Summa cum laude

Всичко започна от тук преди 5 години

 5 години!

Кога минаха?

Моето момченце от Симеончо стана един голям Симеон, завърши най-доброто училище в България и сега светът е пред него.

Златният шал е знак за Summa cum laude 

А всичко започна на без да искам. Преди години, преди доста години, много преди Симеончо въобще да тръгне на училище, таман се беше родил и си говорим с Малкото Кате къде да го насочим един ден, евентуално? И аз и казвам за Колежа, още повече, че имах колега тогава, чийто син беше в Колежа по онова време (2007-2008) - казвам и „Ханна ми дава много добри отзиви за Колежа. Вярно, пари трябват, ама ще то измислим“.

После, в гимназията, се беше ориентирал към биологията, смяташе да кандидатства в НПМГ. Ходи на курсове, всички бяха доволни от него, учителят му по биология от училището ни казва „Виждам го, че знае повече от другите, давам му по-сложни проекти да прави, справя се много добре“. Ходи и на пробни изпити, всичко нормално, над 90% и съвсем случайно един ден му казваме „Абе Симеончо, ще ти пуснем документите в Американския колеж, за всеки случай. Да видиш какво е да си изпит преди истинския изпит, ей така, за усещането“. И то, детето, какво да каже, няма „искам-не искам“, откъде да знае какво сме му замислили?

Само че Малкото Кате а днес да му пусне документите, а утре - и то срока изтече. Добре, че беше КОВИД-а, та от Колежа го удължиха с 2 седмици и пак ги подаде в последния ден, в последния час - те приемат до 5, тя в 3 им звъни, че пътува и да я изчакат. Но успя, успя - това е най-важното.

А това е цената на 5 години труд, учене, търсене на информация, проекти, стоене по нощите, 

безсъници и изпити.

След това, по време на кандидат-гимназиалната кампания с НПМГ-то стана издънка - резултатът му направо си беше нисък, около 80 т някъде. Не стига, минималния за НПМГ-то с биология беше някъде около 90. За други гимназии стигаше, и то за елитни - приеха го във Втора немска, 73-то СОУ. Ама това през юни, а ние още от средата на май знаехме, че е приет в Колежа. И така си остана, отиде в Колежа.

Трудно му беше в началото. Едно, че английския му беше слаб, второто обаче, че натоварването е на коренно различно ниво. Тук се учи, за разлика от кварталната гимназия, в която учеше до 7-ми клас (нищо, че е №1 в Младост и е на доста предно място сред софийските гимназии). В Колежа няма лабаво, учиш. Симеончо сам преди няколко години си призна „Аз докато бях в училището 4 да ми пишат - идеално. Петица - супер, а пък шестица - лелееееее! Ама в Колежа не върви, сам го видях, сам седнах да чета."

По време на КОВИД-а Колежа направи една онлайн родителска среща, двамата с Малкото Кате седим пред компютъра и се включва учителката му по български и литература, ако не се лъжа. „А, Симеон - много е трудолюбив, много е скромен, децата много го уважават, истински лидер, винаги е готов да помогне на другите, много знае.“. След малко се включи учителят му по английски, тогавашният: „А, Симеон! Да ви кажа честно, знам че преди това е учил немски и английският му не е много силен, но много бързо напредва и досега съм имал не повече от десет такива ученици толкова бързо да прогресират.“. Ние с жена ми се спогледахме: „А бе, тия за нашето дете ли говорят?“! 

И свърши тук 5 години по-късно

Ставал съм нощно време до тоалетната, при него свети: „Лягай си бе, тати, какво имаш да учиш? Легни си в 10, ама стани в 5 и тогава го научи, ще ти е по-прясно в главата, ще го запомниш по-леко“ - той ми смъцафръца там нещо, ама какво да го правя, като има да учи - няма мърдане. 

В Колежа няма балове при оценките, всичко е в проценти. „Ти с колко процента си по това (или по онова)?“. „Ами 98, 99, 100, 102“. „Е как 102%, ти по математика колко имаш?“. „Ами имам 97% на теста, ама участвах в един проект и той ми носи допълнителни 5%“. Тук 5, там 5 допълнителни, но с под 95% не е завършил нито веднъж, по нито един предмет. И накрая стигна до Summa cum laude, най-високата академична степен при завършването.

Беше президент на шахматния клуб към Колежа две или три години. Накрая се отказа заради друго момче, което смята да кандидатства за спортна стипендия и ще му трябва да му тежи в CV-то. Иначе бая деца запали за шаха, карал съм го по турнири „...ама трябва да минем да вземем еди-кой си от еди къде си, щото съм му казал за турнира и той иска да дойде.“

Добре бе, тати, ще го вземем. Това да ти е проблема.

И така. Завърза приятелства, има си компания, има си приятелка, научи се да учи. Да търси знанието, да знае. Да анализира информацията. Е, без да се фукам, малко съм му помогнал в това отношение, съвсем малко - преди години, когато трябваше да го побутна в една или в друга посока.

Честито, Симеончо!

Светът е пред теб!

Момченцето расте

 Симеончо онзи ден участва в някакво награждаване на ОСК ЦСКА - все пак миналата година стана републикански шампион на отборното. Та трябваше да се поизтупа малко - ризата и сакото са му чистак нови. Голямо ровене по сайтовете падна, Малкото Кате му беше поръчала едно сако от Андрюс, ама аз съм се парил с тях и го върнахме. Не толкова заради качеството на сакото, колкото за цвета му - тия все едно само портиери, крупиета и пикола шият. 

Та се наложи да се пренесем на място двамата с него - проверихме набързо в Пик&Копенхаген, да се ориентираме какво предлагат като цяло - кройки, цветове (Андрюс може да са спокойни, няма да ги избутат от нишата им в скоро време), после тръгнахме из мола и си харесах един магазин, оказа се турски Altınyıldız. Малко ровене, малко мерене, доста консултация с продавачката и et voilà! - момченцето е готово. А и има там неква сърдечна история, та трябваше да е малко по-барнат, ама за това някой друг път, евентуално, може би.

А идея си нямате едни големи цици колко бързо продават сако и риза!

Първото място

След толкова години упорит труд, след безброй опити, състезания, турнири Симеончо най-сетне стъпи на върха! След като миналата година първото място им се изплъзна заради неадекватния им треньор, тази година ЦСКА напълно заслужено спечели първото място в класическия и ускорения шах и второ място (по-голова разлика, да го нарека така) на блица. На блица обаче Симеончо направи 6/6 - без грешка, с победи над състезатели, които от години го имаха за абонат и го биеха където го срещнат. 

Най-сетне и първо място!

 

Медалите

 За Симеончо и шахматните му приключения съм писал доста в блога си. Той си расте, вече не ходи на Флорините на ЦСКА, той тази година беше и кандидат-гимназист, та само до шах му беше, но въпреки това го викат на състезания, особено отборните (играе на първа дъска в отбора на ЦСКА в неговата възрастова група). В индивидуалните му е доста трудно, че там има разни хиени, окупирали са първите пет-шест места и само си мешат капите, Симеончо там няма как да пробие. 
Тази година обаче, след като му минаха кандидат-гимназистките изпити Симеончо си седна на задника много сериозно и започна всеки ден да играе по няколко часа шах. Както съм му наливал в главата толкова години без особен успех, но този път сам се хвана. Дори на село като го пратих при баба и дядо и там намираше време да играе шах. Така в края на август замина за Варна за два турнира - Морско конче (индивидуален) и Държавното отборно първенство. На отборното всъщност бяха три турнира, класически шах, ускорен и блиц. Та заминава Симеончо и казва преди да се качи "Аз отивам за медал". 

Ай да видим!

Турнира му почна добре, първите два кръга имаше победа и реми, като за ремито го беше яд, казва "Аз бях в по-добра позиция, онзи се спаси с шахове и трикратно повторение на позицията". После направи още 2 победи и се залепи за първите в класирането, вървеше трети-четвърти според коефициента си. Така излезе в петия и шестия кръг срещу двама от най-силните играчи в турнира, направи им реми (едното беше особено ценно, че беше с фигура по-малко), но в последния кръг се наниза на победителя в турнира. Оня нямаше за какво собствено да се напъва, можеше да го даде леко ларж и да му пусне половин точка, ама Симеончо нема късмет, падна. Падна, но досега такъв турнир не е имал, +3 =3-1, 4,5 точки, които му стигнаха за бронзов медал в неговата категория. Ако беше успял да излъже Кънов и да му вземе поне половин точка в последния кръг можеше и втори да е, но ако трябва да съжалява за нещо то е за ремито във втория, а не за загубата в последния. Както и да е, Симеончо от години играе на Морското конче и все нещо не му достига, досега има едно четвърто и едно пето място, все нещо малко го отделяше от медал.

Отборното е интересно с това, че там няма значение колко силен играч си, важен е крайният резултат на отбора. И това много ясно се видя на класическия шах, победителите от Ивис+ имаха двама от най-силните състезатели в България за тази възрастова категория, но останите двама не бяха нещо особено. Симеончо и там почна добре, но треньорът им го въртеше през кръг и то срещу силни играчи и личните му резултати не бяха толкова блестящи, колкото на Морското конче. Въпреки това ЦСКА I се въртяха в тройката през цялото време. В предпоследния кръг играха с Ивис + и според мен там можеха да направят нещо повече от почетна загуба, стига треньорът им да беше направил една елементарна уловка, която доста често се прилага в такива случаи (и която беше прилагана от доста от отборите на този турнир) - ЦСКА можеше да играе ако не за победа, то поне за равен, 2:2. В крайното класиране точно тази една точка ги лиши от напълно заслужен златен медал, Ивис събраха 9 точки, ЦСКА останаха втори с 8. Яд ме е просто защото Симеончо си се готви напълно сериозно и задълбочено за тези турнири и си заслужаваше медалите.

Но както и да е, и среброто не е малко. Другите два турнира, ускорения и блица не ги броя, особено блица е едно пердашене на часовници, те не знаят какво става на дъската. Та от там каквото падне, в този случай нищо.

Симеончо мачка!

Симеончо пак е първи

Днес беше първата спокойна неделя от доста време насам.

Спокойна, в смисъл, че не ми се налагаше да ходя на работа или да садя лозички или други такива занимания.

Иначе, като последна неделя на месеца имаше шах-турнир и Симеончо трябваше да участва. 

Прави ми впечатление, че на тазгодишните турнири ги няма по-големите състезатели, които досега "мътеха водата", но пък излизат и разни дечица от долните възрастови групи, които също имат претенции за първото място. В този турнир конкретно обичайните заподозрени бяха Симеончо, Добринка, едно хлапе Юлиан Скачков, което чат-пат се появява по турнирите, и, за моя изненада, старият му приятел Божидар. Там при него е друга история, той тренира какво ли не, та футбол, та шах, та май и за борба нещо подочух. 

Слаби играчи обаче няма, преди месец Симеончо започна много добре, хвана някакво темпо и в третия кръг какво обърка, в по-добра позиция, с качество в предимство и загуби. И от там му тръгна накриво турнира, почна да прави глупости ... то човек като не знае какво да прави, прави глупости.

Та това обаче беше преди месец.

Днес Симеончо беше доста концентриран и съсредоточен, направи 4/4 срещу дечица, дето за пръв път ги чувам и виждам, та не си направих труда да ги запомня, но в петия кръг гювеча свърши - падна му се Добринка, която в четвъртия направи едно драматично и сълзливо реми с Божидар (в интерес на истината съдиите леко ощетиха момченцето, признавам го), но това реми дойде добре дошло за Симеончо, позволи му да се откъсне с точка на върха пред останалите. 

- Добре де, що не се напъна да я биеш?

- Ми тя имаше проходна пешка и можеше да я произведе.

- А как бяхте с времето?

- 2 минути за мене и около 40 секунди за нея.

- Е що не тупа топката и да я биеш с цайт?

- Ами ако ме матира за 40 секунди?

Това е закуска за шампиони - пък и тати не е правил палачинки от много отдавна. Заради тях се наложи да стана
в 8 в неделя сутрин, за да има достатъчно време да ги направя и да закусим на спокойствие, без да бързаме.
Накрая оставихме една за Малкото чудовище, което после като го питах "Ти какво закуси тази сутрин
бе, тати?", и тя ми отговори "Попарка!". "Ми кой ти я направи?". "Баба!" Ти да видиш, баба и я направила попарката!

Така в последния кръг му се падна Божидар, но на Симеончо му трябваше реми, за да е първи, а на Божидар - за да е втори. Дали са се договорили или Симеончо е играл на сигурно не знам, но си осигури първото място с второ поредно реми.

- Можех да го бия, бях в по-добра позиция!

- Ми що не го би?

- Е, играх на сигурно, нали и така съм първи.

Та така, на тати юначето пак мачка!

Пак първи

Вчера Симеончо пак го направи!

След боя, дето го яде на републиканското сега се постегна малко и резултата е налице. Вярно, Флорината си е вътрешен турнир, но пък си е турнир, а и тези, с които играе после се среща по състезания. 5,5 от 6 (+5-0=1), наби Добринка (аре стига му се е мотала между краката), добре беше. Пък в крайна сметка, влиза в групата на големите тази година, там го чакат разни акули, малко така победи за самочувствие му трябват.

Днес сутринта поиска пари от Малкото Кате да купи бонбони и да черпи. И отиде с медала на училище, нека се фука, сега му е паднало.

Пък ако има късмет и е рекъл Господ, може и с медал от по-сериозен турнир да се похвали някой ден, кой знае?

Едно първо място и тази година

Ей това вдясно от Симеончо е Добринка.

Тази година Симеончо влезе в горната възрастова група на шаха, от 10 до 14 годишните и му идва доста трудно на турнирите, щото е най-малък в групата. Играе с разни дечица, които да поне на 11, ако не и повече години. При по-сериозните турнири при жребия за първия кръг вече него го теглят по-силните играчи, а после му идват играчи от неговата черга, но малко по-опитни и обиграни. 

В началото на месеца Симеончо беше на републиканско индивидуално първенство, не се представи много добре (+3=1-5, 3,5 т от 9 възможни), можеше и малко по-добре. Хайде, първите три кръга беше нормално да има 2 загуби, игра с много силни играчи, но след това можеше с чиста съвест да си вземе поне още 2 точки. Но както и да е, има и такива турнири, а и е за първа година в тази възрастова категория. Когато мина в нея и аз, и треньорите му му казахме едно и също: "Тази година много бой ще ядеш, не го приемай толкова навътре."

След като си дойде от първенството обаче го хванах, ела тука, сине майчин, сядаш и всеки ден играеш шах с някого в интернет. И играе, момченцето, не е като да не играе, добре се представя, помпа самочувствие и тренира, че идва "Купата на лъвчетата" след месец.

Преди нея обаче са вътрешните турнири на ЦСКА, за купа "Флорина", те са малко така за тренировка.

В неделя Симеончо беше на такъв турнир, обикновено тази година е извън тройката на тях, особено ако дойдат по-големите от школата - Кирчо, големия Калоян, Мартин, или пък близнаците Занови, те горе-долу са на едно ниво със Симеончо (и на една възраст) и редовно си мешат капите по турнири.

В събота обаче Симеончо беше на тренировка, прибира се и свети: "Бих Кирчо!". Вярно, на тренировка, ама пак, победа е. А-а-а-а-а, виждаш ли като тренираш редовно как има файда?

Имаме победител! Божидар е трети, Мартин е втори, а Симеончо - първи!

На турнира в неделя от големите беше единствено Мартин, обаче се получи много интересна въртележка накрая. Симеон загуби само от Мартин, но Мартин имаше загуба от Божидар Митов, на Симеончо съученика. Божидар пък имаше загуба от Добринка, едно реми преди това с някакво момченце, дето не съм го забелязвал досега и накрая в последния кръг загуби и от Симеон. А Добринка пък от една страна победи всички момчета, срещу които игра (в последния кръг спечели срещу Мартин по цайтнот, но няма значение, победата си е победа), но пък загуби от двете момичета, с които игра: Бояна и Гергана, които пък не се опъват на Симеончо.

Въобще голяма касапница и въртележка стана и в крайна сметка Симеончо мина метър и успя да вземе първото място.

Малко така за самочувствие.

Няма непобедими играчи

Като всяка последна неделя на месеца, и тази имаше турнир на "Флорина". Само че сградата, където тренират децата обикновено сега е в ремонт и затова турнирът се проведе на друго място и може би поради тази причина някои от редовните участници липсваха. Но пък за сметка на това имаше такива, които обикновено не идват - Даниел Марков, Ралица Аршинкова, Вовата Кононенко. 

Друго нещо, което ми направи впечатление, че в групата 4-8 клас имаше много повече записани деца в сравнение с тази за 3 клас. 

Аз обаче имах работа и след като изтеглиха жребия за първия кръг отидох да си я върша, а оставих Симеончо да се оправя, върнах се чак за третия, за да го видя как печели. След първите три кръга Симеончо водеше с пълен актив, но не беше единствен. В четвъртия му се падна Боряна Аршинкова, с която са си разменяли победи навремето, но последните им срещи не са в негова полза. Една скоба, между другото, не знам защо към нея има  някакво пренебрежително отношение, слаба била, не знам какво си, но на всички турнири, на които съм я гледал винаги се класира на по-предните места, като много често печели и медали. Да кажеш, че е на късмет - може, ама той и късмета е до време. Не е като онова момченце, Кажи баба Тенк Ю, дето и той не знаеше какво прави на подиума, а вече не го и виждам. Та, да затворя скобата, Аршинкова за мен си е сериозен играч; гледах го моя какви ги върши, ама от разстояние и по едно време Аршинкова вдигна ръка, викам си: "Край, тая пак го би!", обаче Симеончо и той става става и се обръща един такъв доволен от себе си и ми вдига палец, 4/4. Браво бе, тати, ето че можеш!

В петия кръг обаче му се пада Мартин Арнаудски, той първо че е по-голям от него, второ е и по-силен. 

- Ти с него как си?

- Абе бие ме, силен е.

- Е като е по-силен от тебе що е с половин точка зад теб, с кого е направил реми?

- С Добринка, тя беше останала само с цар и падна по цайт, а това се брои за реми, не за загуба.

Та Мартин си взе своето и поведе в класирането, Врабчо направи каквото можа, опита се, но не успя.

А аз гледам на съседната маса Вовата Кононенко играе с някакво момиченце, те и двамата с равен брой точки, смятам го той да бие и в последния кръг Арнаудски да го изтегли, а Симеон да има по-лесен съперник и да запази второто място. А моя се върти около мен и ми казва:

- Ех, да ми се падне Кононенко!

Внимавай какво си пожелаваш!

В шестия кръг Арнаудски изтегли Аршинкова и Симеончо се наниза на Кононенко. А онова е някакво мини-вундеркиндче, сигурно у тях му слагат 2-3 пешки да се варят със супата или де да знам с какво го хранят, чувал съм за двама треньори, за психолог( (!!!), за 4-5 часови занимания, пък и съм го гледал по разни турнири, доста напред с материала е за хлапе на неговата възраст. Та Врабчо тръгна с настроение, ще го бие, ама по едно време му изчезна усмивката, не знам какви ги вършеше, в един момент останаха само те двамата да играят, около тях се събраха съдии и играчи, Симеончо бързаше нещо и накрая спряха играта и се съгласиха на реми. 

- Що бе, тати?

- Ми нямах време, оставаха ми 20 секунди, той имаше около 2 минути.

Ама много се напъваше да ти се падне тоя малкия, а?

Ремито обаче му позволи да запази второто място, което за него в тази възрастова група си е сериозен успех. Би Аршинкова и направи реми с Кононенко (а Кононенко пък беше паднал от Аршинкова преди това), видя, че няма непобедими играчи, което беше по-важното в случая.

Летни шахматни симеончовщини

Отборът на ЦСКА за "Морско конче".

Доста шах му се събра на Симеончо това лято - квалификации за републиканско, второ поредно участие в "Купата на лъвчетата", после републиканско (за пръв път му беше, при най-големите акули), после и шахматен лагер (на който, както каза Росен, "отиват да играят шах, а не на море", нищо, че беше на Кранево) и накрая второ участие в "Морско конче". Покрай лятото не участва в летните турнири на "Флорина", то или братовчед му беше тук, или не беше в София та от всички летни турнири хвана само последния вчера.

Симеончо със сертификата за V-то място на Кончето

На "Лъвчетата" имаше реален шанс да вземе 4-то място, но както вече казах, удари греда в последната минута. Това момченце, което го победи тогава, с него после играха и на републиканското и направиха реми. Като цяло е от нивото на Симеончо и е въпрос на шанс как ще му тръгне партията. Хубавото на "Лъвчетата" беше, че Симчо записа победа над един от близнаците (писал съм за нея в поста от тогава), те преди много го плашеха, пък сега видя, че са като него, не са някакви извънземни и непобедими чудовища.

На републиканското се видя къде е, 4,5/9 (+4 - 4 =1), ама там беше в клетката с лъвовете. Можеше поне още една победа да направи, Ани (треньорката му) каза после, че е паднал една партия от някакво по-слабо момченце, но не разбрах на класическия шах или на ускорените. Абе като за първо участие на индивидуално първенство добре се получи, още повече че Симеончо хвана ЕЛО след него.

На "Морското конче" тази година пък би Даниел Марков. В интерес на истината, трябва да призная, че на Даниел Марков това не му беше най-силния турнир, записа загуби от деца, които обикновено побеждава. Но пък от друга страна, Симеончо за последно игра с Даниел Марков зимата, на турнира на ШК "Ивис" и преди последния кръг двамата бяха с по 3,5 точки. Даниел победи, Симеончо загуби и накрая онзи с 4,5,  моя с 3,5.

- Добре бе, тати, не го ли виждаш, че е силен колкото тебе, с еднакви точки сте, не е да е с 2 точки разлика между вас. Където си паднал ти, там е паднал и той, където ти си бил, и той е бил там, какво му се плашиш?

- Ми ... той ми почна Югославска атака, пък аз не я знам!

- Бе ти толко и знаеш какво е Югославска атака!

Обаче на "Кончето", като му се падна да играе с Марков, и все се надявах да го излъже този път, имах едно такова усещане отвътре. Така де, ако иска да отива напред трябва да се научи да ги печели тия партии.

- Тати, тръгна ми на Югославска атака (аз му бях показал какво е и как горе-долу да се пази), аз го излъгах на едно място и му свързах царя и дамата!

После, като погледнах партията - голяма касапница е било, верно Марков е почнал Югославска атака, обаче Симеончо много хитро го е вързал на едно място и му е нанизал царя и дамата!

В крайна сметка на "Кончето" Симеончо е V-ти по по-лош коефициент. +5 -2 =0. 5 т, на точка и половина от победителя и на половин точка от третото място.

И така, Симеончо се върна с много голямо самочувствие от "Морското конче" миналата седмица. 

На вчерашния турнир на "Флорина" се записаха само 7 участници; лято е, децата още не са се прибрали от провинцията. Симеончо не виждаше конкуренция сред останалите, аз също, поне 5 мин преди да започнат. 

- А ако дойде Божидар?

- Ще го бия!

- Сигурен ли си?

- Да бе!

- Добре, ще видим ...

И Божидар се появи 5 мин преди да почне турнира. Симеончо първоначално ядеше бой от него, от 10 партии примерно Симеончо ще спечели 3-4. Постепенно обаче започна да го изравнява, няколко пъти направиха ремита, като Симеончо беше в по-добра позиция и се съгласяваше на реми от страх да не загуби. А тъй като вчера така и си останаха 7 играчи, на практика играха "всеки срещу всеки" и взаимния сблъсък беше неизбежен.

Божидар обаче загуби още в първия кръг, не знам какво го излъгаха. 

Симеончо пък загуби в третия.

- Е що?

- Абе аз му направих вилица на коня и офицера.

- Е що тогава загуби, нали съм ти казвал да сменяш след като излезеш с фигура напред, за да не стане някаква изненада?

- Исках да опитам една комбинация, не се получи и той ми плени топа.

- Виж сега, случва се, не е станало кой знае какво. Ама тоя, дето те би, като му погледна участията в chess-results.com и той навсякъде е след тебе и яде бой, що го пускаш такъв да те бие?

 След това обаче се падна с Божидар, няма мърдане.

- Какво направи?

- Бих го!

- Ама аз чух треньорите отвън, че си му дал пиес на топа.

- Той и без пиес си беше заминал!

Порасна му самочувствието на Врабчо!

После Божидар победи това момченце, което би Симеончо, накрая двамата (Симеончо и Кристиян) се изравниха на върха с по 5 т, но регламентът беше такъв, че се гледаше партията помежду им, и Симеончо остана ІІ-ри в генералното класиране, но пък взе І-во място във възрастовата си група (а от 7 участника 3-ма попаднаха в нея). 

Та като цяло, това лято първо взе ЕЛО, после се научи, че няма непобедими съперници и победи някои кошмари от миналото и свикна да се движи непосредствено зад първите. Подготви си много добра основа за следващия сезон.

Нинджа!

А това е нинджа в действие, много е бърз

Симеончо като нинджа. Меч и две нинджаго. Мечът е бая паянтов, за тия пари можеха и повече да се постараят, но пък с нинджагото може да убиеш някого.

И като го написах се сетих, че по мое време нямаше толкова играчки, пък това да имаш такъв избор, какъвто сега има ... а  пък колко съм мрънкал на тате за разни боклуци и колко ме е отсвирвал ...

А днес нинджата не очакваше нито меча, нито нинджагото. То нинджагото първо беше едно, пък и по-малко, а после, като го видях как му светнаха очичките и си казвам аз точно от това ли ще пестя?

Том Сойер!

- Би ли го?

- Бих го!

- Браво бе, тати, браво на тебе! Силен ли беше?

- Силен беше, но го бих!

- Браво тати! Сега какво ще правиш? 

- ... ми ...  какво да ти кажа ... ?

Греда в последната минута

Едната близначка (тази с двете плитки) му направи реми.

Симеончо за втора година участва в турнира "Купата на лъвчетата".

Миналата година му беше не само за пръв път, но принципно му беше първи турнир с дълга контрола. На турнирите на "Флорина" рядко стига до часовник, но принципно една партия му е около половин час максимум. Миналата година имаше много аматьорски изпълнения като за първи път, една партия я приключи за ~25 мин и имаше големи истерии ("Ми аз се предадох!", "Е що се предаде?", "Ми щеше да ме матира.", "Е как ще те матира?", "Ми направи ми вилица и аз не видях, че с дамата ми взема една пешка ..."). Ама това беше миналата година.

През тази една година Симеончо се научи да си седи на дупето и да мисли преди да му вземат фигура, а не след като му я вземат да се чуди какво да прави. Едночасова контрола не го плаши, почва да придобива разни състезателни навици, започна да се опитва да прилага наученото в школата на практика.

И така, турнир "Купа на лъвчетата", 7 кръга, състезателите от силни по-силни. Всичките 7 съперника на Симеончо бяха градирани, Симеончо спечели 4 партии, загуби 2 и една завърши наравно. 

Плюсовете: спечели турнирна победа срещу един от близнаците Занови (най-силните в школата на ЦСКА в неговата възрастова група), и то не каква да е победа, а беше тотален разгром. Аз като гледах после партията - еб*ти касапницата е било, дай тоя офицер, дай и другия офицер, че не ти трябват, айде довиждане. Дойде му много приятен реванш за загубата отпреди 2 седмици на зоналните квалификации. Втори плюс: победи едно от силните момичета на този турнир, Анджелика Николова, с много усилия, много завързана партия, но я победи. Трети плюс: победи градирани противници, сега то кой по-силен, кой по-слаб, но за Симеончо това има значение.

Минусите: липсва му увереност, че може да побеждава по-силните играчи. Аз не му казвах кой колко е силен (преди кръга проверявах рейтинга на противниците му), за да не се гипсира излишно и имаше ефект. По-рано като му кажеш, че някой е градиран, и той търсеше къде да се скрие, сега напротив, търси победата. След първите 3 кръга Симеончо беше най-напред в класирането в сравнение с останалите деца от неговата школа, игра много освободено, без напрежение, без притеснение, че ще сгреши, че няма да види нещо, че нещо не знае или че ще го хванат с някакъв дебют, който не знае - въобще не мислеше така. Победите рано или късно щяха да го сблъскат с някой от силните играчи на турнира и това се случи в четвъртия кръг - съперникът му го хвана на къс пас и не му даде никаква свобода на действие, доминираше през цялата партия.

Има още хляб да яде Врабчо! Мен повече ме беше яд за допуснатото реми, с пешка в повече срещу едно непретенциозно момиченце (сестра му е по-силна), отколкото за загубата.

Във втория ден от турнира Симеончо продължи с добрата си серия, две победи в V-ия и VІ-ия кръг и пак тръгна към върха на класирането и преди последния кръг беше 7-ми, като имаше теоретичен шанс дори за бронзов медал, в най-лошия случай щеше да е 4-ти или 5-ти. В последния кръг му се падна едно момченце от Плевен, като Симеончо си "изтегли" противника, той беше с половин точка повече. Не знам прегоря ли, уморен ли беше, много ли му дойде шаха вече, но удари греда - вместо да се класира в шестицата, излетя от десятката.

Не успя ...

Нищо, следващия път. 

Симеон - шампион!

Най-сетне Симеончо си взе първото място!

Мина като машина през турнира - 5/6, пет победи в първите пет кръга, безапелационно лидерство преди последния кръг. В класирането преди шестия кръг Симеончо беше победил всичко от второ до пето място в класирането. 

В първия кръг му се падна Берк Халим, и понеже веднъж се беше опарил с него, този път подходи много внимателно и нямаше изненади, Симеончо водеше с топ срещу кон и произведе дама, от там нататък му беше лесно да матира.

Във втория кръг му се падна Катерина, тя веднъж вече му се беше падала, и според Симеончо е силна, но играе бързо и не вижда елементарни неща. Така беше и този път, партията приключи много скоро след началото, Симеончо я беше излъгал нещо и не срещна сериозна съпротива.

В третия кръг пак игра с момиче, този път с Елена Павлова (тя стана първа при момичетата, а в генералното класиране остана втора след Симеончо), която хич не е слаба, стига да играе внимателно. Симеончо принципно има положителен баланс срещу нея, не е губил от доста време от нея, но в началото, когато почна да ходи на турнири тя си го биеше от време на време, или пък изпускаше мат (веднъж обърка ходовете, вместо да го матира, му даде шах, той прикри и на следващия ход той я матира). Не е случайно момичето, играе доста сериозно, а и този път очевидно беше във форма и съсредоточена. В един момент минах да видя какви ги върши Врабчо - топ и офицер срещу топ и офицер (офицерите бяха разноцветни), Симеончо имаше 2 пешки предимство, които в последствие му донесоха победата.

В четвъртия кръг жребият го изпрати срещу Денис Димитров, той обикновено влиза в четворката тази година, диша му във врата. В третия кръг Денис направи услуга на Симеончо, победи Боби, който спечели последните два турнира. Симеончо и с него е играл често тази година и досега никога не му е бил лесен противник. Абе въобще, колкото и слаб да беше турнирът (13 деца), на него все сериозни играчи му се падаха. Та Симеончо и сега си взе своето, 4/4 и вървеше добре.

В петия кръг му се падна Ерай, той също победи Боби в предния кръг и така Боби изхвърча от борбата за първото място, но пък Ерай очевидно не е толкова лесен противник. Минах да го видя по едно време какви ги върши Врабчо, той направи много хитър ход - смени топ за офицер и когато Ерай взе топа и си мислеше, че е на печалба от цялата тая работа в следващия ход Симеончо му взе топа, който се пазеше от вече взетия офицер. Тоест, спечели фигура, от там си направи партията интересна.

Победата в последния кръг позволи на Боби да вземе медал, а Денис остана втори въпреки загубата от Елена.

Така преди последния кръг Симеончо водеше с 5/5 и беше на 90% сигурен победител. 

Само че тази увереност за малко да му изиграе лоша шега. 

В последния кръг му се падна Боби, което беше изненадващо, имаше друг състезател, с когото беше по-вероятно да играе, но това няма значение. Симеончо подходи много лежерно и аристократично (бе направо си се излигави), загуби за 5 мин и си тръгна доволен, но в същото време на втора дъска играеха Елена и Денис, които имаха по 4 точки преди кръга и при победа Денис щеше да изпревари Симеончо по коефициент. Добре, че Елена Павлова имаше силен ден и успя да победи, като по този начин свърши работата на останалите 10 % на Симеончо.
Както и да е, накрая се гледа крайния резултат и класирането. 

Та в крайна сметка след 2 втори места и един по болест пропуснат турнир най-сетне Симеончо взе първо място за пръв път тази година.

Второ поредно сребро

На вчерашния турнир на Флорина Симеончо видя на живо поговорката "Каквото човек сам си направи друг не може да му го направи". Нещо като БСП на изборите миналата седмица, направи всичко възможно да вземе второто място.

Турнирът беше като локум, сладка работа. Участваха дежурните заподозрени, Божидар пак се бута в групата на големите (4 - 8 клас), ама там има сериозни акули и не вирее много-много. Та на Симеончо конкуренцията не му е сериозна в групата за 3-ти клас; от тези, които се явяват рядко е губил.

Отиваме ние, записва се, теглят жребия и още в първия кръг му се пада Юлиан, той принципно е силен играч. Симеончо игра много внимателно, без да бърза (то преди всеки турнир има инструктаж "Играеш бавно, без да бързаш, мисли!"), накрая им поставиха часовник, в крайна сметка Юлиан накрая загуби с мат, но и по време щеше да падне, оставаха му секунди. 

Във втория кръг на Симеончо му се пада Ерай, с него досега не е имал проблем (мисля че са играли 2 пъти). Симеончо отново игра много предпазливо, но просто е по-напред от Ерай с материала, бързо си взе своето.

В третия кръг му се падна Гергана, аз за пръв път го виждам това момиченце, тя е и по-малка (първи или втори клас), но ми направи впечатление в първите два кръга игра много грамотно. Преди партията му казах да внимава с нея, да не я подценява, щото е момиче и с основание: Симчо взе много оспорвана победа, това момиченце има потенциал. 

В четвъртия кръг на Симеончо му се пада Бобчо, който спечели турнира преди месец. Бобчо има страх от Симеончо, така беше и този път, и като цяло Симеончо се разви по-добре от него, имаше и преимущество в пешките на дъската, обаче направи няколко грешки - полакоми се да си смени черния офицер за топ (Симеончо игра "Дракон" в Сицилианска защита с черните, черния офицер там принципно не се дава толкова леснно), а после реши да сменя някаква пешка, която Боби му поиска и така след смяната беше пред мат в един ход. Симеончо се спаси с вечен шах, Боби му предложи реми, което Симчо прие. Имаше вариант, в който с шахове да си закара дамата на втория хоризонтал и да се спаси от мат, ама той не го видя, а вероятно не го е и мислил. Като цяло изпусна победата, а от тук нататък зависеше от противниците и коефициента, който щеше да направи.

В петия кръг игра с Денис, той също е от силните играчи в категорията. Пак, и преди са играли, и Симеончо има положителен баланс срещу него, но накрая пак се получи реми.

- Е що?

- Ми останахме само с царе.

- А защо бързаш, имаше топ на осма линия, беше му блокирал фигурите, той за да се измъкне са му необходими 3-4 хода, ти през това време ще си разиграеш коня и офицера?

- Ми ...

- Ми, ми, ама с това реми изпусна първото място и сега ще разчиташ Боби да падне в последния кръг.

В шестия кръг, естествено, Боби не падна, въпреки че се изпоти с Гергана. Симеончо игра с Димитър, той е нещо като Ерай, не е особена конкуренция.

Та така, този път без загуба, но с две малоумни ремита, вместо да си вземе турнира отново е втори, на половин точка от първия. Сам си го направи, не е да кажеш че е играл с кой знае колко силни играчи или пък да е бил в трудни позиции и ремито му е успех.

Нищо, другия път.

На косъм

Симеончо е втори, дундьото - пети, а на първо място е Бобката

Не му върви на Симеончо в шаха тази година.

Първо в началото на годината участва в турнира на ШК "Ивис", където представянето му беше по средата - 3,5/7, после се разболя и пропусна първия турнир на "Флорина" за годината, а днес се размина с първото място на косъм.

А двата турнира бяха като локум!

Днес отиваме на турнира, аз му говоря редовните неща - да не бърза, да внимава, да гледа, да се чуди какво иска противника му, защо играе еди коя си фигура, а не другата, все редовните неща. Теглят жребия, пада се с някакво момченце (некъв дундьо), дето досега не е играл с него и идва по някое време:

- Загубих.

- Е що?

- Ми водих го с 3 пешки, той намали на 2, аз тръгнах да вадя дама, той ми заплаши топа, аз го местих и той ми направи шах-топ.

- Е не можа ли да да смениш топа за друга фигура?

- Не.

Както и да е, станалото - станало, то и на мен ми се случват такива неща.

После обаче, във втория кръг, заради загубата в първия жребият вече го праща срещу по-слаби съперници. Симеончо нямаше проблем, взе си своето, победната серия продължи и нататък, до последния кръг. Пет поредни победи, но заради глупавата загуба в първия Симеончо в последния кръг игра за второ място, не за първо.

Иначе дундьото от първия кръг остана на точка зад Симеончо в класирането, аз много се дразня когато го бие някой и накрая е зад него, но има и такива турнири, има и такива мачове.

Сребърният медал си е сребърен медал, потруди се за него, все пак с такъв старт и това е добре.

Отново номер едно!

Симеончо срещу Деница в първия кръг. Деница в последствие направи само едно реми и спечели при момичетата

Последен турнир на "Флорина" за 2016 г., само три седмици след ноемврийския, но пък следващите два уикенда са празниците, така че няма кой да се занимава да организира турнир по шахмат в последната неделя на месеца баш на Коледа.

Участваха обичайните заподозрени, Симчо и той.

Този път ще съм кратък: тотална доминация на Симеончо, тотална - спечели турнира без загуба, 6 от 6, втория беше на 1,5 точки след него!

Симеончо в третия кръг срещу Бояна. 

Паднаха му се три от децата, с които игра на предния турнир през Ноември - Денис, Бояна и Михаил, отделно Тодор, с когото тренират заедно и са играли един срещу друг и миналата година във втори клас, Деница, над която също има победа (тя му се падна в първия кръг и има навика да играе бързо и да пропуска някои неща) + някакво момченце, с което игра за пръв път и което не му оказа особена съпротива.

6 от 6!

Без да бърза, без излишни драми, игра много спокойно, с доста разум, със самочувствие. Другите деца почнаха да му имат страха, което ми харесва. Някои дори бяха загубили още със сядането, което обикновено прави Симеончо - като си реши, че някой е по-силен от него, и до там, почва да прави глупости да не би случайно да бие без да иска. Този път не беше така, почна да му идва самочувствието. И като добавя, че това му е втори пореден турнир, който печели, отново без загуба, но този път безапелационно, с пълен актив от точки - като за финал на годината, tres bien!

Симеончо на върха, около него са Михаил, Тодор и Денис - победи и тримата!