Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

Sofia street food

По улиците на София се разхождат и Ягуари. За сватби

От известно време насам с Малкото Кате и Малкото чудовище всеки уикенд се спускаме в центъра на града и откриваме доста интересни места. Хем да се разходим, хем Софи да си поиграе и да се пораздвижи, хем да видим нещо ново. А ново има, вървим и си спомняме къде какво е имало едно време, през 90-те, после като бяхме студенти, пък и след това. 

Дърпаното свинско. Сервират го много оригинално

Доста се промени градът за толкова години, но промяната, това трябва да го уточня, не е някаква драстична. Не, по-скоро откривам магазини там, където едно време имаше заведение, барове на местата, където имаше ресторанти, ресторанти на мястото на едновремешни книжарници. Нещо в тоя ред.

Бирата на Барбекю брадърс

Едно много арно местенце е винарната Гарафа, на "Шишман". Не съм някакъв разбирач или сомелиер, че да почна да обяснявам какви вина има, вината са основно български, бели, червени, розета. Мястото е готино, приятно, и най-важното - посетителите са приятни хора, персоналът е отзивчив и забавен. Ако искате да пиете чаша вино в неделния следобед, това е мястото.

Друго местенце, което е на две крачки от Гарафа, е Скапто Бургер. Бургерите не са като на Макдоналдс, яки бургери са от типа "не мож` го изя`". Моята грешка беше, че не отчетох маринования лук в моя бургер, но това си е моя вина, да съм чел внимателно. За Малкото чудовище поръчахме и бургер, и пържени картофи, че то само с това може да се рани, ама като донесоха бургера се уплаши, а порцията пържени картофи стига за трима и ще остане. И ги заливат със сос по желание, ние си избрахме "Чедър". Не пестят от соса.

Със Скапто бургерите имахме още една среща седмица по-късно, когато имаха съвместно изпълнение с Барбекю брадърс. Там ме замъкна Малкото Кате и да си призная, не помня някога да съм харчил без да се замислям и с такова удоволствие. И тук работата не е в храната, то месо могат навсякъде да ти приготвят. Заведението е в двора на някаква кооперация, като повечето заведения на "Графа", готви ви истински американец от Ню Йорк, имат собствена бира, която се прави заедно със собствената бира на Скапто бургерите (има много тънка разлика между двете), като си поръчаш голям бърбън, ти сипват наистина голям бърбън, без да го мерят с мярка (за тия пари е нормално). Отделно имат и "Бъзонада" за дечицата, има и маса за деца с книжки за оцветяване, абе общо взето, има мн

Prima pala

ого плюсове. Един минус, цените - ама пак повтарям, не мислех за пари. Та във въпросния ресторант имаше съвместно представяне със Скаптото, аз си взех бургер от гофрети, с бира в тестото, беше много як. Малкото Кате си поръча някакво "Дърпано свинско", прилагам фотография как изглежда. Толкова за храната там, интересен се оказа някакъв пич там, не го знам какъв го играеше, управител, собственик, съдружник, ама беше голям чешит - завършил математическа гимназия в Пловдив, после Американски университет в Благоевград, после малко се мотал по Обединеното кралство и накрая се върнал в България. Ама не само той, почти цели персонал на Барбекю брадърс + Скапто бургерите. А той не бил баш ресторантьор, ами режисьор, ресторантът му бил между другото, докато чакал да стане някакъв филм. Или нещо такова, не помня точно каква му беше историята. "Гледай, казвам на Катето, тези са десетина години по-малки от нас, но гледай колко повече писти имат в живота си, колко повече възможности, и как не са ограничени като нас само в една сфера". Да си призная, това откритие за мен беше много по-важно от храната в заведението.

Малкото чудовище може само с пица да се изхранва

На последно място ще поставя пицарията Prima pala, на ъгъла на "Графа" и "Дякон Игнатий".  Тестото им е специално, по италианска рецепта (то всички в България, а и не само приготвят пиците си по оригинална италианска рецепта, ама тук поне са се постарали). Да си призная, много са обрани в размерите и количествата, но за сметка на това пицата е много вкусна и не се чувстваш надут след това. Поне се стараят момчетата.

Това е пицата на Prima pala, струва си да се опита

Та това е. Може представянето да не отговаря напълно на понятието street food, но пък дано да е полезно на някого.

Два водопада и едно езеро

Честно казано, не предполагах, че в Румъния има такива интересни места за посещаване.

Водопадът Въйоага

Нашите приятели ни заведоха в Националния парк Кеиле Нереи, ако съм го запомнил правилно, където пролетно време има повече вода и, съответно, водопадите там са по-живописни. Но и есенно време не е за изпускане, пътят до там е тотална развалина, така че не е от най-посетените туристически дестинации. А и бяхме в работен ден и затова нямаше много посетители, всъщност, бяхме ние и едно чешко семейство с бебе на около 6-8 месеца. 

В общи линии, беше място за снимане.

Пътят от времето на Австро-Унгария

Първо минахме през водопада Въйоага, който поне имаше вода. Пътят до там беше една теснотия, един разбит, сигурно не е асфалтиран и ремонтиран от времето на Чаушеску. То такива пътища са нож с две остриета, от една страна има път, от друга състоянието му не позволява масови посещения, макар че и това се е случвало по думите на нашите домакини. Самата река е пълна с паднали в нея дървета, които никой не почиства, защото се намира в национален парк и достъпът на автомобили е ограничен, а и очевидно и местното горско управление не си дава много-много зор. Пък може и да нямат проблеми с наводненията, а и то там в националния парк нямаше никакви постройки, за които да се притесняват в случай на наводнения. 

Очите на бея от един ъгъл ...

... и снимани от другата страна.

Пътят в парка е от времето на Австро-унгарската империя, имах чувството, че не е виждал асфалт или някаква поддръжка откакто е направен. С една дума, камънак, ако си с нещо различно от маратонки/туристически обувки зор ще видиш. Но по този път лека-полека стигнахме до Очите на бея, езеро. Отилия ни обясни, че в различните сезони на годината водата в езерото има различен цвят, този път я уцелихме синя, но пролетно време не била толкова синя, ми по-различно синя, да сме дошли и пролетно време да я видим. Пък то некъв гьол, ще използвам израза на нашия Тъпанар. В езерото имаше и пъстърви, те всъщност си живееха в цялата река, която течеше там, имаше и рибарник, построен по времето на Чаушеску, но сега приватизиран и от който рибарник работеха само едно или две отделения от построени 8, тъй като ако работят всичките 8, ще се развъди много риба, а тъй като е национален парк, достъпът на транспортни камиони е ограничен, пътят е кофти и рибата се задушавала от дългото таралянкане.

И ей така в Румъния реклама на влак в
Уелс

Втория водопад, който посетихме, беше Бигър. Признавам, беше по-красивият от двата, които видяхме, в зависимост от мястото, от което се гледаше водата пречупваше светлината и имаше 2-3 дъги едновременно, красиво беше. И туристите бяха много повече, видях и една двойка амиши. Отилия дори се изненада как така са ги пуснали до Европа, но го оправда с младостта им.

Водопадът е разположен точно на 45-ия паралел, той е отбелязан и според Отилия по време на комунизма там е имало повече туристи заради паралела, а не заради водопада. В последните години нещата са се обърнали.
Като цяло нашите водопади в Крушуна са къде-къде по-красиви, че и по-уреден е достъпа до тях, но това имат румънците, на това се радват. Иначе ей къде е Румъния, интересни местенца има там, просто трябва да знае човек.  

Легендата за езерото, откъде е произлязло названието му, на румънски

Разбира се, трябваше да уважим местното производство на бира.

Нашите домакини ни предложиха пържена пъстърва. Аз, да си призная, за пръв път ядох пъстърва, приготвена по този начин, 
принципно не съм фен на речната риба. У нас са ми я поднасяли печена, на скара, така не. 
Белия сос отстрани е с хрян.

Водопадът Бигър отпред

Двамата с Мишльо пред Бигър

Водопадът Бигър отгоре

45-ия паралел

Сибиу

Хора навсякъде, със семействата си, с приятелите, с половинките си

Отилия и Каюс ни заведоха в Сибиу по две причини: първо, за да видим някакъв етно-музей на къщите от всички краища на Румъния (за това следващия пост), а второ - защото там се оказа, че има биренфест същата вечер. 

Около шатрата на бирфеста имаше опънати и разни сергии с панаирджийски нещица - скара, сладки,
бира,вино (продаваха шира), в случая това са разни сладки неща.

Да си призная, бях силно изненадан от Сибиу. Градът се оказа много чист и спретнат, за град с население над 400 000 нямаше очакваните задръствания (ние влязохме в него в час пик, беше след 5 вечерта), панелките до голяма степен са реновирани или поне тези, покрай които преминахме не приличаха на нашите провинциални панелки. В центъра, където се провеждаше бирфеста има голяма пешеходна зона, осветена и многолюдна, хората бяха излезли да се разходят и да се отпуснат. И това, което най-силно ме изненада: беше пълно с велосипедисти, независимо от вечерния час, беше пълно с велосипедни стоянки и с велоалеи, които очевидно не са изграждани на българския принцип "отникъде заникъде". 

И осветено навсякъде

Бирфеста официално се провеждаше под една огромна шатра, опъната на градския мегдан, която обаче беше препълнена. Та се завъртяхме, завъртяхме, погледахме, направих няколко снимки и до там, тръгнахме да си търсим друго място. Другото място лесно го намерихме, някакъв ресторант с тераса отвън, седнахме, поръчахме с помощта на Отилия, тя пък се нервира на сервитьорката, че оная не разбрала да носи което е готово и беше задържала салатите, за да чака основното ... стават и грешки, аре сега. 

Аз реших да пробвам някаква по-така бира, в смисъл дето не съм я пробвал досега, та заложих на Polsko piwo (ей там долу на една от снимките), което беше с добавен сок от боровинка ... не разбрах, честно казано, дали сока е добавен впоследствие или си е произведен с бирата, няма значение, още повече, че и ми я сервираха със сламка. Малкото Кате, като видя сламката, и реши да ми разбърка бирата и който редовно пие бира знае какво стана. За съжаление бях зает да спра пяната вместо да снимам, принципно беше интересно, Катето въобще не очакваше такъв резултат, само дето беше с моята бира. 

Бе не че в България нямаме сладолед и не продаваме, ама исках да хвана това момиченце както си го
купува, ама докато извадя фотоапарата, докато фокусирам, докато снимам ...

Аз още преди години, като минавах през Полша и докато бях в Литва забелязах, че на Изток има много красиви места за посещение, ама не им обръщаме толкова внимание, както на западните туристически дестинации. Иначе Сибиу си е напълно нормален град, като население е колкото Пловдив, ама да ме прощават майните, сравнението не е напълно в тяхна полза.

Бирфеста е в разгара си, празно място нямаше, а в последствие се появи и някаква банда да им пее на
живо.

Всякакви видове местна бира, приготвена на място.

А това няма смисъл да го коментирам, накъде без скара?

Това го снимах леко в движение отвън на шатрата, оказа се вариация на мамалигата. 
Топки качамак се готвят на открит огън,като в средата се слага кашкавал да се 
разтопи.
Бива, но много силно раздува, опитахме го на следващия ден, но надруго място.

Шира. Продаваха я по 6 и 12 леи бутилката, 0,5 и 1 л. Да кажеш, че в България
не знаем какво е шира не е да не знаем, баба на времето ми даваше, като мачкахме 
гроздето (ама онова плевенското), но тук не съм видял да продават шира
по панаирите.

Разни кашкавалчета, не е нещо особено, повечето бяха промишлени марки, 
каквито има във всеки магазин. Имаше и домашен кашкавал, ама не взехме, 
че нямаше как да го съхраняваме. Същото важи и за домашните колбаси, 
разни сушени меса се предлагаха, ама къде ще ги таралянкаме от Румъния 
до България в оная жега.

Това е въпросното Polsko piwo с боровинковия сок, малко преди Малкото 
Кате да реши да види какво ще стане като го разбърка.

  

Беше пълно с велосипеди и велосипедисти, независимо от късния час и че беше тъмно вече. 
Сибиу е повече като в Германия и Холандия, отколкото като на Изток.

А това е Мостът на лъжеца, според легендата мостът ще се срути, ако под него застане лъжец. 
Както виждате, цял си е.