Най-яката почивка досега

Бил съм на почивка къде ли не - и в България, и в чужбина (за Турция съм писал тук). В България основно ходим в Албена, но след последното ни посещение там миналата година нема да им стъпим повече, както казва Христо Мутафчиев. Едно на ръка, че алкохолът им е някакво тотално менте - гроздова напитка Ахелой, ром и коняк CK и др. изгъзици, но и храната им е тотал щета - сутрин на закуска всичко е марка Аро - сирене, кашкавал, салам, кисело и прясно мляко - всичко е Аро. Пичове, аз ако искам да ям боклуците на Метро, ще си ги купя сам, няма да ви давам една торба пари да ме храните с тях, да ви пия евтините ментета и да паркирам на 25 мин пеша от хотела.

Casa Alegria, Olympiada, Chalkidiki

Миналата година обаче, като свърши джамбурето във Волос (за това ако не съм писал ще направя отделен пост) и на връщане трябваше да оставя един колега на Халкидики, той остана в Гърция на почивка. Минавам през Халкидики - то едни селца, къщички, хотелчета, една улица ги дели от плажа, пресичаш и си там. И аз си казвам „О, догодина директно тук!“ и така и направихме.

Селцето се казва Олимпиада, на първия ръкав на Халкидики. Тихо, чисто, спокойно. Водата - кристал, няма лабаво. Селото е в залив, няма вълни следобед. Поради факта, че почивахме и през септември нямаше и тълпи от туристи. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Спането - намерихме едни къщички, 3 бр, с голям двор с люлки, много пространство за игра, барбекю. На 300 м от плажа, 5 мин пеша. Вечерта - няма дискотеки да ти дънят, няма оркестри да ти свирят, тишина и спокойствие, можеш да правиш каквото си искаш - да си говориш с приятелите, да си почиваш, да си жулиш мастиката. В селото сигурно българите в онзи момент бяхме повече от гърците. Цените в магазините - като в България, че и по-евтини. Накрая си напазарувахме зехтин и перилни препарати, зехтинът на промоция ни излезе 6 €/л. За храненето - напазарувахме мръвки, кисели млека, домати си носихме от България, сирене също (което може да се спести), спагети и разни други нещица за закърпване на положението купихме на място. 

Най-обикновено сирене, увито в две кори за баница, запържено и поднесено с мед и сусам

Гърците са го измислили, както се казва в една реклама.

На плажа - цената за чадър с 2 шезлонга е 5 евро. Гърците се опитват да хитруват, казват ти че имаш и 1 напитка минимална консумация, ние решихме, че е включена в цената, оказа се, че не е. Аре у лево, не на нас тия. Иначе цял ден на плажа, кеф ти във водата (тиха, чиста, топла), кеф ти на сянка под чадъра. До нас две ресторантчета и бар - отядохме си на гръцки манджи, основно морски продукти.

Това е порция в ресторант Karabopetra на плажа. Огромна е, 4 кюфтака, питка и пръжени картофи. Karabopetra
въпреки, че е ресторант за морска храна, предлага и някои гръцки специалитети. Порциите са огромни, а цените са
около 20 - 25€ на човек.

И целия тоя кеф ми струваше къде 1500 евра с всичко - с къщичката, с бензина, с магазините, с ресторантите.

Част от плажната фауна. Верно, не вика „Царррррррревицаааааааа“, върви и свири с една свирка (ние в първия момент
помислихме, че е спасителят), вика си нещо на гръцки, знае, че за нас това е „поницка, поницка is the best!“, като цяло
не са скъпи - 2,5 - 3€.

Най-яката почивка, която съм имал до сега. Догодина пак съм там!

Специален поздрав за Ричард Алибегов и всички хотелиери и ресторантьори по българското черноморие, които 
всяка година аха-аха да фалират, завалиите.

В Casa Alegria има зачислени поне 5 котки, всичките са обезпаразитени и се грижат за тях.
Е, и те се грижат за себе си, да не останат гладни.

В Гърция също има много улични котки, които са свикнали с хората и не се страхуват от тях. Някои, като тези на снимката,
най-нагло си спят пред ресторантите.

Ние двамата с малкото Кате от шоколадовото яйце. А дървото зад нас е лаврово, за пръв път видях такова

Гръцко джамбуре

 За пръв път съм в компания, в която честно казано, вегетирам - не съм на мениджърска позиция, занимавам се с неща, с които би трябвало да се занимавам преди 20 години, но пък ми е спокойно, удобно и донякъде (засега) финансово изгодно. 

Та чорбаджиите решиха по случай втория рожден ден на фирмата да ни направят team building. Не къде да е, а в Гърция. И то някакъв баровски хотел на един от ръкавите на Халкидики. Имаше години, имаше други фирми, правеха се team building-и за чудо и приказ, но времената се менят.

В общи линии голям кеф беше, тишина и спокойствие за 2 дни. Колегите се опитаха да организират някакви игри и състезания за нас, ама аз си ги бях организирал още от София - носих си табла, карти и ракия. За мое огромно съжаление мога да кажа, че това, което идва отдолу е слаба работа - табла не играят, белот също и с ракията също са зле. 

Почивка в Турция

Самолета на Пегасус  Еър на летището в Бодрум рано сутринта.

И така, миналата седмица се върнахме от Турция, но сядам да опиша почивката чак сега - все пак доста неща имах да свърша, не това ми беше най-важното, пък и предпочитам да ритам със Симеончото, отколкото да блогърствам активно.

Избрахме Турция поради няколко причини - първо, искахме да сме някъде по- на юг, където водата ще е топла в началото на сезона (което се оказа точно обратното - в Мармарис беше необяснимо студена); второ - от години се говори за превъзходството на турските курорти пред нашите, та решихме да видим на място; трето - можем да си го позволим този път. 

• Транспорт

Симеончо отива на море!

Първо, летяхме с чартърен полет на Пегасус Еър, което не е толкова удобно, колкото звучи. Полетите са нощни, нячаче избор, а на летището трябва да си поне час и половина преди излитане (нищо, че от туристическата агенция посочват в инструкциите си два часа по-рано). От София излетяхме в 4:10 сутринта, от Бодрум летяхме в 1:05 през нощта; сами се сещате, че с малко дете не е най-удобното време. Има и вариант с автобус, но пак се влачиш 20 часа. Просто свикнете, че България не е източник на туристи за Турция и това са оптималните часове за нас. Турция се посещава от 4 милиона руски туристи годишно, горе -долу още толкова английски и немски - дори да им се налага да висят по нощите за чартърите си, пак са в някакви по-нормални часове.
Турските пилоти, или поне тези на Пегасус, определено отстъпват на българските - и двата пъти при приземяването просто ни друснаха, самолета подскочи като топка и след това пак се приземи. Особено на отиване се усети ясно. 
Граничарите на летището в Бодрум (летище Милас) го раздаваха бая "яваш", след като им отне приблизително два часа да обработят нашия самолет и кацналия малко след нас самолет на някакви англичани/шотландци (а тия пък какви раздърпани типове и повлекани се оказаха, не мож го описа!). 

Въпреки ефектния външен вид на продавачите и славата на ориенталските сладкиши, сладоледите им отстъпват на 

българските. Иначе специално този продавач знаеше как да достави удоволствие на клиента; сладоледът  се поставя

във фунийка, а фунийката е на края на един прът. Продавачът поднася пръта към туриста и в момента, в който онзи  

посегне да си вземе сладоледа, го завърта или го прибира при себе си. Знаете как е, има клипчета в интернет.

От Бодрум до Мармарис се пътува около два часа с автобус, пътят е нов, добър е, но на места все още се строи и това без Ердоган да виси по пътищата с ножичка в ръка. Ако сте станали в 1 през нощта и сте с малко дете, съветвам ви да спите по пътя.

• Хотел

Симеончо много се радваше на фонтаните, този му беше от любимите. В Ичмелер и Мармарис има 

много фонтани, снимах доста от тях.

Хотел Верде е с 4 звезди, но преди тръгване ни предупредиха, че в Турция 4 звезди понякога отговарят на нашите 3. Освен това се намира в Ичмелер, а Ичмелер не е баш Мармарис, а е някакъв квартал на Мармарис, който отскоро развива туризъм и строи хотели, и на практика е на 10-15 мин с маршрутка от Мармарис. Лично на мен ми беше все едно, в крайна сметка важни са морето и плажът, а не къде точно си. Освен маршрутките, между Мармарис и Ичмелер има и морски таксита, корабчета - само че цената е десетина лири. Не беше не първа линия, но пък е тих. И до тук с положителното за хотела.

Пълно е с котки, и са по-едри от нашите.

Почистването - след обяд, между 1 и 3, когато почивате, дремете или не дай Боже, нещо друго правите.
Интернет - само във фоайето на хотела.
Аниматори - няма. В съседния хотел, Аква, имаше, но той е 5-звезден.

• Храна

Аз имам "мускули" и мога да плувам!

Басейнът на хотела.

Храната се оказа второто ни разочарование след студената морска вода. Еднообразна и бедна - специално в този хотел, няма нищо общо с това, което се разказва по форумите за Турция и курортите и. Салатите бяха 10 вида и не ги смениха цяла седмица. Аз се надявах на чобан салата - нъцки, имаше нещо подобно, но без сиренето и лютото чушле. За сметка на това имаше салати от варени моркови, картофи и майонеза, пак някаква подобна комбинация, но с грах, някакви опити за "Снежанка", ама не съвсем, нещо подобно на кьопоолу или имам-баялдъ - и това всеки ден, на обед и на вечеря. Готвените манджи - обикновено пилешко - бутчета или бяло месо и второ ястие някакъв салам, запечен на скара или пък със сос. Плюс макарони - и като ядене, и като салата. Ако не ви харесва пилешкото в яденето вечерта, на другия ден го ядете като салата. Сутрин за закуска се сервира фасул в доматен сос - кой го яде, така и не разбрах. Единствено телешкото го готвеха много добре, все пак мюсюлманска страна е. Ако едната сутрин има диня за закуска, на другата няма.

Али Реза Ефенди Гюлсарай!

Ако на обед си поискаш да ти донесат сирене, щото в България някои ядат диня и сирене, ти казват, че не може - сирене само на закуска. Ако на закуска свърши прясното мляко и вече минава 9 часа (закуската е до 10) може и да не налеят. Нормално за този хотел беше да липсват чинии, или пък да отидете да си сложите сирене и да няма, да си вземете нещо друго, а по някое време да видите, че изнасят цяла чиния със сирене и вече никой не иска да си вземе от него, но за вас е късно, защото вече сте закусили. С мен беше така. Отгоре на всичко персоналът се движи постоянно и не дай, Боже, да си оставиш току що напълнената чиния без надзор на масата - вдигат ти я и въобще не се церемонят. 
Не така стоят нещата ако се храните навън - опитахме пилешки дюнер - няма нищо общо с мазната калорийна бомба у нас. Без майонеза и без пържени картофи, леко и ненатоварващо стомаха.

• Персонал

Персоналът беше от сезонно наети работници от други краища на Турция, не от местни. Сервитьорите, освен че вдигат всяка попаднала им пред очите чиния, рядко говорят чужди езици и речникът им основно се състои от думите "Можно забрать?" и "Откуда вы?". За английски не ги търсете, то няма и нужда. Рецепционистите говорят прилично руски и английски. С изключение на това, че барманите го раздаваха анадолски гларуси и обслужваха с предимство всяка рускиня, независимо дали е млада или стара, сама или с мъжа си, та за една бира може и да почакаш, като цяло се справиха добре.

• Туристи

Мармарис е пълен с туристи, разбира се. На първо място са англичаните - те са най-многобройни. Мъжете са два вида - първите са татуирани касапи тип "Уейн Рууни", а вторите са кльощави хърбалети тип "Питър Крауч". И ако мъжете все пак се ядват, то жените им направо са отврат - развлечени повлекани, дебели, с безформени лица и отвратителни тела - без талия, с увиснали цици или дебели задници. И това е вярно за поне 85% от английските туристи. А лошото е, че и децата им са такива. Не че няма малки семейни хотели, в които можете да видите албионци да си говорят тихо и да пият по нещо - било то бира или концентрат. Но те са единици. Шумни, нахални, говорещи в почти 100% от случаите само един език, родният английски, и то така, че и Господ трудно би ги разбрал.
Англичаните бяха напълнили ресторанти и барове за мача с Италия и почти всички се бяха издокарали с фланелки на националният им отбор с №10. За разлика от немци и италианци, които стигнаха по-напред и без да демонстрират какви верни фенове са.

Фотоапарата ми има функция за нощни снимки, както и за снимки при сумрак, но за мое съжаление е много 

чувствителен и трябва да е абсолютно неподвижен. Иначе стават хубави снимки, но доста размазани.

След англичаните идват руснаците. За тях почивката в Турция днес е точно това, което беше почивката в България преди 30-40 години - нещо, за което да разказват с години като се върнат. Те, подобно на англичаните, също основно говорят само един език, родният им руски, но все пак се намират и такива, които са учили английски, но го говорят с такъв акцент, че веднага се познават откъде са. Специално за рускините е характерен и секс туризма в Турция - обикалят на тълпи по баровете на Мармарис и не подбират много-много, като в почти всички случаи намазват местните или онези, които знаят някоя и друга дума на руски. Русия е голяма страна и туристите и са от всичките и краища - онези, които имат акъл в главата си, съответно печелят повече и не ходят в Мармарис.
Германците са същите, както и у нас - тихи, спокойни, подредени и дисциплинирани до лудост. Идват на плажа под строй, тръгват си общо взето също под строй, хранят се под строй. Гледаха си мачовете на бундесманшафт-а без излишен шум, без помпозността на англичаните и без море от фланелки. Не правиха трагедии от отпадането от Италия.

Това е залива на Ичмелер, снимката пак е правена с функцията за полумрак. Честно казано, нямах намерение да 

увековечавам тази джапанка, ама какво да се прави, влязла е в кадър и не мож я махна!

Искам да обърна внимание и върху туристите-мюсюлмани. Някои от тях са местни, други са от арабския свят. Жените носят забрадки и са облечени в дълги дрехи, въпреки, че видяхме и изключения. За пръв път в живота си видях бански за мюсюлманки - странна работа... Мъжете са точно такива, каквито очаквате - шумни, прости, нагли. Един си позволи да снима със смартфона си една доста пищна руска тьотка, докато тя друсаше телеса, влизайки в басейна на хотела, а в същото време жена му (на арабина) седеше на масата до него и се правеше, че не вижда. Арабите се държат като у дома си - тоя същия още първата вечер качи детето си с обувките върху масата, а на другия ден пък се забавляваше да го учи да плува въпреки отчаяните  му писъци и недоумението на западните гости. Това, че детето ти пищи и се дере и с това може да пречи на останалите да почиват са подробности от пейзажа -важното е да го научим да не се бои от водата!

• Заключение

Почивка в Турция пак? Не по-рано от 10 години.

Туй детенце се оказа някакво русначе и въпреки миролюбивия му външен вид, имам усещането че у дома го държат

в стоманена клетка и го хранят веднъж на три дни със сурово месо. Оказа се доста свирепо диване,  сумтеше и 

пръхтеше, и всяка игра я обръщаше на война.

Пак залива на Ичмелер, на другата страна обаче. Ако обърнете внимание, хората във водата са най-много до кръста  - 

просто водата беше невероятно студена за това време на годината.

Малкото Кате на пристанището на Мармарис.

Симеончо е едно истинско момченце!