Играта

 Топката още летеше към прозореца на директора, а децата вече играеха на криеница.

В помощ на съветските деца

 "Притежателят на този купон е нахранил едно руско сираче за един ден" - Американски сертификат за помощ за гладуващите съветски деца от 1923 г. 

На първа линия

На фона на напрежението по украинската граница напълно възможно е да се окажем въвлечени във военен конфликт. А ние, като страна-членка на НАТО ще си участваме в него, няма искам-не искам. На носталгиците и на противниците на НАТО ще им припомня, че участвахме активно и в Първата световна война като страна-членка на Централния пакт, и във Втората световна като страна-членка на Оста (това, че не пратихме войници на Източния фронт и че обявихме война на Германия на 8 септември 1944 не променя факта, че изпълнявахме задълженията си като съюзник на Германия), и в операция "Дунав" като страна-членка на Варшавския договор. Колкото и смешна да изглежда българската армия в момента с остарялото си въоръжение, недоокомплектоваността и смешния брой, все пак имаме съюзнически задължения. Е, едва ли някой от нас очаква да формираме фронт, който да поеме към Украйна и да отблъсне руската армия зад старата граница на първи етап, а на втори зад Урал, но все пак стане ли нещо досега не ни се е разминавало и сега няма да ни се размине. 

Като офицер от запаса, макар и само прост младши-лейтенант съм пряко засегнат от това. Недай, Боже да се стигне до активно участие на България в конфликта и ако не се оправим само с кадровата армия и се наложи мобилизация на запасняци, а там един Господ знае какво ще стане. Аз хем съм в мобилизационна възраст, хем съм един от последните, които са минали казарма (отмениха я 7-8 години след мен), а и нямам връзки, за да се откача, ако се стигне до там.

Неминуемо се сещам за президента Петър Стоянов, който навремето нарече присъединяването ни към НАТО "цивилизационен избор". Неговият син ще го мобилизират ли? И ако го мобилизират, каква е вероятността да е в действащата армия, а не в някое щабно поделение, като преводач например?

Сещам се и за дебел Сашко, когото видях през септември 1996-а в плевенската Школа за запасни офицери подръка с полк. Христо Иванов, тогавашният командир на школата. Оказа се, че синът на Сашко влезе в Школата заедно с мен, но според слуховете изкара до клетвата и после го преместиха в някакво софийско поделение по IV-ти километър или на друго топло местенце. Не го знам дали е станал запасен офицер, едва ли му е било и стремеж. Но ако утре руснаците почнат да обстрелват Варна примерно, едно че им е навик, и второ че във Варна е координационния център на НАТО за Черно море дали на дебел Сашко отрочето ще командва някоя зенитна установка? Пардон, той май свързочник беше, като отчитам техническото състояние на БА дали ще търчи с катушката от Варна към Шабла примерно, където ще е резервната позиция на натовското черноморско командване?

Сещам се и за първопроходецът, за пионерът на родното участие на България в НАТО, Соломон Исак Паси. След като прекара 4 безметежни години като чиновник на ЦРУ на позиция външен министър на България, след като вози Манфред Вьорнер в трабанта си и легенди се разказват за това возене, сега от кумова срама ще се запише ли доброволец в случай на активни, пък и не чак толкова активни, военни действия? Едно време опълченци от Шипка са се записвали доброволци за Балканската война въпреки 35-те години дистанция, не виждам причина нашето еврейче да не го направи. А най-вече, дали синът му, Исак Паси-младши ще бъде мобилизиран и пратен на първа линия при евентуални активни бойни действия?

Rosalia alpina

Ей това на снимката е Алпийска розалия, и ако звучи като растение, не е - бръмбар е. Снимката направих в Румъния, в националния парк Нереи-Беушница. Снимката е от едно от таблата, които указват растителните и животинските видове, които се срещат в парка. Конкретно самия бръмбар не съм го видял, че да го снимам, затова се ограничих със снимката от таблото.

Що съм го снимал ли? Ми защото едно време ей такива бръмбари имаше на село, катереха се по оградата на къщата, по липата пред нея, къде ли не. Имаше ги, виждал съм ги, пипал съм ги. И това беше отдавна, още не ходех на училище. А като тръгнах на училище, в първи или втори клас, не помня в кой учебник (Родинознание или Природознание, такива предмети имах една време) имаше подобна снимка на Алпийска розалия с обяснение, че това е застрашен от изчезване вид. А аз станах и казах "Другарко, аз на село съм виждал такъв бръмбар". И, съответно, всички мои съученици (тъпунгерчета малки) почнаха да ми се смеят, че си измислям, че се правя на интересен, как пък на село съм го видял. Тъпунгерчета с тъпунгерчетата, не си измислях, виждал съм го, пипал съм го даже, ама нали е по-лесно да се присмиваш и да се подиграваш. Бръмбарът наистина се оказа изчезващ, щото от тогава, приблизително 35 години по-късно, все още не съм го виждал. Едно време го имаше, после наистина изчезна. Изчезна и не се появи повече. 

Та затова го написах този пост, да се оплача. Толкова години все още не мога да докажа, че съм бил прав.

Камерите

В яслата на Малкото чудовище пуснаха анкета до родителите за поставяне на камери. 

Написах "Против".

Първо, щото не смятам, че камерите ще оправят каквото и да било. То ако едно детенце има дебилен модел за подражание вкъщи, то го пренася автоматично в социалната среда, където пребивава през деня - детска градина, училище. Камерите нямат нищо общо с това.

Ама вкъщи нямаме камери, там всичко ни е наред.

Второ - смятам, че все още у нас съществува Конституция, в която е записано, че никой не може да бъде сниман без изричното му съгласие. Тия, които дават тази свежа идея що първо не пробват да си поставят камери в техните офиси, да видим как ще работят и какво ще им е самочувствието?

Трето - навсякъде се набутаха камери, на шофьорските изпити, на полицаите, в класните стаи, не знам още къде и файда никаква от това.
Пари за камери ще намерят, пари за заплати на тия женици в градините - не?

Лелките в градината, на които оставяме децата си всяка сутрин, работят за има-няма 500 лв чисто, айде 600 да са. И на главите им са по 15-20, често пъти и повече деца. Деца, които повтарят модела на поведение, който са видели вкъщи. И много често не само го копират, но и го пренасят навън.

В Германия на една учителка/възпитателка в детска градина се падат по 5-6. Не знам групите ли са ми по-малки, възпитателките ли са повече в една група, не разликата в бройката е важна, а важното е, че така възпитателката може да обърне повече внимание на всяко едно дете. 

И си има правила.

Детенцето ти се държи като дебилче, щото родителят е дебил - айде марш в ъгъла, изолирано, да се научи. Когато днес има проблеми с възпитанието и утре ще има, и после се чудим що толкова простаци се нароиха в последните години.

Така че хайде да не избързваме с камерите, ако нямаме доверие на възпитателките в детските градини или не си водим децата там, или направо всички да ги уволним.