Полунегалността като превантивен метод

 В съветските времена в биографията на др. Живков за периода 1938-ма - 1942-ра година пишеше, че обитавал селата Дъскот и Говедарци в състояние на „полунелегалност“. Народният гений много бързо намери обяснение какво точно е туй „полунелегалност“ (или си нелегален, или не си, то не може да си малко бременна) - той се криел от полицията, ама тя не го търсела.

Много правилно НС забрани българските войници да бъдат изпращани в Украйна. Не заради опасността
да бъдем въвлечени във войната там, както стана ясно визира се периодът след примирието между
воюващите страни. Според мен ако пратим тези шкембаци в Украйна рискуваме военните и от двете 
страни да умрат от смях, след което Донбас да остане практически без защита и ние да го обявим за 
българска територия, което ще има сериозни последици за нас и не се знае дали няма всички да се
обединят срещу нас.

Същото е и с гласуваната тези дни от Народното събрание декларация за неучастие на Българската армия във войната в Украйна. Не че някой е поискал от нас да пращаме войски там, още повече в момент на активни военни действия - не, разговорите първо са за гарантиране на мира, и второ - визират периода след подписване най-малко на примирие и спиране на огъня. Тоест, това, което правят „сините каски“ на ООН. 

В Народното събрание, по стар обичай, забравиха удобно някои събития от близкото ни минало: че България има опит от участие в умиротворителни мисии в Камбоджа, Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан и Ирак; че никой не иска от нас в момента да пращаме войски да се сражават в Украйна; че сме член на военен алианс и като такъв имаме задължения. Забравиха, че когато дойдоха руснаците тук през 1944-та подбраха нашата армия да се бие срещу немците (за което от благодарност не ни признаха статут на съвоюваща страна в Париж по-късно и ни взеха Македония и Беломорието), забравиха и че през 1968-ма участвахме в Операция „Дунав“ на територията на Чехословакия - пък тогава нямаше декларации от НС.

Боен джип Мерцедес с картечница на покрива. Това е най-модерното ни въоръжение в 
момента.

Не на последно място трябва да кажем, че западните ни съюзници са напълно наясно с боеспособността на българската армия и едва ли са толкова закъсали, че да опрат на нашите 30 000 (барабар с полковниците и генералите) шкембовци, въоръжени с калашници, БТР-и, БМП-та и БРДМ-и от годините на соца и с познания по тактика и стратегия също от онези времена. Участието ни с допотопната ни военна техника в мисиите ни в Афганистан и в Ирак в началото на века (която още тогава си беше допотопна, а това беше преди 20 години) беше повече като жест на добра воля от страна на Големия брат, отколкото от някакви стратегически съображения за незаменимост на нашите войници. Не сме Непал с неговите гурки все пак.

Но!

Като всяко друго нещо на този свят, гласуването на тази декларация има две страни. Едната е ясна, това е новия поглед върху отколешната политика на България да не се повтаря 1918-та година - всъщност йезуитско измиване на ръцете под угрижените физиономии на политиците и благородната маска „ние сме загрижени за съдбата на България и българския народ“. Другата монета обаче е как ще погледнат на нас нашите съюзници. Германците, например, и до ден-днешен ни смятат за виновни за поражението им през Първата световна война, тъй като България (най-слабото звено в коалицията) е първата капитулирала, от там се почва краят на Централните сили. Чехите и поляците пък от време оно не ни обичат и ни презират като най-верния сателит на СССР, а то не са само чехите и поляците, ами са всичките ни бивши другарчета от СИВ и Варшавския договор - и албанците, и прибалтийците, и който се сетите още. И им показваме, че имат защо.

Ще завърша с друг виц от онези години: когато в Москва пръднеха, ние в София бързахме да се насерем. Ама май вече не е виц.

Преброяване на дивите гейове

Съдейки по някои постове в блога ми, хората, които не ме познават лично лесно биха ме определили като хомофоб; сам себе си определям като не дотам gay-friendly person, да речем. Своя спор за това трябва ли да има или не трябва да има гей-парад в София отдавна съм го провел и отдавна съм надскочил аргументите от рода на "Откъде-накъде гейовете ще си правят парад, какво ме интересува какви са? Ние, хетеросексуалните парадираме ли с ориентацията си?" - макар че, ако оставят на мен, ще им преместя гей-сборището от Юни през Януари и вместо в центъра на София ще парадират в Суходол, Бусманци или Кремиковци. 

Но!
Ако за мен е нормално хората на улицата да се разделят на хомофоби и хомофили*, то когато политик, и то председател на парламентарна група на управляващите се изказва по темата и на практика открито се заиграва с отношението на обществото към хомосексуалните вече идва много. И то по ред причини:

1. Не съм забелязал досега за 3,5 години някой депутат от управляващата партия да е декларирал, че е хетеросексуален, асексуален, бисексуален, отявлен чекиджия или Господ още знае какво. Така че не виждам причина хомосексуалните да го правят.
2. Би било банално да цитирам Конституцията на страната в частта и за дискриминацията по пол, произход, вяра, убеждения и т.н., но това, което г-н Велчев предлага си е точно това - дискриминация в чистия и вид. И ако сега го подхванат разните му организации за защита на педерасите и лесбийките, нищо чудно да му се види тесен Парламента. Само за сведение на г-н Велчев - те си имат и финансиране, и трибуна, и знаят към кого да се обърнат. 
3. Няма никаква логика само хомосексуалните политици да декларират своята ориентация за да се предпазят от шантаж. Един политик може да бъде шантажиран по много начини - най-често се шантажират хетеросексуални политици, имащи извънбрачни връзки. Шантаж и зависимост могат да възникнат от десетки други причини - престъпления, кражби, корупция, връзки с подземния свят, конфликт на интереси - сексуалната ориентация е на последно място. Елементарен пример - Калина Илиева, без да бъде хомосексуална (ех, ако беше!), беше председател на ДФ "Земеделие" с фалшива диплома, отделно са слуховете и за връзки с Арно Хайнен, шефа на ОЛАФ. Но дори и второто да не е вярно, да е само клюка и нищо повече, първото е достатъчно да зададем въпроса кой е знаел за фалшивата и диплома и в какви зависимости е била от него Илиева?
4. Тази песен, за зависимостта на хомосексуалните политици я слушаме от доста години в изпълнение на Волен Сидеров. А Волен не е от хората, на чиито приказки трябва да се обръща внимание. Така че, след като някой политик заема позиция, на която от години се е окопал Воленчо, моето място не е там. Нищо, че недолюбвам гейовете и лесбийките (първите ме дразнят, а вторите правят това, което и аз - харесват жени).
5. Примерът, който посочва Красимир Велчев - с Дим Дуков - е прекалено евтин и елементарен. Не е само Дим Дуков гей в България, и неговата обществена активност съвсем не е пример за подражание. Приказките за това, с каква енергия гейовете се отдавали на справедливи каузи са толкова изтъркани и повърхностни, че не мога да не попитам: "Добре, пич, ти като не си гей, не се хвърляш достатъчно ли? Или подкрепяш само несправедливи каузи?"  
6. Принципно хомосексуалните в България се вълнуват от съвсем други неща - премахване на дискриминацията спрямо тях (като част от дискриминацията въобще), легализиране на гей-браковете, признаване на съжителството им за равноправно на съжителството без брак на хетеросексуалните двойки, право на осиновяване на деца, съответно социални права (болнични, майчинство) като хетеросексуалните - с кое съм съгласен и с кое не не е важно в случая, но това доста се разминава с онова, което си предлага Красимир Велчев с идеята си за декларация. В смисъл - не ги топли, а нашия очевидно по този начин се мъчи да натрупа точки пред гей-общността (която, както е известно, е задружна и се подкрепя взаимно).

Идеята на Красимир Велчев не е нито първата, нито последната недомислица, сервирана ни от политик. Всъщност, тя е най-чистия вид на продукта, който ни предлага нашия политически елит - много въздух под голямо налягане. Бяхме свикнали подобни глупости да ги ръси Бойко Борисов, ако той е зает - Цветан Цветанов, но все пак се надявах, че поне в Народното събрание Бойко е поверил юздите на някой с акъл в главата си. Видно е, излъгал съм се.

Дори съм любопитен - ако хомосексуалността поражда зависимости, дали г-н Велчев изисква подобни декларации от хората, които работят в неговата фирма? То дали ще работиш за чужди интереси на фирмено или на депутатско ниво под външен натиск, не е ли едно и също, само броя на потърпевшите е различен.

А какъв въобще е смисълът на подобни декларации (наред с декларациите за лоялност към Партията, ама това е друга бира) след като е достатъчно да си приятел на премиера (или да не си му приятел, зависи от случая) за да се нарушат закони (министерстването на ченгето Божидар Димитров)?
А каква е гаранцията, че подавайки подобна декларация хомосексуалният политик няма да бъде изнудван от този, на когото я дава? Какво ще прави Красимир Велчев със събраните данни? Ще си води статистика?

А как ще стане подаването на декларации, в партийните клубове на ГЕРБ в определено приемно време? Пред медиите или на закрито? А може би първо ще има сбирка, нещо от рода на Анонимните алкохолици - застава един в средата и казва:" Аз съм Иван, кандидат за народен представител от ХХ избирателен район и съм гей!"?

Тая много ми прилича на една история от едно броене ... от един филм от не толкова далечното ни минало... Жалко, че някои хора не са го гледали.
_______________________________________________________________________
* Човек, който мрази педерасите се нарича хомофоб. Човек, който ги обича, би трябвало да се нарича хомофил, но странно - той също е педерас?!