Производство на дебилчета

 Писах преди години в блога си за американското момиченце Саманта Смит и писмото и до тогавашния съветски лидер Юрий Андропов. За да не останат по-назад руснаците се организират и изнамират съветски отговор на американците - Катя Личьова.  В духа на ония години Катя Личьова е била много внимателно проучена и избрана, все пак ще представлява страната на Съветите пред гадните капиталисти, не е шега работа. Най-малкото трябва да говори английски над ниво London is the capital of Great Britain. 

Подобен цирк са спретнали руснаците тия дни (не съм предполагал, че могат да изпростеят до такава степен), аз го научих благодарение на публикация в Club Z. В ролята на посланника за мир е 12-годишната София Хоменко. Тя играе ролята на тъпата и наивна руска девушка, която живее в дълбоката провинция зад Урал, по цял ден бродира гоблени и пее в местния хор и вероятно преди седмица е разбрала, че СССР вече не съществува. София много добре се справя с ролята си, като се почне от външния и вид на благородна девица и се стигне до наивния и глас и наивните и въпроси, чиито отговори предизвикват у нея истински детски възторг. 

В разиграния театър на Катя София майсторски и подиграват двама възрастни дебили - някои си Денис Полунчуков и Пьотър Ишков. Какви го играят няма значение, видът и поведението им е на комсомолски активисти от 30-те години, от ония, които на рожден ден или сватба бързат да вдигнат първия тост за здравето не на юбиляра, а на другаря Сталин. Филмът, както е представен в анонса на Club Z е пропаганден, сниман по някаква програма за патриотично възпитание на младежта (да им е*а майката и възпитанието, и патриотизма). На София като на дебилче му обясняват на две-на три общата история на руснаци и украинци, от средните векове до СССР, тя мига на парцали, ахка и охка. Оказва се, че в животът в СССР е бил цветя, рози и карамфилчета, братска любов между народите, голям кеф и лучшее в мире мороженое! За разпадането на СССР се споменава с половин уста, все едно за изгоряла крушка. През цялото време руснаците са добрите, американците (и натовците) са лошите, а украинците са заблудени душици, на които руснаците, като по-голям брат, ще простят. Държава Украйна например никога не е съществувала (то и държава Македония също, ама пусто другарят Сталин 36-та година като казва, че липсата на език не е пречка за установяване на държавност и ...), а руснаците така са наричали приграничните области на страната си: У Краина, в края. Защо от всичките 4 краини на държавата им само една се нарича така, а в останалите краища на необятните руски земи няма други У Краини двамата комсомолци не казват. Ма и София е толкова шашната от неочакваното откритие, че не се сеща и да пита. Като и обясняват, че през 30-те освен украинците са гладували и останалите народи на великият Съветски съюз удобно пропускат да представят цифри за умрели от глад в другите части на страната, за случаи на канибализъм, за причините за Голодомора. Е, все пак е патриотичен урок, няма сега да разстрелваме другаря Сталин посмъртно я? И София ахка ли, ахка, как може при тая благодат украинците сега да са неблагодарни и така подло да стрелят по руските войници.

Ще спра до тук. Патриоти този филм може и да не произведе, но дебили със сигурност. 

Капан за патриоти

Беят, и той, без да разбира нито дума, слушаше с благодарение песента. Той питаше Дамянча Григорът да му
тълкува всеки един стих. Всеки други би сбъркал конците, но Дамянчо не беше от тия хора, които не могат да
отговарят на трудни въпроси. При това, сега му се даде случай да изпита силите си. Той запродаде бея по най-
естествен и увлекателен начин. Песента, според Дамянча, изражавала сърдечната любов на графа към графинята. 
Графът й казва: „Обичам те сто пъти повече сега“; а тя му казва: „Обичам те хилядо пъти“. Той казва, че ще
издигне черкова, дето е била пещерата, за спомен, а тя му казва, че ще си продаде всичките ялмази, за да раздаде
милостиня на сиромасите, и ще направи сто чешми от мрамор.
— Че много чешми, по-добре да направи и мостове за хаир — пресече го беят.
— Чешми, че в Немско водата е малко, та пият повече бира хората — отговори Григорът.
Беят клюмна одобрително на това решение.

За сведение на пишман-патриотите: голяма част от революционните песни на българите са български текст върху турска мелодия - който трябва, го знае. И не е точно "заемка" от турския фолклор (както дебелашки и гузно го представи Местан), по-скоро е хитрост на нашите предци - турците са мислели, че пеем техните песни с наш текст (и наистина става въпрос за любовни песни). А ние сме пели "Къде си вярна, ти любов народна?" през това време и сме минавали метър. Епизода в "Под игото", където българите пеят бунтовни песни пред бея, а Дамянчо Григорът му превежда, че графът обича жена си 1000 път повече отпреди, а тя му отвръща, че ще си продаде ялмазите и ще построи 100 чешми за сиромасите почива на реални факти.

Но също така си мисля, че е крайно време да заведем турски държавник (Ердоган е най-подходящ) в Батак - да ни обясни оттам, от историческата църква, как турците са се грижили за нас и как са ни пазили от другите народи 500 години. С други думи - да получим извинение за петте века насилие, асимилация, безправие, скотско съществуване.

Турската песен на ДПС беше капан - капан за пишман-патриотите у нас. За онези, които на две ракии почват да искат "Циганите - на сапун, турците - под ножа!", а след още две почват да си броят моретата - да видим дали са пораснали или още реагират като бик на червено. Беше и тест какво може да си позволи ДПС, оказа се - доста, но най-вече беше капан.

За сведение на пишман-българските граждани: Върнахме ви имената, говорите си на турски свободно навсякъде, не ви връщат от болницата, ако сте с шалвари,  5 sahat haberler по националната телевизия ви пуснахме, джамии строите свободно, какво повече искате? Дали е нормално на предизборна среща да се пее народна/любовна или каквато и да било песен на чужд език, още повече на турски е доста спорно. Не я виждам предизборната логика на Лютфи Местан: събираме се с гласоподавателите, обясняваме им кой е новият инструмент, който разпределя финансовите потоци в държавата и накрая пеем турска любовна песен. Остава само да викнете Юзеир Юзеиров да рецитира "Аз съм турчин, син на турчин" и да се окаже, че Вазов е копирал и той нещо от Анадола.

По принцип: Мисля, че е крайно време да престанем да се комплексираме на тема "турско робство". Това е било в миналото, нито ще го върнем, нито ще го оправим.

Да се видят колко са първосигнални някои хора.

Патриотично, родолюбиво и физическо

Господинът на снимката, преди години, по повод наубийството на проф. Станимир Калоянов от цигани в 

кв. "Захарна фабрика" спомена с дебелашка усмивка, че ВМРО е известна с "гимнастическите си отряди" 

и ако държавата не вземе мерки, ВМРО ще ги вземе. 

Държавата не взе мерки, но и "гимнастическите" отряди на ВМРО никакви ги няма ... А този, така като го 

гледам, отдавна не е правил гимнастика.

Цената на подкрепата на Патриотичния фронт за евентуалното бъдещо правителство се оказа много странна - часове по родолюбие и повече физическо в училище. Аз досега си мислех, че ония там разпределят министерски постове, шефски места в агенции и комисии и други благинки. Но, оказа се, патриотите се водят от други, по-възвишени идеали.  

Странна работа!

Не ми е ясно що точно това - макар че за физическото има резон, като му гледам на Красимир Каракачанов шкембето, требе си повечко физическо. Ма не ми е ясна комбинацията "родолюбие+физическо" - що точно такава, що точно тия два предмета, а не "математика+история" примерно?

Какво точно ще се учи по този предмет "Родолюбие"? 

Представям си го, вдигат там някакво учениче да отговаря, не знае, и бам - двойка! Ма не само двойка, ами и учителят като го почне: "Ти що не знаеш бе, ти Родината си ли не обичаш бе, твойта мама ..." и с пръчката през ръцете, като едно време. Върбова пръчица, шибучица, както казваше един герой на Радичков. Или пък, чудно ми е, в онези региони на страната, където в списъците с първокласници няма нито едно българско име, всичко е Ахмед, Мехмед и Гюлфие (и някой Роналдо от циганската махала) - там какво точно ще им преподават по родолюбие, че не се сещам? История и величие на Османската империя? И въобще, сега сериозно - как ще стане тая да обичаш родината си по заповед, по задължение? Как ще стане тая да вкараш в главите на децата алдехиди, кетони, корени на квадратно уравнение, чашелистчета и венчелистчета, карстови и артезиански води и между всичко това родолюбие? 

Въобще, ако ще има допълнителни часове в училище, то не е ли по-добре да са по математика, по литература, чужди езици. Хайде да не се лъжем, преди 25 години редовно вземахме първи места на всякакви международни състезания по математика, днес е успех ако въобще пратим отбор да ни представя и той не е на последно място. Децата ни стават все по-неграмотни от година на година, и в тези класации се оценяват уменията им да пишат, да смятат и да разбират написан текст. А ние какво, утре ще кажем: "Не можем да смятаме, не разбираме елементарни неща, но пък за сметка на това по-големи родолюбци от нас няма и бягаме бързо!".

Ако допълнителните часове по физическо имат за цел да подготвят физически бъдещите поколения, а часовете по родолюбие целят да възпитат у подрастващите любов към Родината с главно Р, то звучи добре, ако ставаше въпрос за 20-те и 30-те години на миналия век. Тогава идеологиите са били такива, изграждали са образът на атлетичния мъж, който е голям патриот и е готов във всеки един момент да скочи и да защити Родината си. Е, за физкултурници като Цветанов и Борисов подобно предложение може и да звучи като музика за ушите им, но те не са ми мерило в случая.

А отделен въпрос е колко на сериозно трябва да вземаш политически субект като Каракачанов, който за 20 години беше в коалиция и с кого ли не и всичките му партньори бяха все някакви политически шмекери, като върхът беше тази година - като не стана калимерата с Бареков стана тази с Валери Симеонов. Каракачанов може и да се има за политически "войвода", но си е най-обикновен политически бакалин.

Та въпросът ми е, тия хорица дали наистина си вярват в приказките си за експерти, наистина ли смятат, че някой ще ги вземе на сериозно с тия им приказки за родолюбие и физическо и въобще, що не се радват на своите 15 минути слава някъде тихо и на спокойствие настрани?

Национализъм Home edition

Ирина и Бимби обядваха набързо в аперитив „Хъшове“, където една компания от по-смели бохеми на корпорацията „Хан Крум“ буйствуваше още отсега с намерение да изтрезнее и да се напие отново вечерта.

Компанията представляваше дива и пламенна сбирщина от разни факултети, на която виното бе повишило патриотичните чувства. Членовете й водеха ожесточен спор за програмата през вечерта. Най-смелите искаха да изпочупят прозорците на югославската легация, докато други, по-умерени, предлагаха да ознаменуват празника само с побой над евреи и повреди в синагогата. Ала тъй като легацията и синагогата се пазеха добре от полиция, всичко щеше да свърши, както обикновено — с чупене на беззащитни витрини.

Димитър Димов, "Тютюн"

Както виждате, българският национализъм дори е описан в един от най-интересните български романи. И така като гледам, родните националисти не са прогресирали кой знае колко от 30-те години до сега. Въобще, по отношение на начина на изразяване на родолюбието си, родните националисти са "намерили на баницата мекото". Домашен патриотизъм, състоящ се в безопасни и напълно безсмислени акции.

Всъщност, българският патриотизъм е един и същ и в литературата, и в реалността. Българските патриоти са големи юнаци в кръчмарска обстановка и единственото, което спасява турци и сърби от тотално унищожение е липсата на консенсус по въпроса накъде първо да поемат славните родолюбиви чеда български.

За родните патриоти Васил Левски е "най-великият българин". Ако ги питате защо, вероятно 90% от тях ще се затруднят да отговорят, а останалите 10% ще се колебаят между отговорите "Защото е бил обесен от турците!" и "Защото се е борил за освобождението на България!". Ако се опиташ да обясниш на нискочелите примати, че Левски е виждал една държава, и за българите, и за турците, и за евреите рискуваш да си отнесеш боя без много приказки. Левски просто не може да е искал една България и за българи, и за турци! Няма начин, няма как! 

Въобще, на родните патриоти турците са им много виновни. Но ако очаквате да хванат пушките и да тръгнат в ускорен марш към турската граница доста ще има да чакате. Така де, едно е да мяташ да мяташ камъни против Джумая джамия, съвсем друго е да превземаш Одрин.

За кокошата слепота на родните патриотарчета споменах и в предния си пост. Много ни бива да се бием в гърдите какви патриоти сме, много ни бива да се лютим на Великите сили, много ни бива да се заканваме на сърби, гърци и турци, но когато един турчин се гаври с "Аз съм българче" предпочитаме да си стоим вкъщи, да го псуваме на три ракии и най-много да направим група във Фейсбук. Преди години Адем Кенан надълго и на широко обясни, че кръстоската на българи и славяни е довела до изродено и безплодно потомство, като мулетата и катърите. Да сте чули някой патриот или националист да му е шибнал два шамара, та друг път да не си разлива толкова подробно мисълта?

Няма и да чуете. Патриотизмът у нас е за домашна употреба - вярно, силно и мощно, да чуе се чуе у комшията, но ... безопасно. Home edition.

Патриотично от гр. Сталин

Морската градина на гр. Варна по времето, когато градът се е наричал Сталин.

Вълна на кръчмарски патриотизъм е обзела гражданите на гр. Варна тия дни. Първо Общинският съвет реши да проведе един Възродителен процес върху топонимите в околността на града, а след като областния управител спря преименуването възмутените варненци решиха да му подарят един чувал фесове. Както и да ги гледам, двете събития много точно илюстрират следния виц:

Полицай спира преминаващ турчин на магистрала Тракия:
- 200 Евро глоба.
- Ама, защо?!?
- Как защо бе!?! Пет века робство!
- Ама това е било отдавна!
- А-а-а, не знам, аз вчера разбрах.

В случая варненци са в ролята на милиционера. Лошото е, че подобни изпълнения винаги са насочени само и единствено срещу Турция, турците и турското - не че ме кефят кой знае колко де, ама комплексарско иде. Можем да търпим наименования и топоними с всякакъв друг (най-често гръцки) произход, но с турски - не! Можем да приемем селища като Драгоман и Арчар, въпреки че думата dragoman преведена от английски означава водач, преводач, а archer е стрелец с лък, но за тях възродителен процес няма. Дори когато преди очите ни е и точно обратната картинка - топоними от български произход в съседни нам страни, които никой не закача; почнете от Румъния, минете през Сърбия и стигнете до Македония - ще ги видите на всякъде. Напълно нормално с оглед както на историята на Балканите, така и не конкретните страни (в голямата си част от своето развитие провинции на Първото или Второто българско царство). Да са се юрнали румънци, сърби и македонци да преименуват имена на поляни, курии, кладенци, дерета и долчинки? Може би щото стоят над подобно пишкомерство, а може би щото имат нещо друго на ум, не знам. Очевидно е обаче, че май само ние имаме постоянната нужда да си мерим пишлетата с някого и за нещо.

Смяната на имената на местностите около Варна е напълно безсмислена по ред причини - първо, местните хора ще продължат да си ползват старите имена; второ - имената може и да сменим, но 5-те века турско робство няма как да заличим и да променим; трето - благородната и "патриотична" идея не прави деянието по-малко смешно и жалко. А като сме почнали да променяме, ще сменяме ли имената на баклавата, кадаифа, айряна и мусаката? А на бозата и локума? А на ширитите и на кибрита?

И това всичко в град, който навремето е носил името "Сталин"!

Почти патриотично

От месец някъде ми стои в черновите този пост, все му се каня и все не му идва времето. 

Големи патриоти сме, мине се - не мине време, и все го удряме на патриотарство, викаме по едно "Да живей България!" и се юрваме да избираме българското.

Ей го на, над 60% от българите избират родното производство. Вярно, че основното е манджата - хляб, кисело мляко, сирене и зарзават, ма да не им връзваме кусур на хората, толко пари имат, толко им чини и патриотизма. Да имаше повече пари в джоба си българинът, и родните автомобили от "Грейт уол" би подкарал наместо западните таралясници от Горубляне. Въобще, милее за родното си нашенецът - и мебелите му родни, и телевизора в хола, и дрехите на гърба му. Не върви вноса на италианския теракот, полските мебели, за боб и чесън от Китай да не говоря. За бойлерите "Дипломат" и "Теси" се чака с месеци, продажбите на "Астера" хвърлят в отчаяние западните и източните козметични гиганти, а от "Кока-кола" и "Пепси" всеки ден се молят да не речем да изнасяме боза и лимонада зад граница. 

Този пишман-патриотизъм е необясним на фона на изчезналите марки като "Раховец" (нищо им нямаше на тия печки), "Респром", "Панака" ако щете - за всеки влак си има пътници, на пазара има място за всеки. Но родното го няма! Що го няма е тема на друг разговор. Малко ми е странно да се бием в гърдите какви патриоти сме и как си избираме родното пред вносното на фона на затворените заводи и изчезналите марки - за 20 години изгубихме не само външните, но и вътрешните пазари. Не знам за какъв патриотизъм можем да говорим при купуването на 2 кофички кисело мляко, кило домати и връзка чесън, когато в същото време като трябва да се купуват газорезни машини например и най-евтините оферти са от турски или словенски производители.

Е ние к`во сега, да не сме сакати или по-прости? 

Идеята ми е, че подобни изследвания са напълно малоумни, или както казват руснаците - безсмислени и безпощадни. Да твърдиш, че избираш една стока само заради географския и произход и тази стока не е коняк или шампанско е (според мен) крайно примитивно и ограничено. Самият факт, че тениската на гърба ти е произведена в някой гаражен шивашки цех в Родопите от някоя отчаяна шивачка с 300 лв месечна заплата не я прави по-качествена от произведената в Турция, Китай или Полша тениска - всичко е въпрос на качество и цена. Същото е и с битовата техника, и с мебелите, и с храната. Тогава какъв е смисълът от подобни проучвания? Да се поставим в позицията на Гърга Питич, който сравни "Балантайнс" и някакво менте, правено в задния му двор и отсече: "Нашето е по-хубаво!"? 

И докога така? 

П.П. Отивам да си сипя един карибски ром "La Mauny" и едно Pepsi. Ще ме прощавате, ама пред ром "Атлантик" и "Дерби"-кола няма начин.

Колко е просто

По-надолу съм пуснал едно клипче, което открих случайно в интернет. И което ме накара да се замисля колко малко всъщност познаваме тези, с които бяхме половин век в един отбор. И как в това кратко клипче е показано достатъчно, за да не считат украинците за южни руснаци (малоруси, както още им казват в Русия) или още по-обидното "хохлы".

Криза е навсякъде в Източна Европа от 1989 г. насам. Няма го СССР да ни изкупува боклуците. Няма го СССР да ни доставя нефт без пари. Само че прибалтийските републики, Полша, Чехия, Словакия, Унгария и Словения (аз бих поставил и Хърватия) се заеха сериозно да си строят държавите наново. Въпреки скандалите, въпреки корупцията, въпреки връзките с бившите служби. Украйна се бори по друга писта, те някаква форма на държава имат от 1917 г. насам, но с малки изключения в първите месеци след Революцията, винаги е била "проформа", въпреки отделното място в ООН.

И ние можеше да сме заедно с чехи, поляци, унгарци, но ... поглеждаме от втория ред.

А едно такова клипче би могло малко да ни вдигне самочувствието. 

Аз съм украинец, а ти?

Колко е просто понякога!