50 години Левски в Европа

Така започва всичко

50 години Левски в Европа си е събитие, на което си заслужава да отидеш. Щото, колкото и да им е неприятно на прасетата, Левски е отборът, който се познава в Европа - и с победите си, и със загубите си, и с присъствието си (или с отсъствието). 

Дъжд, не дъжд, на стадиона съм. Аз и на сняг съм ходил, и на по-големи пороища, и на пек - на стадиона съм бил.

В крайна сметка, Левски докара Байерн Мюнхен за 80 годишнината си, Лацио за 100 годишнината си, а сега отбелязва 50 години в евротурнирите с мач срещу шведския Юргорден, с който е започнало всичко преди 50 години. Левски си е Левски, Левски е идеята, мечтата, радостта, надеждите, Левски е всичко онова, което не става нито с пренасянето на челния съветски опит, нито с кренвиршите, нито с нищо. Може за някои тези мачове да са бутафория, празно харчене на пари - ми направете и вие нещо такова бе и тогава ми философствайте.

Говорим за уважение от Европа, за признание, за малко така, положение, ценз - или го имаш, или го нямаш.

Големи талибанчета са тия в сектор Б. Факли, димки, бомбички, как не се издушихатия направо не знам. 

В документите си пазя билети от мачовете на Левски с Удинезе и с Челси и Вердер ...

Може да сме се дънили срещу неизвестни слабаци, може да сме губили нещастно и куриозно, но пък сме отстранявали и гиганти, побеждавали сме по-силни от нас, писали сме история. Всичко това го има във футбола, това е част от играта, важи както за големите, така и за малките, така и за нас. Падали сме от Иртиш, ОФИ и Олимпия, но сме отстранявали Аякс, Щутгарт, Глазгоу Р и Динамо К; получавали сме 5 гола от АЗ Алкмаар, но пък сме вкарвали 5 на Барселона; може да не сме били сред 4-те най-добри в Европа, но пък бяхме първите, които играха в групите на Шампионската лига.

... от днес ще пазя и този.

И понеже говорим за европейски клубни турнири, любимата тема на чорбарчетата е да броят полуфинали и победи над този или онзи еврогранд. Левски може и да по-назад в тази класация, но пък както виждате, има уважението на футболна Европа. Щото, например, ЦСКА можеше да отбележи своите евроуспехи с някакъв подобен юбилеен мач - примерно, между ветераните на ЦСКА и Ливърпул, 30 години след онзи четвъртфинал; или пък с Байерн, по случай полуфинала от 1982 г.; или пък Стоичков да удари едно рамо и да докара онзи отбор на Барцилона от 1989 г., да поритат отново примерно 25 години по-късно. 

Можеше, ама не стана.

Затова "Само Левски!", поздрав за всички, които днес драха гърла в дъжда, поздрав за всички, които са били с Левски на стадиона, пред телевизорите и пред радиоапаратите през всичките тези години, за всички, които помнят головете на Гунди, Панов, Емо Спасов, Наско Сираков, Киро Миланов, Боримиров, спасяванията на Боби Михайлов, Митко Иванков, Гошо Петков, онези които помнят греди, фаулове, дадени, недадени, вкарани, спасени и пропуснати дузпи, засади, картони и запалени факли в 90-тата минута.

Само Левски!

Аре наш`те на мач

Левски завинаги! - Симеончо с шал и с любезното съдействие на чичкото зад него

Не бях ходил на мач от години, може би за последно бях някъде през 2007 или 2008-ма. То к`во да им ходя и к`во да им гледам, само я мъчат топката, дет` се вика, ние у махалата правим по-яки мачове; пък отборите вече на всеки 6 месеца вземат нови попълнения, дето докато ги научиш кой какъв е и за какво се бори, и него вече го освободили.

Снощният мач между Левски и Литекс обаче беше си беше повод не само да ида на мач, но и да взема Симеончо с мене. Симеончо досега не е ходил на мач, така че като се види с приятелчетата си в махалата или на 15 Септември ще има да разправя (ако се интересуват де). Та така, отиваме на стадиона половин час преди мача (грешка, изгубил съм част от навиците си), отвън на касите някаква огромна тълпа, всичко живо чака за билети (а от Левски преди няколко дни подписаха споразумение с TicketPro да им разпространяват билетите, ма кой да се сети), отгоре на всичко и за някаква декларация от придружител искаха за малки деца (за какво им е, след като аз съм с детето на стадиона?) - а бе, въобще, пропуснахме първия гол на Левски в мача. Докато чакахме отвън хората почнаха да скандират "Левски, Левски", Симеончо ме гледа с едни светнали очи ... "Искаш ли да викаш и ти? Да? Ми викай де, кой те спира?"

Снимка с Влади Гаджев за награда.

Най-накрая купих билети, минаваме първата проверка, откъде се вземат декларации, от бялата кола там, аха, ОК, имате ли декларации, свършиха, влизай така, айде тати, че мача свърши и в тоя момент виждам едно фургонче, продават фланелки, шалчета и други фенски атрибути от него.

"Искаш ли шал?"
"Да!"
"Избирай!"
"Този!"
"Сигурен ли си, виж колко има?"
"Този искам!"
"Добре, вземаме го".

Аз цял живот (цял живот, цял живот - докато бях малък) си мечтаех за синьо-бяло шалче, от онези, дето ги имаше през 80-те години. Ма тогава нито знаех откъде да си купя, нито пък и пари щяха да ми дадат мама и тате за шал. Веднъж дори помолих баба да ми ушие, ма тя ме разбра прекалено буквално, уши ми синьо-бяло шалче от некви парчетии плат, няма и метър дължина, върви и обяснявай, че това не е точно като онова, дето го искаш.

Да не се отклонявам излишно.

Минаваме проверката на билетите, вече е модерна, с бар-код и четец, не като навремето, айде тате, бегом нагоре, че мача свърши, намерихме някакви места, ето ти, Симеончо, вестник; ама за какво ми е?, за да не си изцапаш гащите, затова ... Той ме гледа и се чуди майтапя ли се, или съм сериозен. Сядай на вестника бе, тати, така се прави, затова ги носим тия вестници.

Симеончо седна, а аз гледам хем мача, хем него - то му светят очичките, то му е интересно, то детенце, кога друг път е ходил на мач, на живо ("Тати, ама ние сега мача на открито ли ще го гледаме? На открито бе, тати, на трибуните, почакай да влезем и ще видиш!"). 

Влади Гаджев беше няколко реда по-нагоре, на почивката го снимах със Симеончето. Така де, така се възпитават левскари!

Иначе, самият мач ... слаба работа, левскарчетата правят каквото могат, ма то не е много. Много грешки в защита, в средата на терена някак няма кой да върже играта, а напред к`вото стане. Ама дано тоя отбор просто го обиграят 1-2 сезона, без да правят сериозни промени, ще се получат нещата. Иначе в момента толкова си можем, няма какво да се лъжем. 

Където е текло, пак ще тече, спокойно.