Смърт под разпятието

Немски войник, убит край Сома, 1916 година.

И едно руско стихотворение, посветено на войната, по случая:

Мой товарищ, в смертельной агонии
Не зови понапрасну друзей.
Дай–ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
Ты не плачь, не стони, ты не маленький,
Ты не ранен, ты просто убит.
Дай на память сниму с тебя валенки.

Нам еще наступать предстоит.

Испанската болест

Молитва в Сан Франциско по време на испанската болест, 1918 г.

През 1918 г в света се разпространява смъртоносния вирус, известен ни днес като "испанския грип" - в резултат на епидемията, която върлувала от поне година от болестта починали повече от 40 милиона човека, като 25 милиона починали в първите 25 седмици. Според някои източници починалите са много повече, до към 100 милиона, като се позовават на това, че в някои страни (обхванатата от гражданска война Русия например) никой не е водил статистика.

За пръв път за болестта в САЩ била диагностицирана и описана през март 1918 г, когато се разболял Албър Мичел - готвач във военния лагер Фанстон, Канзас. Към обяд на същия ден в болницата на Фенстон вече били приети 107 пациента с различни оплаквания - от болки в гърлото до кашлица. Най-вероятно готвачът Мичел ги е бил заразил с храната. По този начин Мичел се смятал за нулевия пациент (Мичел не умрял от болестта и доживял до 1968 г.), но откъде се е заразил не станало ясно. Според някои първоизточника на болестта е Китай, където върлувала още от 1916 година. А в САЩ попаднала с работници-мигранти.  А след това с американските войници попаднала в Европа, където бушувала войната. Но военната цензура следила за всичко, което могло да подрони бойния дух на войниците и затова за разразилата се епидемия си замълчали. И едва когато болестта се развилняла в неутралната Испания светът узнал за страшната пандемия - през май-юни 1918 година боледували около 40% от населението на страната, включително и кралското семейство. 

За разлика от мнозинството известни вируси, жертви на "испанката" били не само хора с отслабен имунитет, но и младежи (приблизително половината от починалите били съвършено здрави хора с прекрасен имунитет на възраст 20-40 години). Както било установено по-късно, вирусът, попадайки в организма, предизвиквал т.нар. цитокинова буря - хиперреакция на имунната система, водеща до общо възпаление на тъканите: поразените ели дробове се пълнели с течност много по-бързо, отколкото белите кръвни телца побеждавали инфекцията, а кашлицата била толкова силна, че в отделни случаи болните си докарвали разкъсвания на вътрешните органи и дори на мускулите.

След няколко месеца бушуване болестта отстъпила - някои от болните починали, някои оздравели, получавайки имунитет (между другото, това е единствената защита от "испанската болест", ваксина така и не била изобретена), а и подействали предприетите санитарни мерки. В крайна сметка до края на 1921 година болестта затихнала и изчезнала. 

Единственото, което можем да се добави, е че през 1997 г. Института по молекулярна патология към американската армия (AFIP) получил образец на вируса, извлечен от трупа на ескимоска от Аляска, погребана в замръзналата почва 80 години по-рано. Този образец позволил на учените да създадат генната му структура през октомври 2002 година.

За храбростъ!

Това на снимките е медалът на моя прадядо. 

Знам, че прадядо е бил на Чаталджа през Първата балканска, а после през Първата световна е изпуснал фронта при Добро поле (за второто не съм на 100% сигурен, така са ми разправяли). Веднъж вече блогнах малко история от него, днес е ред и на този медал.

Знам, че дядо Стоил е бил тръбач. Имаме в семейството някаква снимка някъде от фронтовете, черно-бяла, цялата рота снимана на нея, добре, че дядо е с тръбата, та да го знаем кой е.

За какво точно е получил този медал дядо Стоил, честно казано, не зная. Знам обаче, че с мечове или без, най-големия медал всъщност е това, че е оцелял. Иначе името му щеше да е на паметника на загиналите в центъра на селото, а мен можеше и да ме няма.

Избелял, опърпан, над 100-годишен, едно от малкото неща, останали от прадядо ми - днес е Архангелова задушница и си мисля за онези, които ги няма, за да ме има мен.

Споменъ от опщата война

Както обещах преди месец, при първа възможност снимах и публикувам малко история. Това олово е влязло в тялото на прадядо ми под формата на куршуми, но не го е убило. Напротив, доживял е до 90 годишна възраст и е умрял от пневмония (това с пневмонията е друга история и не е толкова за разправяне). Неговото "Ура" и "На нож!" е звучало край Чаталджа и Дойран.

В центъра на селото, като във всяко едно село в България има паметник на загиналите през войните. Нямам нито един роднина, чието име да е на него. Нито прадядо, нито неговите братя, нито дядо ми.

А оловото от формата на куршуми днес е във формата на чаши за ракия. Не съм видял никой да ги използва, вероятно само прадядо ми ги е ползвал по предназначение.

Малко странен начин да се пошегуваш със съдбата.