При мен!

Когато Путин вика на кучето си "При мен!", за всеки случай тича всеки, който го е чул.

Убежденията или смърт

Една история от руския нет:

Идва си жена ми от работа вчера, ама много ядосана. Очите и светкат, ама мълчи, преживява нещо в себе си. Дъщерята се покри някъде, знае, че когато мама е в такова състояние по-добре да не и се мярка пред очите. Вземам я подръка и с кучето навън, да се разходим - имаме едно място за разходки, като картинка. Лека-полека и мина, посъвзе се, реши да ми разкаже за работата си:

- Днес ми доведоха едно куче да го приспя.

- Е, случва се ...

- Лабрадор на 8 месеца, напълно здрав.

- А защо са решили да го приспят?

- Идват, и ми разправят, че е полудял.

- Чакай сега, не съм час, нима кучетата има психически заболявания?

- Ти слушай докрай. Аз също се поинтересувах защо смятат кучето за полудяло? А те: "Той яде лайна." ... Когато излизат с него да се разхождат и не могат да го удържат. Търси си "пирамидки", ако може човешки и ги яде. Аз ги попитах с какво го хранят? А те ми изреждат списък на това, което те самите ядат. Аз пак питам: "А месо давате ли му?" А те и двамата: "Какво месо?" Те, разбираш ли, били вегетарианци! Вегетарианци! И кучето си така възпитават, а после се оказало полудяло.

Stercore*

Тези са няколко, от няколко различни кучета и от различни дни.  Ма кв`о ни пука, важно е хайванчето да е щастливо!

Двете снимки съм направил около офиса, докато се връщах от обяд. 

Не знам що българите сме свикнали с лайната по улиците. Това е нещо, което не съм видял нито в Холандия, нито в Германия, нито в Чехия и Литва. В белите страни ако ти се изсере кучето на улицата и ти се направиш на две и половина първо хората наоколо ще ти направят забележка и ще те накарат да си почистиш, а някой и ще се обади и в полицията и познайте колко време и трябва на тамошната полиция да се появи.

За лайната по улиците у нас не са виновни нито Костов, нито комунистите, нито Станишев, нито Орешарски, нито Борисов.

Виновна е Фандъкова (донякъде), че не взема достатъчно мерки срещу това. За нея този проблем вероятно не съществува. Ако обаче и поставите въпроса ребром, сигурно ще се окаже, че бусове с регистрация от други общини идват рано сутрин и разхвърлят кучешки лайна по улиците в центъра на София.

Това направо си е човешко, ма айде да не се правя на идиот да го снимам отблизо.

Не ме интересува дали лайната са от бездомно или от домашно куче. Все едно ми е, лайна са. Не им е там мястото. За лайната на бездомните кучета вероятно природозащитните организации имат логично обяснение (подобно на горното) - например, трябва да ги събираме, да ги маркираме с чип и да ги върнем там, откъдето сме ги взели.

Ако лайната са от домашно куче обаче логичното и нормално би било собственикът на кучето да почисти пирамидката след хайванчето си. Понякога въпросното хайванче е с размерите на дребен рогат добитък или пък хазяинът му е на достопочтена възраст и всякакви навеждания, приклякания и пр. физически усилия са му забранени от поне петима лекари. Но много по-често собствениците на домашни кучета предпочитат да се направят на разсеяни. В такъв случай мисля си, че единственият начин да ги накараш да си почистят е да им натикаш муцуната в лайното. Няма да помогнат нито полиции, нито сигнали до общината. То, ако им пукаше, досега да бяха взели мерки. И тъй като не ме кефи да се правя на Петър Попангелов по тротоарите, и тъй като такава лайняна история не съм видял никъде по бели свят, където съм бил, смятам да си направя в най-скоро време Европа за себе си. Щото ми писна.
__________________________
* Stercore (лат.) - лайна. 

Кучета и котки може

Купуваме му телешки шол, сваряваме го и му правим кюфтенца ...

В интервю тип "Човек от народа" за в. "Труд" Искра Пълничката разказва за своите домашни любимци. И най-вече за бебето мини-шпиц Армандо. Типичното новогодишно интервю - когато няма новини, когато единственото значимо нещо в държавата е протестът на кръчмарите и ханджиите в Банско, солидно подкрепен от властта, тогава на първа линия излизат народните любимци. И необходимостта да се покаже на избирателите, че те - народните представители всъщност са хора като нас - с нашите ежедневни грижи и проблеми, с нашите болки и радости, с нашите мечти и разочарования. Дет` се вика, и царят, дето е цар, и той ходи пеш до едното място. 

В общи линии, въпросното интервю, освен да пълни вестникарско пространство (тя по принцип Искра е много добра в дисциплината "пространства пълним всякакви") няма никакви особени достойнства - или, казано на математически език, достойнствата му представляват лимес, клонящ към нула. 

Честно казано, да занимаваш хората със зъбчето на някакво киноложко недоразумение (аз тия маломерните породи, да си призная, не ги броя за живи) или пък да обясняваш какви специални кюфтенца му готвиш, че трябвало да пази диета ... да, може да са част от семейното ти ежедневие, може наистина да е важно за теб, но едва ли е нещо, което да вълнува широката общественост. 

Е, вероятно на колегите от парламентарната група сигурно живо се интересуват де - къде от добро домашно възпитание, къде от наистина жив интерес, къде от нямане какво да правят. 

Не че е престъпление да говориш за кученцето си - но чак цяло интервю да говориш само и единствено за кученцето си, за котката си, за зъбчето му, за кюфтенцата му, за опашката му, за джинсите му ... говори за дълбоко вкоренена парвенющина. И говори за нулев интелектуален багаж - не само в Искрето, но и в този, който е взел интервюто и в онзи, който го е одобрил и публикувал. Не е престъпление, но в най-бедната страна от ЕС, където десетки пенсионери живеят със спомените си за богата младост и бедно настояще и където ровещите по кофите са нещо нормално от десетилетия ... както казал Иванчо: "Бе другарко, да ви имам проблемите!".

И в един момент в съзнанието ми изплуват следните три образа:

Първият е на проф. Огнян Герджиков, който в първият работен ден на ХХХІХ-ото Обикновено Народно събрание остави на банката на всеки един народен представител свитък с "Приказка за стълбата". Колко наивен сте бил, господин професоре!

Вторият е един разговор между окупираните гърци в романа на Димитър Димов "Тютюн" - когато Ирина и Костов пренасят тялото на починалия Борис в Кавала и се натъкват на митинг на гръцки тютюноработници:

Защото те гледат кучетата си като хора, а нас като кучета… Лихтенфелд вика за своето куче лекар и го храни с бял хляб и месо.

Само че в реалният живот днес не е Лихтенфелд ...

А третият е на Гочо Булгуров в "Селянинът с колелото":

Прасета не може! А кучета и котки може, така ли? 

Прасетата, Гочо ... прасетата дават интервютата. А кучета и котки - може!

Гадното куче!

Една котка не би те прецакала така.

Нечупливо

Има неща, които както и да са устроени, от каквото и да се направят - никога не се чупят. Дори и филм има на подобна тематика, и то много як, ама той е друга бира. Нарочно казвам неща, защото ще говоря не за вещи, а за възпитание.
Като например следното:

1. Излизам от дома на родителите си, за да запаля (в нормалния смисъл) колата да загрее - зима е, студено е, искам да е топло на детето като се качи с жена ми. В момента, в който излизам от входа към мен се спуска ротвайлер, който спира на 2-3 метра от мен - аз също "замръзвам" на място. "Не се притеснявайте, тя само си играе!" - успокоява ме нейната собственичка, която не съм забелязал в сянката на един бор. "А не трябва ли да и сложите къс повод и намордник вместо да ме успокоявате?". Собственичката очевидно не за пръв път води този разговор - "Защо се заяждате?". "Защото такъв е законът, госпожице! Като толкова искате, ето ви полето в края на квартала, пуснете го колкото ви душа иска да си тича; тук е квартал, живеят хора и се очаква да спазвате правилата. Ако аз се спусна към вас сега и спра на 2 метра от вас, вашето куче така ли ще ме гледа?". "Ама какво толкова ще Ви стане, че го правите на проблем?". "На мен - нищо, след малко ще слезе сина ми, той е на 4. Вашия ротвайлер тежи поне 20 кг, сина ми я има, я няма толкова. Като почне да се напикава нощем вие няма да търчите по лекари; като се напикава и след 10 години, елате тогава да ми кажете, че кучето ви само си играело". Тук кучкарката си прибра кучето и се изнесе в неизвестна посока. 
2. Вечеряме в ресторант на хотелски комплекс, където почиваме (все още се чудя дали да спомена името на комплекса). Комплексът се намира в централна Северна България, в планината. Пред него има коли с регистрация от противоположни краища на страната - при това луксозни коли, с моята Фабия съм деветата дупка на кавала пред тях. В ресторанта на хотела няма салон за пушачи, нито изолирано помещение, нито знак пред ресторанта "Пушенето забранено". И затова посетителите, и онези с луксозните Audi Q7 от Добрич, и другите с Rexton-а с русенската регистрация, и тия, дето не ги знам откъде са - всички пушачи си пушат колкото им душа иска в заведението, а персонала на хотела мрънка нек`ви глупости от рода на "Ами то за Нова година беше една голяма компания и те се съгласиха ...". Аспирацията на ресторанта е добра, но това не е повод да ми се дими на главата - напротив, тая работа със силната аспирация и масите за пушачи и непушачи една до друга е като разделянето на басейните на зони за пикаещи и непикаещи. 
3. А като казах басейн - в същия този хотелски комплекс една от услугите, които се предлагат е ползването на басейн. Басейнът е закрит (открития е замръзнал в момента), малък (приблизително 3х5 м), но с "жакузи". Пейзаните от горната точка, разбира се, са с потомството си (на различна възраст) - и май аз съм единствения, който обяснява на 4-годишния си син, че в такъв малък басейн не се пръска, плува се без да доказваш постоянно закона на Архимед и гледаш все пак да спазваш комфорта на останалите около тебе. А малкия ме слуша, но в същото време гледа как разни подрастващи полуидиотчета се забавляват да скачат в басейна над главите ни, вдигайки пръски почти до другия му край; друг пък решил да се учи да се гмурка и всяко второ изплуване му е свързано със сблъсък; две полужени (тийнейджърки) пък днес решиха да се правят на нещо средно между Франциска ван Алмсик и Анастасия Давидова - то не беше плуване, то не беше гмуркане и заставане в поза - а бе поне да бяхте на 17, да има какво да ви гледа човек. Аз разбирам да е голям басейн, поне 25 метров - все ще се намери място и да скачате, и да се гмуркате, и да плувате - ама като е нек`ъв гьол ай малко по-полека, а? И на мен ми се иска да ми е 25 см и да чупя орехи с него, ама като не е си го държа прибран и го ползвам за други цели. 

Та това е "нечупивото" - неизкоренимата вяра на нашенеца, че законът е врата у поле - през нея минават само улавите. Така е било, така е и така ще бъде - поне до тогава, докато намордниците се отнасят не за големите породи кучета, а за разхождащите се хора; докато забраната за пушене в ресторанти важи за всеки друг ресторант, но не и за този, в който сте; докато шкембелията с ланеца насърчава отрочето си да ви притеснява по време на почивката ви, вместо да го възпре с думите "Не пречи на хората!". 

До тогава ще сме Булгаристан!

Според тоягата

Познавате ли я? Това е кучката Мима. Тя стана много известна с печалната си съдба - която, наистина го признавам - адски садистично е да отрежеш краката на живо същество. Съдбата на Мима предизвика буря от човеколюбиви животнолюбиви чувства у народонаселението, особено у природолюбителите. То не бяха групи по фейсбук, то не бяха демонстрации.

Животнолюбителите се развихриха, демонстрираха, с лекота наричаха животнонеобичащите "Изроди", "Уроди", "Садисти" и прочие подобни термини. Народното събрание прие Закон за защита животните, така го прие, че преЦедателката Цецка не разбра съвсем за какво става въпрос, и леко се изложи като кифладжийка.

И таман го приеха закона за животинките, таман се успокоиха природозащитниците, а извергите се изпокриха в миши дупки от дългата ръка на закона, таман да се наредят нещата и - хоп, язък, някой не е чел закона и пак се почна!

Само че ...

Разните му там "4 лапи" (не гледайте горната снимка, не са там) и прочие природозащитни организации и фейсбук герои се крият като мишки когато стане обратното - когато човек пострада от куче. Всъщност, на тях това не им е работа и не е редно да ги намесвам в случая, ама някак си става гадно когато вдигат шум до Бога за някакво си въшлясало псе, а когато пострада човек да се обясняват и да мигат на парцали.

А общините и полицията?

Кога най-сетне ще имаме общински служби, които ще имат точен регистър на всички живеещи в общината им кучета - и дребни, и опасни породи?

Кога най-сетне ще имаме полиция, която ще глобява за пуснат на воля да тича доберман, питбул или ротвайлер?

Помните ли ето този случай? Или вече го забравихте, защото "4 лапи" не шумяха тогава по случая? Или защото не беше вашето куче, или още по-малко - вашето дете? А този случай помните ли? А знаете ли аз колко случая помня, за които няма линк в нета? А колко пъти ви се е случвало ротвайлер, питбул, доберман, ризеншнауцер или въобще някакво куче, пуснато на свобода да тича от собственика си, да се спусне озъбено към вас и да ви лае, а собственикът му разсеяно да ви каже "Спокойно, то не хапе"?

А за този случай разбрахте ли?

Що трябва да чакаме поредният случай, когато някое куче ще убие я дете, я жена, я бездомник - за да се сетим че нещо не е наред?

Не е ли малоумно за някакво си куче, пострадало от ненормалник Народното събрание да приема ударно закон, а в същото време когато ротвайлер напада хора (в първия посочен случай, и се оказа че не му е нито за пръв, нито за последен път - след няколко седмици пак се прояви същото куче и чак тогава го приспаха) общинарите да вдигат ръце и да се обясняват, че по закон могат само да глобят собственика с до 200 лв глоба. То много бе... И вместо да го хванат юнака, да му друснат едно обвинение за безотговорно гледане на животно (не го е дресирал както трябва), за опит за непредумишлено убийство (че какво друго да е?) плюс тлъсти глоби за разхождане без намордник и къс повод; вместо да пратят де що има полицаи една седмица да проверяват и глобяват всякакви кучкари - те, общинарите, които сме избрали да ни защитават и да ни направят живота по-лесен и по-удобен - те мигат на парцали.
И знаете ли колко ме интересува в момента убитото детенце циганче ли е, българче ли е? Дете е, на годините на сина ми.

Кучето скача според тоягата. Май е крайно време да я сменим.