Отказването

В едни отминали времена, в една друга страна беше много модерно отказването. Обикновено се налагаше на деца да се отказват от родителите си, ставаше с обява във вестника с примерно следния текст "Аз, еди-кой си, скъсвам с баща си, нямам връзки с него." - описали са го и Рибаков, и Солженицин. И у нас го е имало.

Такива времена бяха.

А сега времената са други и може да видите обратното. Родител да се откаже от детето си чрез медиите. Като Лъчо Мозъка например. Има го и това, ражда се човек, расте, жени се, деца му се раждат и тъкмо почнат да се нареждат нещата и се уреди я депутат, я кмет (келепир има у тая работа) и жена ти вземе, че се разведе, и то не само се разведе, ама и детето вземе, и съда вземе, че го присъди на нея, без да отчита факта, че си личния гинеколог на Тъпанаря от Банкя. И след 10 години отрочето да вземе и бам! да се окаже в една кола с някакъв новобогаташки пикльо. Е как да не се откажеш, как да не вземеш и да разясниш всички подробности пред медиите, да знаят, да знае и самият Тъпанар?

Как говорят снимките?

Докато аз се правя на любител-фотограф на острова, някои хора си вадят хляба с фотографиране. Или пък ни казват с една снимка толкова неща, колкото три дни да ни говорят, няма да ни кажат.

Преглеждам новина в дарикнюз: "Борисов към БСП: Безпощадно за мен означава никога повече да не ви допуснем на власт".

Да се смея ли, да плача ли? И докато и тегля един коментар накратко, че все пак съм на работа, погледа ми попада върху снимките. Ето къде е новината. Дори може текста да се спести, само снимките говорят достатъчно красноречиво (копирам ги от сайта на Дарик). 

Ей го тъпанаря от Банкя: малко е в поза "Другарят Тодор Живков на ІХ конгрес на БКП". Само аз ли го забелязвам? Странно, мислех че има хора, които помнят и точно срещу това са се борили до 1989 г. А сега - язък им за усилията. Размахва ръце и обяснява как с безценната помощ на братския Съветски съюз през 1980 г. ще построим комунизЪма. Или демокрацията, в конкретния случай няма разлика. 

Снимката отговаря на заглавието - Борисов е в бойна готовност, намръщен, целеустремен, решителен. Десницата му чертае бъдеще за България без левицата на власт (в интерес на истината, и аз искам Станишев и Овчаров вън, ама на ...). Веждите му се сключват, гласът му се втвърдява - въобще, спукана и е работата на БСП. Само един поглед в очите на Бойко и виждаш бедното му детство, филиите с мас, гуменките на босо, храненето на зайците.

Е, снимката няма как да ни обясни как в доклади на посланиците на една страна до техните правителства Бойко е сочен за мафиот от средата на 90-те  - при това тия посланици бяха от добрите, когато ставаше въпрос за Румен Петков. Снимката няма и как да ни обясни как в същите тия доклади се споменава пишман - банкерката Цветелина Бориславова като шеф на обществена пералня със специално предназначение. Снимката (тая конкретно) не ги обяснява тия неща - не и стигат думите. Не обяснява как когато се споменават министър-председателите на Косово, Черна гора или Хърватия като покровителстващи трафик на наркотици, оръжие или жени нашите медии тиражират източниците и задават въпроси редно ли е това; а когато се нашето момче го нареждат в листата вече губим дар слово.

Но най-важното, което снимката не ни казва е как в продължение на години двама последователни посланици на САЩ посочват в докладите си до своите правителства, че новият български лидер е всъщност едно полуграмотно-полуобразовано селско парвеню, пробило си път напред с лакти и нахалство; а когато грамите излизат на бял свят, и видим всъщност, че и поредния ни Голям брат ние отредил ролята на обслужващ персонал - чак тогава с половин уста чуваме ... Congratulations, General.

Не ви ли напомня на някого?

За сметка на това следващата снимка в новината направо разбива статуквото. Тя ме върна в четвърти клас, когато учех преразказ по картинка. Няма да ми стигне ни времето, ни мястото, ни интернета, ако почна да описвам какво ми говори тази фотография. Например виждам мислите на Цецка Цачева (всъщност, тая женица толкова да си отговаря на името, просто няма на къде. Като кажеш Цецка Цачева трудно би могло човек да си представи нещо по-различно от закръглена лелка в климактериума). Те не са много, по-скоро са в категорията "Празни мисли на един празен човек". Снимката по-скоро показва колко високо и далече можеш да отидеш съгласно Теорията на вероятностите. Снимката ни казва също и че това не е за дълго, но няма кой да я чуе. А защо ли?

Защото на преден план е един обикновен плужек, едно безгръбначно и безмозъчно създание, издигнало се до главозамайващи висини благодарение на способностите да прави духовно фелацио. Всъщност, само духовно ли? Той е готов да ръкопляска още преди тъпанаря от Банкя да си е отворил устата, и е готов да ръкопляска до припадане, без прекъсване, до следващото му отваряне на устата.

Готов е да ръкопляска на нищоказването и да обяснява гениалният замисъл на нищоправенето.

И никой не иска да чуе снимката, която казва с тих глас "Колко такива като вас са похабявали такива като мен с присъствието си, а вече са само неприятен спомен..."