Наиграха се

— Слушай, човешко дете — каза мечката и гласът й избоботи като гръмотевица в гореща нощ. — Аз съм ти преподавала целия Закон на джунглата, за всички народи в джунглата, освен за маймунския народ, който живее по дърветата ... Те се хвалят и бърборят, и си въобразяват, че са велик народ, който се кани да върши велики дела в джунглата, но после един орех пада отгоре и те избухват в смях и забравят всичко. 

 Ръдиард Киплинг, "Книга за джунглата"

Толкова.

Поиграха си на демокрация, на окупация, на светли идеали, възвишени идеи и остроумни лозунги, на герои и дотук. 

Наиграха се. 

Язък им за старанието, таланта, танца на пингвинчетата, "Пацо в Дупница", уличните пърформанси и блокадите на кръстовища, а и да не забравя - язък им за декларацията с основните искания, която Мила Люцканова качи в интернет. 

Язък им за протестите, живите вериги около Народното събрание и разцепените глави. 

Както казва един мой колега: "Българите сме силни в приказките". Особено ранобудните, а те идват след нас.

Герой нашего времени

Герой №1.

Дами и господа, имаме победител! Имаме го! След повече от 160 дни на протести, след снимки на окървавени глави и разкази за бити протестиращи, след палене на кофи и бутане на заграждения, след шествия, окупации и сутрешни кафета, след какво ли още не най-сетне България (поне протестиращата част от нея) има своя герой - вчера най-после се намериха кадри, на които се вижда как полицай бие протестиращ студент.

Герой №2.  Напълно сериозно питам какво е това в ръкавите му?

Това не е студент! Това е икона, това е мъченик на демокрацията и окупацията.

Хич не е малко, като се има предвид, че "Герой V1.0" все пак се оказа пострадал в мелето, в което сам се е набутал. Една полицейска палка дори не отнесе, напротив, полицаите май го пазят като е на земята да не го стъпчат.

С ръка на сърцето си признавам, като прочетох заглавието на новината очаквах да видя как полицаят налага студентчето свирепо с палката или 4-5 сержанта да го ритат с кубинките. Реалността се оказа леко по-различна, някаква гоненица в НХГ и малко шамарена фабрика и репортаж на принципа "Ода за винта" по бТВ (все ми е пред очите Ана Цолова като гръмна Челопечене как разпитваше някакъв военен в студиото какво, аджеба, съдържат снарядите като химически състав и много й се искаше да има някой и друг снаряд я със зарин, я със зоман, я с нещо друго отровно).

Та понеже защитавам позицията, че "Ранобудните студенти" са хора без работа и сегашното им героизиране ще ни излезе солено един ден (още едно отклонение: сещам се за Мила Люцканова и декларацията за младите хора, дето я били качили в интернет. Тия ако смятат след време да си вадят хляба с декларации в интернет, гладни ще ходят!), като го разгледах няколко пъти това клипче, започнах да се питам за някои неща.

Примерно, Сава, като "препречва с тяло пътя на политиците", за Раймонда Диен ли се мисли, или за китаеца от снимката вдясно? И "политиците" не са ли онези, които сами, доброволно си избрахме да ни представляват в Народното събрание? Не са некви марсианци, нали?

Или пък, откога е норма на поведение да се правиш на птица-бегач пред полицията и да разказваш как са те гонили няколко човека, все едно от негрите в Бронкс или от травеститите пред Земеделското министерство си избягал?

В един момент достигнах до извода, че демокрацията и правата на човека у нас са достигнали небивали висоти, след като някакъв келеш решава, че "понеже не му се седи в РПУ-то за дреболии" за нищо полицията направо може да го духа. Да се чуди човек братя Галеви от кого гледат!

После се замислих от какво толкова се оплакват тия нашите герои, след като в САЩ например тоя втория направо могат да го застрелят като куче и всичко ще мине и без вътрешна проверка за (евентуално) превишаване на права от страна на полицаят. Я тамошно ченге да ти каже да не мърдаш, пък ти тръгни да му бягаш, че не ти се кисне в РПУ-то.

Малко ми е странна тая новина, 4 минути видео и веднъж не го попитаха нашия магистър: "Добре де, ти що не се подчини на полицая?". Аз например в този репортаж виждам как протестиращи умишлено търсят сблъсък с полицията (тук), виждам как някакъв идиот решава да се прави на по-умен отколкото е в действителност (тук), виждам как никой не обръща внимание на къде-къде по-явното полицейско насилие (тук) - те ме занимават с "геройствата" на некъв Джими Съмървил, магистър по интелектуално право!

Но, няма какво да се прави - такова е времето, такива са му и героите!

Безопасно

Следя до колкото мога събитията около окупацията на Софийския университет и "Ранобудните студенти" и си мисля някои неща. Например, върнах се в 80-те години на миналия век. Тогава още ходех на детска градина и имах едно другарче, Ембеца (Емил де), дето го играеше неформален лидер. Ембеца, освен че се опитваше да бъде тарторче (повече заради брат си, 2-3 години по-голям), не обичаше и да губи. А аз пък очевидно оттогава не обичам хора с повече претенции, отколкото възможности и му играех контра. Ембеца от ЦСКА, аз - от Левски. Ще играем мач, Ембеца от едната страна, аз - от другата. И понеже Ембеца си беше спънат в краката (по-късно, в средното училище въобще не си правеше руда да идва да рита с нас, дори и вратар да стои), за да не губи, си измисли едно негово си правило - по някое време на мача взема топката с ръце и казва "5 дузпи за нас!". Няма правила, няма може ли-не може ли, няма "Моля, другарко!" (тя другарката точно за нашия мач я болеше сливата). Броят на дузпите варираше в зависимост от това с колко губеше отборът на Ембеца и между другото, не беше еднократно упражнение.

Окупацията на Софийския университет е подобен мач.

"Ранобудните студенти" са недоволни от правителството, но не окупират сградата на Министерския съвет, а университетската. Това пак като през комунизма, когато хем се борехме за мир, хем се въоръжавахме до зъби, че и военно обучение в училищата имахме.

"Ранобудните студенти" са някакво тотално малцинство, няма какво да се лъжем - 200-300 човека се качват на главите на останалите, хайде това едно на ръка, свикнали сме. Ама и с претенции за представителност, с искания от страна на всички. По тази линия получават защита с малоумните доводи, че видите ли навремето и Ботевите четници, и комунистическите атентатори от 1925 г. са били шепа народ на фона на цялото население. Сигурно е така, само че и Ботевите четници, и комунистите с ясно съзнание са рискували живота си. Докато нашите студентчета нищо не рискуват - нито изключване от университета, нито дори и разпит в полицията и повдигане на обвинение. Щото представяте ли си какъв вой ще се надигне, ако случайно полицията вземе, че си свърши работата? Или пък реши да действа по-твърдо и им пусне баретите, както съм ги виждал да атакуват сгради във Враня - няма катинари, няма заключени и залостени врати - влизат, изнасят ги накуп и аре до тук с играта на окупиране.

Силно се страхувам, че днес си отглеждаме "ранобудни" лидери от този вид.

"Ранобудните студенти", освен че ми извикват спомени отпреди 30 години, много ми приличат на Бандар-лог. Миналата събота минах пред университета - 100-150 студентчета, 50-100 кибици и случайно преминаващи (като мен) и се сами се навиват какви велики дела ще извършат и сами си вярват. Само не и разправяйте, че не е така, след като на втория ден президентът ги включи в списъка на народните будители, то как да е иначе? Да не забравя да спомена, че окупиращите отново са младите, образованите, от заможни семейства, кадърни и знаещи (съответно контраокупиращите са цигани, тъпанари, прости, платени). Те са спонтанно организирани - върви си студент по улицата и изведнъж му хрумва да окупира нещо, и така на 100 човека по едно и също време. Е, понякога стават фаулове, но за тях се говори с половин уста и се замитат под килима набързо.

А най-ме кефи бързината, с която ги издигнаха в ранг на утрешните ни политически лидери. Ебаси лидерите, то две приказки на кръст не може да върже, всички едни и същи общи приказки дрънкат и най-важното нещо, дето са направили, е да качат неква там декларация в интернет и аре, готово, правителството да пада!

И понеже се извадих спомени от 80-те години, тогава си спомням кадри от демонстрации на южнокорейските студенти, които бяха разпръсвани от полицията с палки, водни струи и сълзотворен газ (а онези бяха многохилядни). И все го сравнявам с безопасното нищоправене и нищоказване на родните ранобудници.