Foie gras, скариди и предатели

Кога войната в Русия е била война, че сега да бъде?

 Необолшевизацията на путинова Русия върви с пълна сила. 

Едно на ръка, че пропагандата им е на ниво 1939-та година - и с наименованието "специална военна операция", и с лъжите на Лавров, и с небивалия патриотичен подем в населението, и със заглушаването на западните медии и усилването на пропагандата, и с промиването на мозъците на местното население, че само руските медии казват истината, западните само лъжат, и с откриването на "нацисти" в Украйна, и със законите за военната цензура. Смело мога да кажа, че всъщност руснаците не се освободиха от комунизма, те в него си живеят, просто вместо КПСС имат Единая Россия, вместо комунистическата идеология са достигнали до национализма (а както видяхме с очите си в Югославия, това е последното убежище на комунизма) и убеждението, че тяхната страна е земен рай, че всички на света им завиждат, че те живеят много по-добре от другите. В същото, между другото, са убедени и севернокорейците.

Естествено, има и несъгласни. И в съветско време имаше, наричаха ги дисиденти, затваряха ги в лагерите и затворите, в психиатриите, някои имаха късмет и ги изпъждаха от СССР в гадния капиталистически Запад. Един не умря, един не се върна да се моли да го вземат обратно. И днес не всички руснаци подкрепят Путин, и днес не всички са на гребена на вълната и споделят овчия възторг на останалите в стадото. Само че 30-те години игра на демокрация отне възможността да ги наричат дисиденти, за сметка на това останалите определения са напълно в духа на 30-те - предатели, отстъпници, пета колона, врагове на народа. Не вярвате ли? Ами вижте речта на другаря Путин, напълно в духа на духовния му ментор Джугашвили:

Резюме на казаното от другаря Путин

Нам таких не нужны! - казва другарят Сталин. Цялата философия на путинизма, на руския путински национализъм се сведе до намирането на врага с партиен билет (никогда такое не бывало и вот опять), този път заклеймен не като вредител и шпионин, а като любител на западния начин на живот - с фоа-гра, скариди, айфони и джендърните свободи. Това не е истински руснак! Не е ли да чака 2 часа за килограм гнили картофи, не е ли да си купи руска кола след 10 години чакане и да прекарва всяка събота и неделя сутрин под нея, не е ли да яде само руски продукти не от патриотизъм, а защото всички нормални компании се изнесоха от Русия - не ми го хвали. Такива определено не са им нужни! Пастет от гъши дроб ще ми ядат, предатели! Дядо му при Сталин само пастет от гъши дроб е ял!

Светът на шпионажа

Нещо се активизираха онези служби тия дни.

И нашите, и техните.

Ей така си тече времето, таман се кефихме на победата на Гришо, таман се надявахме да излъжем англичаните на "Уембли", таман се надявахме да получим някой по-читав ресор в Еврокомисията, а то какво се оказа - врагът не спи!

Подли, коварни злодеи тъкмели пъклени планове против мирното ни Отечество! 

И кой, мислите, се оказа в дъното на подлата конспирация?

Естествено, Цветан Василев, Иво Прокопиев и, най-изненадващо, Десислава Иванчева! Че кой друг може да бъде? И за да бъде изненадата пълна, откри се нещо като паралелен център, който се занимавал баш с шпионаж. Докато едните играели на дребно и смятали да свалят правителството и Иван Гешев като кандидат за главен прокурор, вторите направо се хванали за гео-политическата ориентация на страната.

И пак Цветан Василев намесен!

Абе да им се чуди човек на акъла на тия хора! Цветан Василев, откакто фана свет накъмто Белград, вместо да си седи на гъза мирно и тихо и да се надява, че няма да го екстрадират, той седнал да прави комплоти против правителството. И все пари дава, и все финансира, и все неуспешно! На това народа му вика "от пусто в празно", и на Цветан Василев работата му такава - дава пари, Бойко не пада, дава пари, Бойко не пада, бе тоя Цветан Василев то верно се нагуши с нашите пари, ама колко да е откраднал, нямат ли свършване тия пари бе? Па как не му писна да дава пари и резултат никакъв, аз да съм на негово място щях да се откажа още след първия път, дори нямаше да почвам даже!

Па тая Иванчева, тя пък къде е тръгнала, мигар се не вижда, че де що има спецслужби и прокуратури нея следят, нея гледат, няма да се хабят с разни престъпници и мафиоти? Тя толко ли не си научи урока, там мацна я една полицайка по носа и айде, 20 години на топло, та сега малко и се виждат, очевидно, та тръгнала властта да сваля, преврати ще ми прави, па и на клипче се снимала, се едно не може да си прави голи селфита у банята, ми клипче как ще сваля Бойко, демек, вижте ме каква съм над нещата, фризьорка съм била, ей ся да сваля Бойко, на ви фризьорка! 

Па толко се не научиха тия бе, и онези от ТАД Груп, и те искаха да свалят правителството (ама там беше с пръскачките пред Народното събрание), и те така, удобно за разследващите, в чатовете си бяха с имената, споделяха нужната информация в прав текст, да не се затрудняват органите впоследствие, и чатовете им бяха едни такива прости, открити, без кодови думи, всичко си е както си трябва да бъде. Та и Иванчева същата, седи си у тях си в кухнята на масата и вместо да си стяга багажа за Сливен, седнала да разправя на някакъв си Павлик Морозов как ще свали Бойко.

Ама оу ...

Па за русофилите да не говоря, то си е видно от километър, щом са русофили, значи не са от нашите, нема начин, тия са се продали за кило водка и един куфар с рубли, не с долари, а с рубли! Не може да е русофил и да не е шпионин, то това даже и уличните кучета го знаят. И не може да не стои Решетников зад цялата тая работа,  ние Решетников откога си го знаем, а? Гиди гниди русофилски ... Щом се познаваш с Решетников, значи си шпионин! Щом си говорил с него, значи сте обсъждали свалянето на правителството, за какво друго може да си говори човек с Решетников? Щом си бил в Русия, значи си против България в ЕС, значи си за Булзит, искаш България да се присъедини към Евразийския съюз на Путин, с Казахстан и Молдова, иначе кой нормален човек ще отиде в Русия когато Уиз Еър те кара навсякъде в Европа за безпари?

А сега сериозно: тези разкрития, както и всичко останало досега в последните 10, да не кажа и повече, но нека се фокусираме върху последните 10 години, та тези разкрития се обявяват на пресконференции, на които прокуратурата, най-вече в лицето на голямата си звезда Иван Гешев или на падроне Сотир изнася бомбастични данни, подкрепени от мижави доказателства и смешни твърдения. Принципно в белите държави доказателствата се представят в съда, а не по медиите и пресконференциите. А че прокуратурата няма никакви доказателства е ясно като бял ден, само вижте докъде го докараха с ТАД Груп и тогавашния опит за сваляне на правителството. И сегашните няма да издържат, само го попитайте Цацаров, след като русофилите са се хванали да свалят правителството със създаване на партия и телевизия какъв е резултатът от двете неща за толкова време? 

Да видим дали на някой ще му стиска да попита и да видим дали ще има отговор!

Но най-ме дразни, че тия тъпаци вземат заплата от моите данъци да ми разправят разни глупости.

Операция "Ликвидация"

Агенти на НКВД, 30-те години

Разправата с ренегати не е от вчера, и не е единствено приоритет на руските/съветските тайни служби единствено, но техните действия са най-шумни, най-интересни бих казал. Ето малко истории, открити тук.

"Родината няма да ви забрави". За съветските разузнавачи, решили да скъсат връзките със СССР тази фраза не звучала особено оптимистично. Спецслужбите не прощавали грешките, да не говорим за предателствата. Каквито и да били заслугите на агента пред родината, никой не бил застрахован от опасността дулото на НКВД няма да се обърне към него. А ако някой решавал да премине на страната на врага, за пощада и дума не можело да става, рано или късно групата ликвидатори го настигала.

Константин Мячин

 

Превозвачът на царското семейство

 Константин Мячин бил известен под различни псевдоними: Василий Василиевич Яковлев, К.А. Стоянович, "Финландецът", "Николай". Член на ВЧК, той бил опитен боец-експроприатор. Ограбвайки влак на гара Миас рез 1909 г, той бяг зад граница с крупна сума пари. След Февруарската революция се връща в Русия, където става виден партиен и революционен деец. През 1918 г Мячин, по поръчение на Яков Свердлов и Владимир Ленин организира превоза на царското семейство от Тоболск в Екатеринбург на влак.

В годините на гражданската война болшевикът бил командващ на Самаро-Уралско-Оренбургския фронт и командир на 2-ра армия на Чехословашкия фронт, но скоро след това дезертирал от РККА и се предал на Комитета на членовете на Учредителното събрание. По някои данни той направил това, тъй като се усъмнил в победата на болшевиките, други са склонни да вярват, че това било опит за внедряване на шпионин в редиците на Комитета. След идване на власт на Колчак Мячин бил арестуван, но скоро след освобождаването му под гаранция той избягал в Китай, където живял под името Стоянович. Чекистите скоро установили контакт с него и го използвали като нещатен сътрудник.

През 1927 г, предвиждайки разправата с комунистите в Китай емигрантът избягал в СССР. Веднага бил арестуван и осъден за предишната измяна. Смъртната му присъда била заменена на 10 години лагери (освободили го предсрочно и го взели в органите на НКВД). През 1937 г Мячин бил уволнен от редовете на НКВД, а след година разстрелян като шпионин.

Игнатий Рейс

 

Писмото на предателя

Натан Маркович Порецкий, по-известен под псевдонима Игнатий Рейс или "Людвиг" бил известен деец на разузнаването. През 1920 г той разпространявал в Лвов нелегална литература, за което бил арестуван и осъден на 5 години затвор. По време на конвоирането си избягал и се прехвърлил в Германия през Краков. Работил основно в Западна Европа, установил контакти с много съветски нелегални агенти, такива като Яков Блюмкин, Ян Березин и Василий Зарубин.

През 1927 г на Порецки му възложили създаването на разузнавателна мрежа във Великобритания. В края на 20-те се върнал в Москва, където работил в полската секция на Коминтерна. След това отново го пратили в Европа, до 1937 г се намирал в Париж. Когато НКВД заповядали на РЕЙС да се върне в Москва, той, знаейки за съдбата на мнозина разузнавачи и дипломати, решил да остане във Франция. Рейс знаел съветските шпиони, двойни агенти, пароли и явки. Заради това на СССР му се наложило да отзове почти всички свои агенти от Европа.

Освен това Рейс публикувал във френския печат открито писмо, изобличаващо политиката на Сталин: "Само победата на социализма ще освободи човечеството от капитализма и Съветския съюз от сталинизма." След това се скрил със семейството си в едно швейцарско село, но Сталин не можел да прости такова предателство. Той заповядал на Ежов да организира група за ликвидирането на Рейс. На 4 септември 1937 г. невъзвращенецът решил да се срещне с нелегалната агентка Елизабет Шилдбах в Лозана, тя била негова позната още от времената на работата му в Германия. А на 6 септември жената на Рейс прочела във вестниците, че през нощта на 4 септември на пътя от Лозана за Пул бил намерен труп на мъж с чехословашки паспорт на името на Ханс Еберхард.

Ликвидаторът на Рейс бил агентът на НКВД Борис Афанасиев.

Рудолф Абел

 Кой предаде Абел?

 През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

През 1939 г, във връзка с началото на Съветско-финската война Райно Хейханен, като свободно говорещ фински език бил повикан в НКВД. По поръчение на наркомата той бил изпратен на фронта, където се занимавал с разпитите на пленените и изобличаването на шпиони. След войната съветските спецслужби го използвали като разузнавач. На него му издали документи на името на американеца Юджийн Маки и го прехвърлили през границата с Финландия скрит в багажника на автомобила на друг агент. Там той живял до 1951 г, когато се обърнал към посолството на САЩ за получаване на паспорт.

На следващата година, вече с необходимия документ в ръка, Хейханен се върнал в Русия, пак в багажника на автомобил. Той прекарал 3 седмици в конспиративна квартира в Москва, където получил задание да отиде в САЩ и да работи като помощник на местния резидент на съветското разузнаване, известен под псевдонима "Марк". Хейханен не знаел, че това е агентът Рудолф Абел. Той работил при "Марк" като радист с позивна "Вик", като осигурявал връзката му с Центъра и определял местонахождението на необходимите за съветското разузнаване лица. Заради пристрастието на Хейханен към алкохола и неговите пропуски в работата било решено да бъде заменен от друг агент. През 1957 г. го изпратили в Париж, откъдето той трябвало да се върне в Москва през Западен Берлин. Само че вместо това Хейханен отишъл в посолството на САЩ във Франция и се признал за съветски разузнавач. Като доказателство за това той представил куха никелова монета, в която бил скрил микрофилми. Освен това беглецът предал всичката информация относно своя резидент, което позволило на ФБР да разкрие Абел и още един разузнавач - Михаил Свирин.

Хейханен бил осъден за шпионаж и оставен да живее в Ню Хемпшир под опеката на ЦРУ. На 17 февруари 1964 г. във вестниците бил публикуван некролог, в който се казвало, че Райно Хейханен е катастрофирал на шосе в Пенсилвания. Само че не били намерени никакви следи както от самия Хейханен, така и на предполагаемото място на катастрофата. Има версия, че чекистът е бил отстранен от ликвидатори.

Предателство от любов

Георгий Агабеков

Георги Агабеков (истинско име Арутюнов) работил в ЧК от началото на 1920-те. Той бил съветски резидент в Близкия Изток. От 1924 г. работил за ГПУ в Афганистан под прикритието на помощник-завеждащ бюрото по печата към посолството на СССР в Кабул. После преминал на работа в чуждестранния отдел на ОГПУ в Иран. През 1929 г. сменил Яков Блюмкин на поста на резидент на съветското нелегално разузнаване в Константинопол. Там се влюбил в 20-годишната англичанка Изабел Стритер, която била негова учителка по английски език.

През 1930 г. Агабеков се срещнал с военния аташе в британското посолство и поискал политическо убежище. Той разкрил истинската си фамилия и длъжността си, а също така предоставил на Лондон секретни данни за съветското разузнаване. Неговата любима заминала за Франция, а Агабеков я последвал. В Париж той открито заявил за разрива си със СССР и ОГПУ в емигрантската преса. През 1931 г. в Ню Йорк той издава книгата "ОГПУ: руският таен терор", която впоследствие била издадена в Берлин на руски език. Като резултат от публикуването и в Иран били арестувани над 400 човека, някои от които били разстреляни или осъдени на затвор.

В НКВД решили да го отстранят. Първата операция се провалила, както се провалил и опитът за отвличане през 1934 г. След две години Агабеков изпратил на съветските власти писмо, в което се разкайвал и молил за шанс да изправи вината си и да служи на родината. Но Москва не повярвала на бившия си агент и продължила да разработва план за ликвидирането му. През 1938 г. съветските спецслужби използвали слабостта на Агабеков към авантюрите и парите и го подмамили в конспиративна квартира в Париж. С предателя се разправила група агенти на НКВД. По една от версиите го хвърлили в пропаст на френско-испанската граница.