Навремето първата ми учителка, другарката Игнатова, ни учеше, че книжовният български език е изкуствено създаден език, за да могат хората от различните краища на България да се разбират помежду си, а не да стоят от двете страни на една река, всеки стъпил на своя си диалект. Оттогава знам, че да говориш на диалект не е срамно, а напротив, напълно нормално е.
Но!
Все пак, когато си абсолвент, и когато произнасяш реч пред своите колеги и пред своите професори би трябвало да си дадеш малко зор и първо да си оправиш мьекането, второ - да си прочетеш 4-5 пъти речта вкъщи, пред огледалото, и трето - да се поподготвиш малко с тая реч, не си на изпит все пак, да дрънкаш каквото ти дойде на ум. Пък и в крайна сметка, уж 5 години си прекарал в София, не е необходимо да се познава от километър де си расъл и де си пасъл!
Вече не знам тъжно ли е, смешно ли е, жалко ли е, че подобни чобани вземат диплома, че подобни тапири утре ще заемат ръководни постове във фирмите у нас, или по-лошото, ще заемат постове в управлението на страната, че съществуват цели малоумни специалности като "Маркетинг", в които тъпчовци като тоя прекарват 5 безметежни години и накрая излизат с диплом за висше образование и претенции да 2 000 лв заплата. И една сега до съзнанието ми бавно, все едно от мъглата изплува констатацията, че всъщност първо се смеем на кичозните тоалети на абитуриентите, после се усмихваме на първо бисерите на матурите, а след това и на кандидат-студентските бисери, но пропускаме факта, че авторите на тези бисери всъщност безпроблемно влизат в университетите, получават своите 5 "най-хубави години" в живота си и дори накрая някои от тях имат честта да държат реч пред абсолвентите и пред професорите си.
