Н - Наглост

 В Беларус миналата седмица имаше избори.

Изборите в Беларус миналата седмица можеше и да не се провеждат - нито някой щеше да забележи, нито резултатът щеше да е различен. Белорусите бяха призвани да отидат до урните и да си изберат президент. Ситуацията беше като във вица за Фидел: ако го изберат ще има нов президент, ако не го изберат ще остане старият. Белорусите с радост предпочетоха да си изберат за седми (!!!) пореден път 70-годишния Александър Лукашенко с резултат 87,7% „За“ (на фона на 87,3% в съседна Русия). Единствено липсват всенародните празненства и ликуващите лица на отруденото население при новината, че единственият кандидат е избран. 

В много блед и посредствен опит за копиране на западните демокрации Александър Григориевич даде пресконференция след съкрушителната си победа. На нея не знам колко са били платените клакьори, казионните журналисти и филтрираните от службите присъстващи, но за миризма беше допуснат и Стивън Розенберг от ББС. Самата пресконференция беше едно издевателство над демокрацията, тържество на дебелашкия хумор и простащината. Честно казано ако аз бях белорусин щеше да ме е срам, ако моят президент, независимо дали съм гласувал за него или не се държи по този начин, ръси плоски и дебелашки шеги и се държи като селски кръчмар. Всъщност, бях точно в такава ситуация когато премиер ни беше Тъпанарят от Банкя, вътрешен министър - Цветан Цветан, председател на НС тетка Цецка и президент Чехлю. И затова съм писал в блога си, че и станах автор и в друг блог.

 

С цялата си наглост на въпроса защо неговите сериозни опоненти са или в изгнание, или в затвора, или не са допуснати до изборите белоруският Пюрер отговаря „Това си е техен личен избор“. Крие се зад „народа“, „закона“ все едно са го избрали за пазач на кооперативния пазар в някой белоруски колхоз, а не за президент. На въпроса що за избори са това, когато единият от противниците му го подкрепя, а другият публично го хвали Лукашенка отговаря „Стив, това за теб е нов опит!“ под бурния смях на клакьорите в залата. 

Нагло, дебелашко, правешко.

Не знам дали му зададоха въпроса стигна ли средната заплата в Беларус еквивалента на 500 $, към което се стреми от над 15 години. Не знам дали му зададоха въпроса дали смята за нормално неговата умряла Беларус да се сравнява със САЩ и с ЕС по отношение на свободата на изборите и демокрацията. Не знам дали въобще има смисъл да му се задават въпроси на Лукашенко, на Тодор Живков навремето му зададоха един въпрос в Германия и се оказа, че си е записал някъде отговора, ма си е забравил листчето в другото сако. 

Въобще, много въпроси биха могли да се зададат на Александър Лукашенко, но за съжаление второто му име е Наглост.

Аз не съм Шарли

Поредната Макарена залива света!

Аз не съм Шарли!

Не защото одобрявам тероризма, избиването на хора, още повече невъоръжени или пък ми харесва ислямския религиозния екстремизъм.

По друга причина.

Това, което се случи в редакцията на "Шарли ебдо" за мен е логично и очаквано. Напълно отговаря на поговорката "Каквото дирили - намерили". То бива свобода на словото, то бива демокрация и "евроатлантически ценности" или каквито още глупости може да се измислят, ама да седнеш да си правиш ташак с религията на мюсюлманите и да си мислиш, че ще ти се размине само защото си много голям пич ... как ще стане тая?

Пък и не му е за пръв път на европоцентричния свят да се изсира на метенето и после с цялата си наглост да обявява, че това било свобода на словото и че мюсюлманите са тъпи и прости варвари, които нищо не разбират от свобода и демокрация.

Да ви пикая на свободата и демокрацията, ако това ви е разбирането за тях. Значи ние можем да си правим ташак с религията им, а мюсюлманите през това време трябва да се срамуват, че си забулват жените, така ли? Ма някой сега ще ми посочи карикатурите на Исус Христос в "Шарли ебдо" като оправдание за карикатурите на Мохамед - я се спрете за малко! Когато арабите почнат да пускат карикатури на Исус Христос в техните вестници, тогава може да говорим за реципрочност или въобще, за свобода на словото в този му смисъл.

Ма арабите не го правят, нали?

Тогава какво и кого защитиха световните лидери преди няколко дни в Париж? Свободата на словото или двойния морал? Французите вече отидоха в другата крайност, почнаха да арестуват и съдят наред на принципа "Който не е с нас е против нас", какво по-нататък?

Чакайте малко, нали за свободата на словото стана дума? Или не? Нали там почнаха разни счупени моливи да се появяват по новините от Париж, хаштагове, je suis Charlie ... или греша нещо? 

Има нещо много изкривено в цялата тая история.

Аз може и да не обичам много-много мюсюлманите, но смятам, че имат точно толкова право да изповядват религията си, колкото аз имам своето да изповядвам моята.

Може и да разказвам вицове, в които "главният герой" е мюсюлманин, но поне не го правя толкова урбулешката, както датските и френските журналисти. Пък и има разлика между виц, който си прочел в Интернет (и който във всяка страна има различен вариант) и карикатура, която си измислил и публикувал.

Аз лично не бих бил в състояние да снимам спокойно нечие убийство от прозореца си и секунди след това първата ми работа да бъде да го кача във Фейсбук. 

За мен лично как се е разпространявал хаштагът Je suis Charlie по света нито е новина, нито ме вълнува!

А иначе да стреляш по беззащитни хора, полицаи в гръб или да взимаш заложници и да ги убиваш хладнокръвно е нещо, което едва ли има нормален човек по света, който би оправдал. 

Ама тия работи първо не се оправят с хаш тагове, и второ - преди да почнем да правим маршове на солидарността е добре да си погледнем в собствената градинка.

Оскар или малинка?

Атентат ли? Атентат ще ми наричате сценката от вчера?

Изскочил някакъв юнак на трибуната до Ахмед Доган, с газов пистолет и без пълнител? И днес цяла България говори за "опита за убийство на Ахмед Доган"!

Атентат са убийствата на Кенеди, Индира Ганди, Ицхак Рабин. Неуспешни атентати да прословутите над 600 опита на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро - и при това с много по-сериозен инвентар от наличния у Октай Еминмехмедов. 

И цялата държава сега се занимава с това - министърът на вътрешните работи веднага се появил в НДК, президентът се обадил на г-н Доган да го пита как е, министър-председателят и той се обадил, с половин уста макар, опозицията и тя показва признаци на живот - от ляво и от дясно охкат, ахкат или се подсмиват скептично в зависимост от интереса си. А за капак на всичко, и прокуратурата е необичайно активна и дейна като никога досега.

Хора, я се опомнете! За този келеш ли ще се хабим сега? 

Този, който ни каза навремето, че "... пътят към Европа минава през Босфора"? 

Този, който се превърна в "инструмента за разпределяне на финансовите потоци в държавата"? 

Снимка от тук.

Този, който създаде "обръчите от фирми" и ни обясни в прав текст, че "изборният туризъм" е нещо нормално за Европа?

Този, който създаде и оглави партия символ на корупция, политически клиентелизъм и далавери?

Този, който се появява в Народното събрание веднъж годишно? 

Този, който се хвали с финансовите си възможности, а избирателите му са все така бедни?

Този, който се хвалеше, че стои зад всеки един по-голям бизнесмен у нас?

Този, който е лидер на партията, провалила почитането на ген. Делов и постоянно намекваща за историческата вина, която ние, българите трябва да изпитваме пред турците заради Балканските войни и заради Възродителния процес?

Странно общество сме, честно казано!

Да сте забелязали в Италия обществото да демонстрира състрадание към арестуваните босове на мафията? Или в САЩ?

Вместо да охкаме и ахкаме, не е ли по-добре да качим още веднъж Октай Еминмехмедов на трибуната и този път да му дадем истински пистолет, а за по-сигурно - два? Вместо да си плюем в пазвата и да се кръстим, не е ли по-добре да наречем случката от вчера с истинското и име - евтино представление, заслужаващо не "Оскар", а "Златна малинка" за посредствено изпълнение. С всичко - със слуха за оставката му от предния ден, с евтиното шоу с празния пистолет, с професионалната реакция на Доган, с разтревожената лелка, която се върти в един момент на трибуната и тревожно пита "Къде е господин Доган?", с изказванията на Лютви Местан за езика на омразата и позата на мъченици на демокрацията, заета от ДПС. 

Не е ли време да се отърсим от тая пародия? Не е ли време да си кажем истината в очите - ДПС е етническа партия, противоконституционна, с партийни лидери - мафиоти от по-дребен и едър калибър. Наистина ли е по-добре да приемем за чиста монета казаното от г-н Кокинов, че не намира за необходимо да повдига обвинения към делегатите на конференцията, след като пред очите на цяла България те пребиха повален и обезопасен човек? Не беше ли достатъчно (и на обществото, и на прокуратурата) темането, което направихме пред г-н Доган при "самоубийството" на Ахмед Емин, та сега пак ще махнем с ръка?

В крайна сметка Ахмед Доган слиза от политическата сцена, необходимо ли е да го изпращаме с фанфари? 

Хора като него не се пенсионират, защото не доживяват до пенсия. Хората като него си имат своите кукловоди и те, а не някакъв си пишман убиец решават кога да натиснат спусъка. За емблематични фигури на прехода - като Луканов, Кюлев, Илия Павлов - се намери кой, имаше и защо. На Доган просто не му е дошло времето. А когато дойде, нито ще е на трибуната пред камерите, нито ще е с газов пистолет!

Россия без Пут!

Остарявате, Владимир Владимирович!

На победителите - честито.

А просто за протокола, малко статистика.

• Хрушчов - заема поста Генерален секретар на ЦК на КПСС (на практика президент на СССР, оставям на страна формалностите) на 59 години. 
• Брежнев - на 57 години; 
• Андропов - на 68 години; 
• Черненко - на 72 години; 
• Горбачов - на 54 години 
• Елцин - на 60 години; 
• Путин 2000 г. - на 47 години; 
• Медведев - на 43 години; 
• Путин 2012 - заема поста на 59 години. 

Като цяло, аз не обичам следните два стереотипа: младите са носители на новото, на промяната и задължителния опит на възрастните хора. Първото клише, ако беше вярно, управляващите щяха да са на по 20-25 години и щяха да ходят на работа с колело или ролери; второто води до позната ни от края на комунизма геронтокрация - само погледнете снимките от онези години. Горбачов си е направо комсомолец с неговите 54 години в сравнение с Андропов и Черненко. И същата геронтокрация и в останалите източноевропейски страни - Живков, Чаушеску, Кадар, Хусак, Хонекер, Ярузелски - до един бяха на по 60 - 65 - че и 70 годишни в края на 80-те. А старците от Президиумите бяха до един незаменими, светът се свършваше без тях. И дори си позволяваха да ни разиграват малки циркове - аз съм чел за подадени оставки и от Брежнев, някъде около 1977, и от Сталин, мисля че след войната си позволява един театър. И всичко е отхвърлено театрално, истерично ("На кого ни оставяш, бащице?") и лакейски. 

Нормалната практика в нормалните страни е следната - президента си отива, пише мемоари, пътува и изнася лекции, участва в международни прояви (повече за цвят, отколкото активно) и от време на време се среща с политиците от своето време. Изключение от това са Лех Валенса, Петър Стоянов, а сега и Георги Първанов - всички се опитват да се върнат в политиката, безуспешно. 

Е, и Уго Чавес...

Русия май наистина няма път пред себе си днес... 

Разбира се, само Путин може да се върне когато и както си поиска, очевидно. Само че Путин 2000 и Путин 2012 са две различни неща. Най-малкото тигърът вече е стар, вече не тича толкова бързо, не скача толкова високо, не е толкова пъргав, станал е ленив, изгубил е рефлекси. Антилопите вече не се страхуват толкова силно. Доказателствата за това са митингите против Путин от 4 Декември насам. 

Моите опасения не са породени от факта, че Путин е отново избран за президент на Русия (то пък един избор - Путин, Зюганов, Жириновски) - те руснаците си го избират, да си го чукат в главата; аз ако трябва да се притеснявам за нещо, това е откъде да намерим бойкомет за изборите у нас догодина. Друго ме притеснява - толкова голяма страна, толкова могъща и силна, а повече от 20 години не може да намери своето лице, не може да намери подходящия път и подходящия водач. И вместо да заеме действителното си място на световен лидер, продължава да се държи като слон в стъкларски магазин - и продължава да има комплекси от американците. Не е нормално 20 години след промените да се мериш във всяко нещо със света "оттатък". Това значи, че все още живееш в разделената Европа и е напълно нормално да си избереш за президент агент на КГБ.

Откровеният идиот в САЩ

А за да изясня съвсем позицията си, аз също ще погледна към Америка (тъй или иначе Чуров реши да ги учи на демокрация) - там няма такъв незаменим лидер - президентите идват и си отиват; кандидатите за президент минават през първични избори и цялата страна ги гледа, там няма скрито-покрито или пък публично обявяване на вече известното пристигане на Спасителя. Видимата разлика, обаче, между Русия и Америка е в това, че дори при откровен идиот начело на правителството в САЩ, там системата на демокрацията функционира безотказно. Докато в Русия е необходимо само да се припомнят изпълненията на Елцин - като се почне от сериозния запой в самолета и оставил ирландската министър-председателка на сухо, та се свърши с пощипването на секретарки и дирижирането на армейски хор. 

Втория път обаче вече не е смешно!