Фабриките за мизерия

Вече коментирах напъните на Министерството на земеделието да наложи "отгоре" правила в производството на мляко и млечни изделия - и нещата се развиват точно по начертания от мен сценарий. Държавата, в лицето на министерството се мъчи да определи някакви правила (да се запитаме къде беше същото това министерство през последните 22 години), които фирмите-производителки посрещат на нож и има защо:

Въвеждат се унифицирани критерии за производството на млечни продукти, за да се защитят интересите на българските производители. Ще се забрани на една и съща поточна линия да се произвеждат продукти от чисто мляко и с растителни масла.

От бранша вече коментираха, че ще се стигне до фалити и закриване на работни места, защото бизнесът няма средства, които да инвестира във втора линия.

В предишния си пост застъпих тезата, че колкото и червени точки да си пише министър Найденов, докато колегата му Дянков има черни хората ще купуват евтиното "сирене" и въобще няма да се интересуват по стандарт ли е произведено или не. Въпрос на потребителски избор и финансови възможности. Поради тази причина у нас рядко се внасят качествени продукти - просто пазарът за тях е прекалено малък, да не кажа бутиков.
Друго ми е интересно в новината - подчертаната от мен реакция на производителите.
И какво се оказа, значи? Родният бизнес има силици колкото да произвежда боклуци. Мизерия. "Сирене" с палмово масло, соя, сухо мляко и пълнители. "Салами" с Е-та, течен пушек, сланина, сухожилия и дупета. "Кисело мляко" с картофено нишесте, мая за сирене и сухо мляко. Сухо мляко, внос от Литва, Полша или (по-лошото) Украйна, някъде от района на Чернобил. Изправен пред избора сирене или "сирене" да произвежда, родният предприемач избира кавичките. "Сиренето", дето струва 5 лв/кг, "сиренето", което съдържа сухо мляко, соя, палмово масло, "сиренето", произведено от работници, работещи за 300 - 400 лв на месец. А, забравих да спомена и химикалите, които се добавят за да "узрее" сиренето по-бързо - няма кой да чака технологични срокове. Интересно ми е дали тези мандраджии консумират собственото си производство и дали се престрашават да пробият на чуждите пазари?
А понеже си говорим за качество на произвежданите продукти, ще разкажа една история от не толкова далечното ми минало. Отивам в Литва и първата вечер си купувам от това кисело мляко на снимката вдясно - ама точно от него. В Литва освен 2,5% друго кисело мляко не се продава (изключвам 0,1%, ама то не е мляко) - останалото е сметана. Та аз по стар български навик си купувам наведнъж 4 кофички (забележете и грамажа). Съответно, ям каквото ям, обаче накрая последната я отворих някъде след 4-5 дни - беше се подула, а млякото се беше прокиснало. Не че не го изядох - но кога за последно ви се е подувало родно кисело мляко?
Да се върна към заплахата за фалит на родните предприемачи (не само от хранително-вкусовата промишленост). От едната страна имате качествения продукт, от другата е някакъв заместител. Философията на пазарните отношения обикновено е да се налагаш на пазара, като предлагаш най-високо качество за най-ниска цена. У нас обаче не е така - у нас на пазара се предлага възможно най-евтиния продукт, а качеството е каквото дойде.

Спечелените пари рядко се влагат в нови мощности, в повишаване на капацитет, в технологии, да не говорим за повишаване на квалификацията на персонала. Печалбата на фирмата се изразява в нов джип за шефа, цици за любовницата му, апартаментче за детенцето, шопинг в Милано за благоверната съпруга - или нещо подобно, но все в тая категория. Повечето родни предприемачи мислят с червата си, за съжаление. Ето ви дори конкретен пример от последните дни - пробития резервоар в Девня. Който се оказал в експлоатация от 1962 г - 40 години вече. Мислите ли, че семейство Баневи ги мисли тия работи - да се подменят старите съоръжения, да се купуват нови мощности? Мислите ли, че са обсъждали колко струва един нов резервоар? Дълбоко се съмнявам. Същата история и с  "Брикел" - като го е купил Ковачки, като се е засилил да му инсталира веднага сероочистки, та направо го е подминал и спрял в центъра на Гълъбово. Стои си всичко както е било по време на комунизма и не се пипа да не би да се развали и да откаже да работи.
Аз, в един от заводите в които съм работил - ЗУМК Кремиковци - видях същата картинка - огромен едновремешен завод, огромно хале. Машинния парк - в общи линии на моите години. Заварките - все едно гледам картинки  "Видове дефекти при заваряване" - толкова си можеха заварчиците. Купена линия за рязане, чакаме да дойде и газорезна машина. Тя пристига, но се оказва, че е купена, щото е била най-евтина. Произведена е за друг клиент, който се е отказал от нея; производителят я е закарал на панаир, където е сложил една табелка "Цена на мострата - 40 000 евро" - и моят тогавашен чорбаджия се е навил да ги плати. После, при монтажа и, се случи нормалното - "Ама ние това искахме, ама ние онова искахме, това да може, така да се пали, еди как си да реже ...". Ми искал си, пич, ма то пари струва, ма ти си си платил за базовия модел. А не да ми караш Лексус и в същото време в завода ти здравите стъкла да са по-малко от счупените, покрива му да тече точно върху новата линия за рязане и да я спираш при дъжд, зимно време да не можеш да си отопляваш цеха и в него да спят около 20 бездомни кучета. И подготовката за АКЗ (боядисване) да се ограничава до почистване с парцал и кореселин.
Какво си мислите, че произвежда този завод - метални конструкции?
Не - произвежда мизерия. При цена от 1100 лв/т за метални профили шефа ми пусна оферта за 2200 лв/т за метална конструкция от 60 т. Половината от парите ще отидат за материали, с останалите ще се плащат заплати, консумативи, боя, ток, контрол. Каква печалба, какви 5 лв?
Та си мисля, при положение, че родните производители толкова се страхуват да не фалират и да не закриват работни места - може пък и да е за добро, ако фалират. На тяхно място ще дойдат други собственици, които няма да мислят толкова с червата си и след фабриката за илюзии най-сетне ще затворим и фабриката за мизерия.

От пусто в празно

Очевидно хобито на господина земледелческият министър Найденова е преливането от пусто в празно. Иначе няма как да си обясня нестихващата му енергия да твори и пръска стандарти за храните. Днес излиза с нови няколко парчета.

И отсега мога да ви кажа каква ще е съдбата им - като на стандартите "Стара планина". Първо се приеха на "ура!", после се оказа, че производителите ги "хакнаха", т.е. - пак си ръгаха соя и я караха през просото. Ефекта от въвеждането им беше, че господина Найденова обиколи магазините на малките и големи търговски вериги, погледа с гладен поглед по колбасите, преглътна малко слюнка, снимаха го покрай месарските и млечните витрини (забрави да вземе една палка салам и да викне "Ово е стандарт!") и гордо обяви, че това, дето го не яде кучето му, вече и ние няма да го ядем. 

Да бе!

Много скоро стана ясно, че народа е на друго мнение, и независимо от усилията на правителството в областта на земеделието и хранителната промишленост, поради провала в областта на финансите и все още ниските доходи на населението, продуктите с марката "Стара планина" са в ролята на музейни експонати по магазините - гледат ги, ма никой ги не пипа. Доказателствата за това - тук, тук, тук и тук.

Видимо от днешната новина, това не отчайва господина Найденова, който напиня за нова порция стандарти. Те ще покриват маслото, прясното мляко и айряна. Тези продукти, които до този момент са се продавали като мляко, масло и айрян, в бъдеще време ще трябва да се продават на отделен щанд и под друго търговско наименование.

Което не означава, че бедният български народец няма да ги купува. Само за сравнение слагам снимки на немско и българско краве масло (българското е това, което в момента се продава като "краве масло"). Ако внимателно се вгледате, немското масълце е с масленост 82%. На родното с доста зор заради ъгъла на снимката, но все пак се вижда масленост - над 60%, водно съдържание до 40%. Обикновено българското краве масло е с масленост до 75% (поне до преди 2 години, докато бях в България), единствено маслото на Димитър Маджаров е 82%, но то е скъпо (малко непоискана реклама: на Маджаров всичките му продукти са качествени и си струват парите). Вероятно има и други, които са се усетили накъде духа вятърът и са започнали за предлагат масло с масленост над 75%, но засега ще ги оставя така.

Идеята ми обаче е, че всичко е въпрос на цена и покупателна способност. Може и 20 стандарта да въведе господин министърът (а за това малко по-надолу), може и въобще да забрани производството на храни със субпродукти и заместители, от това на хората няма да им стане по-топло.

Същата история и с прясното, и с киселото мляко - от години се правят от сухо мляко. Затова купеното прясно мляко от пазара не се заквасва от купеното кисело, това е публична тайна откакто Данон стъпи в България.

И според мен малко цинично идва при минимална работна заплата от 290 лв да говориш за качество на храната. Да, качествената храна е скъпа - а колко от българите могат да си я позволят? Или истинското сирене и истинското кисело мляко ще минат в категорията "деликатеси"? Защото кой ще си позволи да даде 2,50 лв за 250 гр масло по стандарт, когато онова, дето не е по стандарта, е 1,50 лв за същото количество? Пък да не споменавам, че има и маргарин. Когато получаваш 450 -500 лв заплата и имаш да плащаш ток (който пък скача от 1 Юли с 10%), телефони, вода, парно, кредит (не дай, Боже!) или каквото и да било - за кое по-напред? На колата зимни гуми ли да купуваш, на децата за джобни ли да даваш, или да си купуваш сирене и айрян (това с айряна е особено важно, задължително трябва да има стандарт за него!) произведени по Миромършовите стандарти?

Вярно, сега някой ще каже - не, господин министърът не прелива от пусто в празно, той иска ред да сложи на пазара!

Иска нъцки. Той, ако наистина искаше, досега да го беше сложил, има достатъчно инструменти за това и без въвеждането на стандарти. Само че как я мислите тая, че точно тоя министър ще сложи ред в производството на храни, след като народонаселението го нарича Мършата? И точно с въвеждането на стандарти ли ще стане тая работа? Сега ще ви обясня как няма да стане.

В нормалните бели държави стандартизацията е процес, който протича отдолу нагоре - т.е., производителят се бори неговият начин на производство да залегне в национален стандарт, така че всички да произвеждат като него. Иначе - не могат да предлагат продукт със същото название, защото не отговаря на стандарта. До тук нещата изглеждат еднакви, но забележете с какво започнах - стандартизация отдолу - нагоре. Е, в такъв случай логичното би било производителите на храни да се съберат някъде (примерно по браншови организации) и сами да си сложат работите в ред. Сами би трябвало да решат кое се нарича "сирене", кое е "парено сирене", кое е "свежо сирене", кое е "млечен продукт от соя и сухо мляко за бедни". Аналогично и с млеката и месата. След което да го предложат тоя стандарт на Българският институт по стандартизация, който да го въведе. Спазването му е пожелателно, но тежко и горко на онзи, който си пробутва сурогатите за отговарящи на изискванията на стандарта.

Да виждате някъде да съм споменал държавата, министерството, господин министъра?

Как си го представяте примерно, германският или британският министър на каквото и да било да говори за въвеждане на DIN или BS за каквото и да е? Там отдавна тези неща се управляват от националните стандартизационни институти и намесата на държавата се свежда единствено до записването в съответните закони, че в даден случай спазването на стандарта (и евентуално посочването на този стандарт) не е препоръчително, а задължително. Примерно - произвеждате лекарства, или пък медицинско оборудване. И дотам.

Контролът пък се извършва най-често от т.нар. Нотифицирани органи - ТЮВ, Лойдс регистър, Бюро веритас и др. - пак неправителствени органи (което не изключва и държавата да контролира нещо си, но то е в изключителни случаи).

От цялата тая работа имам чувството, че в скоро време ще имаме нова порция "утвърдени" стандарти (що за животно е това!?), тоя път може "Черно море" или пък "Родопи" да ги нарекат - все тая, на народа няма да му стане по-топло. Хората пак ще посягат към най-евтинкото, а не към най-качественото - просто защото толкова могат да си позволят. Най-много домашният любимец на всенародния любимец Миро Мършата да е щастлив от храната си.

Което определено прави поне една щастлива душа от стандартизационните напъни на господин министъра.