Манучар и Оксфорд

Една история от руския нет - попаднах на нея преди години и доста се потрудих да я намеря отново:

Работех в една туристическа агенция и една от задачите ни беше да оформяме и изпращаме богати дечица да се учат в Англия и Щатите. До тогава си мислех, че в Оксфорд учат само най-надарените хора...

Пристига в офиса пристига някакъв кавказки батка с двама бодигардове и сина си. Детето е на 15. Таткото иска да го прати в "Оксфорд, да учи за адвокат". Намирам в компютъра всички материали за оксфордските учебни заведения и им казвам приблизителната сума.

Таткото сумата го устройва. Пращам факс със запитване, получавам отговор с точната сума. Сумата може да се плаща и разсрочено, за всеки семестър. Таткото казва, че по-добре да плати целия курс на обучение, щото иначе утре може да го убият на улицата, а детето трябва да се изучи. Сумата е огромна и аз се опитвам да проведа мини-тест на сина, за да определя дълбочината на знанията му. Синът мълчи.

Таткото ми държи тон, че детето му е отличник (не се и съмнявам, още повече, че най-вероятно му е купил и училище). 

ОК, таткото плаща целия курс. Момченцето лети в Англия. Най-удивителното е, че документите му минават през посолството без грам излишен шум, а преди това не успяхме да изпратим 7-8 наистина надарени деца заради дребни заяждания.

След 3 дни получавам факс от Оксфорд: "Уважаеми господине! Ние изпитваме огромно удовлетворение от работата с Вашата компания и ще бъдем много щастливи, ако нашето сътрудничество продължава и занапред. Специални благодарности за ученика, който ни изпратихте тези дни. Той е прекрасен млад човек. Предварително се извиняваме за възможното недоумение от последващите въпроси, които бихме искали да изясним и ще Ви бъдем безкрайно признателни, ако им отговорите, стига да не Ви затрудни, тъй като за нас това е необичайно важно.

• Вашият клиент Манучар успешно премина тест по английски език. За съжаление нашите специалисти установиха след теста, че Манучар не говори английски.

Край, мисля си, до тук бяхме ... До колко ми е известно, всяко учебно заведение от нивото на Оксфорд има право да се откаже от студент, ако той не отговаря на техните изисквания, при това без да връща платената до момента сума като компенсация за "моралните усилия". 

• Вашият клиент Манучар успешно премина тест по физика и математика. За съжаление нашите специалисти ..

И т.н. Всъщност, на този факс трябваше да отговоря нещо, но в главата ми, незнайно защо се въртеше единствено мисълта, че не знам как се пише завещание. А и има ли смисъл да завещавам на някого старата си жигула? Автоматично продължавам да чета нататък. В последния ред се казваше, че Манучар и руски не говори, а този език, на който говори, не го говорят в Оксфорд. 

Бащата на Манучар обеща да мине след час - да се информира за успеха на сина си и да го отпразнува с нас в някой луксозен ресторант. Вие някога замисляли ли сте се как да прекарате последния си час живот? С неуверена походка се отправям към секретарката. Вида ми е такъв, че тя от страх се качва на масата и пита "Какво се е случило?".

Протягам и факса. Тя го чете:

- Е, къде е втората страница?

- Каква втора страница?

- Тук е написано, че факса е от две страници.

- А! Действително, къде е ... Навярно втората не е минала. Ще им позвъня да я пратят още веднъж.

Втора страница ли? Вероятно техните специалисти са установили, че нашият клиент Манучар е убил учителката си, откраднал и е колата и се е забил в стената на Уестминстърското абатство, където и продължава да продава наркотици и в момента. В тази минута факса почва да пищи и пристига втората страница.

Ето я, втората страница:

"На основание на гореизложеното с дълбоко съжаление сме принудени да ви съобщим, че по-нататъшното образование на Манучар нашето учебно заведение е невъзможно".
(Край с мен, труп съм).

"... ето защо ние се осмеляваме да Ви предложим да се свържете с родителите на Манучар ..."
(Не, само това не!)

"... и да ги известите за допълнителните материални разходи, които, за съжаление ще им се наложи да понесат във връзка с липсата на предварителна информация за образователното ниво на Манучар". 

(Какво имат предвид?)

1. "Ние намерихме и наехме специален преподавател, който ще проведе на Манучар специален триседмичен курс по английски и родния му език.
2. Ние намерихме и наехме ... който ... математика за началните класове.
3. ... математика за средните класове.
4. Намерихме и наехме ...
5. ... намерхме ...
6. ... наехме ...
7. ...
8. ...

И така до №19, където разбирам, че са намерили и специален човек, който ще съпровожда Манучар навсякъде и ще му помага да общува в магазините, в транспорта, с домакините и т.н.

"На основание на гореизложеното ще бъдете ли така любезни да съобщите на родителите на Манучар за необходимостта да заплатят допълнително 1275 паунда и да им се извините от наше име за причиненото безпокойство?".

И така, имате пари и не знаете какво да ги правите ли? Вземете си котка и я пратете в Оксфорд! След няколко години ще ви я върнат с образователна степен.

Финалът в Несебър

Антон и Симеончо преди началото на състезанието

И така, финалът на "Математика без граници" мина, като за първа година - много добре, Симеончо стигна до финал, участва в индивидуалното и в отборното състезание, можеше и по-добре да се представи на индивидуалното състезание, но айде да не изнасилвам нещата още от началото. Да е жив и здрав, още доста състезания го чакат, поне видя какво е.

Туй Келешек се оказа името на училището, в Казахстан

Организаторите се бяха постарали, питки, носии

И все пак, не сме капо - в отборното с Антон се представиха доста добре, успяха да вземат бронзов медал. Там задачите са свързани, резултатът от предходната отива в следващата. Та четвъртата задача на отборното според мен (а и не само) не беше за такъв тип състезание, много хитра уловка имаше и доста отбори изгоряха на нея. А Симеончо и Антон бяха само те двамата от тяхното училище в тази възрастова група, което за деца 1-ви клас пак си е добро постижение. Иначе имаше участници от Армения, Казахстан, Беларус, Русия, Турция, Узбекистан, Китай, дори и Мексико. Аз очаквах повече от китайчетата, но като започна награждаването в горните възрастови групи (от 5-ти клас нагоре) имаше почти във всяка по едно китайче. 

И най-хубавия момент накрая, двамата юнаци са с медалите

Узбекистанчетата и казахчетата също се представиха добре. А пък и ние все пак сме домакини, от България участниците бяха в пъти в повече от участниците от останалите страни.

А тук са точно след края на отборнотосъстезание. Доста се забавиха, 

дори с родителите на Антон се шегувахме, че ще им дадат награда 

за старание.

Добре, първа година, два медала по математика, от тук нататък му остава само да надгражда.

Leona Lewis - Fire Under My Feet

Време е за път.

Отиваме в Несебър да разбием математиката!

Давай, Симеончо!

П.П. Компания до Несебър ни правиха две студентки, тръгнали на стоп до Иракли - едната от Финландия, а другата от Унгария. На който му върви - върви му

Сребърният медал

Сертификатът е ксерокопиран и е закачен на стената в класа, при другите награди на Симеончовите съученици.

Април месец не беше само боулинг, а имаше и състезания по математика. В това отношение нещата стоят много по-различно отпреди 30 години - тогава нямаше толкова състезания, а сега са "Европейско кенгуру", "Математика без граници", Коледно и Великденско математическо състезание, отделно са олимпиадите. Симеончо е малък за олимпиади по математика, но пък сега трябва да го науча да не се страхува от математиката. Та затова го пускам на всички възможни състезания, няма искам-не искам. 

Нещата стават с доста зор - първо, че му се играе, а не му се занимава с математика, второ - със задачите от материала няма проблем, решава ги, но тия от състезанията му идват малко трудни. В началото беше някакъв ужас - рев, сълзи, сополи, тръшкане, ама няма къде да ходи, решава. Като цяло Симеончо се движи някъде по средата - понякога е малко над, понякога е доста под нея, но в общи линии си е там. 

На Симеончо му се спи, по пижамка е, но позира с медала.

Докато на пролетното състезание на "Математика без граници" направо ни хвърли в джаза - 19/20 точки, второ място, сребърен медал, сертификат и участие на финала след 2 месеца в Несебър. Там - каквото сабя покаже, още е разсеяно детето, още му е трудно, понякога не вижда решението, ама ще му извади очите, но ... А понякога, особено като му гледах задачите на Великденското състезание, решава най-трудните и той не знае как, но ги решава. Понаучи се да търси логиката, да чете задачите - а бе ще видим. Математик я стане от него, я не, ама да не се страхува от математиката, тя математиката е просто нещо - няма дати да помниш, няма падежи, няма неправилни глаголи.

Сребърният медал му донесе и гарантиран един час на компютъра всяка вечер, отделно малък хеликоптер с дистанционно управление, но за него ще разказвам може би друг път, и там беше една сърцераздирателна история. 

Бойно поле: информатика

В съзнанието на всеки българин има три клишета, които му се набиват едва ли не от детската градина и които отдавна нямат нищо общо с действителността: прословутото ни гостоприемство (идете да питате сирийците за него), пословичното ни трудолюбие (аман от българи-градинари в Унгария след Освобождението!) и желанието ни да изучим децата си (онзи ден гледах репортаж по бТВ за родители, чакащи на опашка да запишат рожбите си в първи клас). Макар че според някои изследвания напоследък образованието ни заема последно място в почти всички класации и няма изгледи в скоро време да мръдне от там.
Родното министерство обаче е решило най-сетне да тури нещата в ред, отнемайки медала на 15-годишен шампион по информатика. Бил на домашно обучение, че и по американска методика отгоре на всичко, а майка му с цялата си наглост твърдяла, че: 

училищната среда е „деградираща и място за обучение на характера няма”

Стига бе! Ама вие сериозно ли?

Аз нещо не разбирам - не се съобщава, че е преписвал, не е мамил - не, нищо подобно. Напротив, момчето (Божидар Маринов се казва) спечелил миналогодишното издание на националната олимпиада по информатика, а тази година бил първи на регионалната и това го прави фаворит за националната. Е що тогава го дисквалифицирате, щото не е спечелило някое "наше" момче ли? И като му вземете медала, това как ще повиши нивото на родното образование? Или ще прелее знания в главите на онези, на които "олимпиада по информатика" им звучи като "Зимни олимпийски игри, полуфинал по кърлинг"?

Едва ли.

А вместо да го дисквалифицирате и да му вземате медала, що не питате как точно се подготвя и на какво е наблегнал - щото по ръка ни е нещо, което обикновено се описва в книгите като художествена измислица. Сещате се, нали - неграмотното негърче от Бронкс или Куинс, което обаче толкова обичало да играе компютърни игри, че станало компютърен гений и разбило защитата на Чейз Манхатън банк, примерно. Аз съм сигурен, че това момченце ще търпи простотията на родното ни министерство още 3 години колкото да вземе диплома за средно, след което ще си бие камшика някъде по чужбината, където първо ще завърши някой читав университет (а сега загрях, че може да го направи и дистанционно, без да мърда от вкъщи), а после и ще си намери читава работа някъде като програмист. А къде тогава ще са родните шампиони, които учат математиката откъм "правилната" страна и които печелят състезания по втория начин?

Това момче очевидно не е умряло за миризливия ви медал, дето и с него, и без него - все тая. Що поне не си извадите главата от пясъка и да видите за какво наистина става въпрос? 

И тая женица, главният експерт в министерството: "Учителите си повишавали квалификацията" - то и тя едва ли си вярва на глупостите. От години у нас учител се става с 3 на приемния изпит, когато не са те приели никъде другаде. Ей това е истината, но не говорим за нея, щото тогава трябва да си признаем, че Киро Глупака от последния чин вчера, дето едва избута 8-ми клас с тройки, днес е учител на децата ни.  Какво повишаване на квалификацията бе, половината от учителите у нас са на 50 и кусур, какво ще му повишаваш на такъв? Не са мръднали от онази прословута сцена в "Да обичаш на инат", където на директора му пуснаха програма на компютъра с разписанието на занятията.

Но-о-о ... да се върнем на олимпиадата - не може така, да тренираш вкъщи и да печелиш - или едното, или другото, а най-добре нито едното от двете! Като повечето ученици у нас, впрочем.

Плюс минус някое кюфте

Малко късно се връщам на темата, ама при мен нещата са леко сложни в момента - нова работа, нямам време да блогърствам (комунизма на Мартиника свърши) и единственото, което мога да направя в работно време е, да запазя новината като чернова. Но все пак да си кажа и аз приказката.

Извинете ме, ама да попитам - какъв е проблемът със задачата за митинга и кебапчетата? Нали все пак говорим за математика, не за етика и морал? Или ако не говорим за кебапчетата и митингите купуването на гласове ще намалее? То определено намалява, след като всички политически реклами завършват с "Купуването и продаването на гласове е престъпление." Откакто се признава официално не можеш да видиш циганин да гласува за пари или за кебапче.

Отдавна у нас не се говори за качеството на материала, който се преподава - тоест, по-логично ми се вижда родителите да имат претенции към съдържанието, а не към формата. Формата може да е всякаква - няма да са кебапчета и цигани, ще са ябълки и круши (класика в жанра още от 1-ви клас), важното е какво обаче са научили децата. И след толкова шум около задачата, дайте да видим и резултатите от турнира де, да видим за какво се борим.

Чудя им се на акъла на тия родители, дето за едното кебапче са се хванали, и то баш по математика - да ни беше наред математиката поне, ама и тя не е. Аз като го гледам това изследване - само задачи за цигани и кебапчета са им давали на дечицата, та така са се орезилили. Няма какво друго да е!

Преди няколко години ми попадна един лист със задачи, които се дават в първи курс в един холандски ВУЗ. Беше по математически анализ І-ва част и самата задача обхващаше целия материал в няколко подточки. Една пчеличка, пък летяла от цвят на цвят, пък да се намери най-краткия и най-дългия маршрут, пък второ, пък трето, пък четвърто и т.н. Доста зор видях, докато си съставя уравненията, но все пак ги съставих - а задачата, шапка им свалям на холандците, беше адски практична. Утре студентите им ще завършат университета си и няма да решават задачи за пчелички, а нещо друго, но пак от взето от реалния живот. 

А че у нас реалността са циганите и кебапчетата, не е виновна математиката.