Има ли, няма ли смисъл

Четири месеца - толкова му оставаха на първия кабинет на Борисов до редовните избори. Но понеже никога не е късно да научиш нещо ново, оказа се, че Бойко, въпреки мъжкарския си вид и мачо-поведението е бил много крехка душа и не можел да гледа кръв (или поне с това се оправда) и подаде оставка. То верно, тогава имаше едни съмнения, че ултрасите от някои футболни агитки са му направили услуга, ама това бяха само слухове и съмнения. 

Та тогава, четири месеца преди редовните избори Бойко взе, че хвърли кърпата.

Втория кабинет на Бойко, ако сте забравили как си отиде първия, също не му беше писано да изкара пълен мандат, и там оставката дойде ни в клин, ни в ръкав след президентските избори. Рече Бойко: "Ако не сме първи на първия тур хвърлям оставка", те не бяха първи, той се опита да шикалкави ("Ние сме първи, щото сме партия, Радев го издига инициативен комитет"), ама на втория тур пак беше предпоследен и от нямане къде да ходи, пак хвърли кърпата. Тогава нищо и нямаше та държавата, нямаше опасност да се счупи, нямаше опасност нещо да се обърка и да се разтури съграденото от него.

Сега обаче Бойко не дава оставка защото, виждате ли, щяло да стане много лошо, пък и редовните избори били след няма и 8-9 месеца (XLIV-ото Народно събрание е избрано на 19.04. 2017 г.) и нямало смисъл от оставка.

Няма ли?

Я да видим, какво ще и се счупи на държавата, ако не управлява Борисов?

Я да видим, какво толкова лошо ще стане, ако Борисов подаде оставка?

Има ли, няма ли смисъл от оставката - ти я подай, пък ще видим.

Блатото на наивността

Винаги се връщам към един епизод от "Записки по българските въстания". На събранието в Оборище, когато се обсъжда предстоящото въстание един от селяните споделя как според него ще се освободим от турците:

"... щото много разпиляни оставаме по селата. Едни тук, други там - по средата никой. Най- ще е добря, ако сичкото население се дигне на едно, па се сбере в нящо ... в нящо като крепост ... такова, горе, на високото. Жените и дяцата вътре, а ние мъжете в колело наоколо по скалите, да гърмим!"

Този епизод досега винаги ме е поразявал с наивността, която лъха от него. Къде е тая крепост, какви са тия наивни представи, как така си я представя тая, че турците ще се помотат малко в краката на въстаналите, пък като видят, че не става, ще си плюят на петите? 

Тази сцена досега е била пред очите ми като образец на наивността българска. 

Така и протестите - не само студентската самодейност от последните дни, а протестите като цяло, от юни насам. Наистина ли са толкова наивни протестиращите, че ще се позавъртят около Народното събрание или Министерския съвет, ще повикат малко "Оставка!" и правителството одмах ще я хвърли? 

Тази наивност очевидно е генетично вродена у нас, предава се от поколение на поколение. Тя обяснява много неща - като се почне от резултатите на изборите в последните 24 години и се свърши до поведението на студентите по време на онзиденшната им игра на окупация и протести. 

А те пък какво си въобразяваха?

Че ще се помотат малко пред Народното събрание, ще повикат, ще се правят на оригинални, а правителството ще ги чака с оставката в ръка? Не е ли прекалено наивно? Е как ще падне правителството с мятане на яйца и домати по сградата на Народното събрание, с палене на кофи за боклук, със събаряне на заграждения (а това пък ако някой ми обясни с каква цел се прави)?

Странно ми е, при толкова много фотографи, при толкова много съвременна техника на площада пред 

Народното събрание, как няма нито една снимка на полицейско насилие. Тази снимка обиколи света, та 

сега и с това сме известни; снимки на полицаи, вдигащи пейки с хора по тях, снимки на полицаи и 

протестиращи лице в лице, снимки на полицаи и протестиращи в различни пози, но нито една снимка на 

полицаи как бият протестиращи. Не казвам, че горната снимка е монтаж, че кръвта по главата на студента 

е бутафорна или пък че сам се е наранил. Но нито един кадър как полицаи бият някого - нито един, поне 

досега.

Много странен начин за сваляне на правителството. Или, ще го кажа типично по шопски - и я го не знам как е, ама и така не е!

Добре де, ма не се ли осъзнават, че са 4-500 човека и че при цялото ми уважение към стремежа да ги изкарат като Ботев и Левски, на практика правят на маймуни цял народ? И че колкото и геройски да изглеждат с окървавените глави, какво очаквахте всъщност от полицията като започнахте да рушите загражденията около Народното събрание? Че полицията ще раздава ароматни кърпички и лукчета ли? 

И друго не разбирам - добре, да кажем че утре Орешарски наистина подаде оставка. Какво следва след това? Студентите ще и противниците на кабинета ще празнуват по площадите, после ще се приберат вкъщи, ще има нови избори и ще дойдат следващите. И те няма да са корумпирани, няма да обвързани с олигарсите и корпорациите, ще са честни, компетентни и ще се страхуват от силата на улицата?

Не е ли прекалено наивно?

Deja vu

Утре сутринта медии и блогове у нас ще ни залеят със своите гледни точки за събитията от тази нощ. И съм сигурен, че почти навсякъде основният рефрен ще бъде deja vu - препратката към 10 Януари 1997-ма. И може би ще са прави. И за мен също е така, само че моето deja vu е малко по-различно.

Аз не правя паралел между палките от 97-ма и палките от снощи. А и се връщам доста по-назад във времето.

Моето deja vu е малко по-различно.

Моето deja vu идва от зората на демокрацията, когато по улиците на София брадати типове блокираха движението с искания за оставки - на Петър Младенов, на Андрей Луканов - и ги получаваха. Така, благодарение на колективната анонимност на уличната тълпа. Някак встрани остана тезата, че при демокрацията си свободен да правиш каквото си искаш до мига, в който нарушиш нечия друга свобода. Някак встрани остана идеята, че демокрацията означава спазване на законите и че законът е еднакъв за всички, а в същото време шепа пишман демократи окупираха, скандираха, стачкуваха и най-вече надвикваха и правеха каквото си искат, щото видите ли, сваляли комунизма (това след 10-ти Ноември, преди това не си го и помисляха!). 

Същото deja vu видях и през зимата на 1997-ма, да ме прощават онези, които тогава наистина са вярвали, че са променили нещо. Аз не мога да приема насилието под каквато и да е било форма за нещо нормално. Не разбирах и до ден днешен кому беше нужно да се щурмува Народното събрание, да се чупи и руши, да се стои до среднощ, да се провокират полицаи само и само за да можем на другия ден да показваме гордо пред света бинтованата глава на Филип Димитров? За каква демокрация става въпрос в 1 през нощта с камъни в ръка срещу полицейските щитове?

 Същото deja vu е и днес. Може и да има хора на протестите, които смятат че това правителство трябва да си отиде; може да има и хора, които смятат че повече така не може, че трябва генерална промяна в българската политика, в начина на управление на страната, и са прави. Аз самият очаквах много повече от това правителство и все повече се разочаровам от него, но не смятам че трябва да бъде свалено по начин като снощния. Съжалявам, ама не мога да оправдая къртенето на колчета и плочки от паважа в името на по-доброто управление на страната. Не мога да оправдая блокирането на основни кръстовища и булеварди в името на по-доброто управление. Не мога да приема, че това правителство "трябва да си ходи" само месец и половина след избирането му само щото на някои така им се иска. Не мога да приема сегашната активност на улицата след 3.5 години пасивно наблюдение на управлението на Тъпанаря от Банкя. Не мога да оправдая замерването на една жена с домати - все пак има някакви понятия като чест, достойнство, кавалерство. Нещо не ми се връзват тия неща. 

Не мога да разбера що за хора могат да мятат камъни срещу автобус, в който има жив човек - какво искате, да го убиете ли? И какво ще спечелите, като го уцелите? А не, забравих - той е комунист, той е гад, той е за трепане, то и трепането му е малко на тоя! Не мога да си представя дори, че едни и също хора първо говорят за "върховенство на закона" и в същото време отказват да изпълнят полицейско разпореждане, щото са заети да свалят комунягите! Я идете в Щатите да видите дали някой ще окупира Пенсилвания авеню, щото не го кефи президентът-негър, ще блокира достъпа до Белия дом и ще мята камъни по лимузината на Барак Обама и полицията в същото време го гледа с разбиране и съчувствие? 

А у нас може.

У нас deja vu-то вече е част от пейзажа, от ежедневието. Моето deja vu го гледам вече 23 години - как едни хора се хващат да "свалят комунягите", а след това се оказва, че пак са направили грешният избор и пак нещо не е както трябва. Deja vu-то у нас е игра: първо си играем на протести, после на демокрация, после на избори, и после пак на протести, щото комунистите пак ни излъгаха.

И най-лошото е, че след снощи обратното броене за кабинета "Орешарски" вече е в ход. 

Deja vu-то отново победи.

Да пресолиш манджата

Руснаците имат една много интересна игра на думи в езика си: "Борщ пересолила = С солью переборщшла". И двете означават едно и също, да пресолиш манджата. И двата израза могат да се използват по адрес на протестите у нас - единия за правителството, другия за протестиращите. 

Правителството го играе като щрауса в зоопарка, на чиято клетка имало надпис "Не плашете щрауса, пода е циментов!". Горката птица няма как да го знае, очевидно Станишев и Орешарски също. Правителството дойде на власт с обещанията да бъде алтернатива на органите на Народната милиция,  да успокои обстановката, да нормализира страната и да си върнем държавата, но така, като ги гледам, ако въобще изкарат до Нова година, ще е успех. Жалко, имах съвсем други надежди преди месец! Въпреки това, въпреки дивотиите и с Пеевски, и с Иван Иванов, и със залаганията в интернет, въпреки странните назначения в него, въпреки липсата на прозрачност, това правителство е добре да се остави да работи. Най-малкото, което имаме нужда в момента са избори. От началото на годината до сега това е третото правителство, ако отидем на предсрочни избори това означава ново служебно правителство, неработещ още няколко месеца парламент и ново правителство в края на годината. Тоест, за една година - 5 кабинета. Не съм видял страна по света досега да е излязла от криза, сменяйки 5 кабинета в 1 календарна година; напротив, признак на задълбочаване на кризата е. Белите държави сменят 5 кабинета за 20 години, ние очевидно следваме завета да др. Димитров, който ни завеща за 1 година да постигаме онова, което другите народи постигат за 100. Но от друга страна, тъй като министър-председателят в момента се казва Орешарски, а не Борисов, то това правителство може да се нарече до известна степен успешно. С малко усилия от страна на обществото и по-конкретно, на г-н Президента (улицата ми е противна още от 1990 година и така и не мога да я припозная като нещо позитивно) може да се стигне до договореност и за предсрочни избори заедно с изборите за Европарламент догодина, и да се направят необходимите промени в кабинета (това също е вариант, нищо, че има-няма и месец работа), които да го отдалечат от партийността му и да го превърнат в наистина експертен кабинет. Е вярно, не е нещо, което ще се хареса на Станишев и Местан, но пък е единственият им полезен ход в момента. А че това НС няма да изкара пълен мандат е ясно още от 12 Май насам.

Протестиращите също са се взели много насериозно, но с всеки изминат ден протестите им приличат повече на някакъв сбор на самодейното творчество, отколкото на протести против правителството. Интересни плакати, интересни призиви, някои дори го обърнаха на "Танцувай с мен" - въобще, да сваляш правителството е голям купон. Интересно е да четеш по блоговете мненията на участниците в тях, интересно е да виждаш чужди гледни точки, приятно е да осъзнаеш, че има мислещи хора у нас, на които им пука за България. Сигурно е приятно да се чувстваш част от интелектуалният елит на нацията, който е призван в момента да я отърве от омразните лапи на олигархията (поне с такова впечатление оставам за протестиращите)!

Но!

Така като го гледам, този отдавна е бил 6 годишен. Май е време да си смени заниманието, очевидно не 

е много добър в дисциплината

Първо, протестите все повече се обръщат на някакъв купон, на който между другото се опитваме да свалим правителството. Искат се нови избори, на които вероятно отново първи сили в НС с малка разлика ще са ГЕРБ и БСП, следвани от ДПС, и евентуално Атака, НФСБ и някаква коалиция около ДСБ, да я нарека ДСБ+. Влизането на колкото се може повече малки партии в НС няма да доведе до по-широко представителство на народа в него, напротив - големите няма да имат достатъчно депутати да съставят кабинет, а малките ще усетят, че друг път парламент може и да не видят и такава търговия ще почне, че Воленсидеровия келепир в момента ще бъде като детска игра. 

Второ - нетърпимостта към корупцията, некомпетентността, задкулисните сделки и липсата на прозрачност са хубави неща, но се питам, къде бяха 3.5 години, докато управляваше ГЕРБ? Как стана така, че Делян Пеевски изкара хората на улицата днес, а Цветан Цветанов не го направи за 3.5 години? Как стана така, че Делян Пеевски е лош днес, а не беше лош 3.5 години, докато хвалеше правителството на ГЕРБ? Как стана така, че Иван Иванов от СИК е лошо, а Бойко Борисов и съдружието му с Пашата беше хубаво? Протестиращите наясно ли са, че ако преди година и половина бяха поискали оставката на онова правителство (след телешките пържолки за кучето от БЧК примерно, или след обясненията на Цветанов за доходите му) днес нямаше да искат оставката на това? Как и кога изведнъж пораснахме с няколко века и станахме нетърпими към олигархията, а до вчера четяхме вестниците и и гледахме телевизията и без проблем? Защо никой не протестира пред прокуратурата, която в един ден първо намери, че няма престъпление в разговора между Борисов, Найденов и Кокинов, а после оневини и PR-ките на Найденов? 

Много въпроси, а отговори няма.

Та, ако трябва да се върна на солената манджа, с която започнах - пресоляването се оправя - има си как. Стига да има желание и стига да не си изтървал пакета със солта в манджата, че тогава направо се хвърля.