Аз съм Руди Джордаш!

Когато бях малък, като ме питаха: „Ти кой си?“, аз отговарях: „Аз съм Руди Джордаш!“.

Било е началото на 80-те години, а тогава по телевизията вървеше „Богат, беден“. Бил съм наистина доста малък, тъй като нищо не помня от филма – нито сюжета, нито имената на героите (освен Руди), нито имената на актьорите. В последствие научих, че ролята на Том Джордаш е изиграна от Ник Нолти. А самият Руди го помня, щото лелите и чичовците ми доста се забавляваха с „Аз съм Руди Джордаш!“ и не знам откъде се появи една черно-бяла снимка на Питър Щрос като Руди, която доста дълго време стоя на секцията ми. Що точно Руди, а не Том идея си нямам. Но причината, че си спомням как отговарях „Аз съм Руди Джордаш!“ ме накара да прочета „Богат, беден“ тия дни.

И открих, че доста съм закъснял.

Книгата е страхотна, и както разбирам от разни материали в нета, превъзхожда филма в пъти (то винаги става така, не знам що във филмите така се кастрят сцени и се трият персонажи), но ако почна да обяснявам, защо ми е харесала книгата, може би постът ще стане прекалено дълъг. Може би защото описаното семейство Джордах (както е в книгата, а не Джордаш, както е преведено за филма) плътно се доближава до типичното американско семейство: бащата-емигрант и майката-сираче, в крайна сметка започнали от нулата и стигнали не много далеч от нея; 3 деца, всяко от които търси само за себе си път в живота. Липсват безсмислените диалози около чаша с уиски, липсват мелодраматични сцени, липсва малоумно бръщолевене и цитиране на неизвестни бейзболни играчи, жокеи, цитиране на адреси, пресечки, авенюта, ресторанти „При Лу“, „При Му“ и т.н. - всичко е изчистено и опростено.

Интересен ми е развоят на книгата. Интересни са ми персонажите - винаги съм се чудил, откъде тази фантазия у писателите, как измислят характерите на героите си? 

Руди е отличникът в семейството, Руди е надеждата на родителите, Руди е този, който ще се измъкне от бедността благодарение на образованието, ако има 1 свободен долар в семейството, той отива за Руди. Руди наистина успява да завърши колеж, Руди се впуска в морето на бизнеса веднага след колежа, Руди се издига, става милионер и пред него се открива и политическа кариера. Но-о-о-о … политическата кариера на Руди се срива внезапно, жена му (която дълго е преследвал, докато се ожени за нея) се пропива и става алкохоличка, добре поне, че не фалира. И се оказва, че колкото и да си умен, колкото и да ти сече пипето, в крайна сметка не можеш да предвидиш всичко.

Ако съм бил малко по-голям навремето, вероятно щях да избера Том Джордаш. Том е „лошото“ момче, което всички гонят и не обичат. Том е побойникът, Том е изтърваният, Том е прелъстителят (не че Руди не е). Том е „добрият“ в книгата в крайна сметка (и още повече във филма, вероятно). Том тръгва от нулата, Том се издига малко нагоре, връща се отново на нулата, пак нагоре, пак надолу. Но в края на историята май наистина се оказва, че Том е намерил щастието в живота, за разлика от Руди и Гретхен.

А Гретхен … де да знам какво да кажа за Гретхен. То всъщност не ми е целта да го играя литературен критик и да правя дисекция на образите и произведението. Гретхен си е Гретхен, нормална жена в следвоенна Америка, която иска да живее по-добре от майка си. Всъщност, книгата е пълна с подобни персонажи; жени, които вършат тежка, неприятна или нископлатена работа, за да си осигурят прехраната – Клотилд, Кейт, Айда. Тереза пък (жената на Том) се оказва в крайна сметка най-обикновена проститутка, Джейн (жената на Руди) от красиво младо момиче, увлечено по фотографията се оказва богата алкохоличка в края на романа. 

Интересни са и Аксел Джордах, и Мери Джейн - родителите на Руди, Том и Гретхен. Аксел ми е интересен с това, че е оцелял от една война, започнал е на чисто в Америка и цял живот се е мъчил да забогатее с честен труд от тъмно до тъмно. Не успява и капитулира след като губи тази война. 

Въобще, целият роман е събирателен за американците. За американската мечта - все пак Руди почва от нулата и стига до върха (друг е въпросът какво има на върха, а и какво виждаш след себе си след това?). За еманципацията на жените. За доброто и злото, за честното и нечестното. За любовта и нейните проявления. Подобни истории вероятно ги има с хиляди в съвременна Америка, само да ги опише някой, и то да ги опише интересно.

Два момента ми направиха особено впечатление: първият, когато Аксел Джордах отива в училището при мис Льоно заради рисунката на Руди. Вторият: монологът на Гретхен след смъртта на вторият и мъж. Помислих си, колко хубаво е, че я чета сега тази книга и в същото време съжалих, че моите родители не са имали възможността да я прочетат навремето.

Като всяка хубава книга, съжалих, като стигнах до края. Не знам що е така, винаги ме яд, като стигна до края, макар че няма логика в това, нали целта е да прочета книгата и да видя какво става с героите. Нищо де, има втора част - "Просяк, крадец", в момента съм до средата, тя също е интересно написана. 

Но това не е същественото в случая. Същественото е, че отново съм "Руди Джордаш"!