Винаги готов!

Бойко Борисов е готов да бъде премиер - и служебен, и редовен!

На тоя пък как не му омръзна да се прави на по-умен, отколкото е?

Като непораснало пионерче - на сън да го бутнеш, той е "Винаги готов!".
Какъв премиер, бе Ганьо, като още ти помним бисерите - и спането в Осло, и меренето на гърба ти с педи (като нямаш акъл, да ти го мерят него), и "много хора направихме богати" и останалите бисери от заседанията на МС?

Какъв премиер ще бъдеш? Никакъв. Много въздух под голямо налягане. И в тази ситуация, с проблемни банки, с политическа криза, да се изтъпаниш пред камерите и да разправяш, че държавата е банкрутирала, че само МВФ ще ни оправи и ни трябва заем от поне 5-6 млрд лв ... и никой да не го попита: "А бе, аланкоолу, к`ви ги дрънкаш ти бе? Какъв МВФ, какви 5 милиарда заем те гони, ние да не сме Гърция или Украйна, че да вземаме заем от МВФ? Това да не са ти заседанията на МС по твое време, когато дрънкаше глупости на килограм и никой не те прекъсваше, зер да си не рита трудовата книжка? "

Тази топка е подарък от Народното събрание за Бойко Борисов по случай рождения му ден. Според 

председателя на НС Михаил Миков, всеки може да тълкува символиката на подаръка както си иска, 

включително и като въздух под налягане. Много въздух под голямо налягане, бих казал.

И то не като да нямаме авторитети и експерти, които са в пъти по-наясно със ситуацията в страната и които са много по-подходящи за премиер-министри в едно следващо правителство, но кой да ги пита и кой да ги слуша? Важното е какво е казал Тъпанарят от Банкя! А след като той е казал, че държавата е банкрутирала, значи е банкрутирала. Нищо, че Бойко Борисов разбира от финанси колкото циганин от ядрена енергетика.

Много ми се иска да видя два публични дебата.

Първият между Бойко Борисов и Пламен Орешарски и Петър Чобанов - да видим кой колко разбира от финанси, да видим дали се е научил Кофпомпиера къде се гласува бюджета на ЕС. В крайна сметка, не вярвам, че за 25 години оплюхме всички авторитети, стъпкахме в калта знаещите и можещите и единствената възможност за премиер-министър е полуграмотният пожарникар от Банкя.

Вторият е между Кофпомпата и  Колю Дудука - до тук единствените кандидат-премиери за след изборите (не че ще станат, в живота обикновено меракът рядко се среща с действителността). Не очаквам нищо смислено от подобен дебат, но голям сеир ще падне, стига да стане.

Как се влиза в историята

В Уикипедия на български има кратка биографична справка за Янез Янша. От нея става ясно, че той е свързан с всички ключови за малката балканска (алпийска?) държавица моменти - войната и за независимост от Югославия (като министър на отбраната), първите години след присъединяването и към ЕС (като министър-председател) и дори министър-председател по време на словенското председателство на ЕС. 

На мен два пъти ми се е налагало да преминавам през Словения, беше през 2004-2005 година. От хърватската до италианската граница пътят беше около 3-4 часа и то защото не навсякъде имаше магистрала. Тогава де, в ония години. А където нямаше, активно се строеше: видях как фирма Щрабаг наистина строи (до тогава мислех, че могат единствено да се извиняват за причиненото неудобство). Магистралите от единия до другия край на Словения днес вече са факт, макар че не съм забелязал Янез Янша да е рязал лентички като изоглавен, да е висял по строителните участъци и да е обяснявал на словенците, че това, демокрацията  и Евросъюза де, са асфалт и магистрали. Нито пък да се напъва да я свърши, че да влезе в историята през парадния вход.
А да се влезе в историята всъщност има много начини, и както каза бившият министър-председател Станишев: "... като не става по един начин, ще стане по друг!" (то по друг повод го каза, но това в случая не е важно). Като например, да подадеш оставка заради подозрения в корупция. Това, което е морална норма в западните страни все повече навлиза и в източните. 

Все по-често източноевропейски политици са обект на разследване в страните си по подозрения в корупция и все по-често се стига до оставки и присъди. И няма как да е друго, при положение че в Източна Европа се изливаха и се изливат милиарди евро, а политическите елити са отворили уста като пеликани.
Само у нас, нормално, вятърът на промяната идва със закъснение и обикновено е изгубил от силата си. Само у нас министър може да обяснява с часове в Народното събрание как е натрупал над 360 000 лв (над 180 000 евро) за 5 години от консултации и цялото общество да се преструва, че вярва на смехотворните му обяснения. Само у нас министър-председател може да каже "Поел съм ангажимент!" и да заповяда на държавни служители да си затворят очите и не само да остане министър-председател, но и да няма никакви правни последствия за него. Само у нас министър-председателят може да опровергае материалите за криминалното си минало с репликата "Това не е вярно, щото не съм го чел!" и обществото отново да се преструва, че му вярва.
В крайна сметка, дали един политик въобще ще влезе в историята и как ще го стори, е уравнение с много неизвестни. Но примерите са пред нас: както на политическият великан Хелмут Кол, който все пак си остана като Обединителят на Германия, така и на малките източноевропейски държавици, които дори не ги забелязваме на картата. А имаме какво да научим от тях.

Sempre c'è perche*

Съжалявам, че не мога да намеря снимка как се целуват, сигурен съм че съм виждал. Масово изскачат

снимки на Брежнев с Хонекер (прословута) и Горбачов с Хонекер.

В добрите стари (разбирай съветски) времена първите партийни и държавни ръководители по света (в по-добрата му тогавашна половина) и у нас се избираха от ... е, официално от народа, но на народа му беше пределно ясно, че на върха е онзи, който е посочен  от Кремъл. Липсата на свободен избор беше компенсирана с безброй вицове за зависимостта на политиците от Кремъл. Като например този: през 1985 г. новоизбраният съветски лидер Михаил Горбачов прави първото си посещение зад граница именно в България. На летището е посрещнат по традиция от Тодор Живков и по традиция се целуват три пъти. Та вицът е, че на всяка от целувките се е провел следният диалог:

Живков: - Сменен ли съм?
Горбачов: - Не си!
Живков: - Мерси!

Е, такива бяха времената, както казваше другарят Лилов на по-късен етап. И макар че времената се смениха и по едно време у нас задуха вятърът на промяната, зависимостта на малка България от Големия брат си остана. И през добрите нови времена периодично си ни навиваха гайките, само че този път не от Изток, а от  Запад. А за да не се чувстваме като булката след първата брачна нощ се самоуспокояваме с глупости като "цивилизационен избор" и "евроатлантически ценности". Е да, и се научихме да се усмихваме гузно, да гледаме встрани и да се правим, че не забелязваме - например, когато поредният американски посланик се държи като генерал-губернатор (особено Пардю и Уорлик) или пък когато отвъд океана направо си назначават министри (Соломон Паси, Николай Младенов и Симеон Дянков). 

А бе на много неща се научихме, но-о-о-о ...неприятното чувство остана, както е казал Моше в един друг виц. 

Ти си голям световен лидер, но...

Тая с целувките обаче вече не върви и макар да е заменена с ръкостискане Борисов видимо няма късмета на Живков - първо се започна с новината за посещението на Борисов в САЩ, която беше направена не от Външно министерство, а от пресцентъра на МВР, след това премине през безпрецедентното триседмично "работно посещение" на Цветанов в САЩ за да се стигне но връщането му на родна земя и просташкото му държане като слон в стъкларски магазин още от стъпването му на родна земя - първо сви сърмите на президента Плевнелиев, после настъпи МВР да му помпа мускулите, а днес самият Борисов преживя своят 10-ти Ноември, макар и с наведена глава.

Та днешното изявление на Борисов, колкото и да се опитва да го мине като шега, колкото и да оригиналничи с "маршалския жезъл в раницата", колкото и да е привидно спокоен, няма начин да не напомни номинацията на Путин за кандидат-президент от Единна Русия, направена от действащия президент Медведев - малко така бодряшки, малко така с половин уста, малко така един вид "А бе сменят ме, ама аз съм пич и не ми пука, пък и без това сам щях да си ходя!".

Е да де, ама ние не сме Русия - на всички там беше ясно, че Медведев топли креслото на Путин. Тук какво, ще обърнем управлението на държавата на въртележка между тапири ли? 

Едва ли някой го е взел на сериозно Борисов с днешното му изявление - ако е било шега, доста тъпа е. Но поведението на Цветанов е факт, инструктажа му в Америка също. Така че, ако Борисов се наистина се е развълнувал защо пък Цветанов един ден да не извади маршалския жезъл от раницата си, първият отговор е: защото е по-тъп и от тебе!

Или както казват италианците - Sempre c'è perche! 
----------------
* Sempre c'è perche - винаги има защо (ит.)