Безопасно

Следя до колкото мога събитията около окупацията на Софийския университет и "Ранобудните студенти" и си мисля някои неща. Например, върнах се в 80-те години на миналия век. Тогава още ходех на детска градина и имах едно другарче, Ембеца (Емил де), дето го играеше неформален лидер. Ембеца, освен че се опитваше да бъде тарторче (повече заради брат си, 2-3 години по-голям), не обичаше и да губи. А аз пък очевидно оттогава не обичам хора с повече претенции, отколкото възможности и му играех контра. Ембеца от ЦСКА, аз - от Левски. Ще играем мач, Ембеца от едната страна, аз - от другата. И понеже Ембеца си беше спънат в краката (по-късно, в средното училище въобще не си правеше руда да идва да рита с нас, дори и вратар да стои), за да не губи, си измисли едно негово си правило - по някое време на мача взема топката с ръце и казва "5 дузпи за нас!". Няма правила, няма може ли-не може ли, няма "Моля, другарко!" (тя другарката точно за нашия мач я болеше сливата). Броят на дузпите варираше в зависимост от това с колко губеше отборът на Ембеца и между другото, не беше еднократно упражнение.

Окупацията на Софийския университет е подобен мач.

"Ранобудните студенти" са недоволни от правителството, но не окупират сградата на Министерския съвет, а университетската. Това пак като през комунизма, когато хем се борехме за мир, хем се въоръжавахме до зъби, че и военно обучение в училищата имахме.

"Ранобудните студенти" са някакво тотално малцинство, няма какво да се лъжем - 200-300 човека се качват на главите на останалите, хайде това едно на ръка, свикнали сме. Ама и с претенции за представителност, с искания от страна на всички. По тази линия получават защита с малоумните доводи, че видите ли навремето и Ботевите четници, и комунистическите атентатори от 1925 г. са били шепа народ на фона на цялото население. Сигурно е така, само че и Ботевите четници, и комунистите с ясно съзнание са рискували живота си. Докато нашите студентчета нищо не рискуват - нито изключване от университета, нито дори и разпит в полицията и повдигане на обвинение. Щото представяте ли си какъв вой ще се надигне, ако случайно полицията вземе, че си свърши работата? Или пък реши да действа по-твърдо и им пусне баретите, както съм ги виждал да атакуват сгради във Враня - няма катинари, няма заключени и залостени врати - влизат, изнасят ги накуп и аре до тук с играта на окупиране.

Силно се страхувам, че днес си отглеждаме "ранобудни" лидери от този вид.

"Ранобудните студенти", освен че ми извикват спомени отпреди 30 години, много ми приличат на Бандар-лог. Миналата събота минах пред университета - 100-150 студентчета, 50-100 кибици и случайно преминаващи (като мен) и се сами се навиват какви велики дела ще извършат и сами си вярват. Само не и разправяйте, че не е така, след като на втория ден президентът ги включи в списъка на народните будители, то как да е иначе? Да не забравя да спомена, че окупиращите отново са младите, образованите, от заможни семейства, кадърни и знаещи (съответно контраокупиращите са цигани, тъпанари, прости, платени). Те са спонтанно организирани - върви си студент по улицата и изведнъж му хрумва да окупира нещо, и така на 100 човека по едно и също време. Е, понякога стават фаулове, но за тях се говори с половин уста и се замитат под килима набързо.

А най-ме кефи бързината, с която ги издигнаха в ранг на утрешните ни политически лидери. Ебаси лидерите, то две приказки на кръст не може да върже, всички едни и същи общи приказки дрънкат и най-важното нещо, дето са направили, е да качат неква там декларация в интернет и аре, готово, правителството да пада!

И понеже се извадих спомени от 80-те години, тогава си спомням кадри от демонстрации на южнокорейските студенти, които бяха разпръсвани от полицията с палки, водни струи и сълзотворен газ (а онези бяха многохилядни). И все го сравнявам с безопасното нищоправене и нищоказване на родните ранобудници.

Липси

Наричаха го как ли не - „Ваклото агне“, „сивият кардинал“, занасяха
го за незнанието му на чужди езици и „супруга советская“ (дъщеря на
генерал от КГБ според злите езици), но най-голямата изненада за мен
беше появяването му около Царя през 2001 г.

Отиде си един от сивите кардинали на прехода. Сякаш по ирония на съдбата, отиде си точно в разгара на протестите против неяснотите в управлението на страната, задкулисните договорки и дългата ръка на бившата ДС. 

Нямам намерение да се спирам на политическата му кариера, не е нещо, което да си заслужава труда. Нещо друго е пред очите ми. 

Покрай кончината му в почти всички сайтове е публикувана кратка биография на Стоян Ганев - кога е роден, кога, какво и къде е завършил като образование, политическа кариера. Едно нещо ми се набива в очите:

Стоян Ганев е роден на 23 юли 1955 г. в Пазарджик. През 1973 г. завършва Математическа гимназия. През 1979 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1980 г. е преподавател по Конституционно право в Софийския университет. През 1985 г. защитава дисертация в Московския държавен университет по конституционно право.

Липсват ми двете години задължителна (по онова време) казарма, от която се откачаха само децата на някои по-първа ръка хора (и то не винаги, в повечето случаи си караха казарма, но скатани на хубаво местенце), наистина болни, а в определен момент (не знам точно кога) приетите да учат висше отлагаха казармата за след дипломирането си, но пак не я избягваха. В биографиите на 90% от мъжете от онова време тези две години са видими с просто око. А при Стоян Ганев не само липсват, но и мистерията продължава с пълна сила: на 25 години става преподавател по Конституционно право (асистент е едно, преподавател - съвсем друго), а на 30 - защита на дисертация, и то не къде да е, а в МГУ.  И така към липсващите две години казарма (за които сигурно ще се намери логично обяснение) се добавя и въпросът "Кой в онези времена защитаваше дисертации в МГУ на 30 години?". 

Лобното място на мечти и надежди за по-добро бъдеще

Дали Стоян Ганев не е бил един от отбора "наши момчета", потенциални първи партийни и държавни ръководители преди 1989 г, който след промените като семенца на глухарче се разпиля из различните партии и партийки и още не са се свършили?

Или просто е изтеглил печелившият билет когато трябва?

Не ме интересува, честно казано - вече е без значение. Лека му пръст на Стоян Ганев, не ги пиша с лошо тия редове. Просто преди 23 години пак бяха времена на оставки, улични демонстрации, шествия, блокади, лозунги, а Стоян Ганев беше един от онези, които изкарваха хората на улиците. Днес хората отново са улицата, и в очевидната липса на лидери и идеи ме е страх, че отново ще изберат грешният път и грешните водачи.

Лидери с гръбнак

Всеки народ има своите лидери. Някои лидери се оценяват още приживе, за други са необходими десетилетия. За някои споменът е жив и след векове, други потъват в забрава на другия ден, след като слязат от политическата сцена. 

Изтъркано клише е, особено за парламентарните републики, където президентът е с декоративни функции, че той олицетворява единството на нацията. Или пък го наричат Бащата на нацията. Специалисти в избор на лидер са САЩ - там изборите за президент са цяла философия - досега винаги е печелил по-високият, плешивите нямат особени шансове, важно е семейството, обществената активност и т.н. На обратния полюс е Русия, където изборът на лидер днес не се различава от съветските времена и където цялата държавна машина е впрегната да лъска и пудри медийния му образ.

През годините на комунизма ние се възхищавахме на унгарците и чехите за смелостта им да се опълчат срещу системата през 1956 и 1968 г. Завиждахме им, че имат лидери, за разлика от раболепните пионки у нас. В зората на демокрацията у нас сравнявахме тогавашният президент Желев с неговия чешки колега Вацлав Хавел - и двамата имаха дисидентско минало, и двамата бяха интелектуалци. Не зная според чехите до колко Хавел се е справил с ролята си на лидер, но докато ние си играхме на "митингова" демокрация, люспене и сервилност пред новия Голям брат, Хавел и Клаус (Вацлав Клаус, тогавашен министър-председател на Чехия) се заеха да вкарат Чехия в ЕС и да доведат си оправят икономиката. В резултат на това Чехия стана една от първите източноевропейски членки на ЕС, а "Шкода" от години е най-продаваният автомобил на Фолксваген груп и една от най-продаваните марки в Европа изобщо.

Вацлав Клаус

Вацлав Клаус от години е известен като евроскептик, но това не носи вреди на страната му. Напротив, винаги досега е изразявал своето мнение, изхождайки от своите принципи и никога досега не се е огъвал и измятал. Клаус твърдо и последователно критикува еврозоната и нейните механизми - и за политиката и спрямо Гърция, и за еврозоната и зелените идеи, и за банковият съюз, и за спасителния фонд за еврото - и го прави от позицията както на държавен глава, така и изразявайки мнението на "малките" в ЕС. Или, за да съм по-точен, казвайки на глас това, което доста лидери на държави от нашата черга си мислят, но не смеят да го признаят публично. Вацлав Клаус видимо има гръбнак за тия работи.

Дали някой уважава подобни изказвания и подобни политици? Дали "ефективен" не е единственото, с което да възнаградиш липсата на гръбнак и достойнство у подобни лидери?

Дали някой уважава хората, които са ги избрали?

Аз и друг път съм правил сравнения между България и Чехия в блога си, за съжаление по-голямата част от сравненията не са в наша полза, но за днешното имам конкретен повод. 

Виктор Орбан

Гръбнак демонстрира и Виктор Орбан, който (къде с основание, къде без) бе демонизиран и приравнен към Александър Лукашенко заради промените в закона за медиите и в унгарската конституция. А отговорът към чиновниците на Брюксел беше достатъчно дързък и достоен: "Брюксел не е Москва". Освен тях двамата може да припомня и братя Качински, които се сдобиха с прякора "отровни джуджета", лепнат им от немските медии заради острата им политика към Германия.

Отровните джуджета - единия е Лех, а другия Ярослав, но кой кой е - не знам

Джуджета, диктатор, евроскептик - ама с ясна и последователна позиция. Чехия няма и грам намерение да влиза в еврозоната, Унгария също, и нито промени медийният си закон (заради който стана обект на критики), нито разреши на чужденци да купуват земя, а напускането на власта от близнаците Качински не промени политиката на Полша към по-голяма тежест в Евросъюза.

А ние? Ние, за съжаление, на времето бяхме известни като най-верният сателит на СССР, а днес сме известни с дипломатическата си доктрина "йес, сър", с прилепчивостта си към поредния Голям брат и със сервилността си към Брюксел и големите в ЕС. До толкова сервилни, че премиерът-тъпанар не намира за обидно да се пише по-германец и от Меркел и да се поскара на колегите си, добродушно разбира се, както само той умее. Отделно палячовщините на Борисов отдавна не правят впечатление на никого нито у нас, нито в чужбина - само за сравнение, докато Чехия, Полша и Унгария гледат скептично на общата валута, ние за 3,5 години сменихме 3 различни позиции - от категорично влизане в "чакалнята на еврото", до "еврото остава приоритет и цел" и накрая тупаме топката и чакаме да видим какво ще стане. И пак сме най-бедните в ЕС!