Пътуване - Будапеща

Катедралата Св. Ищван

В Будапеща имахме два престоя - на отиване до Германия и на връщане от Виена. Първи път спахме в Аgi apartment и това беше единствения хотел, на когото гледах местоположението преди да го изберем, така, че да ми е удобен. Хотелът (то всъщност е къща за гости) се намира в китното будапещенско предградие Törökbalint и навигацията само където не ме закара направо в спалнята. Аги се оказа един дядо, Графел Кароли, който говореше единствено на унгарски, нищо друго, но за сметка на това с голямо желание. Много ни обясняваше. Спането беше 50 евра, като на наше разположение беше цял етаж - спалня, хол, огромна баня. Ако някой път имам възможност, с удоволствие бих го посетил пак, дядото беше голям образ.

Вторият ни престой беше в хотел "Ческом", в Кишпещ. Пак гледахме цена, а не местоположение, защото имахме две нощувки. Това спане ни беше най-евтиното, около 45 лв на вечер с включена закуска. И това всичкото през booking.com - много полезен сайт! Хотелът се оказа на 200 м от голям мол и последната станция на една от линиите на метрото в Будапеща. А хубавото на Будапеща е, че основните им неща за гледане са съсредоточени в центъра и е много приятно да разглеждаш без да се налага да бързаш за някъде.
Катедралата "Св. Ищван" (същото като във Виена, Ищван е унгарският вариант на Стефан) беше първото посетено място. Не толкова голяма и величествена, както виенската си посестрима, но на мен ми хареса повече. Първо, много повече прилича на църква; второ - вътре усещането е много по-различно отколкото във Виена; трето - отвън на стената пише "EGO SUM VIA VERITAS ET VITA" - скромно да напомня за всеки, който е забравил.
Вътре в катедралата централно място в олтара заема статуята на Св. Ищван. Снимах я с телефона си, снимах я и с фотоапарата. Не знам от осветлението ли е, от камъка на статуята ли е, но на всички снимки статуята свети срещу обектива - все едно излъчва светлина. Може и самовнушение да е, а може и да е съзнателно търсен и постигнат ефект от скулптора - не знам, не търся нищо мистично. Просто ми харесва как се е получило.
Следващата спирка беше Кралският дворец. Пълен е със статуи и скулптори, дори има много красив фонтан, който макар и да не е така внушителен като фонтанът на Нептун в Шьонбрун, все пак не му отстъпва. В двореца има много интересни скулптори, основно покрай входовете, които като не знам какво означават, и ги тълкувам за себе си - това ми прилича на еди какво си, онова на друго. В двореца има и атракцион за деца - могат да стрелят с лък или арбалет, могат да се снимат като средновековни благородници. До двореца може да се качите както пеша, така и с помощта на кабинкова линия, която излиза точно пред резиденцията на унгарския премиер-министър, и съответно пред нея има двама гвардейци на пост. На всеки половин час те правят няколко крачки напред, след което правят шоу с карабините си. Който е имал строева подготовка ме разбира.
Кралският дворец всъщност е един доста внушителен комплекс, на територията на когото се намира и готическата катедрала "Св. Матиас" (да не си помислите, че няма). Там не влязох да снимам, не съм чак такъв религиозен фанатик. Но поне отвън я фотографирах - и ми стана тъжно на фона на рушащите се църкви у нас.

Последната сграда беше унгарският парламент - наистина много внушителен отвън. Отвътре се влиза и се снима само след предварително записване. Парламента им е много красив, с много красиво оформен площад зад него, и там имаше много унгарци, които се разхождаха и си почиваха.
Между другото, във Виена и в Будапеща все още можете да срещнете местни жители с брада и мустаци тип "Франц Йосиф", които са си така, а не са част от туристическите атракции.
След това се разхождахме бавно до метростанцията и така бавно-бавно попаднахме на някаква демонстрация на унгарските евреи. Беше 8 Май, не знам какъв точно мотив имаха - дали е Денят на Европа, дали нещо друго - унгарският не прилича на останалите европейски езици. Но същността е в това, че евреите протестираха и си казаха каквото имаха да казват без да блокират нищо, без да пречат на другите, без да прибягват до терор над връщащите се от работа.

Статуята на Св. Ищван в олтара на църквата, снимана с телефона ми.

Друго нещо - броят на туристите в Будапеща не отстъпва на броят на туристите във Виена, но тук беше пълно с гейове. Не че във Виена ги нямаше, но там може и за местни да минат. Докато в Унгария срещнахме поне 7-8 двойки - да им се чудиш кой от тях е красивият, кой умният? И това преди boy tunte Wurst да се появи на сцената на Евровизия.

Олтарът на катедралата.

Отделно, това е интересно, в Будапеща можете да видите също толкова велосипедисти, колкото и във Виена и Франкфурт. Не само това - като наближавате кръгово има знак за пресичане на два пътя с предимство - първия е велосипедния, втория - нормалния път в кръговото. Просто унгарците напредват без да се обясняват много-много, напредват с материала. У нас ... доста ляб имаме да ядем по въпроса.

Като цяло - очаквах много от Виена и Будапеща, получих повече, отколкото съм очаквал.

Куполът на катедралата.

Верижният мост.

Пълно е с лъвове и лъвски глави в Будапеща.

Парламентът се вижда в дъното, в дясно е Верижният мост.

Фонтанът в Двореца.

За тази статуя си мислех, че е Смъртта, която 

отнема бащата от семейството му. На това ми

прилича.

Парламентът. Всъщност, няма начин да се снима с обикновената любителска

техника цялата сграда

Статуята на Св. Ищван, снимана с фотоапарат.