Честно казано, очаквах много повече от филм с Морган Фрийман и Скарлет Йохансон и режисиран от Люк Бесон.
А то какво се оказа - сюжетът е бледо копие на "Високо напрежение" - пак наркотик, пак влияе върху мозъка на приемащия - ей, аман. За толкова години нищо друго ли не измислихте?
Началото на филма е готино, с вмъкванията на гепарди и антилопи (хищници и жертви), готин е моментът, когато Скарлет разбира, че с нея става нещо и почва да се променя и до там. Темата е достатъчна за здрав екшън, за преследване, ама няма - ще философстване за нещата от живота, за вечния въпрос "Кои сме ние, откъде идваме и накъде отиваме?".
Морган Фрийман е като Стефан Данаилов - играе го авторитет, само в костюм и стои на едно място, че току виж ЕГН-то му изиграло лош номер.
Скарлет я преследваха някакви жълтури (в последствие се оказаха корейци), които тя можеше да ликвидира само с едно повдигане на веждата си, но не - иначе ще свърши филма. А най-странното беше, че изтрепа Сульо и Пульо (споко, жълтите са към 2 млрд, ще стигнат) от лошите, но когато се докопа до боса, се ограничи да му забие два ножа в ръцете.
Разликата с "Високо напрежение" е тотална, и то не в полза на "Люси" - в другия филм Брадли Купър в крайна сметка използва предимството си, развива се, живее, победи лошите. Тук се оказа, че като развиеш мозъка си на 100% (а това пък това колко процента от мозъка си използваме въобще пък няма да го дискутирам в момента) накрая ставаш компютър и свършваш като флашка.
И в крайна сметка се оказва, че Люк Бесон вместо филм е направил нещо като дипломната работа на студент от НАТФИЗ.
Мно-о-о-ого голяма минавка.
