От другата страна на везните

Моите 5 стотинки по темата: Лена млада и образована. Изглежда знаеща и можеща. И най-вече: не си отваря устата напразно. Имаме всички шансове (силно се надявам да не напусне окончателно българската политика) един ден това да бъде българската Сана Марин или Кая Калас. 

Не са много красивите жени в българската политика. Не може всичко да бъде Цола Драгойчева или Тетка Цецка. 

Знаменитата снимка на Тетка Цецка в стил „За малко да съм 
като Шарън Стоун“

Не са много завършилите престижни световни университети в българската политика. Но, за съжаление и типично по български това е за присмех и подигравка от хора като Тошко Африкански, завършили Сорбоната в Сусурлево или филиала на УНСС/ЮЗУ в Долно Нанагорнище. У нас винаги умният, образованият, начетеният е бил обект на присмех и подигравки, особено ако е публична личност. Кирил Петков и Лена Бориславова са светъл лъч в тази посока, изтърпяха какво ли не и въпреки това все още са тук. 

И знаете ли кое е най-странното в случая? От една страна имаме Лена Бориславова - завършила право в Харвард, работила за една от най-престижните адвокатски кантори в България, която решава, че няма да се кандидатира повече за народен представител. От другата страна на везните можем да сложим цяла плеяда български юристки, минали през Народното събрание (и не само); аз ще посоча само две: рабфаковката Тетка Цецка и Деси Атанасова. Едната завършила незнайно кога и незнайно как задочно не помня къде точно и дълги години градила успешна кариера на юрис-консулт в общината; втората е звездата на дуловската или поповската (не помня точно, а и няма значение) юридическа школа с кратка кариера на юрис-консулт в местната болница, изстреляла я до висините на председател на парламентарна комисия за съставяне на нова конституция на страната, конституционен съдия и представител на България във Венецианската комисия. 

Вие сами можете да си отговорите кой е по-подходящият да заема тези постове. 

Всъщност, оказва се, че единствения видим резултат от пребиваването на Деси
в Конституционния съд е нейното тунинговане, което злите езици свързват с
Делян Пеевски.

Това, очевидно, не е проблем за политическите и физически запъртъци като Тошко Йорданов. За тях да си завършил университет в чужбина, пък и престижен си е само за подигравка. Лошото е, че България е пълна с такива боклуци и още дълго време ще трябва да ги търпим. Затварянето на ТКЗС-тата и ликвидирането на професиите „звеновод“, „овцевъд“ и „птицевъд“ ни напълни с такива тошоковци за още три Българии, а за съжаление Лени-те са малко, много малко. 

Следващият министър-председател на България

И, не мога да не я засегна - прословутата тема с „парапета“ и Кирил Петков: ако е вярно (в което се съмнявам) ще завиждаме („завидовать будем“, както е казал др. Сталин). Ако не е вярно (което е по-вероятното): гроздето е кисело. Нормално е, когато не можеш да си позволиш жена като Лена да измисляш глупости по неин адрес. Нито е за пръв, нито е за последен път - то си ни е генетично заложено, пък и не само на нас като нация (и пол). 

Много ми се иска Лена един ден да бъде министър-председател на България. Време е да си дадем шанс, не може само шансове да имат шапкари като Стефан Янев и Гълъб Донев, мижитурки като Росен Желязков и откровени тъпанари като Бойко Борисов.

Полунегалността като превантивен метод

 В съветските времена в биографията на др. Живков за периода 1938-ма - 1942-ра година пишеше, че обитавал селата Дъскот и Говедарци в състояние на „полунелегалност“. Народният гений много бързо намери обяснение какво точно е туй „полунелегалност“ (или си нелегален, или не си, то не може да си малко бременна) - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.

Много правилно НС забрани българските войници да бъдат изпращани в Украйна. Не заради опасността
да бъдем въвлечени във войната там, както стана ясно визира се периодът след примирието между
воюващите страни. Според мен ако пратим тези шкембаци в Украйна рискуваме военните и от двете 
страни да умрат от смях, след което Донбас да остане практически без защита и ние да го обявим за 
българска територия, което ще има сериозни последици за нас и не се знае дали няма всички да се
обединят срещу нас.

Същото е и с гласуваната тези дни от Народното събрание декларация за неучастие на Българската армия във войната в Украйна. Не че някой е поискал от нас да пращаме войски там, още повече в момент на активни военни действия - не, разговорите първо са за гарантиране на мира, и второ - визират периода след подписване най-малко на примирие и спиране на огъня. Тоест, това, което правят „сините каски“ на ООН. 

В Народното събрание, по стар обичай, забравиха удобно някои събития от близкото ни минало: че България има опит от участие в умиротворителни мисии в Камбоджа, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак; че никой не иска от нас в момента да пращаме войски да се сражават в Украйна; че сме член на военен алианс и като такъв имаме задължения. Забравиха, че когато дойдоха руснаците тук през 1944-та подбраха нашата армия да се бие срещу немците (за което от благодарност не ни признаха статут на съвоюваща страна в Париж по-късно и ни взеха Македония и Беломорието), забравиха и че през 1968-ма участвахме в Операция „Дунав“ на територията на Чехословакия - пък тогава нямаше декларации от НС.

Боен джип Мерцедес с картечница на покрива. Това е най-модерното ни въоръжение в 
момента.

Не на последно място трябва да кажем, че западните ни съюзници са напълно наясно с боеспособността на българската армия и едва ли са толкова закъсали, че да опрат на нашите 30 000 (барабар с полковниците и генералите) шкембовци, въоръжени с калашници, БТР-и, БМП-та и БРДМ-и от годините на соца и с познания по тактика и стратегия също от онези времена. Участието ни с допотопната ни военна техника в мисиите ни в Афганистан и в Ирак в началото на века (която още тогава си беше допотопна, а това беше преди 20 години) беше повече като жест на добра воля от страна на Големия брат, отколкото от някакви стратегически съображения за незаменимост на нашите войници. Не сме Непал с неговите гурки все пак.

Но!

Като всяко друго нещо на този свят, гласуването на тази декларация има две страни. Едната е ясна, това е новия поглед върху отколешната политика на България да не се повтаря 1918-та година - всъщност йезуитско измиване на ръцете под угрижените физиономии на политиците и благородната маска „ние сме загрижени за съдбата на България и българския народ“. Другата монета обаче е как ще погледнат на нас нашите съюзници. Германците, например, и до ден-днешен ни смятат за виновни за поражението им през Първата световна война, тъй като България (най-слабото звено в коалицията) е първата капитулирала, от там се почва краят на Централните сили. Чехите и поляците пък от време оно не ни обичат и ни презират като най-верния сателит на СССР, а то не са само чехите и поляците, ами са всичките ни бивши другарчета от СИВ и Варшавския договор - и албанците, и прибалтийците, и който се сетите още. И им показваме, че имат защо.

Ще завърша с друг виц от онези години: когато в Москва пръднеха, ние в София бързахме да се насерем. Ама май вече не е виц.

Липсата на знамето

Скъпи Ганчо Цончо, 

Аз съм собственик на къща за гости в с. Горен Шушляк. Като истински патриот не може да не си го чувал. Да мина обаче директно на въпроса: не те знам откога си председател на комисията по туризъма, не те знам кога точно си свалил знамето на омразния Европейски съюз в кабинета си, но да ти кажа, от няколко часа туристопотокът в Горен Шушляк се вдигна осезаемо. Засега само на книга, валят заявки. До преди няколко дни нямаше жива душа да дойде тука, ма сега валят заявки, да си ебе мамата. Вярно, само от Русия са, ма ние тука нали сме си русофили. Прадядо не е могъл навремето, че е бил зает, ма дядо е посрещал руските освободители през 1944 г. с хляб и сол. 

Сега, русначетата обаче питат може ли без пари да дойдат у нас, специално в моята къща за гости. Чули били, че украинците бягали от войната и тук без пари ги настанявали. Викат ми, ми то и ние бягаме от войната. В Грузия и Казахстан много ги биели, питали ги "Чий е Крим?", пък те чули, че у нас Крим бил руски, какъв да е? И тук мобилизация не ги ловяла, макар че Путин каза, че мобилизацията приключвала, ма те притеснени, завалийчетата, той Путин навремето и пенсионната възраст обещал, че няма да пипа, ма после нъцки, вдигнал им я. Та сега много-много не му вярват - що така, не знам? Ган .. Цончо, пиша ти да те питам - аз русначетата ще ги приютя, то до Горен Шушляк от ония украинските гювендии, къде само гледат да докопат българските мъже и да ни развалят семействата никоя не дойде, че да се облажа и аз, ама на братушките ще помогна, иска ли питане. Само да попитам, ти можеш ли да уредиш неко лев така, да взема, зер за наши хора да помогнеш. Пак ти казвам, не знам от тебе ли е, от знамето ли е, ма досега никой не искаше да дойде у Горен Шушляк, дет се вика дори пътя нямаше кой да обърка, сега наведнъж цели 3 запитвания! 

Мисли, Ган ... Цончо, мисли и отговаряй бързо!

Новата течност за чистачки и председателят на Народното събрание

 Преди няколко години, когато купих сегашната си кола (ей тази, на снимката) и колегите в тогавашната ми работа (нормално) поискаха да я разгледат на паркинга. Нормално, те масово карат коли втора ръка, всъщност за толкова години не познавам друг човек, който да си е купил нова кола като мен, да не говоря два пъти. Отиваме в обедната почивка, отварям капака, вратите, ония гледат и цъкат. Имах един колега тогава, да го нарека Жорката, който беше специалист по въпросите и беше компетентен отвсякъде. Та Жорката казва на един от работниците: "Иване, хайде да идем да видим как изглежда чисто нова спирачна течност". Щото техните коли все втора ръка, спирачната течност кой я знае откога е, и да я сменят с нова файда никаква, казанчето е старо и прашно. 

Нещо такова наблюдавах в Народното събрание тия дни. Разбираемо е желанието на ГЕРБ да се представят като нормална демократична партия, която не може да търпи потъването и разграбването на България и час по-скоро иска да свали това пагубно за родината ни правителство. Неслучайно всяко изказване на Десислава Атанасова (що и викат Свирката на тая женица не знам?) завършва с "Оставка, аматьори!" - това един професионалист, който 12 години е бил в управлението на страната не може да го търпи. Но това, което искрено ме изуми е искането от страна на ГЕРБ за оставката на Никола Минчев от председателското място на Народното събрание - аз на тяхно място нямаше да го подкрепям. Никола Минчев за ГЕРБ е като спирачната течност за моите колеги. Само си помислете кой стоеше начело на парламента в годините на ГЕРБ - тетка Цецка, кърджалийската поцинкована кофа, Димитър Главчев. Тоя последния се раздели с председателския стол след една визита на Тъпанаря от Банкя в Народното събрание (както каза президента Радев "Отиде да пие кафе и си тръгна с оставката на шефа на Народното събрание"). Та при положение, че си свалял собствения си председател на НС след височайша визита, на която са ти казали какво да правиш и защо, сега да демонстрираш характер и демократични принципи нещо не е така.

Но едно друго сравнение ми се набива в очите, по юридическа линия. И тетка Цецка беше юрист, и Никола Минчев е юрист. Само че тетка Цецка беше завършила задочно рабфак, а Никола Минчев е завършил редовно. Тетка Цецка през цялата си политическа кариера отричаше да е била партиен секретар, на Никола Минчев не му се е налагало. На тетка Цецка трудовия стаж е минал като юрисконсулт в Община Плевен, от другата страна е Никола Минчев, който е работил в една от най-големите и солидни юридически фирми у нас (е не са като в Америка, но ...). Дядото на Никола Минчев също е бил народен представител преди 1944-та година, дядото на тетка Цецка се оказа убит от комунистите николапетковист, а сина и внучката му впоследствие се оказаха членове на Партията. Неслучайно започнах поста с историята за спирачната течност, сравнението е като между нова и доста стара кола.

Въобще, ГЕРБ трябваше да си водят записки вместо да напъват да свалят Минчев. Трябваше да го държат за председател, защото при тях такъв председател е нещо непознато, такова животно нема. Те за 12 години гласуваха за когото им посочи Тиквата, а че това е по-малка тиква ни най-малко не ги вълнуваше.

Храброст

Гергьовден. Денят на армията, на храбростта.

По телевизиите обясняват наред как се готви агне, разни военни обясняват за армията днес, разни интелектуалци разсъждават за храбростта и смелостта, за това къде днес да търсим змея. Абе ден на храбростта е, трябва някой да обяснява какви и къде са ни днешните змейове, които да бъдат убити от Свети Георги. Цяла сутрин следват включвания и от жълтите павета, от трескавата подготовка за военния парад, пак с интервюта с военни, най-вече пилоти, да разясняват каква е разликата между миналогодишия парад, когато знамето се е носело от изтребител и тазгодишния, когато знамето ще го носи боен хеликоптер. 

А вчера един човечец, на който му е писнало да го правят на маймуна взе, че си отвори устата в Народното събрание, пред парламентарна комисия относно корупционните практики на управлението на Бойко Борисов. За изнудвания, за врътки, за кюлчета, за натиск от страна на министри, за заплахи, за поръчкови прокурорски обвинения, за елитна проституция, за снимки. Разказа си го човекът едно към едно както си е. И никаква реакция от елитните телевизии тази сутрин. Те бяха заети да разказват за Свети Георги и змея и за храбростта.  

В белите държави днес сутринта репортери от всички телевизии щяха да са обградили главният прокурор с въпроси дали е образувана прокурорска проверка по изнесената информация, защо споменатите политици не са подследствени и т.н. Телевизиите вместо рецепти за агнешко щяха да предават пряко от прокуратурата, от къщата на споменатия премиер, щяха да искат среща с него да го питат вярно ли е изнесеното, срещал ли се е с въпросния бизнесмен, не се ли притеснява, че го замесват в такива схеми, защо все на него се случва това и още много неща, за които се изисква съвсем малко храброст. Съвсем малко ...

Техният 10-ти ноември

Котката на своя пост

 Когато се роди синът ми, като ходехме при моите родители Парашкева беше още жива, ама момченцето новородено, бебе още, тя животно, колкото и да е чисто, пак разни паразити може да му лепне, та ги криехме взаимно един от друг. Криенете обикновено се изразяваше в това тате да гушне животинката и да я занесе в една от стаите, където да я затвори с думите “Дойде и за тебе 10-ти ноември". Да кажа, че Парашкева гледаше като Тодор Живков на 10-ти ноември ще е пресилено, животинката си беше прирордно интелигентна (все пак аз съм я възпитавал), та се отнасяше към ареста си с разбиране. 

Не мога да кажа същото обаче за парламентарната група на ГЕРБ и Тъпанаря от Банкя в частност. Едните са като изгубено стадо овце, не знаят ни къде да идат, ни какво да ядат, ни що да правят, няма и кой да ги издои, да ги почисти. Попадането им в ситуация „Сами срещу всички“ само лъсва липсата на парламентарен опит - и това хора като Лъчо Мозъка, младата надежда на парламентаризма ни Александър Ненков (на 37 години има 12 години трудов стаж като депутат), които от 2009-та не излизат от Народното събрание. Тези хора изведнъж се събудиха от летаргията, в която се намираха, няма го вече Бащицата да им казва какво да правят, та трябваше сами да се справят със задачата. Не им се получи особено, но все пак говорим за Конституцията на страната и тия юнаци така и не научиха, че има един чл.83, в който се казва: 

Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси

Пък после се сърдят, че на единия му викат „Мозъка“, па на Цветето му затвърдиха прякора ПКП. 

Също така има и един чл.111, който урежда оставката на Министерския съвет пред новоизбраното Народно събрание. Дали да е лично в Парламента или дистанционно, по пощата с някое мюре не е казано, но пък е казано следното:

 В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до избирането на нов Министерски съвет

Днешната пресконференция на Бойко просто за пореден път показа какъв прост човек имахме 12 години начело на държавата - прост, необразован, глупав, тъп и неграмотен. То не беше раздаване на депутати под наем (не е само този път, то не бяха „моите“ депутати, то не беше „те да предложат, ние ще го гласуваме“), то не беше неглижиране на парламентарния контрол, то не беше кафе с оставка с председателя на Народното събрание.

Просто за тия неграмотници дойде техният 10-ти ноември. Ако не са го разбрали досега, ще го разберат на следващите избори.

Жабешко квакане

Чл. 93 от Търновската конституция гласи:

Всекой членъ на Събранието (Народното събрание - бел. моя) има право да исказва свободно своето мнение, и да дава гласъ по свое убеждение и съвестъ.
Никой не може да иска отъ него за исказаното мнение сметка, или да подига за това срещу него гонение.

Този член е еволюирал до днешния чл. 69 от настоящата конституция:

Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание

Без да съм юрист тук за мен важната дума "наказателна". Наказателна отговорност може и да не носиш, но можеш да носиш морална. Ако, например, не се изправиш да почетеш с едноминутно мълчание убитите на 1 февруари 1945 г. или пък ако вземеш да изразиш мнение, че Народният съд е бил исторически неизбежен и закономерен. Или пък смяташ, че правителството се държи като пазарски търгаш в отношенията с Македония.

Абе въобще, лош е Жаблянов, и по едната, и по другата, и по третата линия все е вътре.

Макар че им обясни човекът, има си право на мнение, разрешено му е от Конституцията на страната. И то за разлика от едни други времена, когато тогавашната конституция разрешаваше правото на различното мнение, но мнозина не го ползваха по лични причини.

Ми не смята Жаблянов, че трябва да почита паметта на определени хора, не е станал. Ми смята, че Народният съд е бил нещо закономерно и исторически справедливо, казал го е. Негово мнение е,  има право. Никъде не е написано, че заместник-председателят на НС е длъжен да споделя или да не споделя дадено мнение.

Десните обаче скочиха като жабета да квакат по адрес на Жаблянов. 

Цецко например, видя в Жаблянов нов лидер на БСП. Не знам какво го е притеснило, нито какво му влиза в работата лидерския пост в БСП, да бях на негово място щях да си гледам в своята градинка, че там лидерът се избира баш като Тодор Живков навремето.  Или въобще, депутатите от ГЕРБ би трябвало да се притесняват, че са неговите депутати, които гласуват каквото му трябва, че не смеят и да пръднат без негово разрешение, че са част от играта на демокрация на Тъпанаря от Банкя, че измежду тях има достатъчно членове на БКП от ония години, които са набивали крак по площадите, мазнили са се на партийните секретари, ревали са "Ура!" и "С БКП напред!" по деветосептемврийските манифестации, вярвали са в победата на комунизма и светлото социалистическо бъдеще.

И май затова сега са толкова гласовити.

А иначе ценностите са днес едни, утре други. Едни бяха у нас 45 години, други бяха преди това, от 1939 до 1944, трети са днес, четвърти ще са утре. 

Понякога си мисля, ако се случи някакъв социален катаклизъм и ги изправим до стената тия всичките от последните 25 години, дали един ден след 50 години пак ще се говори за нов елит на нацията? 

Дали ще са елит Филип Димитров, Георги Марков, Тедосий Симеонов, Искра Фидосова, да не отварям уста за Яне Янев, Ахмед Доган, Данчо Ментата и Христо Бисеров, Делян Пеевски, Цецко, Цецка ... дали?

Отклоних се, за това друг път.

2,5 срещу 6,2

На референдума на Слави "За" са гласували 2,5 млн българи.

Това даде криле на Слави и той зае позата на народен трибун: почна да дава срокове, поседя си малко пред Народното събрание, раздаваше го последна инстанция и морален съдник.

Основната дъвка, която му подават ония тъпаци Иво, Тошко и сие е "2,5 млн българи гласуваха "За"!

До такава степен се повтаря това, че вече и доказан тъпак като Цветан Цветанов почна да обикаля по телевизиите да го обяснява и той колко било важно това. Тези 2,5 млн гласа, колко били важни.

Така ли?

На референдума от 1971 за Живковата конституция гласуват 6,2 млн българи. Ако го искате като процент "За" - 99,6 %. 

6,2 млн гласа "За" не е събрал никой досега в историята ни от Освобождението насам.

По тая логика все още сме Народна република и чл.1 не е отменен.

Или нещо не съм разбрал?

Русе като Костинброд

Надявам се си спомняте за аферата в Костинброд.

Тогава в печатница, собственост на общински съветник от ГЕРБ бяха открити над 350 000 годни бюлетини, които пишман-печатарят обяви за "производствен/технологичен брак". 

Тоя ако имаше фурна, а не печатница и 10% от кифлите сутрин ги мяташе на кокошките, че са "технологичен брак" нямаше да изкара повече от два-три месеца.

350 000 бюлетини! При 3,5 млн. гласуващи у нас (принципно, движат се около тази цифра) това са си 10% от гласовете. Бюлетините не са били подготвени за транспортиране до съответните избирателни райони, по-скоро са щели да се озоват в някое помещение, собственост на друг активист на ГЕРБ, където част от МГЕРБ да си поиграе на гласуване и да подготви съответните резултати и протоколи.
Мислите, че е невъзможно ли?
Я му вижте обясненията на тоя, какъв е и от коя партия е и тогава си помислете пак!

И после Бойко печели, народа иска Бойко, а в Народното събрание влизат разни откровени педераси като Яне Янев.

Янетата в политиката у нас обаче имат кратък живот, оригиналното Яне след като спря доганизацията се пласира за съветник на екс-премиера, но на него (на екс-премиера) му трябва някаква патерица, някакъв сол-ташак и така дойде времето на Веселин Марешки. 

Марешки преди няколко години така си поговорил с Бойко Борисов и на другата сутрин решил, че иска да е собственик на Локо (Пд). Не изкара дълго време като футболен президент, но очевидно е имало защо.

Та ударът от вчера в русенската рафинерия "Полисан", от която идвало евтиното гориво на VM Petroleum все ми се струва като превантивен удар по патериците на Бойко. Ако си мислите, че не са го знаели Марешки откъде взема горива и що са му толкова ниски цените ... просто са го чакали да го ударят в точния момент. А че са избори и че той е кандидат за сол-ташак на Бойко Борисов е просто съвпадение.

Не е Чехльо, генерал е!

За недоразбралите, на трибуната не е Чехльо, а офицер от запаса, и то генерал. 

Истински строеви генерал, не паркетно леке като Борисов или Атанасов.

При него подвиквания от място очевидно не минават. 

Да си народен представител и да подвикваш от място, когато новоизбран президент за пръв път се обръща като такъв към Народното събрание показва първо липса на възпитание, и второ - че не ти е мястото там.

Така че можете да се възмущавате и напущате колкото ви душа иска, по пет пъти на ден

Остава ви още една седмица!

Тетка Цецка rules

Само дето не извика като др. Нерезанов "Да ни е честит, другари!"

Тетка Цецка rules!

Само за два дни тетка Цецка показа и на най-мнителните откъде изгрява слънцето!

Първо при откриването на ремонтирания мост над р. Вит при с. Ясен, Плевенска околия си пожела "Таз година мост, догодина - магистрала!". Добре, че не беше завод за полупроводници, че не знам какво щеше да е догодина.

После, при честването на 107-мата годишнина от обявяването на българската независимост тетка Цецка дръпна една възторжена реч, в която се опита да обясни на простото население срещу нея какво е това суверенитет и независимост и имат ли те почва у нас. Е, не и се получи простичко, като на др. Живков навремето, дето ни учеше, че това суверенитета народа го разбира да има за ядене и за пиене, напротив, получи и се все едно Лютфи Местан ни ги обяснява, ма то на тетка Цецка и е простено, независимост е това, не е рецепта за царска туршия.

Държавният и народният суверенитет не могат да се противопоставят. Независимостта ни не е алтернатива 

на съюзите, чрез които постигаме своите национални цели. Без волята на гражданите, въплътена в държавните 

институции,  не може да отстояваме нашата Независимост.  

Независимостта в съвременния взаимнообвързан свят е насочена към гарантиране на националните ни 

интереси в процеса на постигане на общо съгласие в съюзите, в които участваме.

Странно нещо е това, властта. Пипне малко власт някое такова просто същество и се помисли автоматично за по-умно от останалата част от населението. И почва да разяснява, и почва да дава акъл, и го гледаш, едно такова просто, до онзи ден си е брояло парите за баничката, ма днес се изказва компетентно по всички въпроси - от промяната в закона за енергетиката до промяната в закона за гравитацията, без разлика.

Въобще, лоша работа стана тая с разтурянето на ТКЗС-тата. Ако си бяха, тетка Цецка щеше да е я звеновод, я бригадирка на някоя бригада за садене/бране на пипер, я за яренцата щеше да отговаря. Е, вярно, нямаше да се разхожда напред-назад за държавна сметка, с държавен автомобил, ма и нямаше да се излага като кифладжийка пред цялата страна. Нямаше да лиска менчета, ма и нямаше да я разнасят по блогове и форуми.

И да говори за суве ... за суври ... бе за онуй там, дето за ядене и за пиене да има.

Професорчета разни, кой ли ви слуша?

Новина №1 от вчера е поредното напускане на Народното събрание на ГЕРБ, този път вече завинаги! За тези, които помнят как Пожарната пуска водата на езерото "Ариана" 3-4 пъти и как всяка зима чистеше София "до асфалт" по 10 пъти на ден това не е новина. 

След като взе съдбоносното за бъдещето на България решение (един ден ще го пишат в учебниците), Тъпанарят от Банкя се спря пред медиите и надълго и нашироко се обяснява колко била зле държавата, как аха-аха да банкрутираме, как той ни предупреждавал още преди месеци, пък БСП, пък Орешарски, пък кой бил мандатоносителят, и как той го бил предвидил и т.н.

В същото време, в предаването на БНТ "Още от деня" проф. Христина Вучева много кратко и ясно обясни защо не е необходима актуализация на бюджета в момента и защо не са необходими извънредни пълномощия на служебното правителство (цялото интервю тук). И също така кратко и ясно обясни, че след като един господин, известен с познанията си в областта на националната сигурност се изказва за бюджета, тя не смее да се обади. 

Само че казаното от професор Вучева си остана в предаването на БНТ, а вечерта Бойко беше във всички новинарски емисии - със загрижения си вид, с обясненията си, с предсказанията си отпреди месеци. Не и е за пръв път на госпожата професор да опровергава специалиста по всички въпроси от Банкя, но кел файда. То пък и какво да му слушаш на някакво си професорче там?

И в крайна сметка познайте чие мнение се тиражира днес из медиите и чие мнение ще е меродавно за населението? За онази част от него, която след 2 месеца ще определи кой и как да управлява в следващите 4 години. 

И после се чудим що все нещо не ни е наред.

Deja vu

Утре сутринта медии и блогове у нас ще ни залеят със своите гледни точки за събитията от тази нощ. И съм сигурен, че почти навсякъде основният рефрен ще бъде deja vu - препратката към 10 Януари 1997-ма. И може би ще са прави. И за мен също е така, само че моето deja vu е малко по-различно.

Аз не правя паралел между палките от 97-ма и палките от снощи. А и се връщам доста по-назад във времето.

Моето deja vu е малко по-различно.

Моето deja vu идва от зората на демокрацията, когато по улиците на София брадати типове блокираха движението с искания за оставки - на Петър Младенов, на Андрей Луканов - и ги получаваха. Така, благодарение на колективната анонимност на уличната тълпа. Някак встрани остана тезата, че при демокрацията си свободен да правиш каквото си искаш до мига, в който нарушиш нечия друга свобода. Някак встрани остана идеята, че демокрацията означава спазване на законите и че законът е еднакъв за всички, а в същото време шепа пишман демократи окупираха, скандираха, стачкуваха и най-вече надвикваха и правеха каквото си искат, щото видите ли, сваляли комунизма (това след 10-ти Ноември, преди това не си го и помисляха!). 

Същото deja vu видях и през зимата на 1997-ма, да ме прощават онези, които тогава наистина са вярвали, че са променили нещо. Аз не мога да приема насилието под каквато и да е било форма за нещо нормално. Не разбирах и до ден днешен кому беше нужно да се щурмува Народното събрание, да се чупи и руши, да се стои до среднощ, да се провокират полицаи само и само за да можем на другия ден да показваме гордо пред света бинтованата глава на Филип Димитров? За каква демокрация става въпрос в 1 през нощта с камъни в ръка срещу полицейските щитове?

 Същото deja vu е и днес. Може и да има хора на протестите, които смятат че това правителство трябва да си отиде; може да има и хора, които смятат че повече така не може, че трябва генерална промяна в българската политика, в начина на управление на страната, и са прави. Аз самият очаквах много повече от това правителство и все повече се разочаровам от него, но не смятам че трябва да бъде свалено по начин като снощния. Съжалявам, ама не мога да оправдая къртенето на колчета и плочки от паважа в името на по-доброто управление на страната. Не мога да оправдая блокирането на основни кръстовища и булеварди в името на по-доброто управление. Не мога да приема, че това правителство "трябва да си ходи" само месец и половина след избирането му само щото на някои така им се иска. Не мога да приема сегашната активност на улицата след 3.5 години пасивно наблюдение на управлението на Тъпанаря от Банкя. Не мога да оправдая замерването на една жена с домати - все пак има някакви понятия като чест, достойнство, кавалерство. Нещо не ми се връзват тия неща. 

Не мога да разбера що за хора могат да мятат камъни срещу автобус, в който има жив човек - какво искате, да го убиете ли? И какво ще спечелите, като го уцелите? А не, забравих - той е комунист, той е гад, той е за трепане, то и трепането му е малко на тоя! Не мога да си представя дори, че едни и също хора първо говорят за "върховенство на закона" и в същото време отказват да изпълнят полицейско разпореждане, щото са заети да свалят комунягите! Я идете в Щатите да видите дали някой ще окупира Пенсилвания авеню, щото не го кефи президентът-негър, ще блокира достъпа до Белия дом и ще мята камъни по лимузината на Барак Обама и полицията в същото време го гледа с разбиране и съчувствие? 

А у нас може.

У нас deja vu-то вече е част от пейзажа, от ежедневието. Моето deja vu го гледам вече 23 години - как едни хора се хващат да "свалят комунягите", а след това се оказва, че пак са направили грешният избор и пак нещо не е както трябва. Deja vu-то у нас е игра: първо си играем на протести, после на демокрация, после на избори, и после пак на протести, щото комунистите пак ни излъгаха.

И най-лошото е, че след снощи обратното броене за кабинета "Орешарски" вече е в ход. 

Deja vu-то отново победи.

Просо сънува

Вековната мъдрост на българския народ е родила една прекрасна поговорка: гладната кокошка просо сънува! 

Преди 8 години в ролята на гладната кокошка се оказа Надето Михайлова в желанието си да формира правителство след провалянето на мандатите на БСП и НДСВ. Не, че имаше някакви шансове да получи мандат от Президента, нито пък имаше шансове да прокара кабинета си в Народното събрание, но поне се почуства още веднъж значима.

Днес в ролята на кокошката е Меглена Кунева. От сигурен участник в следващото Народно събрание преди 6 месеца днес ДБГ е на ръба да влезе (по-вероятно е да), но пък за сметка на това в компанията на Атака, вероятно Костов и вероятно още някоя малка партия. В такъв случай депутатите на Кунева варират между 20-22 и 10-12. Кой ще го подкрепи това правителство в такъв случай, и колко ще изкара с подобна подкрепа и въобще що за малоумна идея е първо да заявиш, че няма да се коалираш с първите две партии в Парламента, а след това да правиш планове за съставяне на кабинет?

Похвално е желанието на Кунева да демонстрира някаква загриженост за бъдещето на България, но ми е много чудно каква програма ще изпълнява правителството на ДБГ след като прословутата им програма "31 мерки за подобряване на нашия живот" първо не бе посрещната на "Ура" от народонаселението, и второ - някои дори направо я нарекоха обидна за българския избирател и я разкостиха тотално (и тук). 

Да си призная, обикновено новините за Кунева ги пропускам - просто не смятам, че има да ми предложи нещо. Разбирам желанието и да разобличава популизма на Борисов и Станишев, но алтернативата "Дайте да дадем" не я прави по-различна или по-привлекателна за мен. Второ - въобще не смятам, че е политик с качества - присъединяването на България към ЕС се дължи на упоритата работа на няколко правителства, а не на факта, че тя беше последователно главен преговарящ с ЕС, министър по европейските въпроси и в последствие еврокомисар. Трето - смятам, че имам достатъчно акъл в главата си, за да не попадам в онази категория овце, които най-редовно поставят българския еврокомисар (независимо как се казва - Меглена Кунева или Кристалина Георгиева) в тройката на най-одобряваните български политици без да могат да посочат поне едно нещо, дето еврокомисарят да е свършил (хеле, пък и да е от полза за България!). Четвърто - моето лично мнение е, че "Движение България на гражданите" е поредното зайче от цилиндъра на едни хора, които вече се престарават в желанието си да ни пробутат поредния месия, който "да ни оправи" след провалите на Симеон ІІ и Бойко Борисов. И не на последно място - както и да го нарича, колко и ще мерки да предписва, каквото и да прави и да декларира, Кунева в момента се мъчи да осребри еврокомисарството си, но пак по мое мнение моментът вече настъпи преди 4 години на изборите за европарламент. 

А най-интересното в случая е, че само преди десетина дни друг един обитател на политическия курник заяви своето желание да участва в следващото правителство. Само че при него нещата са малко по-сложни, той държи то (следващото правителство) да е дясно и консервативно. Това, че и той е на кантар за следващото НС (и е по-вероятно да е вън) не го притеснява. Но за тоя духовен педераст не ми се говори в момента, прекалено е малък и нищожен да му обръщам внимание. Просто отбелязвам едно любопитно съвпадение, една странна жертвоготовност на Сульо и Пульо да спасяват страната. 
А освен поговорката за гладната кокошка за конкретния случай има още една и ми се струва, че е по-подходяща: цървули няма, гайда иска.

Политбюро

Съгласно Конституцията на Република България, правомощията на един народен представител се прекратяват в 4 случая, описани в чл. 72:

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Народното събрание;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

4. смърт.

Колкото и да се спекулира предизборно с отзоваването на депутати по време на мандата им, до този момент не е намерен начин те да се "уволняват". Това е положението. През годините сме били свидетели не един път на "роене" на парламентарни групи. Обикновено депутатите напускаха парламентарни групи, но не и Народното събрание, осенени от необясним порив да продължат да работят за народното благо и народът да види какви пичове са.
На народа не му стана по-топло от това. Напротив, остана едно такова усещане, че ни показват среден пръст и ни казват "На! Не мож`те ме махна от тука!".

На народа не му е станало по-топло и от работата ей на тоя юнак, когото, ако не беше скандалът около неговия келепирец от тази вечер, дори можеше и да не забележим, че е бил народен представител (макар че кого представлява този мангал, едва ли е ясно).
Интересното при него не е, че си е поискал 100 000 лв суха пара, че и 3 000 декара отгоре на всичко (направо го виждам как след края на мандата си купува два чифта волове и рало с железен плуг!). Да беше само той, с мед да го намажеш, пък и да бяха само 100 000...
Показателното в случая е реакцията на управляващите - събрала се някаква си там Изпълнителна комисия на управляващата партия и решила депутатът да подаде оставка като народен представител.
Точно като по байтошово време. Само дето тогава се наричаше Политбюро на ЦК на БКП.
На народа, естествено, му е кеф - един от крадците-изедници си получи заслуженото. До такава степен му е кеф, че не забелязва как се е върнал 20 години назад. Не се сеща да вдене, че Изпълнителната комисия може да го освободи от партийните му постове, но от парламентарните - не, колкото и да и се иска.
И че ако депутатът Аврамов не бъде осъден, никой не може да го накара да напусне Народното събрание доброволно.
А и не и е за пръв път на Изпълнителната комисия да приема оставки - ако си спомняте, министърът на икономиката Трайчо Трайков също беше "подал" оставка пред нея, макар че по Конституция и той се освобождава от същото това Народно събрание (чл.111, ал.2).
Но какво съм се втренчил в детайлите? Какво значение има кой ще го освободи тоя от пълномощията му - Народното събрание или Изпълнителната комисия? Важното е да се маха, нали се оказа че е крадец?
Какво значение има дали живеем правова държава и дали и се спазват законите?