Мери Хилтон Уорс) споделя в своите мемоари " ... Андрейчин имаше познания, надхвърлящи в много области познанията на редица университетски възпитаници от неговата страна. Гледайки на него човек не можеше да допусне, че той има подобна присъда.". Е, Джорджо нема се хаби с изгъзици като висше образование и обща култура. Пък и за какво ли са му - е колко гей-барове има по света, я какви талантливи певци ходят там. Току виж един ден и самият Сър Елтън Джон се изкаже така ласкаво за него - "Джорджо имаше яка пишка, която далеч надхвърляше пишките на редица универститетски възпитаници от цяла Европа. Да не повярва човек какви свирки въртеше само ..." примерно.

Въобще, тенденцията е следната - масовият размер мъжки панталони ще стане 32, очаква ни бум в продажбите на мъжка козметика, гелове за гейове, гей-сватби и бурни гей-паради. Направо я виждам оназ цицорестата биволица, дето е шеф-диригент в "Джемини" и дето все се гордее с лесбийските си наклонности (което всъщност си е похвално, стига да ги споделяше и с мъже) за следващия парад на педерасите и лесбийките да направи яка пропаганда във Фейсбук и да докара 10 - 20 000 Джорджовци от Западна Европа у нас. 

Аман бе, и с това станахме известни - умря некъв английски педал след интимна среща с български такъв.